daizy-crazy
139 results
Не плачи, мила мамичко! Чуй, не плачи!
Знам, боли. Как да вярваме в чудо?
Този белег е стар и почти не личи.
А за другите имаме пудра.
Ти си толкова хубава! Толкоз добра! ...
Знам, боли. Как да вярваме в чудо?
Този белег е стар и почти не личи.
А за другите имаме пудра.
Ти си толкова хубава! Толкоз добра! ...
965
5
19
Мило дневниче, знаеш ли, снощи дочух
нещо лошо и тъжно. И страшно.
То не беше нарочно! Но детският слух
сам намира кавгите домашни!
Татко викаше силно, а мама рева. ...
нещо лошо и тъжно. И страшно.
То не беше нарочно! Но детският слух
сам намира кавгите домашни!
Татко викаше силно, а мама рева. ...
674
8
16
Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...
543
7
8
Има бърз (като триста пантери) ум...
Да е лоша ли? Явно е длъжна.
Някой казва, било климактериум.
Друг не вярва, че просто е тъжна.
Отговорна за всички преплетени ...
Да е лоша ли? Явно е длъжна.
Някой казва, било климактериум.
Друг не вярва, че просто е тъжна.
Отговорна за всички преплетени ...
399
4
9
Тишина е. Навън са момчетата.
Нейде татко им делника бори.
Малко сприхав. Войвода на четата.
Своенравен. Добър. Непокорен.
Те го слушат. Попиват му думите. ...
Нейде татко им делника бори.
Малко сприхав. Войвода на четата.
Своенравен. Добър. Непокорен.
Те го слушат. Попиват му думите. ...
606
6
8
Луната е пълна. А пътят - все празен.
Очите ми властват над мрака.
От Бога прокъ́лнат, от Дявола мразен,
ела... В полунощ ще те чакам.
Оставях ти знаци. Сърцето разбито ...
Очите ми властват над мрака.
От Бога прокъ́лнат, от Дявола мразен,
ела... В полунощ ще те чакам.
Оставях ти знаци. Сърцето разбито ...
361
8
14
Всичките пера са ми назаем -
свои не успях да си отгледам.
Вятърът, оказва се, не знае
как без чифт криле да ти е предан.
Първото е гълъбово синьо, ...
свои не успях да си отгледам.
Вятърът, оказва се, не знае
как без чифт криле да ти е предан.
Първото е гълъбово синьо, ...
530
16
19
Бриз. Крайморска алея. Юни дреме разсеян,
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...
1215
5
12
Когато вместо да спиш, размишляваш по Айнщайн, Ницше, Пратчет и Дъглас Адамс :)
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и ...
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и ...
632
8
19
Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...
647
4
10
Едно парче небе и две звезди ми дай назаем.
Не са ми нужни шатри и хиляда дълги нощи.
Светът ти, опустял керван, е чужд, недосегаем.
Но нека ти разкажа нещо. Знам, ще искаш още.
Аз приказки за кръв и злато и за мъст не зная. ...
Не са ми нужни шатри и хиляда дълги нощи.
Светът ти, опустял керван, е чужд, недосегаем.
Но нека ти разкажа нещо. Знам, ще искаш още.
Аз приказки за кръв и злато и за мъст не зная. ...
345
5
12
Не съм за обич. "О" плюс "бич" плюс мен — земетресение...
Хиляда сто и две по Рихтер ми е магнитудът.
Наместо да ми търсиш рози, си търси спасение.
Че не е знак за бистър ум да се захванеш с луда.
Не ме задиряй. Тия дири всъщност са на куче. ...
Хиляда сто и две по Рихтер ми е магнитудът.
Наместо да ми търсиш рози, си търси спасение.
Че не е знак за бистър ум да се захванеш с луда.
Не ме задиряй. Тия дири всъщност са на куче. ...
289
2
4
Пусни го! И нека лети
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят, ...
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят, ...
319
4
7
Изчакай ме, не бързай. Ще дойде мойто време.
Родих се твърде стара в предишния живот.
Забъркала съм каша от сто и две вселени,
та точно с теб да яхна последния потоп.
Очите ти ги помня — със цвят на юнски вятър. ...
Родих се твърде стара в предишния живот.
Забъркала съм каша от сто и две вселени,
та точно с теб да яхна последния потоп.
Очите ти ги помня — със цвят на юнски вятър. ...
280
6
13
Как живеем в мираж, че Великден е дата,
че е миг и в среднощ ще се случи...
Пак очакваме звън на далечна камбана,
та с "Воистину" свещ да запалим.
И след хиляди Петъци с тъжни разпятия ...
