Brezar111
81 results
Плават облачета бели през небето ми;
Плаха радост – блик от топлещи лъчи,
попила капките им животворна влага,
смекчава странствали в тъгата си очи.
Надолу слязла, по пътеките неведоми, ...
  961 
Днес съм слънчев, а небето ми,
облякло празнична одежда,
потапя крайче в свидни езерца...
Целунато, посоката усетило,
попило синевата на надежда – ...
  1234  25 
Оптимистично
Странно, днес на всичко ме е яд,
а уж не шетам на подобни настроения;
Възможно е да имат пръст сезоните
с тотално сбъркан кръговрат – ...
  1095  14 
Дано орисницата зла да замълчи
пред шанс, дарен ми от съдбата най-накрая!
Вкусил ласкавата благодат на две очи,
в недрата им бездънни се разтварям.
Нима мечтаната Единствена, си ти?! ...
  1194 
Денят на твоето рождение е днес, нали?
Бъди щастлива, и обичана бъди!
В току помръкналия блясък на очите
узнах за другите ти дни преди -
изстинали тиренца неугледни, ...
  966 
На Г...
В очите пак блести сълза;
Мъката отново е надвила,
за да прошепне с паметта:
„Никога не те забравям, Мила!” ...
  727 
Не знам, но в тебе несъмнено има
някаква магия! – Стоиш пред мен,
облечена си в семпла, синя дрешка
и вършиш простички, банални нещица,
подреждайки един съвсем нормален ден. ...
  1633  17 
Изкупление (Усмивка)
... Тишината всеки миг ще отлети,
криле помахала доволно на раздяла;
Химн тържествен е готов да зазвучи,
но слънцето на радостта, едва изгряло, ...
  951  13 
„Мамо, аз защо си нямам татко?
Като другите деца...
Ако наизуст науча приказката за Вълка?
Предното ми зъбче, мамо, виж го – клати се! –
На Гошко – не, а пък всеки ден си хапва ...
  930 
Тишината стене...
Добрата тишина е наранена,
но не от звук, а нейна зла Сестра
прихлупи я с небето си студено;
Изпи дъха ù мъртвата уста, ...
  986  11 
Каква си ми бèличка, пухкавка, нежна...!
Хитрушо, напразно притваряш очи,
в тях парна ме вече искрица метежност,
макар че дъхът ти свенливо мълчи.
От мен не очаквай театър, молби, ...
  1821  24 
Градчето отдъхва. Пълзи тишина.
Жадни за дневната глъч, суетня –
тротоарите пусти, вяло провлачват
бродните стъпки на странник в нощта;
Преплувал за миг тесен сноп светлина, ...
  1101  15 
Съдбата, по неведома причина,
в незнайно как нарочен час,
положи в нощвата си равни половини,
попя им с ритуален глас,
щедро сипна младо вино ...
  843  20 
Слуга на уродливо време;
Пленен от груба, зла повеля,
Брата си, Умът затрива...
Скръбна участ, тежко бреме -
греха на Каин да споделя. ...
  673 
(МЗ предупреждава...)
Изтля поредният ми ден. Като цигара,
изтръсквана с привичен жест,
и залезното огънче припарва
пръстите на здрачно Днес. ...
  1223  10 
Деца играят в парка. Лято.
На ведрите им личица
чете се не една усмивка. Радост,
родила мънички слънца.
Неволно спирам се, загледан, ...
  825 
Далеч зад гърба ми е китната гара,
перонът с готови да тръгнат мечти,
където крадец на посоки, коварно,
света преобърнал – стрелките смени.
Коловози безименни следвам полека, ...
  1673  16 
Кораб е стихът ми - одисеев...
Музата – изменчив океан,
мами го, отнема го от кея,
с приливи на страсти аленеещи
или с глъбинносиня, мека длан. ...
  965  18 
Смехът ти, годеник на тишината е.
Навярно влюбена в звънливия рефрен,
тя спуска своята ревнива необятност,
подобно пластове небесен, мек сатен;
покрива глъчката на птиците кресливи, ...
