А можем ли да бъдем вече други –
признателни, почтени и добри.
По-свестни, както казват и по– луди,
така наричат свестните, нали?
Мостове да строим, а не огради, ...
В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...
Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...
Ще замълча, задълго ще мълча –
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така – ...
Цветята си отиват със лъжи,
макар че, красотата им безмерна,
нерядко е обливана в сълзи
и клетви за страдание, и верност.
Цветята си отиват със лъжи – ...
Под твоето небе се раждат песни,
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати – ...
Не съм посмял да питам досега,
дали стихии можеш да владееш,
да пееш на разцъфнали цветя
и в залези с мечтите да се рееш?
Не съм посмял да питам досега, ...
Отвсякъде дочувам твойто ехо,
във всяка глътка въздух ти трептиш.
Ех, август – в Слънцето ли си се врекъл,
изящество навсякъде твориш!?
Откривам те в потоците пенливи, ...
Да, всеки сам си има собствен рай,
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места, ...
Родил съм се такъв, какъвто съм,
не ще се извинявам, нито моля.
Животът ми се струва като сън.
Нима зависим от едната воля?!
Не е така, усещам го, че там, ...
Прости ми, че съм толкова пиян,
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море, ...
Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам
единствено блажени еликсири, ...
Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...
Когато е в сърцето ти България,
намирай смелост дръзко да мечтаеш.
Нетърсейки стотици оправдания,
че има за какво да се терзаеш.
Повярвай в силата си безгранична, ...
Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...
Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...
Бляскав юли, златен слънчев юли,
лутах се по виещите друми,
толкоз чаках за да ме прегърнеш,
да обгърнеш с топлите масури –
моята душа да спре да зъзне. ...
И колкото да пиша, все е малко,
това е като път към хоризонта.
Понякога се чувствам толкоз жалко,
а друг път съм пред непозната порта.
Но тя е всъщност порта към душата, ...
Поспрях за миг във тази юнска нощ,
щурчетата засвириха за мене.
Липите със уханната си мощ,
успяха всичко живо да обземат.
Светулките рисуват неуморно, ...
Нима сме до бездушие обръгнали –
цветята вече трудно разпознаваме.
Кога ще дойде нашето разсъмване
със изгреви на парещите блянове?
Нима от битовизмите забарвихме, ...
Когато цветовете се родят
и ме обгърнат с ярка перелина.
Когато чувствам знаците на Бог –
че ме закриля и че в мен го има.
Тогава ще целуна таз земя, ...
Толкова те чаках да се върнеш,
толкова мечти излях по тебе.
С твоята любов да ме прегърнеш,
твойта топлина да ме обземе.
Обичта ми вечно ще я имаш, ...
Търсете ме в огньове нестинарски,
във пяната на луднал водопад,
в отблясъци луна на прилив морски,
в безвремието между Рай и Ад.
Търсете ме сред залеза на август, ...
Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват, ...
Не искам да стрелям по птиците,
бленувам за тяхната волност.
За тази безбрежност в зениците,
за приказно-дивна фриволност.
Не искам да стрелям по птиците! ...
Животът се разбира на обратно
от начина, по който се живее.
Обреченост и грешки многократни
извират във душите, от безвремие.
Застанали на гарата разделна, ...
Съботен изгрев в тихата утрин,
със разпилени магични лъчи.
Майското слънце поема по пътя
и в небосклона чертае следи.
Бавно събуждат се люляци жадни ...
Когато слушам българската реч,
избликва преклонение и гордост.
Макар и преживяла толкоз сеч,
останала си вечно непокорна.
Затуй сега във песни те тъчем ...
Оставих си обувките на прага,
а също и вините злободневни.
Едва на мен ли точно ми приляга
да съм мъдрец за страстите душевни?!
Оставих и амбициите болни, ...
Такова място има ли, далечно,
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина, ...
Разпилей по земята искри
на любов, на мечти, на надежди.
Нека страстните пролетни дни
в твойта ярка осанка се вглеждат.
Дай на гладния късче от хляб ...
Нима сме толкоз прави, като кажем,
че брат убива брат в една война.
Но Каин сам погубил брат си Авел –
отнел му е завинаги дъха.
Убийството е сто пъти по-тежко, ...
