danda
358 results
Юлски горещник – три и двайсет следобед,
двеста шейсет и три дни откакто мълчиш.
Снегът ме затрупа, онзи, който започна в десет, на Коледа
и оттогава вали, и вали, и... вали.
Под дебелите преспи, в сърцето на тихото, ...
двеста шейсет и три дни откакто мълчиш.
Снегът ме затрупа, онзи, който започна в десет, на Коледа
и оттогава вали, и вали, и... вали.
Под дебелите преспи, в сърцето на тихото, ...
808
1
9
Денят костюма си съблече – със хастара наобратно,
звездите матови тела оголиха – необуздани нощни жрици,
дъждът издраска леко стъклените гърбове квадратни,
а тихият им стон се пръсна и смути съня на птиците.
Кресчендото пискливо на пернатите ...
звездите матови тела оголиха – необуздани нощни жрици,
дъждът издраска леко стъклените гърбове квадратни,
а тихият им стон се пръсна и смути съня на птиците.
Кресчендото пискливо на пернатите ...
938
11
Полудяха пръстите на вятъра среднощен –
ронят звуци алтови на късен саксофон,
до несвяст танцуват румба клони кльощави,
вълнá и бряг целуват се – с протяжен стон.
Небето е във тъмносин костюм, с пайети, ...
ронят звуци алтови на късен саксофон,
до несвяст танцуват румба клони кльощави,
вълнá и бряг целуват се – с протяжен стон.
Небето е във тъмносин костюм, с пайети, ...
1012
9
Кажи ми, моля те, какво е да си влюбен,
когато си на петдесет и пет,
копринени ли сещаш под нозете дюните
и силно ли е, както първи скоч, без лед?
Чувстваш ли, че можеш да летиш отново, ...
когато си на петдесет и пет,
копринени ли сещаш под нозете дюните
и силно ли е, както първи скоч, без лед?
Чувстваш ли, че можеш да летиш отново, ...
1295
17
Наляха се очите ми с тъга
като душата на река пресъхнала.
Напука се сънят. Дори и капка дъжд не преваля
нощес, ни вчера, нито днес по съмнало.
От изток златният ерген захвана тежък ръченик, ...
като душата на река пресъхнала.
Напука се сънят. Дори и капка дъжд не преваля
нощес, ни вчера, нито днес по съмнало.
От изток златният ерген захвана тежък ръченик, ...
652
9
Припознах те вчера (някъде по обед) с един чичко –
с риза на каре, висок, брюнет, със светли дънки,
без да мисля много, отдалече лудо се затичах,
изненадах го във гръб и силно го прегърнах.
Първо – той примря за миг от страшен уплах, ...
с риза на каре, висок, брюнет, със светли дънки,
без да мисля много, отдалече лудо се затичах,
изненадах го във гръб и силно го прегърнах.
Първо – той примря за миг от страшен уплах, ...
528
4
Много, много време мина, любов моя, смугла,
дъждове заличиха от зениците твойте черти,
сърцето ми спря да брои напразните удари,
защото без теб като ехо отекват еднаквите дни.
Много, много време мина, любов моя, кратка, ...
дъждове заличиха от зениците твойте черти,
сърцето ми спря да брои напразните удари,
защото без теб като ехо отекват еднаквите дни.
Много, много време мина, любов моя, кратка, ...
528
3
Не ми стига сънят. И денят не ми стига,
за да бъда със теб – далече от тебе,
да съшивам реалност от спомен разбридан,
да измислям любов, за да бъда потребна.
Съживявам за кратко тънкостенни минути, ...
за да бъда със теб – далече от тебе,
да съшивам реалност от спомен разбридан,
да измислям любов, за да бъда потребна.
Съживявам за кратко тънкостенни минути, ...
528
8
Изгаря утробата – нестинарска жарава,
а е празно, по-празно от смърт е дори,
поглед угаснал в сòлници черни заравяш –
нероденият ден от солта по-малко кърви.
Безгласно надвикваш монотонни камбани, ...
а е празно, по-празно от смърт е дори,
поглед угаснал в сòлници черни заравяш –
нероденият ден от солта по-малко кърви.
Безгласно надвикваш монотонни камбани, ...
754
13
(на Красимир Дяков)
По ръбовете на кръга от делници
погледите ни се срещнаха – в куплети,
ти даже и насън се бориш с мелници,
а аз, дори и побеляла, мисля се за Жулиета. ...
