danda
358 results
И понеже... избрах да мълча,
и дъждът онемя най-внезапно.
Есенни срички за лятна тъга
се трошат в тротоарната пазва.
Щом гласът ми прилича на сняг, ...
и дъждът онемя най-внезапно.
Есенни срички за лятна тъга
се трошат в тротоарната пазва.
Щом гласът ми прилича на сняг, ...
775
6
И животът отново си тръгна постарому...
Пак заскрибуца по кривото петолиние –
безконечно скърцане на ръждясали травми,
в дует със безсъници, маскирани в синьо.
Аз, разбира се, равнодушно гледам от ложата ...
Пак заскрибуца по кривото петолиние –
безконечно скърцане на ръждясали травми,
в дует със безсъници, маскирани в синьо.
Аз, разбира се, равнодушно гледам от ложата ...
732
9
Морето тук е с цвят на блян, окъпан в мляко.
А всяка жива твар от слънчев лъч е кръстена.
И притаила дъх земята чака, чака... Още чака...
Като ръка. Като могила. Неизменно същата.
А пътникът – неустоим любовник на илюзии – ...
А всяка жива твар от слънчев лъч е кръстена.
И притаила дъх земята чака, чака... Още чака...
Като ръка. Като могила. Неизменно същата.
А пътникът – неустоим любовник на илюзии – ...
1231
11
Когато под нозете си изгубя почва,
когато се залутам във нахални истини,
когато не запомням сънищата си нарочно,
а самотата е единственият пристан,
когато се прераждам в шепата на зимата ...
когато се залутам във нахални истини,
когато не запомням сънищата си нарочно,
а самотата е единственият пристан,
когато се прераждам в шепата на зимата ...
990
1
20
Сритаха бащите крантите си мършави.
По пътя продължиха с бели атове.
Нагоре, откъдето дъжд се връщаш.
И като дъжд целуваш... Вероятно.
Оставиха бащите ни очите си в земята, ...
По пътя продължиха с бели атове.
Нагоре, откъдето дъжд се връщаш.
И като дъжд целуваш... Вероятно.
Оставиха бащите ни очите си в земята, ...
582
10
Сладнят безвкусно в мрака цъфналите вишни,
закичени несръчно в деколтето на април.
Душите им, душите им са пепел от огнище
и не подхожда в клоните им цветен аркансил.
Кому са нужни за декор бонбонените облаци, ...
закичени несръчно в деколтето на април.
Душите им, душите им са пепел от огнище
и не подхожда в клоните им цветен аркансил.
Кому са нужни за декор бонбонените облаци, ...
625
7
Аз нямам вече капка сила за поредното сбогуване.
И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.
Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.
На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.
Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници. ...
И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.
Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.
На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.
Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници. ...
763
14
Копнея с теб да се намерим.
Отново.
Знам, че трудно е сред руини.
Не вярвам, че химера е
безплодна ...
Отново.
Знам, че трудно е сред руини.
Не вярвам, че химера е
безплодна ...
504
4
Дори да закъснея,
пак ще бъде рано.
Очите ми са кей,
а кеят - мокър гарван.
Дори да се препъна ...
пак ще бъде рано.
Очите ми са кей,
а кеят - мокър гарван.
Дори да се препъна ...
726
13
на Валери
Градът къдриците си разпиля по тротоара,
а слънцето между спиралките откри пролука.
Здравей, Поете! Имам време за една цигара...
Не е случайно. Знаех, че ще те намеря тука – ...
Градът къдриците си разпиля по тротоара,
а слънцето между спиралките откри пролука.
Здравей, Поете! Имам време за една цигара...
Не е случайно. Знаех, че ще те намеря тука – ...
669
10
По тигровата кожа на брега
една изгубена вълна полази.
Мигът е миг, защото на мига
отлита. И не може да опази
соления привкус на гъдел, ...
една изгубена вълна полази.
