andrina_mark
111 results
>
>
> Сбогом, страннико. Не ме помни със лошо...
>
> Избягах от душата си... На тъмно... ...
>
> Сбогом, страннико. Не ме помни със лошо...
>
> Избягах от душата си... На тъмно... ...
739
12
Сбогувах се със времето разделно.
Отдавна стъпвам твърдо по земята.
Дали мечтая? Да. Но знам "вълшебно" -
не е дори от приказката... за ламята.
Килимчета летящи знам, че няма. ...
Отдавна стъпвам твърдо по земята.
Дали мечтая? Да. Но знам "вълшебно" -
не е дори от приказката... за ламята.
Килимчета летящи знам, че няма. ...
1147
26
Солени сълзи.
Морето предесенно
рони въздишки.
Ръси небето
среброзвездни целувки ...
Морето предесенно
рони въздишки.
Ръси небето
среброзвездни целувки ...
970
20
Хей, Амур-ения, я слезни от клона!
Хубава засада си ми устроил...
Връщай се при леля си Юнона!
Виждам те!... Лъка не си си скрил.
Майка ти, Венера, я познаваме... ...
Хубава засада си ми устроил...
Връщай се при леля си Юнона!
Виждам те!... Лъка не си си скрил.
Майка ти, Венера, я познаваме... ...
2635
33
Я, ако обичаш, се разкарай!
Днес не ми е много ден за срещи.
Чувството за хумор ми догаря...
Че и на търпението паля свещи.
Побеснявам, като те погледна. ...
Днес не ми е много ден за срещи.
Чувството за хумор ми догаря...
Че и на търпението паля свещи.
Побеснявам, като те погледна. ...
1073
36
Сред пеперуди
и снежинки днес вървя.
Вишна разцъфтя...
Трепнаха листа.
Тихо се засмя дърво. ...
и снежинки днес вървя.
Вишна разцъфтя...
Трепнаха листа.
Тихо се засмя дърво. ...
742
15
Път без посока.
Не тръгвам за никъде.
Спи калинката...
Заспаха дните.
Нощите предат мечти ...
Не тръгвам за никъде.
Спи калинката...
Заспаха дните.
Нощите предат мечти ...
879
18
Един професор (да, по философия)
пред своя клас и от катедрата запитал:
- Студенти, вярвате ли в Бога? Да?
- О, да! - отвърнали студентите усмихнати.
Попитал пак професорът с насмешка: ...
пред своя клас и от катедрата запитал:
- Студенти, вярвате ли в Бога? Да?
- О, да! - отвърнали студентите усмихнати.
Попитал пак професорът с насмешка: ...
1014
25
Благословен мигът,
във който те видях.
Благословен бе погледът,
със който ме погледна.
Така ми беше нужен ...
във който те видях.
Благословен бе погледът,
със който ме погледна.
Така ми беше нужен ...
782
17
Тиха нощ, небосклон цял в звезди.
(Както пишат редица поети...)
Ние двамата бавно вървим.
Кротко нашите пръсти са слети.
Ти си мислиш за свои неща. ...
(Както пишат редица поети...)
Ние двамата бавно вървим.
Кротко нашите пръсти са слети.
Ти си мислиш за свои неща. ...
787
21
На и
>>>>>> "Бедни, Аркашка,
>>>>>>
>>>>>> помниш ли още
>>>>>> ...
>>>>>> "Бедни, Аркашка,
>>>>>>
>>>>>> помниш ли още
>>>>>> ...
844
13
В затворите си вечно се завръщаме
и оковаваме се с болката на дните си.
Там през решетките един живот прегръщаме,
а търсим отражението му в очите си...
Заключваме се зад стените на горчилката, ...
и оковаваме се с болката на дните си.
Там през решетките един живот прегръщаме,
а търсим отражението му в очите си...
Заключваме се зад стените на горчилката, ...
773
28
Получих толкова вълшебни стихове.
Получих толкова откъснати цветя.
Букети пъстри
... от сълзи притихнали...
Получих даже птици... ...
Получих толкова откъснати цветя.
Букети пъстри
... от сълзи притихнали...
Получих даже птици... ...
921
27
Забравихме за Божиите обещания...
Запомнихме църковните обреди.
Свещици палим и вода преливаме,
кадим тамян над празнични обеди.
В иконите се взираме и просим ...
Запомнихме църковните обреди.
Свещици палим и вода преливаме,
кадим тамян над празнични обеди.
В иконите се взираме и просим ...
