daizy-crazy
138 results
Отвори си прозореца, Господи!
Само миг се поспри и послушай...
Изгорихме последните мостове.
А в душите ни бие градушка.
Изоставихме, Господи, себе си ...
  2988  19  22 
Забравената в мен си няма име.
Не се е врекла в Дявола, ни в Бога.
По устните ѝ пари младо вино,
а в зѐниците спи вековен огън.
Под ноктите на мрака е родена, ...
  1089  16 
Не ме буди, когато си отиваш!
Забравила съм как да се сбогувам.
Пийни кафе, студено и горчиво.
А аз ще търся смисъл да жадувам.
Не ме буди! Едва ли имам сили ...
  1086  21 
Ако можех във стих да те сложа,
бих те писала с плам до безкрая.
Щях след всеки куплет, ако можех,
да те вдишвам, от страст да те вая.
Бих те галила с думи-русалки, ...
  977 
Коя побъркана Фурия ни събра…?
Дали с едничка цел – напук да ни разделя,
та все не стигат две ръце, за да те спра
и все са малко две очи – да те намеря?
Каква прокоба над сърцата ни тежи...? ...
  1114  20 
Бих ти разказала нещо за мен...
(Чай или истина? Мляко?)
Тих е светът ми. Мълчи озлобен.
Аз не мълча. И преграквам.
Смея се с глас на горките мъже, ...
  3376  10  41 
За ден да бе разпрегнал битието,
аз нямаше от слабост да се скърша.
От тебе как се жънат ветровете
научих се. И сълзи как се бършат.
Направи ме жена, но не тогава, ...
  1067  16 
Боли ме вдясно – там, където те прибрах,
че във гърдите ми е сметище отляво –
с години трупани неистини и прах
от куп любови, дето бавно натежават.
Боли така, че и душата си ще дам ...
  1222  12 
Да се обичаме не смогнахме със теб
от толкоз бързане, безсъници и грижи.
Животът сдъвка ни, настръхнал и свиреп.
Не се научихме и рани как се ближат...
И за кога? Нали пътуваме на стоп ...
  890  16 
Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична: ...
  3713  28  42 
Хайде, поспи!
Стана време за лягане.
Бавно угасва големият свят.
(Само кажи
колко още ще бягаме – ...
  866  10 
Обещай ми секунда от себе си.
Нека в тъмното тихо възкръсна,
да запърхат из мислите лебеди,
сътворени от вяра невръстна.
Излекувай за малко забравата ...
  1011 
Усещам те. Боцкаш в окото ми, сякаш
на прах са строшени стотици кристали.
Повярвай ми, толкова пъти те плаках
и търсих парченца от зло огледало!
Студът си остана... А знаеш ли колко ...
  1412  11 
По "November rain" (Guns N'roses)
(посветено)
Отива ми! Господи, как ми отива
ефирният снежен сатен!
В дантела от облачно бяло се скривам, ...
  1236  18 
"душата-номад" (Ангел Колев)
Бездомно се скитам по свят изтъркулен,
забързано-потен и втръснал.
Кръстосвайки, колко ли чифта цървули
в магарешки тръни съм скъсала... ...
  1153  15 
Само веднъж си оставих сърцето
гладно и босо да скита.
Дирило щастие чак до небето,
само за теб ме попита.
Само един път заключих вратата – ...
  1327  17 
Бавно прокрадва се залез над нивите,
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...
  1369  19 
Обичам те, проклетнико, на клетъчно ниво,
със всяка фибра плът, неизлечимо, органично…
Любовен мазохизъм от подобно естество
попаднал би далеч отвъд графа „патологично”.
Токсичен си – насъщната ми доза наркотик, ...
  1791  26 
Не ми влияе смяната на климата,
графитено-оловното небе...
Прегръдките се въсят, че те имаха,
а днес са просто скръстени ръце.
И не от студ треперят плахо устните, ...
  1138  19 
Ще измисля шоколадова дъга.
От очите ти ще взема
малко цвят и малко време
да се случа като утро над света.
