dansyto
816 results
Толкова те чаках да се върнеш,
толкова мечти излях по тебе.
С твоята любов да ме прегърнеш,
твойта топлина да ме обземе.
Обичта ми вечно ще я имаш, ...
толкова мечти излях по тебе.
С твоята любов да ме прегърнеш,
твойта топлина да ме обземе.
Обичта ми вечно ще я имаш, ...
528
3
5
Търсете ме в огньове нестинарски,
във пяната на луднал водопад,
в отблясъци луна на прилив морски,
в безвремието между Рай и Ад.
Търсете ме сред залеза на август, ...
във пяната на луднал водопад,
в отблясъци луна на прилив морски,
в безвремието между Рай и Ад.
Търсете ме сред залеза на август, ...
391
3
3
Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват, ...
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват, ...
289
4
7
Не искам да стрелям по птиците,
бленувам за тяхната волност.
За тази безбрежност в зениците,
за приказно-дивна фриволност.
Не искам да стрелям по птиците! ...
бленувам за тяхната волност.
За тази безбрежност в зениците,
за приказно-дивна фриволност.
Не искам да стрелям по птиците! ...
350
4
3
Животът се разбира на обратно
от начина, по който се живее.
Обреченост и грешки многократни
извират във душите, от безвремие.
Застанали на гарата разделна, ...
от начина, по който се живее.
Обреченост и грешки многократни
извират във душите, от безвремие.
Застанали на гарата разделна, ...
271
4
4
Съботен изгрев в тихата утрин,
със разпилени магични лъчи.
Майското слънце поема по пътя
и в небосклона чертае следи.
Бавно събуждат се люляци жадни ...
със разпилени магични лъчи.
Майското слънце поема по пътя
и в небосклона чертае следи.
Бавно събуждат се люляци жадни ...
307
3
7
Не питайте дали съм тъжен –
от всяка болка има смисъл.
Животът непрестанно лъже
„скептичния ми оптимизъм“.
А люшкането безвъзвратно, ...
от всяка болка има смисъл.
Животът непрестанно лъже
„скептичния ми оптимизъм“.
А люшкането безвъзвратно, ...
268
4
6
Когато слушам българската реч,
избликва преклонение и гордост.
Макар и преживяла толкоз сеч,
останала си вечно непокорна.
Затуй сега във песни те тъчем ...
избликва преклонение и гордост.
Макар и преживяла толкоз сеч,
останала си вечно непокорна.
Затуй сега във песни те тъчем ...
717
7
22
Оставих си обувките на прага,
а също и вините злободневни.
Едва на мен ли точно ми приляга
да съм мъдрец за страстите душевни?!
Оставих и амбициите болни, ...
а също и вините злободневни.
Едва на мен ли точно ми приляга
да съм мъдрец за страстите душевни?!
Оставих и амбициите болни, ...
271
1
2
Такова място има ли, далечно,
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина, ...
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина, ...
283
1
4
Разпилей по земята искри
на любов, на мечти, на надежди.
Нека страстните пролетни дни
в твойта ярка осанка се вглеждат.
Дай на гладния късче от хляб ...
на любов, на мечти, на надежди.
Нека страстните пролетни дни
в твойта ярка осанка се вглеждат.
Дай на гладния късче от хляб ...
517
4
11
Нима сме толкоз прави, като кажем,
че брат убива брат в една война.
Но Каин сам погубил брат си Авел –
отнел му е завинаги дъха.
Убийството е сто пъти по-тежко, ...
че брат убива брат в една война.
Но Каин сам погубил брат си Авел –
отнел му е завинаги дъха.
Убийството е сто пъти по-тежко, ...
331
6
3
Вървя срещу изгреви пресни –
в пътеки безскрупулно тесни.
Пресявам човешките страсти,
отделям парчета нещастие.
Вървя срещу вятъра леден, ...
в пътеки безскрупулно тесни.
Пресявам човешките страсти,
отделям парчета нещастие.
Вървя срещу вятъра леден, ...
523
5
А толкова безумно си мечтаех
да бъда ярко слънчево момче,
което сред поляните играе
и времето му спира да тече.
Мечтаех си за волност и за песен, ...
да бъда ярко слънчево момче,
което сред поляните играе
и времето му спира да тече.
Мечтаех си за волност и за песен, ...
306
3
6
Градът заспива в шепите на мрака,
забравил делничните си терзания.
