danda
358 results
Две сенки под моя замръзнал балкон
разиграват среднощен японски театър,
в ритъм капчукът лее студен полутон,
безмълвен се скри във яката си вятъра...
Две сенки се сляха в съвършен силует, ...
разиграват среднощен японски театър,
в ритъм капчукът лее студен полутон,
безмълвен се скри във яката си вятъра...
Две сенки се сляха в съвършен силует, ...
596
7
Късно е, а сънят ми отново без мен се запи
в спаружена хъркаща спалня на другия ъгъл,
гол и по чехли ми каза: „Броиш ли до три,
аз ще се върна.” Колко пъти така ме е лъгал.
Докато чакам, се давя с двулитрова бира ...
в спаружена хъркаща спалня на другия ъгъл,
гол и по чехли ми каза: „Броиш ли до три,
аз ще се върна.” Колко пъти така ме е лъгал.
Докато чакам, се давя с двулитрова бира ...
830
10
* * *
През пръсти наднича студената съботна скука
и с шал от уют се намята, за да бъде различна.
Оркестър от капки композира рефрен по олука...
Събота в 9 – глътка горчиво кафе с доза обичане. ...
През пръсти наднича студената съботна скука
и с шал от уют се намята, за да бъде различна.
Оркестър от капки композира рефрен по олука...
Събота в 9 – глътка горчиво кафе с доза обичане. ...
562
8
Ако можеше животът да се репетира,
две сцени щях да променя в пиесата –
нашата любов и моето мъчително умиране
без теб. А после... после щеше да е лесно.
И нямаше да бъркам свои реплики със чужди, ...
две сцени щях да променя в пиесата –
нашата любов и моето мъчително умиране
без теб. А после... после щеше да е лесно.
И нямаше да бъркам свои реплики със чужди, ...
1102
26
Все обяздвам вятъра, Боже, няма ли кой да ме спре,
да изтръгне от мене стихиите, да забие пети във скалите
и да викне „аз дойдох, аз съм твоето земно момче,
две звезди ти донесох, за да няма тъга във очите ти.”
Да изпие с целувки солта от сълзите на хиляди роли, ...
да изтръгне от мене стихиите, да забие пети във скалите
и да викне „аз дойдох, аз съм твоето земно момче,
две звезди ти донесох, за да няма тъга във очите ти.”
Да изпие с целувки солта от сълзите на хиляди роли, ...
832
16
Ти кой си? Дявол или ангел до мене пътя ти показа.
Не те сънувах преди да се препъна в тежкия ти кръст.
Не е случайност. Знам, че няма грях от Бога ненаказан,
но как се подминава лъч, ранил до изгрев мрака гъст.
Ти кой си? До болка зная твоите целувки ненаситни ...
Не те сънувах преди да се препъна в тежкия ти кръст.
Не е случайност. Знам, че няма грях от Бога ненаказан,
но как се подминава лъч, ранил до изгрев мрака гъст.
Ти кой си? До болка зная твоите целувки ненаситни ...
723
8
Този дъжд никак, ама никак не бърза,
в кръвта ми се влива – капка по капка,
сякаш система животоподдържаща...
Метаморфози с мен прави, точно по Кафка.
Първо изчисти до песъчинка ума ми ...
в кръвта ми се влива – капка по капка,
сякаш система животоподдържаща...
Метаморфози с мен прави, точно по Кафка.
Първо изчисти до песъчинка ума ми ...
663
8
Ало? Здравей! Да, да, аз съм, но съм ново момиче
със спластен аркансил уморена тъга по клепачите.
Дали те забравих? Не зная. Сънувам как те обичам...
Януари е топъл. Вали... Не, отдавна не мога да плача.
Не помниш гласа ми? Същият – късен алт саксофон. ...
със спластен аркансил уморена тъга по клепачите.
Дали те забравих? Не зная. Сънувам как те обичам...
Януари е топъл. Вали... Не, отдавна не мога да плача.