По ръбовете на кръга от делници
погледите ни се срещнаха – в куплети,
ти даже и насън се бориш с мелници,
а аз, дори и побеляла, мисля се за Жулиета. ...
650
1
5
Жици свъсиха вежди изписани,
в гримаса се сбръчка небесното чело,
дъжд изхлипа, той така е орисан –
да плаче, преди на път да поеме.
Птици със писък гнездата загърбиха, ...
в гримаса се сбръчка небесното чело,
дъжд изхлипа, той така е орисан –
да плаче, преди на път да поеме.
Птици със писък гнездата загърбиха, ...
635
8
Вече нямам аса, скрити в ръкава на топло.
Дълго, твърде дълго с тебе играхме без коз.
Ти спечели. Аз изгубих. Стига толкова!
Време е всеки да тръгне по свой коловоз
и да разбърка небрежно тестето отново ...
Дълго, твърде дълго с тебе играхме без коз.
Ти спечели. Аз изгубих. Стига толкова!
Време е всеки да тръгне по свой коловоз
и да разбърка небрежно тестето отново ...
496
3
В огледалния свят щом надникна,
те са там и кокетно намигат –
няколко бръчици тънки –
незавършен приключенски роман.
Неизменно във ляво, под клепача, ...
те са там и кокетно намигат –
няколко бръчици тънки –
незавършен приключенски роман.
Неизменно във ляво, под клепача, ...
557
8
Шия изпружиха дните ми,
жадно надникнаха в нощите,
настаниха се там, без да питат,
със пулсиращи слепоочия
и клепачи, от ревност увиснали ...
жадно надникнаха в нощите,
настаниха се там, без да питат,
със пулсиращи слепоочия
и клепачи, от ревност увиснали ...
613
5
На братя Райкови,
създали детски театър „Щурче”
Виждам – там някъде, в мрака –
две безкрайни цигари блещукат,
два чифта очи изпиват морето, ...
създали детски театър „Щурче”
Виждам – там някъде, в мрака –
две безкрайни цигари блещукат,
два чифта очи изпиват морето, ...
572
4
От утре сменям сюжета – в този не мога да дишам.
Ще се усмихвам, даже когато изхвърлям боклука.
Без късмет съм родена и нямам орисници,
всички нови обувки протрих – все от лутане.
Доста крастави жаби целунах. Но нейсе! ...
Ще се усмихвам, даже когато изхвърлям боклука.
Без късмет съм родена и нямам орисници,
всички нови обувки протрих – все от лутане.
Доста крастави жаби целунах. Но нейсе! ...
664
19
Нима не виждаш –
скъсаха се тънките препаски
на ризницата, дето викат ù живот,
а някои казват:
„И ранена ...
скъсаха се тънките препаски
на ризницата, дето викат ù живот,
а някои казват:
„И ранена ...
617
5
Имам още път пред себе си. Неизвървян. Неболедуван.
Несбъднати усмивки в недрата топли на очите ми кълнят,
а в нощите ме чакат птици, с криле от сънища рисувани,
порои нежност в две ръце, жадуват твоите с възторг да напоят.
И питам се - защо добри вълшебства вече не се случват, ...
Несбъднати усмивки в недрата топли на очите ми кълнят,
а в нощите ме чакат птици, с криле от сънища рисувани,
порои нежност в две ръце, жадуват твоите с възторг да напоят.
И питам се - защо добри вълшебства вече не се случват, ...
500
5
Уви, не познавам лично Лаерт,
телефона му нямам дори и в „служебни”,
за капулетското парти нямам куверт,
Монтеки съм и с Ромео си късаме нервите.
Аз не съм Цена и Змей мен не ме люби, ...
телефона му нямам дори и в „служебни”,
за капулетското парти нямам куверт,
Монтеки съм и с Ромео си късаме нервите.
Аз не съм Цена и Змей мен не ме люби, ...
1014
3
Бързаш. На сърцето си ритъма гониш
и на бриза среднощен ронливия смях.
Непристъпен. Храм без амвон и икони,
храм с единствен, невярващ монах.
Полунощно ухажваш луната до лудост ...
и на бриза среднощен ронливия смях.
Непристъпен. Храм без амвон и икони,
храм с единствен, невярващ монах.
Полунощно ухажваш луната до лудост ...
