Стихове и поезия от съвременни български автори
За нуждата от обичане в мръсния град
на ТЕЦ-овете, тъжно въздишат комините.
Витрини мълчаливо заснели в полет гордите птици,
рисуват замръзнали цветя, през премрежени ресници.
Мътно, мърляво слънце, напомнящо за ядрена зима, ...
Вярвам, Вярвам, Вярвам
Трудностите разбиват,
но аз още съм тук!
Пътища се намират
щом се търсят такива, ...
Първи сняг
Небето е като в мъгла.
Снежец се сипе за награда
над заболялата земя.
Превръща чернотата в бяло ...
Къща
Пердето се ветрее безгрижно
Стъпка по стъпка...пристъпвам в тъмата
Тук са си всичките мебели...
Портретите ме следят от стената ...
Месец 12-ти
градусът наистина е - минус,
усмихни се и ще стане + плюс.
Не ме ограничавай с време,
денят наистина е къс, ...
Бяла надежда
слънчеви зайчета,
невидими сенки,
нощни бдения,
прошки, заклинания, ...
Казино
налят до горе с алкохол
отиваш да играеш на казино
извън семейния контрол.
Отивай прошляк от Кючука, ...
Мираж лъжлив не си...
лъчите ти отново в мен.
Сияния звънливи вкусвам
от твоя глас преизвисен.
И нито в нощ, и нито в ден, ...
Извивките на обич са река
И зимен сън заспаха
висините.
Но кацна на реброто на елхата
една звезда ...
Отдаване...
За мен, хвани се, либе и не ме пускай.
Ела при мен, единствена любов.
Аз гърба ти винаги ще пазя.
Ако дъждът не може да спре. ...
Окото на Бога сълзѝ
си мечтаеш да има,
сменяш лудо море с върхове.
Буташ дюни безумно,
тъпчеш джоба и шумно ...
Колко е трудно
в този забързан космически век?
Да отговориш на злото с добро
и да запазиш под свойто ребро
малка частица безценна любов! ...
Късна есен
а ноември мъглите довлече
и небето с олово напълни,
преди дните си той да изпълни.
Дъжд и вятър листата подгони ...
Моето Сузуки
вози каки със подути джуки
черни кожени седалки,
дето бият с полицейски палки.
То е вече кат' закон: ...
Тенджера под налягане
Вари безотказно боб и джолан.
Процесът е бърз, без мазни петна.
И домакинята доволна остава.
Понякога, макар и рядко, ...
Непростен
Казват,..хората те уважавали,..
скърбяли..и почет ти отдавали дори!.
А знаят ли,..те хората,..
за маската, която носеше? ...
Есен 13
вятър обрулва листата.
В тъжни мисли съм унесен,
сълза се спуска към земята.
Спи тъжната гора, ...
Търчим, все щастие да дирим...
Преплитат се реалности и въжделения.
А уж е толкоз простичък светът -
дари Любов и получи в замяна.
Какво е сбърканото в този свят? ...
При пълнолуние
дали от пълната луна?
А болката до мене ляга
с гореща, пареща сълза.
Но кой ли нежно я избърса ...
Екзистенциално...
Светът се е побъркал!...
Светът е пощурял!...
Не вярва вече в: „щъркели” –
тъй – много остарял!... ...