Надежда бе изгубил все да чака,
напразните човешки обещания.
Градът въздъхва, като пред разлъка ...
забравил делничните си терзания.
Надежда бе изгубил все да чака,
напразните човешки обещания.
Градът въздъхва, като пред разлъка ...
313
1
4
Не ме хвалете, нито ме хулете,
а ако ви харесвам ме четете,
а ако ли пък не, ме забравете
и на разходка сред гора идете,
„батериите“ там си заредете. ...
а ако ви харесвам ме четете,
а ако ли пък не, ме забравете
и на разходка сред гора идете,
„батериите“ там си заредете. ...
286
1
4
Ще бъде някой жарък здрачен ден –
напукана земята ще потръпва.
Защото е сънувала, че в плен
на своите кошмари ще е утре.
А аз ще съм на прага, оскотял, ...
напукана земята ще потръпва.
Защото е сънувала, че в плен
на своите кошмари ще е утре.
А аз ще съм на прага, оскотял, ...
381
1
2
Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...
491
4
8
Сега е вече пролет, ала сякаш
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало ...
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало ...
797
2
8
Тръгни си и назад не се обръщай,
недей подклажда чувства изгорели.
От толкова причини да се връщаш,
сега сме две частици онемели.
Съдбата бе решила и присъда ...
недей подклажда чувства изгорели.
От толкова причини да се връщаш,
сега сме две частици онемели.
Съдбата бе решила и присъда ...
272
1
4
Какво ли е искал да каже поетът? –
безспирно ме мъчи, таз мисъл проклета.
И даже главата ми дава заето,
бушува душата, прескача сърцето.
Защото това е въпрос за милиони, ...
безспирно ме мъчи, таз мисъл проклета.
И даже главата ми дава заето,
бушува душата, прескача сърцето.
Защото това е въпрос за милиони, ...
349
2
7
За миналото ли?, ще ви разкажа –
безбройни разнебитени съдби,
сирачета, неспиращи да плачат,
под лозунги, в безсмислени борби.
За миналото ли?, ще ви разкажа – ...
безбройни разнебитени съдби,
сирачета, неспиращи да плачат,
под лозунги, в безсмислени борби.
За миналото ли?, ще ви разкажа – ...
294
2
4
Дали този свят осъзнава,
безшумния тътен на лудост,
безплодния добив на плява
и грешките в свойта безумност?
Дали този свят е обичал ...
безшумния тътен на лудост,
безплодния добив на плява
и грешките в свойта безумност?
Дали този свят е обичал ...
255
1
6
Защо се бавиш, пролет и къде
са чудно украсените дръвчета?
Мечтая този луднал студ да спре,
когато се докосне в твойто ехо.
За да ни завладееш пак в зелено ...
са чудно украсените дръвчета?
Мечтая този луднал студ да спре,
когато се докосне в твойто ехо.
За да ни завладееш пак в зелено ...
299
1
6
Засмей се, слънчево момиче,
че тебе този свят обича,
затуй по скулите ти меки
чертае алени пътеки.
В сърцето топлина ще имаш, ...
че тебе този свят обича,
затуй по скулите ти меки
чертае алени пътеки.
В сърцето топлина ще имаш, ...
559
6
7
Откакто се опомних, че съм жив,
разбрах, че да живееш …е да страдаш.
Дали ще се намерят две следи
с които да достигна до пощада?!
Ала съдбата, търсеща реванш ...
разбрах, че да живееш …е да страдаш.
Дали ще се намерят две следи
с които да достигна до пощада?!
Ала съдбата, търсеща реванш ...
436
5
9
До теб се доближавам, моя пролет,
дали ще те дочакам, питам аз?!
Да видя пак игриви птици в полет
и извори със блясък на елмаз.
Да видя как разцъфват пак овошки ...
дали ще те дочакам, питам аз?!
Да видя пак игриви птици в полет
и извори със блясък на елмаз.
Да видя как разцъфват пак овошки ...
306
4
10
Не се събудих просто ей така,
било е нужно да изляза нощем.
Късмет извадих – нямаше мъгла,
защото във мечтите вярвам още.
Затуй политнах като на шега, ...
било е нужно да изляза нощем.
Късмет извадих – нямаше мъгла,
защото във мечтите вярвам още.
Затуй политнах като на шега, ...
