danda
358 results
Виждам сълза да размазва грима по лицето,
да проектира в нощта твоето дълго отсъствие.
Това лице не е мое, просто на заем го взех -
моето вече го няма, не помня къде го изгубих.
Огледалото с крива гримаса, разтегната, ...
  609 
И какво, ако те заменя със друг?
Нима от твоите стрели по-малко ще боли,
нима сюжетът няма да е твърде груб,
нима в очите ще пресъхнат немите сълзи?
Да кажем, че те заменя със друг! ...
  710 
Теб все те няма, а аз неистово те чакам.
Стрелките на часовника прегарят изморени в залеза,
а дните празни се разтварят бавно в мрака.
Със джазов пирует нощта се сгушва пареща
в зениците ми ясписовожълти, котешки. ...
  604 
Зседнал си в гърлото като рибешка кост неоглозгана,
като трън във петата бодеш и по пътя ме спъваш,
като риза висиш на гърба ми - накриво тропосана,
като бели пари за лодкаря очите ми пълниш.
Като зной, като студ, като есен по мене болиш ...
  799 
Щом докосна в полусън ръцете ти мънички, сине,
разбирам защо съм родена в този свят чумав, проклет,
диво - нежни реки избуяват в очите, безименни
бликат, парят в гърдите ми свити, топят ледове.
Не съм фея, та в съня за любов да орисвам, ...
  577 
Отново съм сама сред пустошта от неми хора,
с наметала червени от безгрижно безразличие.
Клепачите ми съхнат. Буренясала умора
играе с инатливото ми тяло на привличане.
Захапала съм стръвно ножа между зъбите ...
  607 
Къде си? В "Дяволското гърло " ли пропадна?
От теб ни звук, ни стон, ни смях.
Да ми се чудиш! За какво си ми притрябвал?
Отново да изпиша на челото "грях"?
Остани си там, при падналите ангели ...
  617 
Стига! И пред кого по-точно се преструваш?
Нима не те познавам като десетте си пръста?
Реши веднъж завинаги със мен да се сбогуваш,
но този път до край, без мисъл за завръщане!
От твоя нарцисизъм ми дойде до гуша! ...
  673 
Поряза ме денят със златното си острие
и изгревът със злоба за косите ме захапа,
а грижата за делника ме дебне като заптие,
увълчено от глад и от година без заплата.
Със вампирясал поглед и походка на старица, ...
  649 
Откривам те в изгърбените сенки на града,
в раздиращия алт на тишината,
във мидена раздумка край брега,
в дъждовна мацаница по стъклата,
във ситите тела на локвите, ...
  733 
Тихомълком изплувам в прегръдката чужда
и по другите устни неизменно горя,
в нейното тяло сякаш своите корени пуснах,
в непознато докосване моите длани болят.
В нейния поглед като люляков дъжд акостирах, ...
  688 
Забиваме до дръжка ножа във гърдите
и мълчаливо раните солим със гордостта.
В очите си откриваме тъга, зад облак скрита,
и зле гримирана и охтичава суета.
По кожата ми макове цъфтят отново и отново, ...
  823 
Не ме буди! Със теб съм само в сънищата паяжинни
и само там, ръцете ни откриват се през виолетов мрак,
и само там във дрезгаво мълчание извайваме
със жадни погледи един потръпващ свят.
Не ме буди! Сълзите ми са слепи, куци вече ...
  1002 
Гърдите ми се давят в стонове обрулени,
сълзите ми ронливи задушават като прах,
отвътре оцветих се в синьо - от студуване,
сърцето под леглото дяна се от страх.
Ръцете - от въпроси прашни оковани, ...
  737 
Отиваш си! Поемаш сам по петолинието на живота,
с надраскани небрежно дълги ноти самота,
захвърляш ключовете с обич напосоки,
поемаш дъх, усмивката отърсваш от прахта,
събрана във мухлясалите струни на забравата ...
  613 
Прохлада от гората нося,
сладка съм като планински ручей,
роса отпивам със нозете боси,
поискай само - може и да ме получиш.
Река дълбока съм и бистра, и опасна, ...
  1505 
Бе отдавна, случи се в града на любовта,
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно, непознати хора и съдби,
устремени, недостъпни, запъхтени, в бяг, ...
  845 
Ужасно хубаво е да усещам как
с поглед-изумруд ме обладаваш,
горчиво-сладко тръпна от невинен грях,
космичното в една усмивка приземяваш.
Ръцете ти по мъжки грубо-нежни, ...
  608 
Морето е разплиснало в нега
вълните си от лава изумрудена,
а дъното във тюркоазен хлад отмерва
затихналия пулс на вятъра учуден.
