dodic
266 results
Мълча. (Нали ще те изгубя.)
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите, не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени. ...
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите, не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени. ...
725
15
Поредното човешко тяло,
открито бездиханно във снега,
поредната далече отлетяла,
спасила се или изгубена душа.
А колко всъщност струва ни животът? ...
открито бездиханно във снега,
поредната далече отлетяла,
спасила се или изгубена душа.
А колко всъщност струва ни животът? ...
709
12
Ръцете ми са вече уморени.
Изписах не един молив.
За много кратко бе до мене,
за много кратко бях щастлив.
Ти много болка ми остави. ...
Изписах не един молив.
За много кратко бе до мене,
за много кратко бях щастлив.
Ти много болка ми остави. ...
750
16
Не вдишвай ме!
И без това се губя
в кафявото на твоите очи.
Усмихвай ме!
Усмихвай ме до лудост! ...
И без това се губя
в кафявото на твоите очи.
Усмихвай ме!
Усмихвай ме до лудост! ...
877
21
... и не на себе си извадих ножа.
На онзи другия, във мен.
Таящ се зад прозрачната ми кожа
и често ме поставящ в плен
на някакви невидими нещастия, ...
На онзи другия, във мен.
Таящ се зад прозрачната ми кожа
и често ме поставящ в плен
на някакви невидими нещастия, ...
799
24
Небето е надвиснало от облаци,
лястовици се опитват да го задържат,
крила опират... плахи писъци,
във сивия му дъх кънтят.
Въздухът изпълнен е със задуха, ...
лястовици се опитват да го задържат,
крила опират... плахи писъци,
във сивия му дъх кънтят.
Въздухът изпълнен е със задуха, ...
1018
18
Понякога съм ниско във тревата
и тихо в стръковете й лежа,
прегърнал с поглед небесата,
сърце си черпя с тишина.
Понякога съм някъде високо, ...
и тихо в стръковете й лежа,
прегърнал с поглед небесата,
сърце си черпя с тишина.
Понякога съм някъде високо, ...
926
27
Пари съм отделил - грижовно,
но не за сладки, а за носни кърпи.
На улицата ще застана отговорно
и там ще ги раздавам, милосърдно.
Че достатъчно и мен ме натъжава, ...
но не за сладки, а за носни кърпи.
На улицата ще застана отговорно
и там ще ги раздавам, милосърдно.
Че достатъчно и мен ме натъжава, ...
748
19
Не можах да улуча сърбежа ти.
Но изобщо, трябваше ли да го правя?
Щом не виждаш по-далечe от себе си -
то е ясно какъв ще е краят.
Разпиляхме се - птици в пространството, ...
Но изобщо, трябваше ли да го правя?
Щом не виждаш по-далечe от себе си -
то е ясно какъв ще е краят.
Разпиляхме се - птици в пространството, ...
860
22
Дали се провалих със тебе?
Не мисля. Просто е било
писано да бъдем разделени.
(Дори не питам се защо.)
Моментният синхрон не значи, ...
Не мисля. Просто е било
писано да бъдем разделени.
(Дори не питам се защо.)
Моментният синхрон не значи, ...
1010
21
И очите, и косите ти разпарят
тялото и голата ми същност,
бавно, като роза се разтварям,
имам те, и вече не е същото.
Млечното във тебе ме поглъща, ...
тялото и голата ми същност,
бавно, като роза се разтварям,
имам те, и вече не е същото.
Млечното във тебе ме поглъща, ...
890
31
Да докоснеш дъгата, изправен на пръсти!
Това го умея, щом дъгата си ти.
Щом погледна очите ти, пъстрите,
и отроня от радост кристални сълзи.
Да преплуваш морето, дълбокото, синьото! ...
Това го умея, щом дъгата си ти.
Щом погледна очите ти, пъстрите,
и отроня от радост кристални сълзи.
Да преплуваш морето, дълбокото, синьото! ...
