danda
358 results
Така е добре! Този роман най-после приключи -
малко тъжно, но инак твърде логично -
през девет морета в десето заключих
любовта си драматично-комична.
Девет бисерни сълзи в гранити превърнах - ...
малко тъжно, но инак твърде логично -
през девет морета в десето заключих
любовта си драматично-комична.
Девет бисерни сълзи в гранити превърнах - ...
650
4
Не си отивай! Без теб съвсем ще опустея,
ще паяжинясат светлите ъгли във мен,
ще се изгубя, ще се намразя, може и да полудея,
през черен креп ще гледам всеки следващ ден.
Не си отивай! Без теб с кого ще разговарям, ...
ще паяжинясат светлите ъгли във мен,
ще се изгубя, ще се намразя, може и да полудея,
през черен креп ще гледам всеки следващ ден.
Не си отивай! Без теб с кого ще разговарям, ...
632
4
Докога да оцветявам къдрите си в портокал,
с надеждата най-после да ме забележиш
и докога в деня ми сляп и окуцял
да хербаризирам скришно своите копнежи?
Докога със тишината хърбава да се засищам ...
с надеждата най-после да ме забележиш
и докога в деня ми сляп и окуцял
да хербаризирам скришно своите копнежи?
Докога със тишината хърбава да се засищам ...
714
7
Не говори! Не са ми нужни обяснения,
от думите безплътни няма смисъл,
усмивката ти е достатъчно спасение
за погледа ми, от безвремие притиснат.
Не говори! Не са ми нужни обяснения, ...
от думите безплътни няма смисъл,
усмивката ти е достатъчно спасение
за погледа ми, от безвремие притиснат.
Не говори! Не са ми нужни обяснения, ...
744
5
на един добър приятел, който си отиде
Грешките са като голи, изоставени деца -
дори и те от двама са заченати,
далеч прокудени, издират в нас следа,
която с времето не се зачерква. ...
Грешките са като голи, изоставени деца -
дори и те от двама са заченати,
далеч прокудени, издират в нас следа,
която с времето не се зачерква. ...
948
7
Изгревът колоратурно проплака в нощта,
тя прокърви от звуци кристални,
под слънчогледов салют дефилира денят
и прелъстява измамно с форми банални.
Секундите задъхано гадаят на ръка - ...
тя прокърви от звуци кристални,
под слънчогледов салют дефилира денят
и прелъстява измамно с форми банални.
Секундите задъхано гадаят на ръка - ...
537
3
Имам единствено пътя за никъде,
с няколко къси пресечки любов,
слънцето стръвно луната обикна,
небето наметна земята с покров
от звезди ослепели и облаци жадни, ...
с няколко къси пресечки любов,
слънцето стръвно луната обикна,
небето наметна земята с покров
от звезди ослепели и облаци жадни, ...
433
2
Когато Луната с мен не говори
и се скрие зад облак триглав,
когато вятър в косите пришпори
своя остър дъх на плесен и прах,
когато звездите от студ посинеят, ...
и се скрие зад облак триглав,
когато вятър в косите пришпори
своя остър дъх на плесен и прах,
когато звездите от студ посинеят, ...
651
7
Здравей, оцъклен мой живот,
отново в тебе се събуждам,
отново си на грешен оборот
и днес със теб ще бъде сложно!
И днес със теб до кокал ще боли, ...
отново в тебе се събуждам,
отново си на грешен оборот
и днес със теб ще бъде сложно!
И днес със теб до кокал ще боли, ...
548
4
До дъното на дъното достигнах,
сега ми предстои да се оттласна
и като Феникс от жарта да се въздигна...
Мерси! Не вярвам в тези приказки прекрасни!
Крилете ми от тумори доволни са проядени, ...
сега ми предстои да се оттласна
и като Феникс от жарта да се въздигна...
Мерси! Не вярвам в тези приказки прекрасни!
Крилете ми от тумори доволни са проядени, ...
515
3
За нас прогнозата не е добра -
бури, ветрове и урагани,
понякога затишие, обгърнато в мъгла,
разкъсано за миг от слънце недохранено.
Облаци прииждат на ята ...
бури, ветрове и урагани,
понякога затишие, обгърнато в мъгла,
разкъсано за миг от слънце недохранено.
