dodic (Деян Димитров) - Works

Третият сезон 🇧🇬

Слънцето във жълти клони,
до сънени врабци се свива,
сълзи от злато по земята рони
и плахо по лице й ги разстила.
Последни ивици мъгла, ...

dodic

Poetry

2007-10-18T23:31:34+03:00 673 8

Усещане 🇧🇬

Неописуемо усещане ми носиш,
заливаш с него плахата душа,
когато с поглед нежно ме докосваш
и леко се усмихваш след това.
Кога протегнеш тънки пръсти ...

dodic

Poetry

2007-10-12T21:18:20+03:00 812 14

В устните ти – цялата любов 🇧🇬

Устните ти - тучната морава,
по която всяка утрин тичам,
чийто вкус безумно обожавам,
и също толкова обичам.
Устните ти - моето свещено място, ...

dodic

Poetry

2007-09-28T19:36:29+03:00 3.3K 4 19

С лятото си тръгва любовта 🇧🇬

Лятото увяхваше в ръце ми,
бавно и мъчително, едва,
жълтееха зениците му уморени
в последни краски топлина.
Птиците разсичаха небето, ...

dodic

Poetry

2007-09-20T00:32:31+03:00 747 6

Да се сбъдна 🇧🇬

Искам да заспя така -
отпуснал се на голото ти рамо,
сгушил се в копринената ти коса,
и спокойствието да откривам тамо.
А ти със пеперудени клепачи, ...

dodic

Poetry

2007-09-12T08:36:37+03:00 795 11

Неистово 🇧🇬

Камък, натежаваш ми в гърдите,
защо не мога да те имам ?
В очакване изтекоха очите
и всеки празен час проклинам.
Жажда си - за тебе изнемогвам, ...

dodic

Poetry

2007-08-11T20:48:41+03:00 917 12

Очаквана любов 🇧🇬

Тайно, с поглед те открадвам,
спирам се във сините очи,
по контурите на тялото прибягвам,
и вътре нежно ме гори.
А ти нестихващо пред мене ...

dodic

Poetry

2007-08-11T20:47:23+03:00 933 7

Имам.... 🇧🇬

Имам много повече от време,
мога да ти посветя един живот,
само и единствено до тебе,
всеки миг, завинаги, до гроб.
Имам много повече от длани - ...

dodic

Poetry

2007-08-06T22:25:58+03:00 919 10

Бъди завинаги до мене ! 🇧🇬

Събуди музата ми застояла
със синият си, непорочен поглед,
разбуди и душата ми, копняла
за любовния и безконечен полет.
Разбудиха се също сетивата, ...

dodic

Poetry

2007-07-28T21:58:17+03:00 965 17

Мисли в пеперуден цвят 🇧🇬

Мислите си върху теб видях,
кръжащи, многоцветни пеперуди,
с тях на рамото ти крехко бях,
бях притихнал и се чудех:
Как ли устните ще реагират, ...

dodic

Poetry

2007-07-26T21:47:52+03:00 804 10

Вечер най се чувства самотата 🇧🇬

Вечер най се чувства самотата,
кога просторите притихват,
когато притъмняват небесата
и птиците щастливи се надвикват,
когато огнения залез ...

dodic

Poetry

2007-07-23T08:57:17+03:00 875 9

Утро с аромат на бели рози 🇧🇬

В утро с аромат на бели рози,
откривам те от лявата на мен страна,
заспала в най-любимата си поза,
по корем, с преплетени крака.
Разпръснала по белите завивки, ...

dodic

Poetry

2007-07-20T23:26:43+03:00 965 12

От морала по е силна любовта 🇧🇬

Мразя тези ситуации абсурдни,
аз и ти, и той сред нас,
чувствата в гърдите да са бурни,
а да ми говориш с нисък глас.
Вярно, той ми е приятел, ...

dodic

Poetry

2007-07-20T08:51:56+03:00 892 10

Бих написал... 🇧🇬

Бих написал толкова неща,
които нося в мен и ме вълнуват,
които упорито ръчкат мисълта
и в нощите без сън изплуват.
Бих написал хиляди неща, ...

dodic

Poetry

2007-07-16T22:21:36+03:00 901 11

Аз исках... 🇧🇬

Аз исках много повече от шепа вълна,
а ти така и не усети, не разбра,
в ръба на самочувствието си се спъна
и всичко в миг се разлетя.
Аз исках много повече от шумна вечер, ...

dodic

Poetry

2007-07-16T09:43:45+03:00 819 9

След първа среща 🇧🇬

След първа среща - само мисли,
смолисти, лепкаво пълзят,
толкова възвишени и чисти,
в любовно-положителен заряд.
След първа среща - куп усмивки, ...

dodic

Poetry

2007-07-15T20:49:33+03:00 974 12

Ревност 🇧🇬

Болезнено е други да поглеждаш,
така умирам, моля те не го прави,
мъка във сърце ми вгнездваш,
остро режеш ме, боли.
Трудно ми е да остана хладен, ...

dodic

Poetry

2007-04-24T23:38:33+03:00 1.1K 7

Минало и настояще 🇧🇬

Извървяхме възможните пътища,
и какво след това ни остана,
пак онези сме - гладни, измъчени,
все наивните, вярващи, двама.
Изгребахме с шепи нестихващи, ...

