dodic (Деян Димитров) - Works

А гарата безумно опустя 🇧🇬

Мълча. (Нали ще те изгубя.)
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите, не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени. ...

dodic

Poetry

2008-02-09T20:57:14+02:00 809 15

Мислите ми търсят светлина 🇧🇬

Поредното човешко тяло,
открито бездиханно във снега,
поредната далече отлетяла,
спасила се или изгубена душа.
А колко всъщност струва ни животът? ...

dodic

Poetry » Philosophical

2008-02-08T18:59:46+02:00 843 12

След теб умората остана 🇧🇬

Ръцете ми са вече уморени.
Изписах не един молив.
За много кратко бе до мене,
за много кратко бях щастлив.
Ти много болка ми остави. ...

dodic

Poetry

2008-02-06T10:48:37+02:00 843 16

В диханието на жена 🇧🇬

Не вдишвай ме!
И без това се губя
в кафявото на твоите очи.
Усмихвай ме!
Усмихвай ме до лудост! ...

dodic

Poetry » Love

2008-01-27T19:23:43+02:00 1K 21

Сблъсък (в себе си) 🇧🇬

... и не на себе си извадих ножа.
На онзи другия, във мен.
Таящ се зад прозрачната ми кожа
и често ме поставящ в плен
на някакви невидими нещастия, ...

dodic

Poetry

2008-01-21T21:37:23+02:00 903 24

След дългото чакане 🇧🇬

Небето е надвиснало от облаци,
лястовици се опитват да го задържат,
крила опират... плахи писъци,
във сивия му дъх кънтят.
Въздухът изпълнен е със задуха, ...

dodic

Poetry » Landscape

2008-01-20T14:31:47+02:00 1.2K 18

Понякога 🇧🇬

Понякога съм ниско във тревата
и тихо в стръковете й лежа,
прегърнал с поглед небесата,
сърце си черпя с тишина.
Понякога съм някъде високо, ...

dodic

Poetry

2008-01-18T20:21:20+02:00 1K 27

Носни кърпи 🇧🇬

Пари съм отделил - грижовно,
но не за сладки, а за носни кърпи.
На улицата ще застана отговорно
и там ще ги раздавам, милосърдно.
Че достатъчно и мен ме натъжава, ...

dodic

Poetry

2008-01-16T16:55:25+02:00 856 19

Не можах, но трябваше ли? 🇧🇬

Не можах да улуча сърбежа ти.
Но изобщо, трябваше ли да го правя?
Щом не виждаш по-далечe от себе си -
то е ясно какъв ще е краят.
Разпиляхме се - птици в пространството, ...

dodic

Poetry

2008-01-15T22:12:06+02:00 984 22

Като хора да се разделим 🇧🇬

Дали се провалих със тебе?
Не мисля. Просто е било
писано да бъдем разделени.
(Дори не питам се защо.)
Моментният синхрон не значи, ...

dodic

Poetry

2008-01-14T20:28:26+02:00 1.1K 21

Пожарите си вътрешни разливам 🇧🇬

И очите, и косите ти разпарят
тялото и голата ми същност,
бавно, като роза се разтварям,
имам те, и вече не е същото.
Млечното във тебе ме поглъща, ...

dodic

Poetry » Love

2008-01-10T10:59:20+02:00 976 31

Щом до мен си ти! 🇧🇬

Да докоснеш дъгата, изправен на пръсти!
Това го умея, щом дъгата си ти.
Щом погледна очите ти, пъстрите,
и отроня от радост кристални сълзи.
Да преплуваш морето, дълбокото, синьото! ...

dodic

Poetry » Love

2008-01-08T14:55:26+02:00 1.3K 14

Такъв съм! 🇧🇬

На чужди гайди не пригласям,
аз сам си нося своя ритъм.
С каквото мога - допринасям,
за повече... не се опитвам.
Не мога твърде да разтегна, ...