Мигът е миг, защото на мига
отлита. И не може да опази
соления привкус на гъдел, ...
619
1
11
Картината е съвършено проста,
за да успея да я нарисувам.
Море – като от бабината пафта бронз,
луна – неуловима златна струна,
заспала на небцето тишина, ...
за да успея да я нарисувам.
Море – като от бабината пафта бронз,
луна – неуловима златна струна,
заспала на небцето тишина, ...
616
11
Хроничното безсъние укрепва
гнева под изтънелите клепачи.
От негативите на слънчевия спектър
създаваме реалност. Хилава и мрачна.
И всеки дъжд е повод за раздяла ...
гнева под изтънелите клепачи.
От негативите на слънчевия спектър
създаваме реалност. Хилава и мрачна.
И всеки дъжд е повод за раздяла ...
1525
2
19
Моето дълго отсъствие,
твоята тъжна усмивка,
жадно са сплели пръсти
на разсъмване,
там, край спирката. ...
твоята тъжна усмивка,
жадно са сплели пръсти
на разсъмване,
там, край спирката. ...
520
10
Еднозначен е вятърът – буря.
Еднозначно морето – потоп.
Еднозначно дори се преструваме,
че сърцето е стигнало брод.
Еднозначен е пътят – умора. ...
Еднозначно морето – потоп.
Еднозначно дори се преструваме,
че сърцето е стигнало брод.
Еднозначен е пътят – умора. ...
494
4
„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея...”
Шекспир
Блед грим и пудра. Аркансил. Червило.
И руж по скулите фатално се търкаля.
Във Дания отдавна няма нищо гнило, ...
Шекспир
Блед грим и пудра. Аркансил. Червило.
И руж по скулите фатално се търкаля.
Във Дания отдавна няма нищо гнило, ...
616
10
Тази вечер Луната е остра –
милостиво ребро Адамово,
в синьо – оголен остров.
Огризки от райски ябълки.
Луната отключва митове, ...
милостиво ребро Адамово,
в синьо – оголен остров.
Огризки от райски ябълки.
Луната отключва митове, ...
545
5
Разбрах – върхът е всъщност бездна,
а бездната – изкачване по стръмно.
Зависи от процента на изчезване
и от умението да проглеждаш в тъмното.
Разбрах – не са свободни пеперудите, ...
а бездната – изкачване по стръмно.
Зависи от процента на изчезване
и от умението да проглеждаш в тъмното.
Разбрах – не са свободни пеперудите, ...
744
15
Не искам този сив свят.
Искам да вия до лудост.
Като вълк. Той ми е брат.
А ние с тебе сме... чужди.
Чуждо легло и чужди очи. ...
Искам да вия до лудост.
Като вълк. Той ми е брат.
А ние с тебе сме... чужди.
Чуждо легло и чужди очи. ...
482
5
- Гримът ти отново не е почистен добре. Какъв дегримьор използваш?
- Ами...какъвто има в тетъра. Тоалетно мляко с жожоба, с краставици...
- Ти не си наред! И сигурно е българско, бас държа! Българско ли е?
- Май, да... Какво лошо има?
- Не, няма лошо, само дето е евтинджос и е отврат. От друга стран ...
- Ами...какъвто има в тетъра. Тоалетно мляко с жожоба, с краставици...
- Ти не си наред! И сигурно е българско, бас държа! Българско ли е?
- Май, да... Какво лошо има?
- Не, няма лошо, само дето е евтинджос и е отврат. От друга стран ...
879
1
6
Бял огън сгрява белите кости на къщите.
Бяла тъга през комина е пуснала котва.
Бяла си тръгвам и винаги бяла се връщам,
където белият път свършва в започване.
Няма сълзи. Само бели вселени разтуха. ...
Бяла тъга през комина е пуснала котва.
Бяла си тръгвам и винаги бяла се връщам,
където белият път свършва в започване.