dodic

Poetry

2007-04-24T23:37:35+03:00 841 7

Довиждане Приятели 🇧🇬

Последни дни, не ми остава много,
готов във ъгъла багажът ми стои,
сбогувам се, и казвам ви - До скоро,
Довиждане, Приятели добри.
Аз знам отново ще ви срещна, ...

dodic

Poetry

2007-04-24T23:35:42+03:00 2.2K 10

В противовес на хубавото време 🇧🇬

Виновен бях пред продавачката зад щанда,
защото влязах в магазина за покупка,
виновен за това, че трябва,
д-то си от стола да разбута.
И тръгнаха противните гримаси, ...

dodic

Poetry

2007-04-14T22:08:49+03:00 740 6

Дъждовно утро 🇧🇬

Водни струйки по стъклото,
музика в дъждовен ритъм,
сънена протягаш се в леглото,
а аз от красотата ти отпивам.
Целувам трепкащи клепачи, ...

dodic

Poetry

2007-04-13T21:29:34+03:00 2.4K 10

Напред към своят къс земя 🇧🇬

Сред хора си, но чувстваш се самотен
и глъч залива те, но в теб е тишина,
прегръщат те, но вътре си сиротен,
усмихваш се... с наведена глава.
Очите криеш, сякаш урочасват ...

dodic

Poetry

2007-04-12T20:32:46+03:00 867 9

Недогонен миг 🇧🇬

Прилепчиви са мислите ми днеска,
по теб полепват и пълзят,
дано и теб да не изплескам,
със насъбралия се в мене яд,
пропуснах хиляди моменти, ...

dodic

Poetry

2007-04-11T13:20:04+03:00 784 9

Себе си намерих 🇧🇬

В онези, уморените ръце,
в които всяка нощ заспивах,
заслушан в римите на влюбено сърце,
с надежди - от което - се завивах,
и там намерих своя свят, ...

dodic

Poetry

2007-04-10T23:12:46+03:00 1K 9

* * * 🇧🇬

- Треперите ли като мен?
- Моля?
- Попитах ви треперите ли като мен? Вълнувате ме.
Зениците й се разшириха. Тя свали бавно очилата и се втренчи в него. Думите му прозвучаха доста странно, както и държанието му. Беше нервен, напрегнат.
- Попитах ви дали треперите, както в момента аз ? - и продължи, з ...

dodic

Prose

2007-04-10T21:14:36+03:00 1.2K 4

Мечти от всекидневната 🇧🇬

Искам някак да рестартна,
да започна всичко отначало,
юзди, като за първи път, да хвана,
да променям всичко в мен, изцяло.
Искам първи въздух да поема, ...

dodic

Poetry

2007-04-10T19:40:16+03:00 835 6

Нека бъде светлина 🇧🇬

Мразя тъмни, черни цветове:
със страх изпълват ми душата,
загатват ми за други светове,
за другия живот, далеч, оттатък.
Така че, извади от другата боя, ...

dodic

Poetry

2007-04-09T21:58:39+03:00 1.2K 8

За тайните ти пак се питам 🇧🇬

Как поддържаш този огън,
така примамлив във очите,
съзерцавам те до изнемога
и още искам, не ми стига ?
Как успяваш с меките си длани ...

dodic

Poetry

2007-04-09T19:47:56+03:00 767 8

Свърши се 🇧🇬

Продънено е качето отдолу,
е, ти наливай колкото си искаш,
но едва ли ще успееш с длани голи,
гнева във лоното му да притиснеш.
Свърши се, изстреляна е веч стрелата, ...

dodic

Poetry

2007-04-07T10:39:14+03:00 716 5

В мен отекваш 🇧🇬

Под кожата ми неизбежно впита,
и бомба атомна не би могла да те отмести,
и с всяка глътка, с всеки литър,
с кръвта ми алена се смесваш,
и как ли бих могъл да те измъкна, ...

dodic

Poetry

2007-04-07T10:30:52+03:00 789 6

А ти недей 🇧🇬

А ти не се затваряй като тръгна,
не удавяй в сълзи бляскави очи,
не допускай във душата да се стъмни,
за болката вратите заключи.
Не се оставяй на тъгата да те скърши, ...

dodic

Poetry

2007-04-04T13:33:33+03:00 795 7

Любов несподелена 🇧🇬

dodic

Poetry

2007-04-03T20:48:18+03:00 1.7K 12

След болката не идва прошка 🇧🇬

dodic

Poetry

2007-04-02T16:13:41+03:00 890 7

Знаеш ли ? 🇧🇬

dodic

Poetry

2007-04-01T16:59:46+03:00 891 6

Искам, а е още рано

dodic

Photography

2007-03-31T00:14:01+03:00 1.1K 10

Скрий ме 🇧🇬

dodic

Poetry

2007-03-30T23:51:31+03:00 956 4

От вътре ли ? 🇧🇬

dodic

Poetry

2007-03-30T13:04:58+03:00 804 7

Изгрев

dodic

Photography

2007-03-27T20:49:00+03:00 1.1K 8

Изгрев 🇧🇬

dodic

Poetry

2007-03-27T19:49:51+03:00 1.1K 5

Монолог 🇧🇬

dodic

Poetry

2007-03-26T22:00:25+03:00 888 11