Не помниш гласа ми? Същият – късен алт саксофон. ...
1152
3
11
Как искам цяла да се разпилея
по тъмните ъгли на твойте длани,
от нежна смърт дъхът ми да немее,
като звезда да чезна. Ти си науми желание.
Ще се разпадна на смълчани стонове ...
по тъмните ъгли на твойте длани,
от нежна смърт дъхът ми да немее,
като звезда да чезна. Ти си науми желание.
Ще се разпадна на смълчани стонове ...
1191
19
Харизах и последния си спомен
на циганката, дето гледа на ръка.
От вятъра по-ничия, от буря по-бездомна,
сега не търся нищо, не разравям пепелта.
Разкъсах вярата си като риза, ...
на циганката, дето гледа на ръка.
От вятъра по-ничия, от буря по-бездомна,
сега не търся нищо, не разравям пепелта.
Разкъсах вярата си като риза, ...
765
11
Мразовитият ноемврийски вятър нахлу в дробовете ù, премесен с тежкия дъх на тютюна. Първо почувства болка – силна, но кратка – след миг всяка жива клетка в нея прегърна двете остриета и започна да ги разтапя от топлина, докато постепенно ги превърна в усещане за утринен бриз и прясно окосена трева. ...
2733
15
По стъпки от мълчание вървя,
следите ми приличат на гробòве.
Във тихото едва зачена и умря
камбана със разкъсана утроба.
От век е пълно лунно затъмнение, ...
следите ми приличат на гробòве.
Във тихото едва зачена и умря
камбана със разкъсана утроба.
От век е пълно лунно затъмнение, ...
736
14
Здрасти, Боже, имаш ли време с теб да си бъбрим?
Стига се сърди, зная, от век не съм стъпвала в храм.
Имам грях да изкупвам – ще черпя по чашчица бърбън,
ти конско тегли ми, аз ще те питам каквото не знам.
Кажи ми, може ли жив да се върне от земния пъкъл, ...
Стига се сърди, зная, от век не съм стъпвала в храм.
Имам грях да изкупвам – ще черпя по чашчица бърбън,
ти конско тегли ми, аз ще те питам каквото не знам.
Кажи ми, може ли жив да се върне от земния пъкъл, ...
842
11
Тъмнината ми сряза зеницата –
сякаш в кадър на Бунюел.
Оттам твоят образ изтече –
топъл, кървящ, незабравен,
лудостта ми достигна зенита си, ...
сякаш в кадър на Бунюел.
Оттам твоят образ изтече –
топъл, кървящ, незабравен,
лудостта ми достигна зенита си, ...
961
13
“Завърни се от някъде, излъжи ме навеки”
Калин Донков
Не, не искам да ме лъжеш, ти никога не си го правил,
защото думите за теб са камъни – и ти обичаш да мълчиш.
Не се завръщай, до мене няма път, дори небе окаляно, ...
Калин Донков
Не, не искам да ме лъжеш, ти никога не си го правил,
защото думите за теб са камъни – и ти обичаш да мълчиш.
Не се завръщай, до мене няма път, дори небе окаляно, ...
838
18
Като северен вятър, като сажда в крилото на гълъба бял,
като мъгла – кичур коса пред ясния поглед небесен,
като рана зараснала, като скъсана струна на гриф отболял
твоите липсващи думи сплитат ръждивите къдри на моята есен.
В ръченица нестройна и дива пред очите ми листопадът лудее ...
като мъгла – кичур коса пред ясния поглед небесен,
като рана зараснала, като скъсана струна на гриф отболял
твоите липсващи думи сплитат ръждивите къдри на моята есен.
В ръченица нестройна и дива пред очите ми листопадът лудее ...
702
14
Защо, Боже, в тефтера за мъж не ме писа,
а отчупи ме от реброто на онзи самотен Адам,
негова сянка да бъда, любов задкулисна,
като върбова клонка да вехна над пълен геран.