  1539  19 
Случва се понякога;
навън - навъсено и мрачно. Не вали,
но облаците пазят своята дъждовност.
Загубили посоката – едва вървят,
слели всички настроения в едно, ...
  816 
Речникът безпомощно мълчи
за думите, Единствено възможни;
Мълчи за тях и този свят навъсен,
макар че непрекъснато гълчи,
кога изискано, кога безплодно сложно. ...
  1330  21 
Светът е чист. Светът е бял.
Към мене през прозореца струи
поредно утро, ала с нещичко различно...
О, боже, колко сняг навън е навалял?!
Хладна, отразена светлина ...
  1212  27 
Не е вярно, че всеки сезон изживян,
помахал за сбогом, безследно угасва
и онзи хлапак – нявга дързък, засмян,
трезв, помъдрял – безнадеждно пораства.
Есента ми богатата маса нарежда; ...
  964  17 
Горест слани две красиви очи;
без жалост гаси пръски ирисно лято...
Колко си тиха! – Сърцето мълчи.
Дали не очаква момента, когато
дланта си положил над лявата гръд, ...
  1034  14 
Тази вечер е особено красива,
пропита от магична светлина!
Целувайки с лъчите си морето,
въздига се препълнена луна.
А Ние на брега сме – блудни, трескави, ...
  1054  15 
Случи ми се Любов
Случи се така... С една жена
ни срещна тривиалната причина:
Студът наоколо, постелите в нощта,
пустеещи в едната половина. ...
  1172  21 
Лица на раздялата
(безглаголно)
Шепа ракия.
Димяща цигара.
Облаче синьо. Спиртна омара. ...
  639 
Все към теб бих летял
на копнежни криле.
Как да сторя това?
Ти небето отне.
И да плувам опитах. ...
  689  12 
Нима съм тук все още?
Зад мен тишината дъха си е спряла.
Нощ е.
Пътят до прага – подканящо кратък;
Праг, непрекрачван до днес, но обречен ...
  664 
Белият
Прекрачил граница, петте ми сетива
врата в безкрая трепетно отварят...
Нагазил шумата накапали листа,
клонка суха мигом известява ...
  730 
След толкоз истини нечути,
на истина прилича Тя
Застинал куп - желязо и бетон,
превръща се в поредния Голгота...
Високо – горе, ...
  852 
Отново съм Тук и вдъхвам с наслада
уханната, приказна, стара гора...
Единствен запомнил е нейната младост
ветрецът, придремващ в потайни недра.
Приятел отколешен в горест и радост, ...
  1190  12 
Ще те помня...
Надвесени над мен, текат косите ù.
Ручеи бадемов аромат.
Вдъхнати, изтичат през гърдите
с уханен стон, оставящ Цвят. ...
  872 
Щастлив съм и твърдят,
че ми личи
Бе Май,
и слънцето, нашепвайки лъчи,
дочака с мен на спирката тролея. ...
  985  15 
МОНАДА – ЛЮБОВ
Ефирната рокличка в бяло,
така ти отива, Любов!
Вятърът-скитник, кретал отчаян,
днес е усмихнато-нов! ...
  845 
СКИТНИК
В гърдите ми се сви ранено птиче,
усетило радушния подслон.
Жена, а всъщност плахичко момиче,
застинало в един неслучен стон. ...
  1266  15 
РАЗПЯТИЕ
Като абсурдно-неприлична кръпка,
събрала цветовете на дъгата,
стоя на още по-абсурден кръстопът,
там, где нивга няма да се срещнат ...
  631 
Име самотата има ли?
Буря страшна изви се. И внезапна. И зла.
Изсвистя меч студен, безпощаден.
Разсече гърдите жестока ръка.
Нахлу вихър див, ураганен. ...
  978  16 
Суицидно
Навярно повеят на близка неизбежност
погалил ме е с мамеща ръка.
Оттам ли иде тази хладна нежност?
Звучи мелодия, досягаща Мига... ...
  633 
Приливи ще следват вечно
късчето магична нежност...
Ревниво Океанът пази
в кадифени глъбини
страстта на приливни талази... ...
  773  11 
Random works
: ??:??