Слънчевата роза в огнено цъфти, ...
  558 
Нощта се точи като блус, разтапящ сетивата,
процежда се в леглото ми, по котешки дере,
пред онемелите звезди разголва се Луната,
небето е коктейл от синьо-сиви ветрове.
Във тъмнината сенките играят покер, ...
  674 
Само ти познаваш по кожата ми тайните пътеки,
само ти с дъха си сплиташ във къдриците слънца,
само твойте длани пият на желанието ехото,
само твоите очи намятат със зелено мойте рамена.
Само твоят шепот буди хиляди лавини нежност, ...
  907 
Изтрих те с опакото на дланта
като сълза, изпусната от слабост,
проклех те с черна клетва в мисълта,
кръвта пречистих от ненужната ти сладост.
Прерязах вените на всичко между нас ...
  603 
Непотребна си вече, Любов - изморена, от скръб остаряла,
но днес се сбогувам с теб... някак насила,
като с бабина вещ, като бряг със вълна натежала.
Сплела в кок непринуден косите от свила
тръгваш кротко сама, не поглеждаш, даже не плачеш, ...
  700  12 
Невъзможно болиш в самотата
и раняваш деня ми от изгрева,
пълниш шепи от мен без остатък,
нежността във зародиш прегризваш.
Идваш слънчево, тръгваш с дъжда ...
  785 
Бъди отронен вик, невидим шепот,
бъди до мен! Бъди в диханието на дърветата,
бъди и сивото на делника, бъди на мислите ми ехото,
бъди и капчиците дъжд по клепките.
Бъди ми хляб, молитва ми бъди, ...
  584 
Сухи дървета. Криви клони.
Стари тела. Груби ръце.
Изкривени. Гърбави. Грозни.
Протегнати. Чакащи. Молещи.
Островърха зима. Съскащ вятър. ...
  405 
Отново в съня ми дойде
и пак стоиш на прага, а не влизаш,
тъмнината като вълна на голо боде,
като дълга копривена риза.
Омръзна ми да идваш всяка нощ, ...
  710 
на майка ми
Ти бе до мен,
когато кипналите пролетни води
се сляха със кръвта ми.
Ти плачеш с мен сега, ...
  533 
Винаги, когато тръгваш,
остава сребърна целувка,
върху тичинките на цветята.
Винаги, когато тръгваш,
политат птици от дървото. ...
  695 
С пръсти възлести, от плетката на дните,
пусни юздите на конете - в мен да тичат,
с копита да разрошат мислите ми спитени
и да танцуват върху бялата ми кожа, сричаща
все твойто име. От влажните им ноздри, ...
  638 
Два острова - гордо неспокойни,
пият с брегове от спомени разбудени,
а океанът между тях до днес не помни
тъй близо да са те и толкоз чужди.
Едно небе, от сълзи набраздено, ...
  756 
Морето ме връхлита със въпроси
за всичките години, оставено във самота,
една вълна обгръща с хлад нозете - босите -
посреща ме - нали съм у дома.
Какво да кажа...? Замъци строих, а после ги развалях, ...
  666 
С теб съм друга -
цяла, завършена.
Никой такава не ме познава,
защото те скрих от другите.
От себе си даже те скрих ...
  481 
Ледът във чашата ти със уиски - аз съм,
и залезът, очите ти стъписал - аз съм,
вината с рало по челото - аз съм
и самотата във леглото аз съм.
Тихата цигулка във сърцето - аз съм, ...
  615 
На моите сълзи не вярвам вече -
те всички са за сбъднати желания,
мечтите ми и те отдавна са обречени
на невъзможност, спънати, забравени,
молитви нямам в устните пресъхнали, ...
  1015  13 
Здравей!
Такава не ме знаеш -
смених си кожата и вече съм студена,
също като Нея, братовчедката на Оня.
С кръв косата сплетох в шарка камуфлажна, ...
  541 
Ще се усмихвам, докато дойдеш.
С усмивка ще изкъртя решетките,
изплетени от тъжни паяци.
Ще размия всички форми -
ще се превърна в хоризонт. ...
  724  10 
Вече е време
да взема този живот и да го живея,
вече е време
да те измия от кожата си,
вече е време ...
  578 
Ти чужд ли си или от теб съм вече излекувана?
Омръзна ми да тананикам стария рефрен
и да потъвам във зеления ти поглед залудо.
Омръзнаха ми мислите греховни
и всички нежни петъчни разпятия, ...
  666 
Нарамих любовта си в скъсана торба
и чаках чудото да стане,
и в чакане май всичко пропилях.
Изгубих се в моята анаграма,
в която цял живот ...
  1090 
Random works
: ??:??