Стихове и поезия от съвременни български автори
Писмо до дъжда
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...
Рана
преди да я затвориш,леко си подсвирваш
и се смееш с нелепата си жалка усмивка
на моята много трагична съдба.
Чудя се колко още бонбони ще взема ...
Българското село
Умира българското наше село бавно,
за жалост няма кой за него да заплаче.
А някога бе богато, многолюдно, славно,
но спомените за миналото са вече далече. ...
Мигове
коя ли вечер е вече по ред!
Главата ми направи ти своя квартира,
всеки ден идваш и времето спира!
Зашо хареса си този уют? ...
Старата къща
Случайно ли в стара къща замръкнеш,
а навън в глутници ветрове́ вият –
във тайните се опитай да бръкнеш,
които в старите ракли се крият... ...
Скръбта
от вятър отвяно от топло гнездо,
на божи вестител ми в миг заприлича,
щом за помощ безгласно помоли ме то.
Аз го взех и го стоплих във моите длани, ...
Душата
Тя душата, пеперуда в тялото на човека,
води го напред в живота, в неговата борба.
Дадена му е от Бога, знае се от памтивека,
да твори с нея и да раздава на хората доброта. ...
Приятел
безпощадния си меч
и душата падне възнак
във безмилостната сеч,
трябва някой да помогне ...
Изящни, мълчаливи
Магически красиви
са нощните звезди –
изящни, мълчаливи,
замислени, добри. ...
Есен
Идва Есен!...Не разбра ли?...
Ще завият нови хали...
И със ветрове сърдити –
ще се понесат мъглите... ...
Чистота
се изправям на пръсти и тичам.
Светлината пробива леда,
в най-сумрачните ъгли занича.
Притегателно плисва вода, ...
Да си поет
Да си поет е изкуство.
Да си поет е опасно,
защото летиш,
а падаш внезапно. ...
В мрежите на самотата
в цигарен дим сълзите не прикривай.
Че надпивала е в дълги нощи радостта...
в прегръдките ѝ хищни не заспивай.
Самотата, тя обича сладко да мълчи, ...
Земята
от едно място,
където цари
мир и хармония
вече толкова хилядолетия. ...
Изповед на калната принцеса
така изглеждам на звездите чак
и чакам звездоход от тук да мине,
за да ме вземе в звездния черпак.
Ще грейна сред звездите, ще ме има ...
Спомен затрептя
кого ли той това не знам,
но спрях и нещо в мен заплака,
че някога аз чаках там…
Отдавна е било, но ето ...
Звезди по пладне
Некакве билкаре дадоа ни лек.
Трънье за магаре тражим язе,клета!
Мъж ми па е болен.Треска го тресе!
Рекоа ми:-Харно,булка,че го вардиш! ...
Ясно
докато ми се изпъне кръста,
а главата ми пере́,
глади, чисти и се пръска.
На обяд съм без кюфте – ...
Буря
дървета заслониха хризантемите.
Приглася звънко гневен и капчукът,
че буря се задава – от големите.
А залезът на ураган червен е ...
Калейдоскоп на очилата
но подозирам древната му лудост –
опитва се да бъде по-забавен,
не му се получава, доста трудно.
Летяла съм да го догоня нощем ...