Облаци прииждат на ята ...
666
7
Изгубих те, тъй както ключове се губят -
нелепо, безразсъдно и комично,
след теб и част от себе си прокудих,
онази, дето тихо те обичаше.
Изгубих те, като съня нетраен по ресниците - ...
нелепо, безразсъдно и комично,
след теб и част от себе си прокудих,
онази, дето тихо те обичаше.
Изгубих те, като съня нетраен по ресниците - ...
780
7
Ела, да помълчим на бира и цигара,
въпросите да се наметнат със мъгла,
погледнем ли се, грешките прегарят,
горчилката виновно стапя се в жарта
на огъня, роден от нашите желания, ...
въпросите да се наметнат със мъгла,
погледнем ли се, грешките прегарят,
горчилката виновно стапя се в жарта
на огъня, роден от нашите желания, ...
700
3
В очите ти разюздани мъгли царуват,
а истината робски е замлъкнала пред тях,
копривено зелени, безпощадно жулят
моите очи и хладнокръвно ме въвличат в грях,
с който безуспешно се опитвам да живея, ...
а истината робски е замлъкнала пред тях,
копривено зелени, безпощадно жулят
моите очи и хладнокръвно ме въвличат в грях,
с който безуспешно се опитвам да живея, ...
611
7
Пилях си времето и мислите нахалост,
ударите на сърцето си без повод подарих
и вярвах, че да танцува в мен звездата, трябва хаос,
а миговете щастие погрешно преброих.
Без цел и път нозете си до кръв изроних, ...
ударите на сърцето си без повод подарих
и вярвах, че да танцува в мен звездата, трябва хаос,
а миговете щастие погрешно преброих.
Без цел и път нозете си до кръв изроних, ...
514
В следобеда лепкаво-гъст и бетонен
монотонно въздишат разнолики съдби,
вятър леко пилее косите, отронени
от сухи дървета. Танцуват мъгли
в дрипави рокли, със сенки размазани, ...
монотонно въздишат разнолики съдби,
вятър леко пилее косите, отронени
от сухи дървета. Танцуват мъгли
в дрипави рокли, със сенки размазани, ...
672
5
Аз отдавна нямам какво да ти кажа,
въпросите дълги и сложни пресъхнаха,
болка накриво заседна в клепача ми
и пирува разголена чак до разсъмване.
Вече нямам ръце, от студа да те пазя, ...
въпросите дълги и сложни пресъхнаха,
болка накриво заседна в клепача ми
и пирува разголена чак до разсъмване.
Вече нямам ръце, от студа да те пазя, ...
1083
8
Ти си толкова млад и невинен,
а очите ти с цвят са на зимно небе,
леко докосна ме с твоите пръсти копринени -
аз, жената, залюлях се в безбрежно море
на безумни копнежи и страст тицианова, ...
а очите ти с цвят са на зимно небе,
леко докосна ме с твоите пръсти копринени -
аз, жената, залюлях се в безбрежно море
на безумни копнежи и страст тицианова, ...
657
7
След дълъг път достигнах до ръба
и само мъртва мога да си тръгна,
секундите последни тихо ще броя
и ще намигна на страха прегърбен,
че много скоро вече няма да боли ...
и само мъртва мога да си тръгна,
секундите последни тихо ще броя
и ще намигна на страха прегърбен,
че много скоро вече няма да боли ...
650
3
Намятам се с мълчанието ти дълго,
следобедно отпивам го – горчи,
преглъщам тишината остра мълком,
пресъхнало стърнище – парят моите очи.
Безстрастно се прегръщам със умората, ...
следобедно отпивам го – горчи,
преглъщам тишината остра мълком,
пресъхнало стърнище – парят моите очи.
Безстрастно се прегръщам със умората, ...
617
6
Безсилен гняв, необуздана нежност,
престъпен прилив от объркани сълзи
развихрят се във мен. Вик водовъртежен
от омраза и любов във гърлото горчи.
Послушен бяс, вина, забременяла от лъжи, ...
престъпен прилив от объркани сълзи
развихрят се във мен. Вик водовъртежен
от омраза и любов във гърлото горчи.
Послушен бяс, вина, забременяла от лъжи, ...
