Поезия

253,1 резултата

Състояние

Май съм вече руинá?
Изгубено пространство от любов.
И само оцеляла тишина
е остатък от нежен стих и зов...
Щом те рисуват мечти: ...
850 3 13

Някога

Някога, някъде с някого..
Била съм във друг живот
Някога, някъде с някого… Имала съм любов!..
Някога, някъде…във отвъдното…
Във паралелен живот! Писала съм с перо! ...
676

Януарски дъжд

От дни не спира да вали
дъжд пороен, сякаш със причина.
Снегът решил е той да отмени
и направили са сделка тази зима.
Той къпе голата Земя, ...
1K 2 4

Обичам да обичам

Обичам да ми скърца под краката
искрящия и пухкав сняг.
Да звъни във мене тишината
на кристалния снежинков впряг.
Обичам да ми мокри под краката ...
385 2 5

Ретроспекция

Още една врата се затръшна.
И след това...тишина...
Вървят си годините,а ти не си същата...
Излизаш от розовата долина.
А беше време,когато местата за влизане ...
1.1K 1 2

Наводнени

Преливат ни реките,
прелива ни в душите
и вече диги няма,
не е, не е измама!
От думи – онемяхме, ...
646 1 9

Най-топлото на цялата Вселена

Аз тихо,
много тихичко затварям
на зимата кристалните
клепачи.
Във миглите им правя ...
1.3K 8 20

Криеница

Зимно ми е. И те търся
моя клетнице-душа.
Скри се. Исках да избърша
сълзите. А утеша
ли във теб, което плаче, ...
1.1K 7 14

Нека почиват камъните

Да хвърлим камък -
зло от векове.
А мислим, че Великден ни "пречиства"
с прикрити под боите грехове.
Зад пламъче на свещ - греховни мисли. ...
2.1K 10 29

Чуден лик светлее ( вирле )

Чуден лик светлее,
ручейче се лее.
Птица сладко пее
в приказния ден.
Радва и се смее ...
1K 3 16

Нощи

Вълчи нощи. Студени.
Чак небето се пука.
И звезди вледенени
падат с гърч и се чупят.
А лъвът е прегърнал ...
1.2K 4 10

Не съм далече, мила...

Тъгуваш ли? Недей! Така не бива!
И мен тъга покрива ме горчива!
Не съм далече, мила... Погледни
във огледалото и там вълшебна,
една надежда ще те промени! ...
1.3K 1 2

Вас питам, сладурковци

1.Уж се смята сам за умен,
но дали е тъй разумен
щом в дома си лесно чупи,
което няма как да купи?
Кой е той? ...
622 1 10

Сребристo

Сребрист светлее, тихчко се рони,
от ангелски чертози пухът снежен.
На меко легнал – в белите корони,
се полюлява вятърът, разнежен.
Синигерчето сипе звънки трели, ...
519 6 7

Перде

От ъгъла на тъмната си стряха,
пролази паяк кръстоносец,
а пеперудите ми кротко спяха,
накацали по тихия прозорец.
Красиви, пъстри, живи от ветреца, ...
822 5 10

Сезонно

"Просто, тази импресия-. "аз и ти, ти и аз"- Иринакис 🌹
Септември значи дъжд. И самота.
Нощта се приближава - цяла в черно.
Кажи ми - ти отрече ли брега,
по струните на пясъчната нежност? ...
488 8 10

Скитница

Плахо душата си разсъбличам
и захвърлям греховете човешки.
Далеко е Рая, Ада отричам…
отказах се от крилете лудешки.
По небесните слънчеви сенокоси, ...
667 8 13

Едно сърце разлика

До юга остава още миг…
Само още две мили
Само още две стъпки.
Само два сантиметра свободно падане.
Само два сантиметра летеж... ...
801 2 2

И в ада ще обичам с плам

Стрели във мен изстреля - сто -
безспирно Ерос с луд копнеж
и моето сърце... о, то
прилича днес на таралеж.
Попитах го: " Защо, кажи, ...
1.1K 2

Кълнем се

Изпратихме двайста година
без сняг, без радост, а с мъка,
заклещени във карантина,
в очакването за разлъка!
Войната си върви, не спира ...
1.7K 3 4

Сивото на тъжния ни ден

Не искам безнадеждно да си лягам
и кротък, да работя всеки ден,
ръка за милостиня да протягам
и моят дух да бъде унижен.
Не мога да съм част от карнавала. ...
603 1 2

Не ги слушай, любов!