Няма сълзи. Само бели вселени разтуха. ...
666
12
Отказвам се от думата „обичам”.
По-малка е от скут, сълза и рамо,
по-малка и от изгрева надничащ
между усмивките на стари рани.
Когато и във мене ми е тясно, ...
По-малка е от скут, сълза и рамо,
по-малка и от изгрева надничащ
между усмивките на стари рани.
Когато и във мене ми е тясно, ...
726
13
От утре ще стана сива и скучна.
Ще се върна в безопасните релси.
Господи, така и не се научих
да дишам плитко и да не бъда себе си.
От утре ще вземам верни решения. ...
Ще се върна в безопасните релси.
Господи, така и не се научих
да дишам плитко и да не бъда себе си.
От утре ще вземам верни решения. ...
578
7
Не ме спъват камъни,
спъват ме само мисли:
Татко е вече пламък,
мама – възел от истини.
Хоризонтът – утопия, ...
спъват ме само мисли:
Татко е вече пламък,
мама – възел от истини.
Хоризонтът – утопия, ...
621
10
Зреят във зениците ми непонятно ранни залези.
Тъгата акостира даже и по светло на ревера ми.
Не всяка есен е логична и подвластна на анализ.
Не всяка пролет е потребна, бяла и навременна.
Задрямала е вече в бъчвите тръпчивата ми съвест, ...
Тъгата акостира даже и по светло на ревера ми.
Не всяка есен е логична и подвластна на анализ.
Не всяка пролет е потребна, бяла и навременна.
Задрямала е вече в бъчвите тръпчивата ми съвест, ...
522
5
Навярно има нейде бяла тишина,
но моята изкристализира в чисто черно.
С очи на уловен кефал събуди се нощта.
Сърцето ти пристана на вечерница...
А орехът на село, даже не разбрал, ...
но моята изкристализира в чисто черно.
С очи на уловен кефал събуди се нощта.
Сърцето ти пристана на вечерница...
А орехът на село, даже не разбрал, ...
695
12
Душата си изкачвам все по тъмно.
От непознати денем ме е страх.
По пътя дума - единак ме спъна
и в стръвния ù вопъл се познах.
Разнищвам се от пълнолуния до вени, ...
От непознати денем ме е страх.
По пътя дума - единак ме спъна
и в стръвния ù вопъл се познах.
Разнищвам се от пълнолуния до вени, ...
786
12
Животът ми до глупост взе да преиграва
във второ действие, преди антракта.
Запазил ми е място в ложата, отляво –
по-лесно да ме стреля с реплики апартни.
Халтура. Самодейност. Вече ми нагарчат ...
във второ действие, преди антракта.
Запазил ми е място в ложата, отляво –
по-лесно да ме стреля с реплики апартни.
Халтура. Самодейност. Вече ми нагарчат ...
477
5
Добър ден! Един билет за никъде, моля!
За първия влак. Не, без дата за връщане.
Мястото няма значение – нека е произволно.
Мога и права. Все едно ми е всъщност.
Все едно са ми пътят, студът и умората, ...
За първия влак. Не, без дата за връщане.
Мястото няма значение – нека е произволно.
Мога и права. Все едно ми е всъщност.
Все едно са ми пътят, студът и умората, ...
3339
10
25
на татко
Тук геранът само е останал,
окото си оцъклил като бухал.
И орехът, с колчан мълчание,
готов да стреля в пустото. ...
Тук геранът само е останал,
окото си оцъклил като бухал.
И орехът, с колчан мълчание,
готов да стреля в пустото. ...
775
20
Повтаря се всичко. Всичко е същото.
Сряда. Зима. Тъмно квартално кафе.
Ти по навик не смееш да ме прегърнеш,
аз фалшиво припявам с Шаде...
Даже и дискът е същият, мамка му! ...
Сряда. Зима. Тъмно квартално кафе.