Искам по мъжки пети на брега да забия, ...
а отчупи ме от реброто на онзи самотен Адам,
негова сянка да бъда, любов задкулисна,
като върбова клонка да вехна над пълен геран.
Искам по мъжки пети на брега да забия, ...
730
1
17
Под нозете ми като буре катурна се
този петък нечакан – рано, рано узрял,
пети праг от декада пред мен се опули
и ми смигна, сякаш ерген зажаднял.
Надзъртам. И малко ме гони шубето. ...
този петък нечакан – рано, рано узрял,
пети праг от декада пред мен се опули
и ми смигна, сякаш ерген зажаднял.
Надзъртам. И малко ме гони шубето. ...
499
6
Като смъртна присъда в нощта прокънтя гларусов вик.
Хоризонтът проблясна – тънка метална гарота.
Изгоряха на клада звездите, луната издра своя лик.
Мокро утро проплака – отново роди се животът.
Вкочанени комини отново разпяха се с ноти от дим. ...
Хоризонтът проблясна – тънка метална гарота.
Изгоряха на клада звездите, луната издра своя лик.
Мокро утро проплака – отново роди се животът.
Вкочанени комини отново разпяха се с ноти от дим. ...
820
20
В острия мрак, оголен до пурпур от рози,
жадно се стича – позабравена вече – тревога.
Нито слънце, ни дъжд – все такава се влачи прогнозата,
от която ми писна, но така и не втръсна на Бога.
И защо, Белобради, на своето лоно небесно ...
жадно се стича – позабравена вече – тревога.
Нито слънце, ни дъжд – все такава се влачи прогнозата,
от която ми писна, но така и не втръсна на Бога.
И защо, Белобради, на своето лоно небесно ...
747
14
Колко щедро – даде ми глътчица въздух,
какво да я правя, колко време с нея да дишам?
Солен океан се просна в очите ми – възнак –
да се давя ли в сълзи, или да бързам да пиша,
додето кръвта ми във вените още пулсира, ...
какво да я правя, колко време с нея да дишам?
Солен океан се просна в очите ми – възнак –
да се давя ли в сълзи, или да бързам да пиша,
додето кръвта ми във вените още пулсира, ...
882
24
Тя дресира диви къдрици с цвят на зрял портокал
и заплита ги с утринен лъч в прегръдка небрежна,
от тази прегръдка лумва спомен за устни коралови,
по раменете разлива се лава от пареща нежност.
Тя е опaк характер – обожава да диша свободно, ...
и заплита ги с утринен лъч в прегръдка небрежна,
от тази прегръдка лумва спомен за устни коралови,
по раменете разлива се лава от пареща нежност.
Тя е опaк характер – обожава да диша свободно, ...
776
19
Ти говори. Дълго разказвай. Аз съм тук и те слушам,
прежаднях за гласа ти в тази пустиня - мълчание.
Щастлива сълза в светлия ъгъл на мойта зеница се сгуши,
после хукна гола и луда, без да чака от мен покаяние
за затвора тъмничен, за отнетото право на бягство нетрайно. ...
прежаднях за гласа ти в тази пустиня - мълчание.
Щастлива сълза в светлия ъгъл на мойта зеница се сгуши,
после хукна гола и луда, без да чака от мен покаяние
за затвора тъмничен, за отнетото право на бягство нетрайно. ...
523
6
С този дъжд се изляха сълзите на дяволи триста,
триста оловни сълзи за триста ангелски чифта криле.
Вятърът бие шамари от студ. Точно такъв го поисках.
Небето е айсберг – с черни помисли, с черно сърце.
Триста думи мълчани се удавиха в ореола на капките. ...
триста оловни сълзи за триста ангелски чифта криле.
Вятърът бие шамари от студ. Точно такъв го поисках.
Небето е айсберг – с черни помисли, с черно сърце.
Триста думи мълчани се удавиха в ореола на капките. ...
