daizy-crazy

139 results

Размер Живот 🇧🇬

Старото ми “Аз” ми е порядъчно широко.
Пълна бях с мечти. А виж ме колко съм вталена!
Хвърлям любовта – отдавна ѝ изтече срокът
в чакане да стана точно твой размер вселена.
Нищо, че и здравият разсъдък ми е хлабав, ...
1.7K 12 14

Отвори си прозореца, Господи! 🇧🇬

Отвори си прозореца, Господи!
Само миг се поспри и послушай...
Изгорихме последните мостове.
А в душите ни бие градушка.
Изоставихме, Господи, себе си ...
3.8K 24 26

Забравената 🇧🇬

Забравената в мен си няма име.
Не се е врекла в Дявола, ни в Бога.
По устните ѝ пари младо вино,
а в зѐниците спи вековен огън.
Под ноктите на мрака е родена, ...
1.3K 2 16

Не ме буди 🇧🇬

Не ме буди, когато си отиваш!
Забравила съм как да се сбогувам.
Пийни кафе, студено и горчиво.
А аз ще търся смисъл да жадувам.
Не ме буди! Едва ли имам сили ...
1.3K 4 21

СТИХийно 🇧🇬

Ако можех във стих да те сложа,
бих те писала с плам до безкрая.
Щях след всеки куплет, ако можех,
да те вдишвам, от страст да те вая.
Бих те галила с думи-русалки, ...
1.2K 2 8

Където да сме вечни... 🇧🇬

Коя побъркана Фурия ни събра…?
Дали с едничка цел – напук да ни разделя,
та все не стигат две ръце, за да те спра
и все са малко две очи – да те намеря?
Каква прокоба над сърцата ни тежи...? ...
1.4K 3 20

Нещо за мен 🇧🇬

Бих ти разказала нещо за мен...
(Чай или истина? Мляко?)
Тих е светът ми. Мълчи озлобен.
Аз не мълча. И преграквам.
Смея се с глас на горките мъже, ...
4.1K 10 41

Свят за двама 🇧🇬

За ден да бе разпрегнал битието,
аз нямаше от слабост да се скърша.
От тебе как се жънат ветровете
научих се. И сълзи как се бършат.
Направи ме жена, но не тогава, ...
1.3K 2 16

Вдясно 🇧🇬

Боли ме вдясно – там, където те прибрах,
че във гърдите ми е сметище отляво –
с години трупани неистини и прах
от куп любови, дето бавно натежават.
Боли така, че и душата си ще дам ...
1.5K 2 12

На стоп 🇧🇬

Да се обичаме не смогнахме със теб
от толкоз бързане, безсъници и грижи.
Животът сдъвка ни, настръхнал и свиреп.
Не се научихме и рани как се ближат...
И за кога? Нали пътуваме на стоп ...
1.1K 4 16

Диагноза 🇧🇬

Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична: ...
4.5K 31 41

И утре е ден 🇧🇬

Хайде, поспи!
Стана време за лягане.
Бавно угасва големият свят.
(Само кажи
колко още ще бягаме – ...
1.1K 3 10

Само миг, в който пак да те има 🇧🇬

Обещай ми секунда от себе си.
Нека в тъмното тихо възкръсна,
да запърхат из мислите лебеди,
сътворени от вяра невръстна.
Излекувай за малко забравата ...
1.2K 1 5

Огледалото на Дявола 🇧🇬

Усещам те. Боцкаш в окото ми, сякаш
на прах са строшени стотици кристали.
Повярвай ми, толкова пъти те плаках
и търсих парченца от зло огледало!
Студът си остана... А знаеш ли колко ...
1.7K 1 11

Къдрав жътвар (\m/) 🇧🇬

По "November rain" (Guns N'roses)
(посветено)
Отива ми! Господи, как ми отива
ефирният снежен сатен!
В дантела от облачно бяло се скривам, ...
1.5K 1 18

Чергарка 🇧🇬

"душата-номад" (Ангел Колев)
Бездомно се скитам по свят изтъркулен,
забързано-потен и втръснал.
Кръстосвайки, колко ли чифта цървули
в магарешки тръни съм скъсала... ...
1.5K 1 15

И пак те обичам 🇧🇬

Само веднъж си оставих сърцето
гладно и босо да скита.
Дирило щастие чак до небето,
само за теб ме попита.
Само един път заключих вратата – ...
1.6K 2 17

До Задушница 🇧🇬

Бавно прокрадва се залез над нивите,
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...
1.6K 2 19

Време за чадър 🇧🇬

Обичам те, проклетнико, на клетъчно ниво,
със всяка фибра плът, неизлечимо, органично…
Любовен мазохизъм от подобно естество
попаднал би далеч отвъд графа „патологично”.
Токсичен си – насъщната ми доза наркотик, ...
2.1K 2 26

