Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала,
черупката счупих, бе толкова рано...
Косите ти скришом погалвах, залепнали
от пот и кошмари в гнездо несъбрано.
Прости ми, че нощем самичко заспиваше, ...
Гротеската на другите...на Другостта.
Непоносима участ даже за орлите.
Политай пак над бездни и над шеметни скали -
окаменели птици, раждали се без криле,
след поривите закъснели на сакати ветрове. ...
Разсъмва се. И време е за тръгване.
Топи се мракът. Захар, в чаша чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че утро е. И мъдро е...Комай*.
Разпадат се. И едносрични думите. ...
Тук вече е нощ, тук вече е сън,
мъгли коронясват сиви дървета.
Оглежда се Сечко и тича навън,
през ранни цветя и диви полета.
Светът е небе. Светът е от мрак. ...
Не съм била, а трябвало е май
подвластна на инстинктите да бъда,
не ме е плашил ад, възторгвал рай
с приетата без мрънкане присъда.
Отритнала ме грубо любовта? ...
ВЪЛЧИЦАТА В МЕН
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...
Годините минават като влак експрес...
Донякъде броиш ги, а другите не щеш,
и не от суета и липса на интерес -
казус невъзможен е старостта да спреш!
Поглеждаш в огледалото и питаш го дали ...
От днешния си ден назад се вглеждам -
Там някъде, по пътя да те зърна.
Напразно е! И никаква надежда!...
Е, няма как годините да върна!...
Сега са спомен лудите ни нощи - ...
И честно признавам си – даже не зная,
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...
Тази тиха любов е за двама.
Няма никой да пусна при нас.
Обич моя и мой вечен пламък,
в подредения свят, ти си хаос.
А гласът ти – любимата музика, ...
Летейки над мъгла по пътя Млечен
като торпедо, стръвна се довлече
муха на всичко за любов готова,
с масажна свещ и перодръжка нова,
пикира се по роза дамасцена ...
В мразовитата януарска нощ самотен прозорец пръскаше оскъдна светлина на уличката, далече от центъра на града. Единични снежинки се гонеха във въздуха. Някои от тях за миг спираха на перваза на прозореца, надзъртаха в стаята, а после дали уплашени от вида на горящата камина вътре, дали запленени от ...
Ако някога спра да мечтая,
ще съм лебед изгубил перата си.
Ще съм пленник в заключена стая
и ще блъскам стените с главата си.
Ще мъждят от умора обзети, ...
Притурям днес на възрастта си една година,
но, мисля, хич не я почувствах като товар...
Няма разлика от предишната, която мина,
а дори във мисълта си съм все същия пожар....
От годините не се срамувам, че са много! ...
Сбогуване
Птица нейде изпърха... Съзрях как душата ти слаба
се изрони да търси частица от мен по Всемира,
а пък аз съм се вкопчил със зъби и нокти за хляба,
вместо барем да купя на старо Орфеева лира. ...
Събудих се – девети февруари
и някак леко чоглаво ми беше.
С приятелите бяхме се събрали
снощи и доста водка поизтече.
Харесвам петъците – хем умора, ...