739
11
Всяка вечер аз съм различна.
Точно в седем имам среща с нечий живот.
В седем без пет своята кожа до кокал събличам
и заставам пред вас по-чиста и от градския свръх идиот.
Два часа друга реалност, ...
Точно в седем имам среща с нечий живот.
В седем без пет своята кожа до кокал събличам
и заставам пред вас по-чиста и от градския свръх идиот.
Два часа друга реалност, ...
763
16
на Гергана Плетньова
По нейното тяло прозират многоточия лунни –
прашинки какао върху река от мляко горещо,
очите – небесна прегръдка, морско безумие,
в косите ù – слънцето в меден бакър се оглежда. ...
По нейното тяло прозират многоточия лунни –
прашинки какао върху река от мляко горещо,
очите – небесна прегръдка, морско безумие,
в косите ù – слънцето в меден бакър се оглежда. ...
698
5
Хайде, Любов, с теб да хвърляме зарове,
цяла нощ да играем на вмирисан пиратски барбут,
и да видим коя от нас ще се вихри до края
върху тази жарава, в сърцето на буре с барут.
Хайде, Любов, проиграй си живота набързо, ...
цяла нощ да играем на вмирисан пиратски барбут,
и да видим коя от нас ще се вихри до края
върху тази жарава, в сърцето на буре с барут.
Хайде, Любов, проиграй си живота набързо, ...
865
14
Ако някога деня ти засенчи неустоимо красива тъга,
спомни си, че някъде аз през усмивка тъгувам за тебе,
ако в съня ти пропукан парфюмът ми смугъл вие снага,
знай, че сънувам те тъй реален точно по същото време.
Ако в самотната нощ се любиш с цигарен и ням силует ...
спомни си, че някъде аз през усмивка тъгувам за тебе,
ако в съня ти пропукан парфюмът ми смугъл вие снага,
знай, че сънувам те тъй реален точно по същото време.
Ако в самотната нощ се любиш с цигарен и ням силует ...
639
5
Тази моя зима е вечна и даже от смърт е по-дълга,
и тъче във очите ми тежки черги карминени,
в средата на лятото се одрах на шипка – до кърваво,
а сълзите ми бистри до капка се сляха със виното,
от което отпивам до лудост, до грях и до дъно ...
и тъче във очите ми тежки черги карминени,
в средата на лятото се одрах на шипка – до кърваво,
а сълзите ми бистри до капка се сляха със виното,
от което отпивам до лудост, до грях и до дъно ...
516
9
Зад всеки прозорец, потайно намигащ,
коси е разплела босонога и гола съдба –
кадър от филм, ред незавършена книга –
тя не спи, играе притихнала покер с нощта.
Залага на сляпо чифт уморени криле от сатен, ...
коси е разплела босонога и гола съдба –
кадър от филм, ред незавършена книга –
тя не спи, играе притихнала покер с нощта.
Залага на сляпо чифт уморени криле от сатен, ...
523
6
Къде, къде в мен е най-мъртво, знаеш ли?
Не вляво, там е банално, там още тупти.
Не и в душата, тя жива е, танцува със дяволи,
захвърлила бяла одежда, флиртува със тях до зори.
Къде, къде в мен е най-тъмно, знаеш ли? ...
Не вляво, там е банално, там още тупти.
Не и в душата, тя жива е, танцува със дяволи,
захвърлила бяла одежда, флиртува със тях до зори.
Къде, къде в мен е най-тъмно, знаеш ли? ...
825
1
9
Как искам, много искам да ти подаря простори
със дъх на сол, със дъх на меки, сънени лъчи,
но птица аз не съм, а полетът е просто алегория
на онзи смисъл, който с първия ни дъх горчи.
Как искам, много искам дъжд за теб да сътворя, ...
със дъх на сол, със дъх на меки, сънени лъчи,
но птица аз не съм, а полетът е просто алегория
на онзи смисъл, който с първия ни дъх горчи.
