Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Та, като рече каМила

'Щото, ако бе камила,
гърбав той, гърбата ти...
И мерак, ищах и сила,
златни пясъчни мечти...
Хич, биля не се налага, ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

834 5 8

Благите хора

Има още от хората благи,
те не кряскат, не вдигат скандали.
Тъй са чужди на корист, облаги,
там на село обули сандали.
Те се радват на пролетен дъжд ...

Eipril

Поезия » Друга

560 2 6

Hедостижими седми небеса

И казват съществува, и го има
бленуваното, седмото небе,
рисувам го, с несръчните си рими,
в поточето от сънища гребе,
да хване малка рибка, златоуста, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

438 6 5

Клавирно рондо за тъгата

Тъгата ражда винаги въпроси.
На думите под острите откоси
проплакалият отговор се крие.
Сълзата в пелени ще го повие
и вместо биберон, кураж ще носи. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Строги форми

845 11 22

Разделят ни

Разделя ни цигара. Дим. И пепел.
И силно питие, недоизпито.
И може би ключът. И часовете,
в които си забравил да обичаш.
Разделят ни студените моменти ...

Dendu89

Поезия

1.1K 13 48

Целувам устните на щастието

Като лоза около мене се обвиваш,
разкриваш тайните си ти без свян,
и нови светове за мен разкриваш -
Жена ли си, или сънуван блян?
Така изкусна си в любовното изкуство - ...

mislitel

Поезия » Еротична

932 1 3

Болиш, та чак сърцето ми кървиш...

Един мечтае да е змия
и цял живот да си живее
в поза "паднала жена",
друг мечтае охлюв да е
и под шипков храст ...

palenka

Поезия » Хумористична, Пародии

1.1K 5 22

Спомен

Полъх от спомен те отнесе при мен.
Момент на наслада в миг уловен.
Спотайвана страст тъй силна избухна със плам.
Отдавам и се, изгарям, погубвам се - знам.
Стените предпазни умело разруши, ...

MuMc

Поезия » Любовна

569

Истински обичана

Тази вечер ще е по различна,защото ти изглеждаш ми така.
Различна си ми със това,че си истински обичана жена.
Обичана и още как,но един единствен е способен на това.
Да те обича както никоя сега.
Е този някой май съм аз и чувствата към теб не крия, ...

zeratal87

Поезия » Любовна

585

Мисли по време на серенада

ТОЙ: И тази вечер на балкона,
любима моя си, а аз
по струни тънки трели роня
и песни пея ти в захлас.
Любовни песни пак ти пея, ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Хумористична

1.1K 2 28

~

Ще ти бъде трудно да ме съхраниш.
На толкова места съм потрошена,
че един живот не стига да ме залепиш,
а от опити съм страшно уморена.
Ще се разпадам пред очите ти. ...

gali

Поезия

471

Момчето, което ти написа стих от пясък

Когато ти залипсва пак морето,
на гларусите дрезгавият крясък,
спомни си, моля, за момчето,
което ти написа стих от пясък.
Морето, този стар ревнивец, ...

МинкоАндонов

Поезия » Любовна

948 1 5

Запетая в строфата на Бога

ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Когато се напуши сутрин небето и ще рукне дъжд,
и жлътне с рошави масури в полята цъфналата ръж,
мравунякът тревожен кипва, притихва във гнездото кос,
дъхти на сладка детелина все още мокрият откос. ...

yotovava

Поезия » Философска, Гражданска

645 5 13

Вместо мъничко време

Все си мисля, че има
още секунда и после
мечта ще се сбъдне,
сънят ще угасне.
Всяка малка минута ...

limeruna

Поезия

475 3 7

След Бурята...

След Бурята...
На запад Слънцето пропада
подгонено от ветрове –
кълбят се облачни грамади
в тревожно-сиви цветове... ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна

578

Любов към България на един мигрант 2

"Слаб е духът на сънародници мнозина,
що с мен дойдоха в чужбина,
що от родното изпитват срам,
защо постъпват тъй - не знам.
Може би, че тук се живее по-богато, ...

hcs

Поезия » Гражданска

497 1

Спомените топлят ни в сърцето...

Молете се за своите души,
защото кретат още по земята.
Макар отвътре силно да „кърви“
за близките, поели в небесата.
Цветя и свещ, вино́ и тишина, ...

dansyto

Поезия

1.4K 3 5

Кукла с тиара на кокичета

Не се нуждая от незабравка, да знам, че небето е небе.
И във всяка синя точка на калинки, да се губя в
облачно море.
Не се нуждая от всички южни ветрове, да стрелят
на портокалови посоки и заскрежено поле. ...

Niki_art

Поезия » Друга

1K 6 12

14+ Посипах си главата с кофа лед

С жената бях под плажните завеси,
когато мернах мацето зад мен.
За миг забравих моята… принцеса
и почнах да събирам морски тен.
Започнах да копая - без посока. ...

Yuri

Поезия » Любовна, Хумористична

940 5 24

На татко

Понякога съм тънка като свещ,
от тези дето трудно се запалват.
Запалят ли се - капе лед от пещ
на късна зима, лепкаща и кална.
Тогава бях куршумена вода ...