1053
4
Събличам се - Луната нагло воайорства,
докосваш ме, но не наяве, а в съня,
не е родена сила - да пребори в мен упорството
да бъда с теб, заради теб във Ада да горя.
Събличам се - ръцете ти със тялото ми се преплитат, ...
докосваш ме, но не наяве, а в съня,
не е родена сила - да пребори в мен упорството
да бъда с теб, заради теб във Ада да горя.
Събличам се - ръцете ти със тялото ми се преплитат, ...
1397
8
Вече не помня дали те обичам,
даже не зная дали си единствен,
днес от дъно душата пречиствам
и хвърлям безсъвестно старите листи.
Във въздишките мои ти не присъстваш, ...
даже не зная дали си единствен,
днес от дъно душата пречиствам
и хвърлям безсъвестно старите листи.
Във въздишките мои ти не присъстваш, ...
701
3
Изморена съм от себе си до дъно,
изморена съм от хиляди лъжи,
как искам да летя, а все потъвам,
огромен камък на гърдите ми тежи.
Не спирам да се търся сред море от хора, ...
изморена съм от хиляди лъжи,
как искам да летя, а все потъвам,
огромен камък на гърдите ми тежи.
Не спирам да се търся сред море от хора, ...
562
1
Къде си влязъл, господине?
Мястото ти просто не е тук,
че соц-а, струва ми се, мина,
отдавна няма сърп и чук.
Тук не се коват желязо и стомана, ...
Мястото ти просто не е тук,
че соц-а, струва ми се, мина,
отдавна няма сърп и чук.
Тук не се коват желязо и стомана, ...
535
4
Едната моя половина е при тебе,
а другата... е някъде при мен,
наполовина цъфна аленото цвете,
с половин око посрещам своя ден,
наполовина грипът ме събори, ...
а другата... е някъде при мен,
наполовина цъфна аленото цвете,
с половин око посрещам своя ден,
наполовина грипът ме събори, ...
540
4
Отхапах едър залък от небето за из път,
отпих вода дъждовна от улук на двора,
с вяра се накичих като с наниз скъп,
с обич се наметнах, казах сбогом на умората,
със стихии сключих сделка за попътен вятър, ...
отпих вода дъждовна от улук на двора,
с вяра се накичих като с наниз скъп,
с обич се наметнах, казах сбогом на умората,
със стихии сключих сделка за попътен вятър, ...
648
2
Събуди ме с дъха си далечен, лек като утринен вятър,
събуди ме с твоето меко докосване - слънчево, парещо,
събуди ме във вихъра нежен на твоите мъжки обятия,
събуди ме с безмълвна усмивка - топла, сънена, галеща!
Пристъпи във съня ми на пръсти - тихо, безплътно, ...
събуди ме с твоето меко докосване - слънчево, парещо,
събуди ме във вихъра нежен на твоите мъжки обятия,
събуди ме с безмълвна усмивка - топла, сънена, галеща!
Пристъпи във съня ми на пръсти - тихо, безплътно, ...
607
1
4
Какво да правя с тази любов, която сърцето ми мъчи?
Къде да я скрия? На кого сега да я дам?
Легнала кротко във мен като мъничко улично куче -
тиха, самотна, с тъжни очи - океан...
Как без теб тази инатлива любов да нахраня, ...
Къде да я скрия? На кого сега да я дам?
Легнала кротко във мен като мъничко улично куче -
тиха, самотна, с тъжни очи - океан...
Как без теб тази инатлива любов да нахраня, ...
786
1
5
Отчаяно копнеем и се искаме, отчаяно се търсим,
отчаяно болезнени фантазии превръщаме във истина...
От отчаяние загърбваме клишетата - до болка втръснали,
отчаяно изпиваме се с поглед - до пречистване.
От отчаяние на гръб света огромен ще нарамя, ...
отчаяно болезнени фантазии превръщаме във истина...
От отчаяние загърбваме клишетата - до болка втръснали,
отчаяно изпиваме се с поглед - до пречистване.
От отчаяние на гръб света огромен ще нарамя, ...
735
5
Откъде се взе тази тиха цигулка в сърцето?
Не ми дава капка покой ни денем, ни нощем.
Ангел безплътен ли плаче за нас на небето,
или боса русалка тича край брега тъй самотна?
Откъде тази крехка, копринена нежност извира ...