После-óбично 🇧🇬

Не ми влияе смяната на климата,
графитено-оловното небе...
Прегръдките се въсят, че те имаха,
а днес са просто скръстени ръце.
И не от студ треперят плахо устните, ...
1.4K 19

Нека ми личи 🇧🇬

Ще измисля шоколадова дъга.
От очите ти ще взема
малко цвят и малко време
да се случа като утро над света.
А във тихите недели ...
1.4K 3 16

Крадци на праскови 🇧🇬

Дотук да ме беше откраднал
поне седемнадесет пъти!
Накрая ще взема да падна,
обрулена с калпави пръти...
Не става, без пръст да протегнеш, ...
3.2K 16 52

Не гасете лампата 🇧🇬

Полудях до втръсване
от минорни стихове.
Първо смях до пръсване,
после гневни викове.
Побелях от чакане ...
1.3K 10

Писмо 🇧🇬

На моята малка планета без звук
и времето не е на почит.
Не можеш да стигнеш със кораб дотук,
дори и дъга да прескочиш.
Живея във кръгла къщурка без под. ...
1.3K 2 19

Упорито петно 🇧🇬

Днес провеждам си чистка на речника:
Вече няма да ползвам „печал”,
„отчаяние”, „болка”, „обречена”...
Ще избърша душата с парцал.
Стоп... „душа” и „сърце” са за кофата, ...
2K 4 41

Вместо сбогом 🇧🇬

Какво да си приказваме, Животе?
Та с тебе вече всичко сме си казали...
Разпъна ме на повече Голготи,
отколкото за някой са предсказвали.
А спомням си, когато те обикнах, ...
1.7K 4 28

Жена да не бях 🇧🇬

Погребах поредната агнешка кожа...
Омръзна ми, глупаво мое сърце!
Жена да не бях, бих подхванала ножа,
че първо изяждат добрите овце.
Все сляпо им вярваш... Не се ли научи, ...
1.9K 2 34

Ще остана в съня ти 🇧🇬

"Остани като сън..."
Ще остана в очите ти – спомен за утре,
пеперудени мисли, шептяща тъга.
И ще топля сълзите ти, тайно, отвътре,
като мъничко слънце, посяло дъга. ...
1.9K 20

Не, че ми липсваш 🇧🇬

„… на без петнайсет от тъгата…”
... И не, че часовникът в мен е издъхнал,
но спрялото време наужким тиктака.
И не, че гласът е от жажда пресъхнал,
но ядно наум те проклинам във мрака. ...
1.5K 1 20

До поискване 🇧🇬

Не скръствам ръцете си. Рядко се кръстя.
През път – кръстопът. Натежава ми кръста.
С почивки го нося в почивното време.
Не нося на влюбване. Нося червено.
Побирам си мислите в просено зърно. ...
1.5K 1 25

На без петнайсет от тъгата 🇧🇬

Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.
Започва облачно да нервничи отгоре ...
1.4K 1 21

Крилатият отбор 🇧🇬

И какво, че позабравихме училищния двор,
а по чиновете никнат чужди рошави мечти?
Та нима не сме си същите – крилатият отбор,
дето пет години учеше се как да излети...
И какво като понякога говорехме във час, ...
1K 9

Хартиени жерави 🇧🇬

С хартиени жерави дните постлах.
(Разказват, за чудо са нужни хиляда.)
Душата ми сива запърха сред тях
и тихо пред изгрева я изповядах.
Под цъфнала вишна се молих за нас. ...
1.5K 19

Под Кривата Круша 🇧🇬

На Хък
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша. ...
2.3K 1 11

Урок по чéло 🇧🇬

(http://www.youtube.com/watch?v=gosY-UrpHcA)
Вземи в прегръдките си дивата стихия
и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.
Със галещ лък и нежни длани укроти я,
за да заплаче тихо, без да се преструва. ...
1.3K 18

Малкият Дявол 🇧🇬

В ума ми Дяволът намери си площадка.
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих, ...
2.1K 4 12

Сърцата и повече могат 🇧🇬

Поспри се, за Бога! Достатъчно скита
из чужди фалшиви пиеси.
Момичето слънчево с русата плитка...
Върни се, за Бога! Къде си?
Остáви ме някога. Тук ме остáви. ...
1.4K 1 13

Какво да сторя утре със крилете ти? 🇧🇬

Какво да сторя утре със крилете ти,
когато ги свалиш и тръгнеш пеш?
Най-чаканите принцове са лебеди.
Но искаш ли ги, трябва да дадеш
от дните си, от нощите, от себе си, ...
2.3K 1 23

Нетрезво 🇧🇬

Пак осъмнах в ушите със вятър.
(А го бях изоставила... Честно!)
Днес е някак делфинено-лесно
да прескоча ръба на Земята.
Пак разляха се в мислите птици. ...
1.1K 1 12

Не мога да пиша 🇧🇬

Не мога днес да пиша.
Пресъхнала е музата,
мастилото е свършило,
разхвърляни са страниците...
Събуждам се и дишам, ...
1.1K 7