Коя беше тя?
Създание, наречено човек.
Тя не искаше да е човек
и се бореше,
бореше се със съдбата, реалността ...

No veo la hora de colgar mi saco en tu ropero
No veo la hora de cantarte hasta dormir
No veo la hora arrullar todos tus suenos
y me desvelo pensando en ti.
No veo la hora de contarte algún secreto ...

От калните локви през стълбите до небесната палата
обикновеният човек живее, мисли и диша с думата заплата.
С какво ли бих могъл да скрия моята апатия,
когато принцът, вместо да се бие с ламята, пази я,
а разплатата остава само забранения цвят на сивия град, ...

Пламък
Тиха топлина,
гореща истина...
В един миг е тук,
а в друг е някъде там. ...

"Любовта не е никога толкова силна, колкото когато те кара да страдаш!"
В едно потайно кътче на моето сърце
остана обичта завинаги заключена,
а беше по-невинна от усмивка на дете,
по-нежна и от тиха песен люлчена. ...

Брутално беше да те засиля
към две случайни плоскости на взора ми.
От нечие безумство си измислен
и все така си ничий в кръгозорите.
Безпомощен удавник във окото ...

Аз съм влюбена красива,
чудя се сърцето ми къде отива,
чувам тъпани и барабани,
виждам гледки неразбрани,
искам любовта да ме опива. ...

И ето ни пак на асфалта,
кънтящ от гуми,
натежал от съдби.
И черен е пушекът,
който в небето виси ...

Във черното на нощта
във светлото на деня
във смисъла на нещата
в хайку преди страха
в ритъма на танца ...

Красиво цвете
Красиво цвете расте в полето
и докосва с поглед небето.
Устоява на бурите, на студа
и без дъх посреща изгрева. ...

Мисъл зла
… всичко ли отне ми?
Не ми остави светлина,
дойде,
изхвърли ме ...

Слънчев лъч проблясва от небето,
прави опит да пробие
облачната сива пелена.
Иска да се спусне леко
към измръзналата вред земя. ...