Как искам, много искам дъжд за теб да сътворя, ...
615
4
Отдавна със нея, с Тъгата, играем неспрестанно на жмичка,
стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.
Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,
в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.
Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно, ...
стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.
Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,
в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.
Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно, ...
506
5
Моят град е различен, той е толкова, толкова пъстър
като книжка от детството, многоцветна дъга, шарена лимка,
греят стотици слънца – усмивки от морския вятър разпръснати
и е звънко като в джоб на хлапак, пълен със семки и жълти стотинки.
Моят град е различен, тъжен понякога като Андерсенова приказка, ...
като книжка от детството, многоцветна дъга, шарена лимка,
греят стотици слънца – усмивки от морския вятър разпръснати
и е звънко като в джоб на хлапак, пълен със семки и жълти стотинки.
Моят град е различен, тъжен понякога като Андерсенова приказка, ...
658
13
Мотел. Късен дъжд. Крайна стая. Гърбав паваж.
Спуснати тежки завеси – затворени хорски очи.
Стена. Напукана, влажна мазилка. Нелеп пейзаж.
Стар телевизор, който във ъгъла прашно мълчи.
Баня ръждясала. Гръмнала крушка. Мръсен найлòн. ...
Спуснати тежки завеси – затворени хорски очи.
Стена. Напукана, влажна мазилка. Нелеп пейзаж.
Стар телевизор, който във ъгъла прашно мълчи.
Баня ръждясала. Гръмнала крушка. Мръсен найлòн. ...
740
11
Малко слънчево зайче с топчест смях ме събужда
и със лапички меки немирно косите ми роши,
сънят ми – ревнивец – обидено гръб ми обръща
и се връща в нощта – недолюбен и гол, по галоши.
Аз отдавна с този неверник разговарям на вие, ...
и със лапички меки немирно косите ми роши,
сънят ми – ревнивец – обидено гръб ми обръща
и се връща в нощта – недолюбен и гол, по галоши.
Аз отдавна с този неверник разговарям на вие, ...
1795
21
Не, не се връщай при мене отново,
по устните твои други устни горят,
в юмрука си стискам писък оловен
и пазя увълчена перушинка от свят,
в който твоите устни тихо обичат, ...
по устните твои други устни горят,
в юмрука си стискам писък оловен
и пазя увълчена перушинка от свят,
в който твоите устни тихо обичат, ...
566
8
Отвори ù! Тя те чака отдавна пред прага –
боса, с устни безкръвни от дълго мълчание,
тя не плаче, към звънеца ръка не протяга,
тя е сянка, стон на ехо, вик и миг разкаяние.
Там, във тъмния вход я подритват младежи, ...
боса, с устни безкръвни от дълго мълчание,
тя не плаче, към звънеца ръка не протяга,
тя е сянка, стон на ехо, вик и миг разкаяние.
Там, във тъмния вход я подритват младежи, ...
674
11
Между гърдите обли и бледи на луната разголена
блуждаят бенки прозрачни – ноти разхвърляни,
в полутон самота скриват своята дълга агония
и се раждат отново, пак там, в сърцето на въглена,
който дълги години гори ме до пепел бекръвна ...
блуждаят бенки прозрачни – ноти разхвърляни,
в полутон самота скриват своята дълга агония
и се раждат отново, пак там, в сърцето на въглена,
който дълги години гори ме до пепел бекръвна ...
696
5
По дирята седефена на охлюви бездомни,
проблясваща от пулса на забулена луна,
загърнат в шал от шепота на борове вековни,
е скрит параклис със аязмо, в скут oт тишина.
Пътеката се вие като букла пред девичи поглед – ...
проблясваща от пулса на забулена луна,
загърнат в шал от шепота на борове вековни,
е скрит параклис със аязмо, в скут oт тишина.
Пътеката се вие като букла пред девичи поглед – ...
1146
8
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
