41 832 резултата
Ще си вържа люлка -
за небето.
И ще чакам
да ме залюлееш.
Ето, вече пърха ми сърцето. ...
  2220  31 
С пиянски крясъци и конски тропот
завършват вечери, досущ едни и същи.
А махмурлукът сутрин ни съсипва.
И слънцето отново ни се мръщи...
Отхвърляме отровата първично. ...
  558 
Помощ за живот
Когато сърцето те боли,
когато лицето ти мълви.
Лоши чувства и разярени дни,
тътен от небивалици. ...
  656 
Дошла съм с пролетта на този свят
и взела съм от нея аромата
на младост, нежност, благодат
и крехката ранимост на цветята.
При себе си с любов ще приютя ...
  535 
Сто Години
Сто години се лутах. Налутах се.
Беше време да спра и се спрях.
Сто години се губих. Загубих се.
Но потърсих се. Даже успях. ...
  512 
Като просяк скитам
в свят на пошлост и безволност,
познал що е то - любов, тъга и волност.
Искам да виждам надалеч,
а не да гледам себеподобни как се изяждат. ...
  778 
Копнея за бащина милувка.
Мечтая за погледа ти благ.
Жадувам Мама да прегърнеш,
да преминеш отново семейния ни праг.
В нашето гнездо да кацнеш. ...
  1134 
когато си тръгна
в онзи мартенски ден
аз си помислих
че ще загина
и не дъжд - с олово ...
  991  10 
Съществуват
във високото,
лутащи се образи,
(понякога лица),
болки, ...
  417 
Без и със
Категорични противоположности в цялото,
но мислим, че имаме просто различна любов.
Пилеем мечтите, копнеем по бялото,
а после ридаем... над един послеслов. ...
  615  15 
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=166953
Капките дъждовни знаят
вечния небесен код.
И към тази чудна тайна
търси пак душата брод... ...
  998  27 
Като тропот в капан.
Като вик до небето.
Като дар от земята за бог.
Носи скръб отзаран.
Вопли късат сърцето. ...
  1175  16 
Завърна се в живота ми като магия,
ала толкова болезнено сама.
Завърна се, обрече ме да пия
с теб отровата...
Приятелство му казвали - едва ли... ...
  769 
Във нашата бананова държава
отдавна се научих да не давам.
Заплюят ли те, спирка нямат,
дори на свойта мяра те изневеряват...
  548 
Нахлува с птичи крясък гръм в прозорците отворени –
прегърбено дърво навън събува бавно корени.
Дошло е време двамата – по остър път прокълнати –
с петите си оголени да стъпим на отвъдното.
И неведнъж изгаряли на дявола в камината – ...
  626 
Деца на майката земя
Погледни, различни сме ние,
но една майка ни е родила.
Разликата външна ни е,
а кръвта една майка ни е дала. ...
  1175 
Когато отворя очи,
светът ми е сив... на черти...
Черно-бял телевизор
сякаш имам пред мен
и уви... ...
  505 
Земята под краката ми изчезва,
думите залутват се смутено,
губи ми се всяка мисъл трезва,
всичко в теб е просто съвършено.
Опитвам да откъсна от теб очи, ...
  737 
Това,
което повечето от вас наричат "самочувствие"
(надутост),
аз наричам любов
към мен. ...
  556 
Земеделие
На сянка под плачеща върба
изпих Загорка, изпуших цигара,
погледнах буренясалите нивя
и спомних си Сивушка и Белчо вола. ...
  957 
Силициева плака
След дълга привързаност
- изневерих на хартията.
Загърбих мастилото -
споделям с компюъра ...
  415 
Писна ми от вас, поети,
псевдо прави и разбрани,
дето час по час ревете
колко сте онеправдани!
Вашта поезия не струва! ...
  1134  15 
(дует с Девил ин Хевън и Джентиана)
Дори докоснали изгрева за малко,
още няколко ръце остават сами...
... кажи им, че ще е доста жалко,
ако живеят в свят без светлини... ...
  514 
стоплих вятърните мелници
наяве
рисувах слънчеви вторници
защото са зелени
или поне дъждовни ...
  688  14 
Не я наричам "ангел". Не, не беше.
Тя просто бе от бъдното дошла.
Своя дъх пространствата разсече
и полетя с невидими крила.
В небето ще витае като пролет, ...
  1000  30 
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАЯ! :)
@}-------;--------
Задъхано...
Часовникът върти
стрелките в мене... ...
  686 
След всеки ден замира нежността
и топлото в гласа реверберира
в кристален лед от синя самота;
изгрява полъхът и си отива.
Ръцете на страстта се разпиляват ...
  585 
What's tomorrow without you?
Is this our last goodbye?
Думите превърнаха се
в камъни. По дяволите всичко!
Светът ми черен стана. ...
  858 
***
Разказан е дъждът до капка,
по треви и по листа, по покриви.
Писалката оставям, даже шапката -
да ме намокри просто. ...
  682 
Яхнала поредната метла,
гдето мине, всичко трéпе.
Я опитайте се да я спрете,
с дръжката ще ви помèте.
  437 
Може би
Събираме се клети, непознати.
Стоим сами със самотата.
И колко странно гледат всички...
Неузнаваемо мечтаят. ...
  1002 
Време е
отново да се върна
към първичната несигурност
на детството,
към безкрайната вселена ...
  789  16 
Изгорих последните мостове -
кула пепелна си построих.
Разпиля се призрачният спомен
и пое към хоризонта тих...
Сбра полека облачните тайни, ...
  964  30 
Тя беше сама и чакаше под водопада.
Тя беше твърде красива, за да иде в ада.
Прегърнах я аз, стояхме така до зори.
Аз заличих нейните нежни сълзи.
Тя беше щастлива само за миг, ...
  785 
Човекът, когато е пиян,
е със очи кърваво-червени.
Изглежда весел и засмян
и свободен от проблеми.
Държи в ръката питието, ...
  511 
Един до друг съпруг и съпруга
Подминавайки лице след лице,
изслушвайки стон след стон,
по пътя, от молитви изграден,
търся вратата на моя дом. ...
  942 
Змей!
Змей, ви казвам, се задава.
Спуска се надолу по балкана.
Дръзка, неудържима хала.
Неустрашим... ...
  430 
Л- ицето ти мога ли да погаля?
И- тихи думи да шептя?
Д- али ще ми позволиш да те докосна,
И- ли рано е сърцето си да подаря...
Я- сно гласа ти искам да дочуя ...
  676 
В градината. Написах стих
на крушово листо.
И тоя стих го посветих -
ти знаеш на кого.
И рекох му: "Хвръкнú сега ...
  596  10 
Изнизва се животът в тихата му пазва,
но той повтаря, че се чувства млад.
И зимата в косите оредели се показва,
напук на детското във Дядовия свят.
Дланите, изсъхнали, но здрави клони, ...
  4125  12 
Предложения
: ??:??