Знам има спомени, облечени в сълзите ни
има мечти, съблечени от усмивките им...
има сълзи, превърнати в лъчи и усмивки...
и страхът отново да обичаме губи се...
Някога бях загубила гласа си, цветът му ...
Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове ...
Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
Справедливостта, какво ли значи
във очите недочакали такава,
там където пада бавно здрачът,
а със него... вечната забрава?...
Късно е, уви, за тях е късно, ...
"Пиянството на един народ - 2" (относно "Мюзик айдъл")
ПИЯНСТВОТО НА ЕДИН НАРОД – 2
Или какви са „идолите” на България днес
От векове наред на българския народ все нещо му пречи да се развива нормално – 482 години османско робство, 66 години „монархо-фашизъм”, 44 години „комунизъм” и 19 години „преход към демокрация”. (Българският еквивалент на демокрац ...
Денят беше важен. Много важен. И рисков. Изключително рисков.
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...
Денят на Лъжата дойде със признание.
А Поводът влезе не тихо, а с крак.
Разрита по месеци тленно мълчание,
със поглед разрина в душата ми праг.
Лъжата подскочи, изпусна си флейтата, ...
Не помня кой точно беше казал, че философът е човек, който не приема заобикалящия го свят като нещо подразбиращо се от само себе си. В тази констатация има горчива доза истина. Оказа се, че българите като цяло са доста далеч от титлата "философ". Те в много голяма степен се самозабравиха. Преминали ...
Когато надеждата загуби надежда...
когато сърцето загуби любов...
какво му остава на човек!
Да преглътне гордост и чест.
А може би трябва да стане, ...
И защото всяка трудност се преодолява с любов, започвам да търся субект, в когото да се влюбя. Оглеждам се, ама нали е карантина - наоколо само мъжът ми. Друг субект на живо няма. Боли ме глава - пази Боже- надявам се не е от започващ процес по подготовка за „коронация“. Просто съм изморена, денят, ...
От твойта обич само миг поисках
и в този миг аз цяла се побрах,
една любов в сърцето ми притихна,
забравих що е болка или страх!
И, ето ме, смалих се до забрава, ...
Прощавай, Поете! Прощавай драги Вазов! Но това не е твърде общо с онова, което е с Дядо Йоцо, но все пак има някакъв вътък в чергата на българската душевност.
Дядо Ицо е вече доста възрастен, защото кога бе млад, няма как, преживя епохални времена! Той е от едно тракийско село, сгушено под Бакаджици ...
Как се сипна в безкрая, някак плах и нетраен,
онзи първият, пролетен дъжд…
Като знак за начало, като изгрев във бяло,
като ласка на търсещ ме мъж.
И разроши съня ми, ...
Провокирано от... един лекар поет или поет... а...
Нахлузили клоунски маски
се блъскаме смешно в стените,
а разкривени от болката адска
отдолу лицата надничат. ...
БЕЗСЛЕДНО
Небето ми - пак от градушка е бременно.
И с дяволски нокти раздират гърба му светкавици.
Тъмнее пред мен и неясно е времето
къде лъкатуши живота ми - в дясно ли, в ляво ли. ...
Когато нещо си отива,
със сълзи ти не можеш да го спреш.
И сякаш късче в душата ти умира,
тъй както пламъка на бяла свещ.
Обичам те! Отеква в празното пространство. ...
Да бъдеш грях, да бъдеш изкупление,
ще можеш ли следите да изтриеш?
Ще бъдеш ли за болката решение,
или съзнателно сама ще се затриеш?!
Да бъдеш мисъл, прошка и забрава, ...
Съблякъл и последната си риза
животът е живуркане, и плаха,
душата вече в сметките не влиза,
по-важно е – телата оцеляха.
И мишките в тълпата маса сива, ...