КрасимираЧакърова

Поезия

729 11 12

18+ Стихоплетка с едра плетка

Тя беше чудна стихоплетка
и все ги къдреше едни...
Получи звание - поетка!
Надявам се до старини.
Оттук, оттам - прикотка нещо. ...

vega666

Поезия » Хумористична

1.2K 5 4

Есен

Почука някой тихо на вратата,
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа! ...

rumbic

Поезия

1.2K 12 19

***

Паля свещ
за баща ти, за мама.
Тръгва в равното нашия влак.
Те ни липсват, тях все ще ги няма.
В този свят няма как.Няма как. ...

biser

Поезия » Философска

883 2 4

Бедният Поет

Бедният Поет
На ъгъла човек с протегната ръка,
в нея той стиснал е своята творба.
Застанал сам и оглежда се ,тъжен е сега,
продава своята"рожба",тревожи се за това. ...

valcanyon

Поезия » Гражданска

633 1

Вдъхновение

> Аковсички поети се сеамоубиваха след първия отказ, светът не би познал поезията.
>
> Сю Таунсенд
С теб от години сме само познати.
Днес си моята любов закъсняла! ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Гражданска

528

Една почти убиваща ме рана

След твоето "Отивам си" съм няма.
Прегръщам нощем своето мълчание.
Навътре плача сол по прясна рана.
След твоето "Отивам си", остана ли?
Защото аз останах. И замръзнах. ...

Dendu89

Поезия

574 6 15

Задушница

Разкривен кръст от времето нагризан,
скорушата превива клони голи,
по светъл спомен тъжен ангел слиза,
за мървите души да се помоли.
Самотен поп молитвите напява, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

647 12 11

Делва

ДЕЛВА
Понякога ме е срам,
че проявявям слабост.
Това, което не знам –
Бог ли ми го спестява? ...

yotovava

Поезия » Философска

729 4 19

Архангелова задушница

Ноември събота посреща -
студено, мокро и мъгливо,
но оживено е гробището отсреща,
край плочите пристъпват мълчаливо
живите. Със свещи и раздавки, ...

Rois

Поезия

1.2K

Брод към рая

Когато настъпи фаталният час,
и щастието заключи вратата за нас,
в сърцето само сянката му остава,
черна пепел от бялата жарава.
Дните безлично се сливат с нощта, ...

Rimoza

Поезия

1.4K

Каквото остана дъждът го угася

Напиваш ме жадна
за кърваво вино,
целуваш ме с мислите -
кръв по устата,
наричаш ме крепост ...

Plevel

Поезия

748 11 24

Да, лудост е, но вярвам..

От зрънце болка истина кълни,
дано светът завинаги прогледне.
Наивницата в мене прокълни
и просто прегърни ме - за последно.
Зрънца бодливи - вярата посях, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

485 7 6

Книга за осъмване

Дали сте чели скоро книга,
и тя така да ви владее,
че времето ви да не стигне
и да си легнете със нея?
Да я прелиствате – до края, ...

yotovava

Поезия » Философска

542 6 19

21 грама

"Тя - душата е с тегло 21 грама и плътността и е 175 пъти по-малка от тази на въздуха ..." - какво значение има, след като не са до нас, не са ли!!!
Днес мълча, не че имам въпроси
от рода "как е Там" - все наивни.
Дим от свещи лежерно се носи
и виното само се налива. ...

anastasia73

Поезия » Друга

1.2K 5 5

Къде си ти

Празно е в душата ми къде си ти?
Нима не чувстваш мило мое, как далеч един от друг сме аз и ти?
Защо ли винаги в живота случва се това?
Когато влюбени са двама между тях да има и стена?
Може би не е за дълго пречка като тази. ...

zeratal87

Поезия » Любовна

537

Някога, някога

Някога, някога
Някога, някога...
даже не помня - кога!?
Не носех часовник, имах
посока, ...

eleonora6

Поезия » Любовна

509 1

Молитва / малко по друг начин

Не знам какво ми стана
не знам защо сега
унилост ме обхвана
и страшна самота
Поседнал в тъмен ъгъл ...

клажер

Поезия » Хумористична, Пародии

913 2

Здравей, сърце, отново

И спомням си как бе отлетяло
сърцето ми далече от плътта,
и как останах само пусто тяло,
и как се бях превърнал във сълза.
И как се чувствах гол, обезкървен, ...

mislitel

Поезия » Любовна

1.1K 2 12

Има я... и зная, ще я има

Казвах си: " А може би не бива
мен изцяло тя да завладее. "
Но я има в моя ден красива
и в съня ми с негата светлее.
Разумът безсилен е, не смее ...

agferdousi65

Поезия » Строги форми

1.1K 10

И те обичам...

Душата ми е приютила този дъжд
по ноемврийски хладен. Но когато
превърнах се на облак изведнъж,
в очите ми покълна зрънце лято.
Ще бъда мокра. Нищо - прегърни ме. ...

ДИС

Поезия

890 11 22

Стихове и поезия от съвременни български автори

Та, като рече каМила

Благите хора

Hедостижими седми небеса

Клавирно рондо за тъгата

Разделят ни

Целувам устните на щастието

Болиш, та чак сърцето ми кървиш...

Спомен

Истински обичана

Мисли по време на серенада

~

Момчето, което ти написа стих от пясък

Запетая в строфата на Бога

Вместо мъничко време

След Бурята...

Любов към България на един мигрант 2

Спомените топлят ни в сърцето...

Кукла с тиара на кокичета

14+ Посипах си главата с кофа лед

На татко

18+ Стихоплетка с едра плетка

Есен

***

Бедният Поет

Вдъхновение

Една почти убиваща ме рана

Задушница

Делва

Архангелова задушница

Брод към рая

Каквото остана дъждът го угася

Да, лудост е, но вярвам..

Книга за осъмване

21 грама

Къде си ти

Някога, някога

Молитва / малко по друг начин

Здравей, сърце, отново

Има я... и зная, ще я има

И те обичам...

Опашка