Ти по навик не смееш да ме прегърнеш,
аз фалшиво припявам с Шаде...
Даже и дискът е същият, мамка му! ...
709
16
Гълъбово ми е. И синьо до припадък.
Очите ме болят от сбъднато небе.
Сърцето ми не е сърце, а клада.
Ръцете – впряг от необяздени криле.
Безсънно ми е даже и в съня нетраен. ...
Очите ме болят от сбъднато небе.
Сърцето ми не е сърце, а клада.
Ръцете – впряг от необяздени криле.
Безсънно ми е даже и в съня нетраен. ...
865
11
С прошка да те възкресят боли по две,
отколкото да стрелят в теб с раздяла.
Като Дамоклев меч надвисват грехове
върху сърцето ти, по чудо още цяло.
И думите са камъни Сизифови. Без връх. ...
отколкото да стрелят в теб с раздяла.
Като Дамоклев меч надвисват грехове
върху сърцето ти, по чудо още цяло.
И думите са камъни Сизифови. Без връх. ...
709
11
Измисли ме, Живот! Стига аз съм измисляла тебе
до последната радост и болка, миг, стон и път,
до несрещната обич, до потърсена рана, до трепет,
с който по-различен и тайнствен изгрява денят.
Измисли ме! Не крехка и слаба, прозрачна и тиха, ...
до последната радост и болка, миг, стон и път,
до несрещната обич, до потърсена рана, до трепет,
с който по-различен и тайнствен изгрява денят.
Измисли ме! Не крехка и слаба, прозрачна и тиха, ...
1410
5
Kогато
онази безкрайна минута се спъна
на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,
тогава
небето за двама утаи се на дъното ...
онази безкрайна минута се спъна
на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,
тогава
небето за двама утаи се на дъното ...
747
15
Онзи, мечтаният принц, беше тук.
Преди две високосни години.
Не пристигна на кон. Дори не почука.
Влезе и каза: – Мразя зимата!
Бе премръзнал от студ. Уморен. ...
Преди две високосни години.
Не пристигна на кон. Дори не почука.
Влезе и каза: – Мразя зимата!
Бе премръзнал от студ. Уморен. ...
1347
1
16
Тази вечер е сводница – стара и хитра –
щедро предлага ни девствени още звезди.
И луна, по-бяла от цъфнала мирта,
свела поглед, разпиляла блестящи коси.
Тази вечер е плоча забравена, с rhythm & blues, ...
щедро предлага ни девствени още звезди.
И луна, по-бяла от цъфнала мирта,
свела поглед, разпиляла блестящи коси.
Тази вечер е плоча забравена, с rhythm & blues, ...
587
9
Хора. Безпътици. Граници. Свят.
И луни. Анемични луни със окови.
Усмивки на кредит. Няма безплатен обяд.
И сънят се търгува. В юпи превърна се Богът.
Бита карта е вече Рогатият, ...
И луни. Анемични луни със окови.
Усмивки на кредит. Няма безплатен обяд.
И сънят се търгува. В юпи превърна се Богът.
Бита карта е вече Рогатият, ...
678
9
Имам още сили за сладки безумия,
сухи устни – за най-младото вино,
вяра корава – за лъжливите думи,
топъл спомен за дните отминали,
немирясала лава във вените – алена, ...
сухи устни – за най-младото вино,
вяра корава – за лъжливите думи,
топъл спомен за дните отминали,
немирясала лава във вените – алена, ...
883
14
Намирам себе си на стъпки две след залеза
и само глътка преди полунощ се губя пак,
щом престъпленията лунни отпечатат с палец
върху челòто на съня ми своя неспокоен знак.
И някъде далеч от кожата си изгрева посрещам, ...
и само глътка преди полунощ се губя пак,
щом престъпленията лунни отпечатат с палец
върху челòто на съня ми своя неспокоен знак.
И някъде далеч от кожата си изгрева посрещам, ...
741
9
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