824
14
Изгубих сетива между ресниците на незаченатото утре
и чакам да се върнеш – в сянката на непроходилата нощ,
пресях в изопнатите нерви на деня си всички чувства,
а голите им окончания отчупиха от хоризонта сух въпрос.
Защо? ...
и чакам да се върнеш – в сянката на непроходилата нощ,
пресях в изопнатите нерви на деня си всички чувства,
а голите им окончания отчупиха от хоризонта сух въпрос.
Защо? ...
704
6
Мълчанието ми е епитафия
над шепа прах от пеперудени криле,
познали ласката на слънцето
и неговия гилотинен блясък,
мълчанието ми е вик по вятъра, ...
над шепа прах от пеперудени криле,
познали ласката на слънцето
и неговия гилотинен блясък,
мълчанието ми е вик по вятъра, ...
962
10
Кръг. А аз, в средата на сферичните му вени,
вървейки, отброявам пулса му суров,
не ми се вие свят, а само... цялата Вселена...
И без магия той е омагьосан – от любов.
По периферията му откривам мислите изгубени, ...
вървейки, отброявам пулса му суров,
не ми се вие свят, а само... цялата Вселена...
И без магия той е омагьосан – от любов.
По периферията му откривам мислите изгубени, ...
608
9
В единствен миг земята се отвори, приласка ме нежно,
не беше страшно, а неземно, като усмивка на кърмаче,
площадът, суматохата за дъх се лутаха в безбрежие,
небето просветля и чух от щастие как птици плачат.
А после – фойерверки с цвят на магма, луди и затичани, ...
не беше страшно, а неземно, като усмивка на кърмаче,
площадът, суматохата за дъх се лутаха в безбрежие,
небето просветля и чух от щастие как птици плачат.
А после – фойерверки с цвят на магма, луди и затичани, ...
784
2
Слънце чорлавите си лъчи разреса,
после разпиля ги – в светло петолиние,
две оси под палката на вятъра унесен
неохотно се разпяха – доо, рее, ми.
Червени токчета ритмично закъсняваха, ...
после разпиля ги – в светло петолиние,
две оси под палката на вятъра унесен
неохотно се разпяха – доо, рее, ми.
Червени токчета ритмично закъсняваха, ...
990
16
Тръгнах към теб по сухите вени на слънце залязващо,
нищо в пазва не взех – от косите ми старо злато вали,
под копринени клепки – тежки сапфири проблясват,
снагата ми мрамор, дето стъпя – биле омайно цъфти.
Дълго вървях по петите на вечер проливно дъждовна ...
нищо в пазва не взех – от косите ми старо злато вали,
под копринени клепки – тежки сапфири проблясват,
снагата ми мрамор, дето стъпя – биле омайно цъфти.
Дълго вървях по петите на вечер проливно дъждовна ...
785
6
Среща нелепа, усмивка - придатък,
две небрежни целувки - „Здравей!”,
аз брилянтно играя просто приятелка,
ти пък изглежда с това си O. K.
Диалогът последвал - крайно „вълнуващ” - ...
две небрежни целувки - „Здравей!”,
аз брилянтно играя просто приятелка,
ти пък изглежда с това си O. K.
Диалогът последвал - крайно „вълнуващ” - ...
766
9
Стрелях в теб с любов – от упор,
със смях куршума отклоних, преди страхът да прокърви,
раних в сърцето съботното утро,
оловен вятър раната превърза със предпролетни мъгли.
Преглътнах канонада от въпроси, ...
със смях куршума отклоних, преди страхът да прокърви,
раних в сърцето съботното утро,
оловен вятър раната превърза със предпролетни мъгли.
Преглътнах канонада от въпроси, ...
624
8
Всеки спомен за теб превърнах във храм,
храм без икони, само с восъчни мисли,
свято място, където със тръпнеща длан
преобръщам душата, после тръгвам – пречистена.
Прежадняла, отново се връщам в Светая светих, ...
храм без икони, само с восъчни мисли,
свято място, където със тръпнеща длан
преобръщам душата, после тръгвам – пречистена.
Прежадняла, отново се връщам в Светая светих, ...
799
9
Забравила за себе си, вървях и... срещнах те – случайно,
(градът безсрамно ме излъга – вярвах му, че е огромен)
слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,
небето със хастара се обърна и звездите си разголи,
уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена, ...