dodic

Poetry

2008-01-07T21:49:14+02:00 1.3K 22

В две посоки 🇧🇬

В локвите надничаха лалета -
самотно трепкащи звезди.
Пристъпвах бавно по зализани павета
и търсих теб в гранитени ъгли.
Луната ми чертаеше пътека, ...

dodic

Poetry

2008-01-06T14:35:37+02:00 901 22

Не съм... 🇧🇬

Не съм от там. Не искай да ме имаш,
не съм от росните поля,
които с красотата си връхлиташ
и скубеш всичко с ледена ръка.
Не съм от там. Дори не ме поглеждай, ...

dodic

Poetry

2008-01-04T11:14:26+02:00 857 23

В кожа на поет 🇧🇬

В очните ми сфери - отражение
на лъскавото в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение,
щом край мен се появиш.
Аз треперя, ...

dodic

Poetry » Love

2008-01-03T20:15:18+02:00 938 14

Летен стих 🇧🇬

Зелените поля са шепи,
разтворили се под небето - океан,
и ние двамата със тебе,
сгушени сме. Точно там,
където стръкове издигат, ...

dodic

Poetry

2007-12-19T14:58:31+02:00 910 21

За живота с любов 🇧🇬

Животът е вечно набутване,
погледнат от всички страни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.
Цял живот на ръба оцеляване, ...

dodic

Poetry

2007-12-13T20:08:20+02:00 950 18

Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬

Стиска бялата ръчица
черен, островръх молив.
Ниже букви в броеница,
върху белия, изгладен лист:
Мили Дядо, аз съм Мими. ...

dodic

Poetry

2007-12-12T20:49:22+02:00 5.9K 25

Ром бронзира си живота 🇧🇬

От ромско костите му пукат.
Личи от очните му сфери.
От бронз да козирка надрусан.
Крачката му криво мери.
Така се движи - на посоки, ...

dodic

Poetry » Civic

2007-12-11T10:58:59+02:00 1.2K 15

Селото 🇧🇬

Изгонете селото от блока.
Повече не се издържа.
Простотията безумно е дълбока
(тук мърморя и попържам).
Превърнали мазето в механа, ...

dodic

Poetry

2007-12-10T17:45:13+02:00 742 13

Откраднах миг за нея 🇧🇬

В шарените сенки на дърветата,
сред ежедневен глъч и суета,
положила на колене ръцете си,
усмихва се загадъчна жена.
По гладкото, желязно тяло, ...

dodic

Poetry

2007-12-06T20:03:20+02:00 899 18

Не пиша 🇧🇬

Не пиша в рима, за да впечатля,
и как ли бих могъл да го направя,
със таз, свенливата душа
във дълбините ми, която се е свряла.
Не пиша умни изречения, ...

dodic

Poetry

2007-12-05T12:15:39+02:00 846 23

Разлив 🇧🇬

Мога да помоля да останеш,
но какво това ще промени?
Разливът отдавна е настанал,
повече от всякога руши.
Мога и за прошка да помоля, ...

dodic

Poetry

2007-12-04T11:13:33+02:00 750 21

Запалил съм душевните си свещи 🇧🇬

Затворил съм във мидена черупка
едно обичащо сърце,
че пари след поредна несполука
да гледам женското лице.
А вътре газят ме копнежи, ...

dodic

Poetry

2007-12-03T15:17:09+02:00 857 19

Търся се... 🇧🇬

Търся се във спящите ти длани,
в пръстите ти, свити на фунийка,
в две ръце, пред устните събрани,
в бялото на нежната ти китка.
Търся се в затворени клепачи, ...

dodic

Poetry » Love

2007-11-30T23:09:03+02:00 937 18

Тръгнеш ли... 🇧🇬

Ако трябва, днеска ще умра!
Отново, за да мога да те срещна.
Там, от другата страна,
където се живее вечно.
Че навярно много ще боли. ...