Все говорят за тебе, че няма те,
да, но как на света са се пръкнали?
Ти щурче си, на Бога на рамото
и светулка в косите, по мръкнало.
И боли те от злост, присмехулната, ...
656 9 10

Моята, а твоята България

Разговор с брат ми – живее в Холандия
за България
коя е нашата, коя е вашата
общ разговор – така въобще
Разбираме – друга е нашата, непозната и няма я в пресата ...
1.2K

Още искам да живея!

Нощта над мен ще се спуска
и ето - страх ме е от мрака.
Надеждата ме напуска
и отчаяна душа заплака.
В мен расте тревога, ...
770

Преходно

Захладнява вече навън.
И лятото виждам, че си отива.
Всичко бавно отмива се, сън.
Усеща се нотка горчива...
Поглеждам назад с плаха надежда, ...
900

Залезно

Днес съм залезна. Призрачно розова.
Леко облачна с капка безсъние.
Пише вятърът делнично в проза
по дърветата. А небето бездънно е –
ще се срути по къщите слхупени. ...
963 14 23

Свободата сутрин е измамна

Отиваш ли си? Времето дойде,
когато трябва да си кажем – Сбогом!
Поемаш сам, но знаеш ли къде?
Аз нищо повече да дам не мога.
Един от нас – без повод, замълча. ...
1K 7 14

Никой 2

Пелинено нагарча този хляб-
и хем горчи, а всъщност ми е нужен.
Това, че дишам, значи ли, че аз
живея? Или само съществувам?
Оглеждам се - и всички са така, ...
504 3 10

Не питай...

На дъното на моето мълчание
потъналите Истини блестят
до котвата на неизказано признание,
останало без име и без път.
Не питай, просто пак ме целуни. ...
1K 5 11

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 1

Вече, застана ли пред огледало,
виждам - пораснах. Сияе то цяло!
Мама работи, но не е на смени.
Време прекарва тя повече с мене
и за момчето си грижи полага. ...
580 3 12

Огледало

На стената старото ми огледало стои,
сегашното отражение от детството дели.
Поглеждам го виждам онова момче,
един посребрял мъж с душата на дете.
Там си седи на стената от някога, ...
818 3

Път към вечността

Няма връщане назад,
кога студа скове ни,
а душата ни се скрие
зад небесните завеси.
Гледаме с ужас и ...
643 1

Мизантропът каза тежката си дума

Хората ли? Сган нечистоплътна!
Утайка. Нищо с мания за величие.
Душата ли? Една измислица безплътна.
Любов? Синоним на двуличие!
Сърце? Парче месо превърнато във мит! ...
427 9

За летящите хора

"За вида на летящите хора"
Изглеждат ни нематериални,
за разумът ни ирационални,
но при среща с тях душата ни бленува,
поне усещането за летене ...
1.6K 1 2

Суетата

Суетата обича всички хора
и не подминава ни един,
тя пълзи през тях и няма умора -
спохожда всяка госпожа и господин.
Тя обича да я хвалят, ...
688 2

Два пътя

два пътя се вият напред
скрити от гъста мъгла
часовник тиктака зловещо зад мен
кънти наблизо тънкият му глас
вече няма земя под краката ...
717

Стих без край

Стих без край
Реторично?
От очите ми текат сълзи
и черни станаха всичките ми дни,
а ти подминаваш ме, ...
928

Знаеш...

Знаеш: Обичам те!
Зная - не ти е потребно.
Този кошмар
не води към Рая.
Само зациклихме ...
971 4

Тя, дъщеря ми

Разхвърляна, объркана, но търсеща.
Енергия и смях и тишина,
една душа от вятъра понесена,
на смелите криле на младостта.
Музика и смях ехтят в безкрая, ...
1.6K 2 3