992
17
Не... Не съм Пенелопа... Оная...
Бил си зает, т.е. нямал си време...
Тази пиеса, любими, отдавна я зная.
... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.
Монолози реди ден и нощ тишината, ...
Бил си зает, т.е. нямал си време...
Тази пиеса, любими, отдавна я зная.
... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.
Монолози реди ден и нощ тишината, ...
2414
14
Някой я целуваше по рамото и врата, но на нея ужасно ú се спеше. Целувките бяха приятни, леки и гъделичкаха сетивата ú. Усети първите тръпки на възбудата, но все още не беше излязла от дълбините на съня. Една ръка се плъзна първо по талията, а след това по корема ú. Долавяше дъха на мъжа, който милв ...
903
2
Анна бе притеснена от разигралата се пред очите ú сцена, нищо че не го показваше открито. Нямаше представа какви са били взаимоотношенията между двамата и не можеше да проумее как могат да прераснат в такава открита битка. Не разбираше и за какво. Не беше трудно да прозре мотивите на другата жена за ...
753
1
Събуди се, но този път не ú трябваше време за да осъзнае къде се намира. Топлата ръка на Андрей лежеше върху талията ú и тя чувстваше приятната ú тежест. Колко ли часа беше спала? Не можеше да разбере - в стаята бе сравнително тъмно - Андрей се беше погрижил за това. Нямаше и значение - не бързаше з ...
1473
1
Андрей стоеше от няколко минути долу на стълбите и тихо я наблюдаваше. Нямаше намерение да го прави, но когато я видя как съсредоточено работи, реши да я погледа малко отдалеч. Вършеше всичко бързо и умело, и явно много добре знаеше какво прави... Тъкмо беше решил да отиде при нея, когато я забеляза ...
1051
1
- До тук сме - погледна я, очакващ реакцията ú.
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...
929
2
- Харесва ли ти Бургас? - попита Юлия докато влизаха в поредния магазин.
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...
1194
1
Събуди я шум на плискаща се вода и силна светлина, която блестеше в очите ú.
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си ...
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си ...
790
1
Николай и Юлия предпочетоха да не се намесват, а само ги слушаха. Болките на Анна и Андрей им бяха непознати и знаеха, че не могат да им помогнат, просто нямаха опит в това. А като че ли точно сега, в този момент те бяха изплували на повърхността и ако този разговор можеше да им помогне да се освобо ...
850
... Анна ахна. Гледаше като омагьосана заливчето, което приближаваше... не, те приближаваха. "Когато си на лодката, движи се брегът, а когато си на брега, движи се лодката", спомни си една мисъл от фантастична новела, която много обичаше и препрочиташе с удоволствие. Изобщо, обичаше фантастиката и т ...
905
1
... Нещо се забиваше в мозъка ú... чукаше в слепоочията ú... някаква мелодийка натрапчиво се повтаряше... радио... не... клетъчният... Едва успя да си отвори очите и веднага ги затвори. Беше забравила да дръпне пердетата и слънцето я заслепи... Ръката ú опипваше нощното шкафче за да намери малкия те ...
936
2
- Ще позволите ли да поканя дамата на един танц?
И двамата вдигнаха глави с лошо предчувствие. Стефан я гледаше с очакване. Магията беше отлетяла.
Запазил спокойствие, Андрей кимна с глава и погледна към Анна: - Ако дамата желае...
По бързото присвиване на очите, Анна позна, че не му е приятно, но в ...
И двамата вдигнаха глави с лошо предчувствие. Стефан я гледаше с очакване. Магията беше отлетяла.
Запазил спокойствие, Андрей кимна с глава и погледна към Анна: - Ако дамата желае...
По бързото присвиване на очите, Анна позна, че не му е приятно, но в ...
2577
4
- Пак ли я зяпаш?
Седеше вътре в ресторанта с приятеля си и отново беше вперил поглед в гърба ú.
- Нали ги беше отказал? - Николай посочи с поглед запалената цигара в ръката му.
- Аха... - и кимна утвърдително с глава.
Приятелят му го погледна учудено: ...
Седеше вътре в ресторанта с приятеля си и отново беше вперил поглед в гърба ú.
- Нали ги беше отказал? - Николай посочи с поглед запалената цигара в ръката му.
- Аха... - и кимна утвърдително с глава.
Приятелят му го погледна учудено: ...
