1 573 резултата
Косата и беше от прежда!
Лицето и тялото - проста басма!..
Нослето, очите, веждите...
и нежните бузки дори,
туй всичко - рисувано с молив, ...
  1271  11 
1. Тъмните мисли
(Продължение от 30 декември 2020)
В тъмната стая на мисли тъжовни,
паяци черни блуждаят в простора
и в лабиринта на мрежи отровни, ...
  546 
Всяка мисъл трябва да притежава
светлинна в ума на човека.
(Из: "Светлина на мисълта" – П. Дънов)
1. Тъмните мисли
Божи посланици – птици небесни, ...
  693 
Може би... беше време да си тръгна..
Да намеря друга пътека...
По стръмното да се спусна...
Да бликне кръв по коленете...
Да си изтръгна сърцето! ...
  459  10 
Гигелия се тя нарича,
името си не обича.
Отворила ателиенце,
рисува си като детенце.
Гигче, мила и добра, ...
  749 
Аз продължавам да се ровя...
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...
  464 
VII. Сърце обичливо
Бедно ми, бедно, сърце обичливо,
винаги влюбено, щедро си било!
Щеше ли, мило, да бъдеш щастливо,
пътя към Нея да беше открило? ...
  781 
Подарих на приятелка,..
малка картина..
Малко късче от мойта душа..
Тя, вероятно,..
намери й място в килера... ...
  674 
Бих искала да върна времето...
Бих искала да върна всичко!
Да те срещна пак...
И пак да ме обичаш...
И пак да те обичам... ...
  697 
Понякога...тъй искам да крещя,
че вятъра дори да стресна!
Облаците да уплаша!
Да ревнат с най-големи сълзи!
Да ме облеят! ...
  659  13 
Не я искам..
Тази моя съдба..
във която
по тъмното скитам и
чадъра държа си сама.. ...
  768 
ТЯ:
Аз пиша просто редове,
наужким, може би... така.
От суета ли, от шега,
неволно нещо ме зове. ...
  1043 
І част
Там някъде... над Тетевена гра̀да
въздигнал е снага „Соколов зъб“,
разказващ и до днес с тъга голяма
легендата родена в този връх. ...
  1156 
V. ВСЕ СЕ НАДЯВАХ
Все се надявах да си безметежна,
ех, ти, желана всевечна любов,
с ласка докосна душата ми нежна
с твоя омаен пленителен зов! ...
  834 
По Коледа... една женица дребна,
останала съвсем сама... и много бедна,
се чудела, какво да стори,
че да зарадва мъничките си деца...
Поне за малко в Коледната нощ, ...
  1561 
Част ІІІ
И в този миг той сякаш се събу̀дил
от сън дълбок, когато там видял
как младата девойка... като ху̀ни
съблѝчали, на бея да дарят. ...
  1283 
Тази сутрин...в тревата
намерих малко врабче...
Толкова малко...и толкова мило,
ми се стори
във моите ръце... ...
  446 
III. На път
С летящата ми платноходка,
през тихия син океан –
в една романтична разходка –
пътувам аз, без капитан. ...
  491  11 
Няма да крещя!
Дори и няма да извикам!
Аз уморих се от крещене!
От викане,... дори и нямо...
Уморих се... ...
  651 
От днес ще нося кадифе!
Дори обувките ми,
ще са кадифени...тренди!
Ще нося и коприна тънка, финна!
Ще пия мляко със кафе... ...
  473 
Отровен мрак обвил е песента ти,
очите ми кървящи, изпити от страха.
Тъмнината в мен сега и в теб ще свети,
защото зорко дебне отстрани греха.
Луната излива своята светлина на плещите ми, ...
  581 
І част
Там някъде... над Тетевена гра̀да
въздигнал е снага „Соколов зъб“,
разказващ и до днес с тъга голяма
легендата родена в този връх. ...
  593  17 
Майка ми
Моята майка
Моята майка е силна жена –
не се предаде пред страха.
Вярва в мен и винаги е до мен, ...
  1561 
Бих искала...някой ден да те срещна...
Ей тъй,...неочаквано...
Несънувано..
Нежелано..
Когато чаят си пия на терасата ...
  375 
Какво, като си отиват дните ми?
Какво, като косата ми сребрее?
Какво, като не влизам в роклята
за двадесет годишни?
Какво,... ...
  313 
Мила моя, мамо,
много време мина,
в труд прегъвах рамо –
ден и нощ – година.
Бащин дом рождени ...
  880  18 
Беше ограда,.. като никоя друга..
Беше висока,...много висока..
С много очи..и много уши..
Не спеше никога..
Не знаеше какво е сън.., но и сън ...
  338 
Стоя пред Бог, до Него – тя е,
жена в поклон глава склонила –
над нея ангел бял витае –
усмивка в нежни устни скрила!
* * * ...
  1403  16 
Миришеше на пръст..
Дъжда донесе тази миризма..
Градушка после заваля..
Смени и миризмата..
и замириса на трева.. ...
  382 
1.
Евридика, Евридика -
несравнима красота!
Весела и нежнолика,
как излъчваш доброта! ...
  896 
Вятърът блъска вратата
Пердето се ветрее безгрижно
Стъпка по стъпка...пристъпвам в тъмата
Тук са си всичките мебели...
Портретите ме следят от стената ...
  659 
Отишъл си си..
Казват,..хората те уважавали,..
скърбяли..и почет ти отдавали дори!.
А знаят ли,..те хората,..
за маската, която носеше? ...
  350 
От акваторията на старопланинските върхари
прелитаме, додето не стигнем Граняно.
Да можеш да продължиш асертивно
е да се отделиш от сивите злонравици.
Най-после, за да си добре разбран, ...
  999 
Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива, ...
  569 
Океанът...
(поема)
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт ...
  403 
Нарисувай ми врата..
Малиново червена..
Нарисувай ми до нея -
и от двете и страни -
трендафил - ален, да цъфти! ...
  825 
Коя е тази сила, дето
теб прави мила и магична,
подбужда да тупти сърцето,
че тъй желана си обична!
С душа добра и съвест будна ...
  1165  16 
Останах без думи..
Вече всичко ти казах..Макар и на ум..
Когато всъщност те срещнах,.. те,..
боязливо, направо..страхливо..
се плъзнаха по крака ми.. от там тротоара, ...
  288 
Разбито съм. Говоря си само.
А всъщност викам, но съм все нечуто.
Не съм сърце, а непрочетено писмо
пулсиращо във сЪлзите на шута.
Разпадам се, тъй както листопад ...
  431  13 
Баща ми на тоя свят
дошъл е с брат.
Но после го изгубил.
В него ден баща ми
не изгубил само ...
  494 
Предложения
: ??:??