Най-доброто публикувано на този ден през годините
Нататък
в свят невидим и нов:
с добрата без остатък
и със тиха любов.
Без вини и без грешки - ...
Разговор с Апостола
нашата мила страна тъне сега в непрогледна тъма!
Светлик беше ти, сам-самичък, единствен в своя род.
И тогава цяло българско бе в тъмнина,
но ти, като огън свещен, запали българските сърца ...
Не съм съвършена
Пия кафета, пуша цигари.
Надбягвам се лудо със времето,
Не обичам празни слова, излишни фанфари.
Шумотевицата не е за мен. ...
Пясъчен дом
да се залъже довека.
Храни химери, но спря
да се надява в човека.
Мрачната сила вилня, ...
Виенско кафе 2/ 49
– Имаме голям проблем, разчуло се е, че ходим.
Иван ме изгледа:
– Борил знае ли?
– Не, доколкото знам. Но и да научи, той ни е най-малкия проблем в момента, едва ли ще отрезнее дотам, че да го проумее ...
Към детството си пак се връщам
то винаги живее в мен:
със дядовата стара къща
и двора тих и подреден,
с усмивката добра на мама, ...
Безумно нежно във съня ти ще нахълтам...
Безумно нежно във съня ти ще нахълтам...
Страстожаден!... Алчно ще отпивам...
На едри глътки Любовта ще гълтам
и ще внимавам да не я разливам... ...
Цената
си поигра със двама сина,
доказали му неведнъж
любов, година след година.
На хълма чакаха сами, ...
Приказка за Перперикон
това синьо Родопско, Тракийско небе.
Как преди много лета
на върха в планината
се влюбили Вятър и Слънце ...
Обичам те
бонсай, лечебен за душата ми безплътна.
И мир изпитвам всеки ден със мисълта,
че мой си – както вчера кротко ми изтъкна.
А днес, заспивайки под хиляди звезди, ...
Безглаголно
Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.
Мъж – брада три педи скреж. ...
Сън
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...
За журналистите, журналистиката и още нещо...
Такава ме обичай
Такава ме обичай днес и утре!
Не ме притискай, може до полуда
пряма да съм, даже и по-дръзка.
Не знам защо така ти е удобно, ...