1094
5
Седеше на терасата на хотелското барче с изглед към морето и бавно отпиваше от сутрешното си кафе. Беше рано, много рано и освен персоналът почти никой не се мяркаше наоколо. Запали втората цигара, като за пореден път си помисли, че трябва да ги откаже или най-малкото да ги намали. Погледът ú се рее ...
1136
6
>>>>>> Част първа
Мога да започна този разказ така: "В един есенен следобед, през една от годините на "плавния" преход от посттоталитаризъм към демокрация, на една планинска поляна стоеше една много, много млада жена - почти момиче... Стоеше и се взираше ..."
Няма значение в какво се е взирала, защо ...
Мога да започна този разказ така: "В един есенен следобед, през една от годините на "плавния" преход от посттоталитаризъм към демокрация, на една планинска поляна стоеше една много, много млада жена - почти момиче... Стоеше и се взираше ..."
Няма значение в какво се е взирала, защо ...
1250
3
И черните звезди са като хората....
Невярващи. И твърде уморени.
Без светлина останали. Без пламъци -
замръзнал огън в черни звездни вени.
Раздали са ги някога. На някого... ...
Невярващи. И твърде уморени.
Без светлина останали. Без пламъци -
замръзнал огън в черни звездни вени.
Раздали са ги някога. На някого... ...
931
15
Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене, ...
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене, ...
4646
37
- Във Кипър? Че и с него на почивка?
Изгледах съобщението като улава.
(Това във скайпа.) Пращам му усмивка,
но тъй поглеждам, сякаш съм сънувала.
- Не се усмихвай! Мисля, че попитах... ...
Изгледах съобщението като улава.
(Това във скайпа.) Пращам му усмивка,
но тъй поглеждам, сякаш съм сънувала.
- Не се усмихвай! Мисля, че попитах... ...
1110
22
Играя... На шах. Във играта голяма
Животът - квадрати от бяло и черно...
Потичам към черното в скрита измама.
Любовта ми към бялото свети неверна.
И огнен из вените тича грехът ми. ...
Животът - квадрати от бяло и черно...
Потичам към черното в скрита измама.
Любовта ми към бялото свети неверна.
И огнен из вените тича грехът ми. ...
761
20
Индустриална безопасност. Електро... Ще зубря.
(Умът ми се отплесва в друга тема.)
"Какво ще стане, ако ме целуне?
Дали съм искрообезопасена?!
Дали дефектотоковата ми защита ...
(Умът ми се отплесва в друга тема.)
"Какво ще стане, ако ме целуне?
Дали съм искрообезопасена?!
Дали дефектотоковата ми защита ...
814
14
(откъс)
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...
1030
5
Две думи само. Истински боляха.
Захвърлиха и слънцето на сянка.
Не можех да ги премълча. Пълзяха
по устните ми като пепелянка.
И свих гнездо сред жълтата отрова. ...
Захвърлиха и слънцето на сянка.
Не можех да ги премълча. Пълзяха
по устните ми като пепелянка.
И свих гнездо сред жълтата отрова. ...
882
29
- Здравей, Принцесо! (Ха, така!... Принцеса!
Мониторът дори се пооблещи.)
- Ами, здравей! - отвръщам, но си мисля:
"Какво му става и какви ги плещи?!"
Туй - бившият... Ама, от много време ...
Мониторът дори се пооблещи.)
- Ами, здравей! - отвръщам, но си мисля:
"Какво му става и какви ги плещи?!"
Туй - бившият... Ама, от много време ...
3647
2
40
Тази нощ
някой дръпна луната.
Нареди й да спи.
Забрани й да спира във нашата стая.
После в облаци скри и безброя звезди ...
някой дръпна луната.
Нареди й да спи.
Забрани й да спира във нашата стая.
После в облаци скри и безброя звезди ...
1043
19
На хълм съм. Град блести в позлата.
Лъчисто-бяла пътната одежда...
Оглеждам се... И аз стоя в тълпата,
прахът по пътя с нея ме повежда.
Към Пасхата. И с палмовите клони ...
Лъчисто-бяла пътната одежда...
Оглеждам се... И аз стоя в тълпата,
прахът по пътя с нея ме повежда.
Към Пасхата. И с палмовите клони ...
874
16
Трънено ми е.
Великден наближава.
В съня ми свирят Ерихонските тръби.
Далечно някъде един петел пропява.
Сънувам тръни в храмови стени. ...
Великден наближава.
В съня ми свирят Ерихонските тръби.
Далечно някъде един петел пропява.
Сънувам тръни в храмови стени. ...
758
19
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
