Прелюдия към нещо твърде лично
и стих с поанта - падаща звезда.
Вървиш към мен, следите ми откриваш,
оковите не са проблем за лудостта.
Мълчи кръвта, забързана да блъска, ...
Влачат се, като вериги по плътта ми
миговете на живота пропиляни,
жадно се опиват от кръвта ми,
белези оставят... няма рани...
Търся истини, но със въпроси смешни, ...
Не го намирам в късното ми лято,
когато пеперудите заспиват,
но пак съм жадна, вече е посято,
ожънато, раздадено, изпито.
Надничам крадешком зад скъсан облак: ...
Любовта ни е кораб с раздрани платна,
който се лута безцелен, безпътен,
някъде ще стигне ли до сутринта
щом вятър за него няма попътен?
Бурята първа в открито море ...
Когато навестяваш моя свят
с лъчите си, разцъфва всеки цвят.
Ухание от все сърце даряваш
на дните ми. Повярвай, съживяваш
красотата. Ти си благодат. ...
Всеки получава, каквото заслужава!
Нищо по-прекрасно, мъгляво и неясно,
в живота не битува, без да съществува.
Земната история не е писал голия!
В природата човека единствен е зевзека. ...
Дано тревата утре да я скрие
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи... ...
Обичам морето – синьо, необятно,
Живо прегръщащо жадно брега.
Обичам го тихо, спокойно, пенливо
С плаващи по него слънчеви лъчи.
Обичам шумът на вълните ...
Щурците разхладиха ме със песен,
наляла свежест в чаша красота.
Въздишката ми лунен звън отнесе,
надникна младост в лозови листа.
Отмил в ресниците засипания прах, ...
Когато вечер стане тъмно,
заспивам с мисълта за теб.
Кога ще бъдеш ти до мен и ще сложиш
ред в моя свят подреден
Да сме двама е съдба от бога предопределена, ...
Значението ни идва от момента,
от нуждата за нечие присъствие.
Дали е вечно или е мимолетно,
разказва всичко само едно отсъствие,
което се изписва с тишина. ...
Когато той ме попита...
Напълни ми стаята със шоколад и рози,
накарай погледа ми както никога да заблести
и когато той попита ме: "По дяволите, кой е този?"
да му кажа: "Онзи, който не пожела да бъдеш ти!'. ...
Моя песен, тъй нежна в таз зора,
в която лястовица приижда, в този час.
От небцето на горските поля,
казва здравей, добре дошла.
Ароматен ветрец косите ме развя, ...
ПТИЦАТА С ИЗТРЪГНАТ ЕЗИК
Недей ме пита искам ли да съмне,
прекрасно е да бъдем само двама.
Не си повярвал още, че си тръгвам,
но знай, че начин да остана няма. ...
Повярвах наивно, че някой милее за мен
загубил разумното, нужното и обичайно.
Докоснах мечтите и те заваляха от плен:
прозрачна решетка от думи, неволи и тайни.
Самотна надежда, разбита до ронещ се сняг, ...
Преди да се завърна от смъртта
и ти да ме намериш съществуващ,
наистина не вярвах в чудеса,
във сбъдване и даже във сбогуване.
Но видиш ли - покълнало глухарче ...