(градът безсрамно ме излъга – вярвах му, че е огромен)
слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,
небето със хастара се обърна и звездите си разголи,
уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена, ...
887
11
Няма за мен споделена любов,
няма залък, отчекнат безплатно,
няма аса във хазарта-живот,
миг пропилян - плащам стократно.
Нямам кумир, нито призрачен идол, ...
няма залък, отчекнат безплатно,
няма аса във хазарта-живот,
миг пропилян - плащам стократно.
Нямам кумир, нито призрачен идол, ...
678
10
Той е смуглата тайна, сплела душата на възел моряшки,
той е тайфун пъстроок – във косите ми търси покой,
той – горчивата тръпка, пелинът, пръснал на стонове чашата,
вятър бездомен, дъх от метличини сини е той.
Той е перлата въздух в перата на гълъб самотен, ...
той е тайфун пъстроок – във косите ми търси покой,
той – горчивата тръпка, пелинът, пръснал на стонове чашата,
вятър бездомен, дъх от метличини сини е той.
Той е перлата въздух в перата на гълъб самотен, ...
755
6
Някой ден ще дойда при теб, с мисълта да остана,
ти ще отвориш с усмивка, ще сложиш кафето да ври,
ще бъде ноември – утрин мъглива и тайнствено ранна...
Ще дойда с дъжда, който в твоите гъсти ресници блести,
мълчаливо ще седна – до прозореца изгревно светъл, ...
ти ще отвориш с усмивка, ще сложиш кафето да ври,
ще бъде ноември – утрин мъглива и тайнствено ранна...
Ще дойда с дъжда, който в твоите гъсти ресници блести,
мълчаливо ще седна – до прозореца изгревно светъл, ...
1761
1
6
Случайността е
низ
от закъснели мигове,
които
мълчаливо чакат ...
низ
от закъснели мигове,
които
мълчаливо чакат ...
739
8
на моята приятелка,
на Веси Михалкова
Приятелко, да идем двете с теб във някой бар опушен
и да поръчаме по две големи - спомени искрящи.
И да говорим! А мъката, научена да е послушна, ...
на Веси Михалкова
Приятелко, да идем двете с теб във някой бар опушен
и да поръчаме по две големи - спомени искрящи.
И да говорим! А мъката, научена да е послушна, ...
829
11
Роди ме дъждът, онзи - изгревно чистият
и пови ме изящно в пелени седемцветни,
пролетта ме накърми - с дъх на млади кокичета,
а звезда ме ориса - с любов, от любов като нея да светя.
Морският бриз - на масури косите завихри, хлапакът, ...
и пови ме изящно в пелени седемцветни,
пролетта ме накърми - с дъх на млади кокичета,
а звезда ме ориса - с любов, от любов като нея да светя.
Морският бриз - на масури косите завихри, хлапакът, ...
1051
12
На ъгъла на твоята и моята усмивка
тъгите ни ще се разминат - уж случайно
и никоя след другата не ще извика,
че срещнат ли се, болката ще е безкрайна...
На ъгъла на пъстрите ни погледи ...
тъгите ни ще се разминат - уж случайно
и никоя след другата не ще извика,
че срещнат ли се, болката ще е безкрайна...
На ъгъла на пъстрите ни погледи ...
1080
17
Токова съм близо до дъха ти,
до невъзможност близо,
до писъци от тишина
и толкова си мой,
че всеки миг безплътен ...
до невъзможност близо,
до писъци от тишина
и толкова си мой,
че всеки миг безплътен ...
695
5
Сигурно и бавно
полудявам -
вече мога и без теб
да дишам,
от гълъбово ...
полудявам -
вече мога и без теб
да дишам,
от гълъбово ...
603
4
Едва удържам във ръце невидимата, мимолетна връв на думите,
по-лека и въздушна от перцето на бяла птица в синьото бездрумие,
изплъзва се от силните ми пръсти, ковани дълго в огъня на грижата,
нехае за това, че векове я търся, а бърза към онази топка горе - рижата...
Два свята и една охлузена мечта п ...
по-лека и въздушна от перцето на бяла птица в синьото бездрумие,
изплъзва се от силните ми пръсти, ковани дълго в огъня на грижата,
нехае за това, че векове я търся, а бърза към онази топка горе - рижата...
Два свята и една охлузена мечта п ...
652
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