А във тихите недели ...
  1134  16 
Дотук да ме беше откраднал
поне седемнадесет пъти!
Накрая ще взема да падна,
обрулена с калпави пръти...
Не става, без пръст да протегнеш, ...
  2606  16  52 
Полудях до втръсване
от минорни стихове.
Първо смях до пръсване,
после гневни викове.
Побелях от чакане ...
  1083  10 
На моята малка планета без звук
и времето не е на почит.
Не можеш да стигнеш със кораб дотук,
дори и дъга да прескочиш.
Живея във кръгла къщурка без под. ...
  1118  19 
Днес провеждам си чистка на речника:
Вече няма да ползвам „печал”,
„отчаяние”, „болка”, „обречена”...
Ще избърша душата с парцал.
Стоп... „душа” и „сърце” са за кофата, ...
  1742  41 
Какво да си приказваме, Животе?
Та с тебе вече всичко сме си казали...
Разпъна ме на повече Голготи,
отколкото за някой са предсказвали.
А спомням си, когато те обикнах, ...
  1445  28 
Погребах поредната агнешка кожа...
Омръзна ми, глупаво мое сърце!
Жена да не бях, бих подхванала ножа,
че първо изяждат добрите овце.
Все сляпо им вярваш... Не се ли научи, ...
  1665  35 
"Остани като сън..."
Ще остана в очите ти – спомен за утре,
пеперудени мисли, шептяща тъга.
И ще топля сълзите ти, тайно, отвътре,
като мъничко слънце, посяло дъга. ...
  1629  20 
„… на без петнайсет от тъгата…”
... И не, че часовникът в мен е издъхнал,
но спрялото време наужким тиктака.
И не, че гласът е от жажда пресъхнал,
но ядно наум те проклинам във мрака. ...
  1213  20 
Не скръствам ръцете си. Рядко се кръстя.
През път – кръстопът. Натежава ми кръста.
С почивки го нося в почивното време.
Не нося на влюбване. Нося червено.
Побирам си мислите в просено зърно. ...
  1229  25 
Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.
Започва облачно да нервничи отгоре ...
  1162  21 
И какво, че позабравихме училищния двор,
а по чиновете никнат чужди рошави мечти?
Та нима не сме си същите – крилатият отбор,
дето пет години учеше се как да излети...
И какво като понякога говорехме във час, ...
  802 
С хартиени жерави дните постлах.
(Разказват, за чудо са нужни хиляда.)
Душата ми сива запърха сред тях
и тихо пред изгрева я изповядах.
Под цъфнала вишна се молих за нас. ...
  1230  19 
На Хък
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша. ...
  1598  11 
(http://www.youtube.com/watch?v=gosY-UrpHcA)
Вземи в прегръдките си дивата стихия
и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.
Със галещ лък и нежни длани укроти я,
за да заплаче тихо, без да се преструва. ...
  1044  18 
В ума ми Дяволът намери си площадка.
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих, ...
  1492  12 
Поспри се, за Бога! Достатъчно скита
из чужди фалшиви пиеси.
Момичето слънчево с русата плитка...
Върни се, за Бога! Къде си?
Остáви ме някога. Тук ме остáви. ...
  1176  14 
Какво да сторя утре със крилете ти,
когато ги свалиш и тръгнеш пеш?
Най-чаканите принцове са лебеди.
Но искаш ли ги, трябва да дадеш
от дните си, от нощите, от себе си, ...
  2088  23 
Пак осъмнах в ушите със вятър.
(А го бях изоставила... Честно!)
Днес е някак делфинено-лесно
да прескоча ръба на Земята.
Пак разляха се в мислите птици. ...
  905  13 
Не мога днес да пиша.
Пресъхнала е музата,
мастилото е свършило,
разхвърляни са страниците...
Събуждам се и дишам, ...
  934 
Здравей, обич моя!
... Прости ми, не знаех -
за последно на глас те наричам така!
Извинявай. Не исках
да чуе оная. ...
  838 
Random works
: ??:??