Не ми дава капка покой ни денем, ни нощем.
Ангел безплътен ли плаче за нас на небето,
или боса русалка тича край брега тъй самотна?
Откъде тази крехка, копринена нежност извира ...
810
5
Далече съм от теб, но огънят във мен ще запрепуска
с най-ярката звезда във тази първа септемврийска вечер,
ще стопля с моят минзухарен дъх желанията ти замръзнали
и плътно ще ме чувстваш, ще ме имаш, даже и далечна.
С усмивка бегла, с жест неволен, но магичен, ...
с най-ярката звезда във тази първа септемврийска вечер,
ще стопля с моят минзухарен дъх желанията ти замръзнали
и плътно ще ме чувстваш, ще ме имаш, даже и далечна.
С усмивка бегла, с жест неволен, но магичен, ...
652
2
Бавно се разпадам на парчета чакащи копнежи,
на порои крехки ветрове от огън обладани,
на безброй мъниста от скована нежност,
на късове облачно небе над тъмни океани.
На стонове разпадам се, на куп листенца маргаритени, ...
на порои крехки ветрове от огън обладани,
на безброй мъниста от скована нежност,
на късове облачно небе над тъмни океани.
На стонове разпадам се, на куп листенца маргаритени, ...
513
2
Толкова е лесно още днес да те забравя,
да те прогоня от ума си за секунда само,
спомените кратки с клечка огън да подпаля
и към теб да не погледна даже и през рамо.
Толкова е лесно да не те сънувам вече, ...
да те прогоня от ума си за секунда само,
спомените кратки с клечка огън да подпаля
и към теб да не погледна даже и през рамо.
Толкова е лесно да не те сънувам вече, ...
1054
13
В тишината, на залъци едри, корави,
преглъща прожекторът тъмнината лютива,
като кал е полепнала, по очите му пари,
че театърът, куцайки днес, си отива.
Декорите спят задкулисно във мрака, ...
преглъща прожекторът тъмнината лютива,
като кал е полепнала, по очите му пари,
че театърът, куцайки днес, си отива.
Декорите спят задкулисно във мрака, ...
546
1
На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,
там някъде при тънкото предчувствие за края,
усещам вятъра - плете косите свои,
разделя ни с безцветни къдри и нехае...
По вятъра, по дългите му струни вечност, ...
там някъде при тънкото предчувствие за края,
усещам вятъра - плете косите свои,
разделя ни с безцветни къдри и нехае...
По вятъра, по дългите му струни вечност, ...
598
Да те докосна ли сега, или отново да изчакам
думи необмислени да раздерат картината на две,
да лепнат по телата ни по-гъсти и от мрака,
да ни разстрелват стръвно, да останем без ръце,
с които през пространствата да се откриваме, ...
думи необмислени да раздерат картината на две,
да лепнат по телата ни по-гъсти и от мрака,
да ни разстрелват стръвно, да останем без ръце,
с които през пространствата да се откриваме, ...
742
5
Под нежна екзекуция на слънце андалузко,
във огнените лапи на трептяща мараня,
откривам погледа ти, от очакване охлузен,
телата влажни дишат сластно във нега.
Извивките задъхани съвпадат съвършено, ...
във огнените лапи на трептяща мараня,
откривам погледа ти, от очакване охлузен,
телата влажни дишат сластно във нега.
Извивките задъхани съвпадат съвършено, ...
648
1
Толкова е рано точно днес да те забравя,
по кожата ми твоите следи все още дишат,
а дланите ми си припяват изоставени
забравена балада с милион въздишки.
Родена съм от тъмната страна на лятото ...
по кожата ми твоите следи все още дишат,
а дланите ми си припяват изоставени
забравена балада с милион въздишки.
Родена съм от тъмната страна на лятото ...
518
2
Винаги, когато идваш, сърцето, като мъничко зверче,
от клетката на тялото ми крехко бърза да изскочи,
усмивката ми се разплисква като августовското море,
а пулсът ми е гъст гердан от кратки многоточия.
Къдриците под кехлибарени прожектори танцуват, ...
от клетката на тялото ми крехко бърза да изскочи,
усмивката ми се разплисква като августовското море,
а пулсът ми е гъст гердан от кратки многоточия.
Къдриците под кехлибарени прожектори танцуват, ...
665
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