че е миг и в среднощ ще се случи...
Пак очакваме звън на далечна камбана,
та с "Воистину" свещ да запалим.
И след хиляди Петъци с тъжни разпятия ...
233
1
3
Търкулнах се наивно в големия ти свят.
Не знаех, че такива измамил си хиляда —
невинни като мене, с душа от меден цвят.
Попях на твойто рамо. И после ме изяде.
А мислех се за умна. За хубава, добра. ...
Не знаех, че такива измамил си хиляда —
невинни като мене, с душа от меден цвят.
Попях на твойто рамо. И после ме изяде.
А мислех се за умна. За хубава, добра. ...
394
7
12
Нима не пиша вече за любов?
Не ми остана. Тонове ти дадох.
Да хапнем днес? Какъв си философ...
Не чувствам глад. С лъжите ти преядох.
Защо съм си наметнала тъга? ...
Не ми остана. Тонове ти дадох.
Да хапнем днес? Какъв си философ...
Не чувствам глад. С лъжите ти преядох.
Защо съм си наметнала тъга? ...
877
8
11
И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
757
12
28
На Надя с обич
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...
503
4
5
Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...
449
6
6
Стихнал е дворът. И слисан изглежда
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици, ...
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици, ...
326
4
17
Те ми казват: "Спри се, де!". Аз съм непреклонна.
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък — ...
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък — ...
1344
6
25
Знам, че ми прилягаше перфектно.
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми. ...
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми. ...
454
2
10
"Аз искам да пиша шедьоври!" —
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...
1063
4
13
Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...
1365
12
27
Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...
385
2
6
— Ало? Аз съм Митко. Как си Тони?
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун? ...
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун? ...
1255
9
Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...
474
2
12
Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива ...
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива ...
914
6
22
Вън е тъмно.
Таласъмно.
Не е вечер да обичаш...
Ще изчакам да се съмне, за да си сваря небе.
Черна котка ...
Таласъмно.
Не е вечер да обичаш...
Ще изчакам да се съмне, за да си сваря небе.
Черна котка ...
296
3
11
Създадени сме тъй несъвършени.
Случайни. Генерични. Като пешки.
От рехав плат и дързост сме скроени.
И цял живот се спъваме във грешки.
Виреем в този свят почти надменно. ...
Случайни. Генерични. Като пешки.
От рехав плат и дързост сме скроени.
И цял живот се спъваме във грешки.
Виреем в този свят почти надменно. ...
359
3
6
Бъди искра, която над нощта ми да огрее.
Светкавица бъди — до дъно мрака да разцепи.
И огън, дето пали дух и плът, за да ги сгрее.
Дори да се превърнеш в клада. И да стана пепел...
Бъди компас, че цял живот се лутам без посока. ...
Светкавица бъди — до дъно мрака да разцепи.
И огън, дето пали дух и плът, за да ги сгрее.
Дори да се превърнеш в клада. И да стана пепел...
Бъди компас, че цял живот се лутам без посока. ...
281
5
7
Често хълцам. И с вълци самичка се плаша.
А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа ...
А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа ...
352
5
7
Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...
793
6
6
Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...
565
11
10
– Хей, Господ е зарязал този свят.
Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –
попита онзи белият, крилат.
А другият, с рогата, се намръщи:
– Защо са ми притрябвали съдби ...
Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –
попита онзи белият, крилат.
А другият, с рогата, се намръщи:
– Защо са ми притрябвали съдби ...
534
10
14
Като стадо развързани сиви коне
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни - ...
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни - ...
302
9
14
На големия ми син
У мен бе останала само трошичка
сърце - залък нафора, късче тамян...
Раздавах го ден подир ден. Дадох всичко.
За теб все не стигаше - дъх да ти дам. ...
У мен бе останала само трошичка
сърце - залък нафора, късче тамян...
Раздавах го ден подир ден. Дадох всичко.
За теб все не стигаше - дъх да ти дам. ...
767
11
25
Ще подминеш навярно.
Не е гледка особена.
Носи кокали в пликче
и накиснат стар хляб,
за да храни помиярите ...
Не е гледка особена.
Носи кокали в пликче
и накиснат стар хляб,
за да храни помиярите ...
618
8
15
Ти няма да бъдеш от слабите, сине.
И никога няма да плачеш.
Дори да е тъмно. Дори да изстине
искрата под мойте клепачи.
Ти няма да бъдеш злочест и самотен. ...
И никога няма да плачеш.
Дори да е тъмно. Дори да изстине
искрата под мойте клепачи.
Ти няма да бъдеш злочест и самотен. ...
1118
8
19
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
