Най-доброто публикувано на този ден през годините
Девойка без билетче в автобуса
... защо не карам градски автобус –
и всичките седалки да са твои,
да тръскам сутрин кичура ти рус
по дупките и острите завои, ...
Черно-розов стих.
залости врата и я прогони.
Аз за нея време нямам,
ала за теб ще имам винаги.
Нека черните ми мисли порозовеят, ...
Всеки цвят който харесваш (Барет на хълма)
Други две жадни очи поглъщаха пейзажа на тихия всемир, нежно разкриващ се от хълма. Хълм, отдалечен на броени минути път с кола и на светлинни години от еднообразието на лустросаната цивилизация. Колко малко хора подозираха, а още по-мал ...
Повеите на любовта III част
Какво е любовта ли? Аз нямам и престава,
човешкото сърце я напълно заслужава,
тя не е вещ, която да пипнеш със ръцете,
тъй крехка е, красива, неземно нежно цвете! ...
Състояния
Да заспивам с безсънни очи...
Да отеква сред мислите бурята...
Да вали, да гърми, да трещи...
А в сърцето ти – огнени макове ...
Цар Иван Шишман - Непознатият български герой
Да построиш Дом
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла, ...
Актьор, актьорич
Песничка с рефрен
и в този слънчев ден,
отново вдъхновен,
аз влюбено ти пея.
И в този слънчев ден ...
Ако си...
не забравяй да заключиш сърцето ми.
Най-добре го вземи...То
без тебе едва ли така ще тупти.
Когато си тръгваш от мен - ...
Любов ли е?
Лъжите ни изкусно са изплетени.
Чувствата ни, толкова объркани.
Обещания, неспазени и сбъркани.
Спомените с алкохола смесили, ...
Изпуснах метрото
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...
Така стоят нещата
тъмни сенки се преплитат в мрака!
барове затварят,
пердетата се спускат,
лампи се гасят... ...
Неизпратени писма
вакли призрачни агънца блеят.
Крачи – свит в ямурлук – Януари
и косите му снежни ветреят.
Още сън е зелената риза ...
Острови в душата
Мария Панайотова е родена в град Ямбол през 1957 г. Пише от десетгодишна. Издала е книгите: „Сърцето на капчука” (1990), „Пастирка на светулки” (2005), „Цвят на жажда” (2007), „Връх за пеперуди”(2009), „Небесни елипси” (2010), „Взрив от деветата дупка” (2012), „Дневникът на един мла ...
Силикон
дори човеците се правеха от глина.
И беше жътва (помен за посятото).
Летата се преливаха във зими.
Бе простичко. Напролет самодивите ...
Приятно ми е...
Да слушам тихо как туптят...
Да виждам болката, която те претакат,
преди да стане тихо и заспят...
Обичам да отпивам от кръвта им... ...
Ти моя си любов и моят храм
за любовта, за храма ѝ свещен
и тръгнах да я търся в зной, и в мраз
през дъждове, и вятър, ден след ден.
Представях си олтар възпламенен ...
Небесният джебчия
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза. ...
Обеци с полускъпоценни камъни за глезанки😊
Средновековен манастир „Свети Йоан Предтеча"