Казват, че големите момичета не плачат,
когато си взимат сбогом с любовта!
Големите момичета не страдат,
поемат ударите с високо вдигната глава!
След всяко " сбогом " сърцето си събират, ...
Хартиени късметчета в кристална купа.
Завързани очи. Разбъркване
и пожелание: "На слука"!
Това ли си, живот? Късмет? Съдба?
Или пък някаква случайност? ...
Живея на света за теб любима.
За твоята любов мечтая, вечно моя да е тя.
Със изгрева с усмивка да се будя, тебе да те прегърна във ноща.
Между двама ни любов да има
и нищо да не пречи на щастие като това. ...
Тихо почукваше по прозореца,
и щастливо помахваше ми с ръка.
Очите му, тъй приказно говореха,
разкриваха влюбената му душа.
Внимателно, разтваряше вратата, ...
Не зная с какво те заслужих.
Успях на много да съм трън в очите.
Отдавна пламък и обич разлюбих.
Получавах от розите само бодлите.
Изгубих вяра някъде по пътя, ...
Оставаш там
Оставаш там...в писмата неизпратени,
където мастилото чака да пие
сълзите ти....мечти и копнежи изплакани
по обща пътека в гората и "ние". ...
Щурчетата плачат когато вали.
Щурчетата плачат за свойте цигулки.
Не е обичайно щурче да мълчи.
Не е мелодично без звездни светулки.
Сивите облаци сипят дъжда. ...
Нашата пейка - олющена, жалка,
даже, щом седнеш, накуцваща малко,
беше за мен като собственост вече.
- След боядисване, - Таня ми рече -
още по-скъпа ще стане за двама ни. ...
Отдавна не съм гледала лунната пътека
отдавна, откакто съм сама.
Как бих искала да тръгна по нея полека
до другия край на света.
Как бих искала да тръгна по нея далеко ...
Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...
Оставам по сърце и малко плът,
с воал от страст, разпуснат на вълни.
Очите ти какво ще изберат,
светулки или бесни мълнии,
спонтанен плясък или тътнещ гръм, ...
Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.
Но те не стигат, даже да са в стих, ...
Души, души, души и разузнай,
с обонянието си всяка истина узнай!
О, зная, “Плъх” наричат те, горкия,
но в разследването ти си във стихия.
В омразата си кой не те ли поруга ...
Където и да ида ти си с мен.
Дори далеч не чувствам самота.
В сърцето ми гориш и нощ, и ден.
Където и да ида ти си с мен.
От тебе огънят възпламенен ...
То няма общо с онова пиянство,
което разумът налудно помътнява,
звездите пълнят чашата пространство,
небесната бутилка натежава,
излива щедро тъмната си същност ...
- Здравей! Дали си принца от мечтите?
Ще ме вземеш ли за среща със файтон?
- Не мога днес, на паша съм с козите
и имам кон. Не бял, ама е кон.
- А, ще може ли, яко не те смущава, ...
Да си кретен е трайна диагноза,
но с изборно-свободен елемент.
Че с идиотия в прекалена доза,
приятелство разбива се в цимент.
Предателите трябва да се бият, ...
Къдриците на любовта се веят,
очите ти звезди са в небосвода.
Магичен пух, събудил зов в неделя,
предсказва полета на птица волна.
Огнището са топлите ти пръсти, ...
От Млечния път се отбих до Земята,
хареса ми нейното синьо небе
и малките хора със име - децата,
които невинно обичат, с' сърце.
Обикнах и аз, без да искам, простора, ...
Стремя се да не преча на съдбата.
И никога не гледам в чуждата паница.
Смирено се преплитам със тълпата.
Сабя не сече преклонена главица.
Не пасвам в калъпа на всяка концепция. ...
Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.
Плаче пак, плаче, пак, плаче пак, ...
Ела, без адрес - просто странник случаен,
остави се на вятъра, пътя той знае,
коловозът на времето белези пази -
преминават душите и кърви оставят.
Остави се на май - той младежки ухае, ...
След края бе агония мъртвешка.
А после черното снегът поръси.
Студено бе в балетната ми дрешка.
Задушни бяха стегнатите връзки.
Не стигна малката ми длан, да скрие – ...
Словата ти капчукат през нощта,
приличат ми на капчици глюкоза.
Обхваната от тяхната наркоза,
дали ще се събудя сутринта?!
Дали на две ще се дели денят, ...