dodic

Poetry

2007-11-28T23:13:57+02:00 836 14

Угаснала искра 🇧🇬

Припламнаха искри, а после
суетата гневно ги заля.
А аз дори не те докоснах,
да те целуна даже не успях.
Настана тишина - мъртвило, ...

dodic

Poetry

2007-11-27T10:16:12+02:00 934 20

Да се стопя 🇧🇬

Ако можех като сняг да се стопя,
но не в природата - в дланта ти.
Да потъна в бялата ръка
и бавно да се смеся със кръвта ти.
Да изследвам вътрешното ти пространство, ...

dodic

Poetry » Love

2007-11-26T10:36:28+02:00 931 25

Среща във вечността 🇧🇬

Притискам напукани устни.
Гнева си зад зъби сдържах.
Болеше, че отново те пускам,
самичка да бъдеш сред Тях.
И преглътнах навътре сълзите. ...

dodic

Poetry

2007-11-25T19:40:31+02:00 940 21

Тъжно е.... 🇧🇬

Тъжно е, когато си отиваш,
от небесата черна кръв вали.
И вали... а аз загнивам,
рана не е, а така боли.
Тъжно е, че днеска се прекъсва, ...

dodic

Poetry

2007-11-21T17:04:37+02:00 1K 8

Дни на любов 🇧🇬

Уморен от лудешкото скитане,
в тебе днес откривам утеха.
Като птиче в ръцете ти сгушвам се.
Моят дом е снагата ти крехка.
И очите кафяви, велурени ...

dodic

Poetry » Love

2007-11-20T14:50:20+02:00 1.1K 16

И е хубаво 🇧🇬

И е светло
слънцето грее
и ме докосваш
със нежни лъчи
и проблясват ...

dodic

Poetry » Love

2007-11-19T16:12:19+02:00 960 19

Любовта е късче тишина 🇧🇬

Стига ми и само да мълча.
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат, ...

dodic

Poetry » Love

2007-11-14T22:34:58+02:00 974 1 20

Твоята вина е свята 🇧🇬

Ти виновна си за всичко.
Искам те. Това ме плаши.
Аз толкова съм бил самичък...
Трудно е да го изкажа.
Ти сама нахлу в света ми, ...

dodic

Poetry » Love

2007-11-06T22:56:26+02:00 945 14

Стари непознати 🇧🇬

И ако утре някъде те срещна,
загледам се във твоите очи.
Бъди добра! Глава не свеждай.
Ще бъде трудно, ще боли.
Че още дирите в сърцето, ...

dodic

Poetry » Other

2007-11-04T23:23:32+02:00 1.1K 15

За Шпакловчиците 🇧🇬

Изкуство е да си шпакловчик,
когато шпаклата ти е езика,
всички с нея да работиш,
във дупките им да я тикаш.
Когато нужно е да се разтваряш, ...

dodic

Poetry » Civic

2007-10-26T22:43:53+03:00 991 6

Накъде ли отиват звездите ? 🇧🇬

Накъде ли отиват звездите,
щом напуснат веднъж небосклона?
Дали да изпълнят мечтите,
мечтите на нас - милиони?
Накъде ли отиват звездите, ...

dodic

Poetry » Philosophical

2007-10-25T22:42:42+03:00 1.2K 2 13

В опит да те забравя 🇧🇬

Продадох на мрака сърцето си,
в най-черната дупка се скрих,
но пак да забравя лицето ти,
не, не можах... и не бих.
Раздрах до припадък ръцете си, ...

dodic

Poetry

2007-10-23T12:13:08+03:00 949 13

Ще утивам (на него) 🇧🇬

Ще утивам сабахлям на него
и аз да го виждам - града,
па барем там да загегя
някоя кръшна мома.
Ще обличам си новата риза, ...

dodic

Poetry

2007-10-21T19:59:00+03:00 1.9K 11