348
5
4
Да обичаш някого е дар,
който всеки трябва да получи.
От бедняка, та дори до цар,
туй в живота трябва да се случи.
Да обичаш някого е лек ...
който всеки трябва да получи.
От бедняка, та дори до цар,
туй в живота трябва да се случи.
Да обичаш някого е лек ...
354
2
8
Ще се напия с вино до откат,
тъй нужна ми е за ума забрава.
Превратностите в пошлия ни свят
единствено във чашата се давят.
А после, окрилен в полунесвяст, ...
тъй нужна ми е за ума забрава.
Превратностите в пошлия ни свят
единствено във чашата се давят.
А после, окрилен в полунесвяст, ...
797
3
15
Дай ми широтата на поле,
разпиляло багрите си страстни.
Във магията от цветове –
искам те, над мене ти да властваш.
Дай ми висотата на небе – ...
разпиляло багрите си страстни.
Във магията от цветове –
искам те, над мене ти да властваш.
Дай ми висотата на небе – ...
780
3
19
Човекът сам издига си стени,
сглобява своя клетка, сякаш птица
поставена за да не полети,
дали от страх?! А трепнеща искрица
в душата ту мъждука, ту пламти – ...
сглобява своя клетка, сякаш птица
поставена за да не полети,
дали от страх?! А трепнеща искрица
в душата ту мъждука, ту пламти – ...
337
3
4
Във тази февруарска зимна нощ,
когато снегове са полудели.
Отново изнамерих капка мощ –
запълвам с думи листите си бели.
Изглежда лесно, сякаш е игра, ...
когато снегове са полудели.
Отново изнамерих капка мощ –
запълвам с думи листите си бели.
Изглежда лесно, сякаш е игра, ...
290
4
9
Боли от алчността на ненаситните,
Земята я боли, затуй реве.
Изплаква непрестанно тъжни истини –
с вихрушки, с урагани, с дъждове.
Но тази болка, хич не трогва алчните, ...
Земята я боли, затуй реве.
Изплаква непрестанно тъжни истини –
с вихрушки, с урагани, с дъждове.
Но тази болка, хич не трогва алчните, ...
303
3
4
Бъди ми враг – "приятели" не искам,
приятелството тежка е съдба.
За него трябва доста да ти стиска –
да бъдеш враг е сладка суета.
Бъди ми враг, защото ти отива – ...
приятелството тежка е съдба.
За него трябва доста да ти стиска –
да бъдеш враг е сладка суета.
Бъди ми враг, защото ти отива – ...
327
7
9
Думите са като бели птици,
думите отлитат на мига.
Те не се подреждат върху жица
и не се събират на ята.
Те проблясват в пръски на водата ...
думите отлитат на мига.
Те не се подреждат върху жица
и не се събират на ята.
Те проблясват в пръски на водата ...
602
4
10
От тишината песен ще извая
и от покоя – сън неповторим.
От тъмнината – изгрев, будещ рая,
от самотата – танц неукротим.
И с вятъра ще вдигна цяло ято, ...
и от покоя – сън неповторим.
От тъмнината – изгрев, будещ рая,
от самотата – танц неукротим.
И с вятъра ще вдигна цяло ято, ...
320
2
12
Топим се като бучка лед през март,
изчезваме – България изчезва.
Какво като светът ни стана смарт,
а смарт не означава ли перверзност!?
И помислите ни в поквара са – ...
изчезваме – България изчезва.
Какво като светът ни стана смарт,
а смарт не означава ли перверзност!?
И помислите ни в поквара са – ...
256
3
7
Не всеки провал е фатален,
не всяка обида – печал,
не всеки път – труден, до края,
не всяка цел – сладък финал.
Не всяка мечта е крилата, ...
не всяка обида – печал,
не всеки път – труден, до края,
не всяка цел – сладък финал.
Не всяка мечта е крилата, ...
417
4
6
Разтревожено време е – с хора нарамили болка,
затова че несбъдване има на техни мечти.
Със въпроси безкрайни – кога, откъде, как и колко
ще получат в животи си, теглещи земните дни.
А въпросът на всички въпроси е – ти дали дал си, ...
затова че несбъдване има на техни мечти.
Със въпроси безкрайни – кога, откъде, как и колко
ще получат в животи си, теглещи земните дни.
А въпросът на всички въпроси е – ти дали дал си, ...
371
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
