Най-доброто публикувано на този ден през годините
Те обвняват...
и болка, и позор за обществото.
Човечеството не намери сили
хармония да вложи във живота.
Бездомниците мълком обвиняват, ...
Силиконска сила
но не може, боже, днес без силикон.
Дефилета, кастинги... друс, друс –
силикон за дупе и за бюст,
силикон за ханш и за бедра. ...
Усещане за...
Пред погледа й картините се променяха постоянно - началото на май всичко наоколо беше разцъфнало, потънало в обичайната си зеленина, така характерна за тази част от годината...
Тесният прашен селски път неволно й при ...
Знаци
... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,
и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,
и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин, ...
От хубости пиян
от цветето блажено – аромат,
от изворче – водицата му пивка,
на залез слънчев – зрелия домат.
За да си легнеш ти щастлив, доволен ...
Светецът
угасваха. И чезнеше денят
след думи като ледено олово
в един неуправляем кръговрат.
Илюзия бе тихата забрава, ...
Мъртва вода и жива вода
През хиляда осемстотин двадесет и девета година Джозеф Смит от западен Ню Йор ...
Пътуване
и вятърът е мой единствен спътник,
а щъркели прелитат на отлитане,
оставяйки гнездата си опразнени.
И виждам фаровете светещи, ...
Фронт
Пресичат се житейски паралели
с меридиани тежки на съдбата
и подранили или закъснели,
участваме на времето в играта. ...
Когато...
Щом за първия си дъх дете проплаче
Когато вместо да накажеш си простил
и от вина да искаш да заплачеш
щом истината гола съблечеш ...
Enya - Only time 🇬🇧
къде гасне деня ти, само времето.
И кой знае дали расте любовта ти,
както иска духа ти, само времето.
Кой знае защо сърцето въздъхва, ...
***
щурмували са мойта непристъпност
и мислите с невяра са оплождали,
засявали са нощите ми тръпни.
Тъгите, като листопад отгоре ми, ...
Не знам защо
Та си знаехме – следи ли те с поглед, спокойно преписвай. Но зяпа ли някъде край или над теб – внимавай…
хххх
Отново се разшумя з ...
Някога, някъде
Към чуждия залък не дей да посягаш.
И аз чуждото как да го взема?
Така рекъл е Бог - да обичаш без да притежаваш.
Ще бъде в следващ живот. ...
Смъртта на розата
с кадифено плюшени листа.
С лъчите на луната посребрени
проблясват сто кристалчета роса.
Разпръсква аромат опиянена, ...
Истински
Защо? Не, не ме гледайте така. Знам... празни са очите ми. Нима? Нима нищо не е останало? Щастлив блясък и детска наивност? Не, нали, няма нищо. Нима? Нима е възможно да съм си играла на Живот, да съм се лъгала, че живея истински?
Истински ли? Какво всъщност ...