Стихове и поезия от съвременни български автори
Любовта
Какво се е случило?
Защо тъжиш?
Защо очите ти са пълни със сълзи?
Нараниха ли те? ...
Скитница
Душата ми е нежна и ранима,
заключила е моите мечти,
изпълва със любов необяснима
и нощите, и всичките ми дни. ...
Кога ще си отиваш?
Май е време да си ходиш!
Стига вече тук да бродиш..
Защо дошла си тука?
Махай се, се че с теб е скука. ...
Междувремие
надмогнато
с дълбоко тайнствено мълчание
на бъдещия век.
Светът все повече прилича ...
Живите мъртви
на това, не можах да открия!
И както някой беше написал -
това отприщва страшна стихия!
Очакваш топла пролетна песен ...
Ще станеш майка, дъще
ще станеш като мене майка ти.
Ще стискаш рожба в твоите ръце
и ще я браниш от всякакви злини.
Нощите ти ще са дълги и безсънни, ...
За прошката
Свили му трънен венец…
А Той, Божието чедо,
страдалец и светец…
с любов на всички им простил! ...
Свобода
присъедини се тихо,
дохвани невнятните за околните думи
и ги скрий надълбоко в очите си.
Там те ще бъдат на топло ...
Искам
Искам да докосна ръцете, със страстните пръсти впити.
Искам да изпия снагата, капка по капка и сън и подир сън.
Искам да те гледам красива и нежна във нощ и във ден.
Искам да обгърна душата ти, мислите, чувствата. ...
Снежен март
въпросите са ледени на вкус,
минутите на пръсти ще преминат,
но пак се чува нежно хрус и хрус.
Макар и снежен март – върви, не спира, ...
Безмълвни спомени
от кожата ти матово-кафява,
очите ми - две парещи сълзи,
горят по-силно от жарава.
По устните ми няма спомен, ...
Спомен за светлина
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...
Между мен и теб
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани... ...
Мечта
и денят ще свети бял, както никога.
Нищо вече няма да е трудно,
ще вървим със теб така света обикнали.
И звездите някъде високо ...
***
и, страннико, не моля милостиня.
Мадона съм, а после съм палачът,
причастие съм, сетне - гилотина.
Да, грешна съм. Такава ме обича. ...
Пред „Ритлите”
и пробвах с геоложки чук.
Пред мен Епохата застана.
Попита – От кога съм тук?
Защо морето се изправи ...
Съдба
в моето сърце ранимо.
Събирам спомени отбрани
и гоня щастието безспирно.
Мечтая за дни чисти, ...