1174
14
На чужди гайди не пригласям,
аз сам си нося своя ритъм.
С каквото мога - допринасям,
за повече... не се опитвам.
Не мога твърде да разтегна, ...
аз сам си нося своя ритъм.
С каквото мога - допринасям,
за повече... не се опитвам.
Не мога твърде да разтегна, ...
1187
22
В локвите надничаха лалета -
самотно трепкащи звезди.
Пристъпвах бавно по зализани павета
и търсих теб в гранитени ъгли.
Луната ми чертаеше пътека, ...
самотно трепкащи звезди.
Пристъпвах бавно по зализани павета
и търсих теб в гранитени ъгли.
Луната ми чертаеше пътека, ...
777
22
Не съм от там. Не искай да ме имаш,
не съм от росните поля,
които с красотата си връхлиташ
и скубеш всичко с ледена ръка.
Не съм от там. Дори не ме поглеждай, ...
не съм от росните поля,
които с красотата си връхлиташ
и скубеш всичко с ледена ръка.
Не съм от там. Дори не ме поглеждай, ...
756
23
В очните ми сфери - отражение
на лъскавото в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение,
щом край мен се появиш.
Аз треперя, ...
на лъскавото в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение,
щом край мен се появиш.
Аз треперя, ...
807
14
Зелените поля са шепи,
разтворили се под небето - океан,
и ние двамата със тебе,
сгушени сме. Точно там,
където стръкове издигат, ...
разтворили се под небето - океан,
и ние двамата със тебе,
сгушени сме. Точно там,
където стръкове издигат, ...
791
21
Животът е вечно набутване,
погледнат от всички страни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.
Цял живот на ръба оцеляване, ...
погледнат от всички страни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.
Цял живот на ръба оцеляване, ...
830
18
Стиска бялата ръчица
черен, островръх молив.
Ниже букви в броеница,
върху белия, изгладен лист:
Мили Дядо, аз съм Мими. ...
черен, островръх молив.
Ниже букви в броеница,
върху белия, изгладен лист:
Мили Дядо, аз съм Мими. ...
5533
25
От ромско костите му пукат.
Личи от очните му сфери.
От бронз да козирка надрусан.
Крачката му криво мери.
Така се движи - на посоки, ...
Личи от очните му сфери.
От бронз да козирка надрусан.
Крачката му криво мери.
Така се движи - на посоки, ...
1015
15
Изгонете селото от блока.
Повече не се издържа.
Простотията безумно е дълбока
(тук мърморя и попържам).
Превърнали мазето в механа, ...
Повече не се издържа.
Простотията безумно е дълбока
(тук мърморя и попържам).
Превърнали мазето в механа, ...
635
13
В шарените сенки на дърветата,
сред ежедневен глъч и суета,
положила на колене ръцете си,
усмихва се загадъчна жена.
По гладкото, желязно тяло, ...
сред ежедневен глъч и суета,
положила на колене ръцете си,
усмихва се загадъчна жена.
По гладкото, желязно тяло, ...
804
18
Не пиша в рима, за да впечатля,
и как ли бих могъл да го направя,
със таз, свенливата душа
във дълбините ми, която се е свряла.
Не пиша умни изречения, ...
и как ли бих могъл да го направя,
със таз, свенливата душа
във дълбините ми, която се е свряла.
Не пиша умни изречения, ...
732
23
Мога да помоля да останеш,
но какво това ще промени?
Разливът отдавна е настанал,
повече от всякога руши.
Мога и за прошка да помоля, ...
но какво това ще промени?
Разливът отдавна е настанал,
повече от всякога руши.
Мога и за прошка да помоля, ...
639
21
Затворил съм във мидена черупка
едно обичащо сърце,
че пари след поредна несполука
да гледам женското лице.
А вътре газят ме копнежи, ...
едно обичащо сърце,
че пари след поредна несполука
да гледам женското лице.
А вътре газят ме копнежи, ...
764
19
Търся се във спящите ти длани,
в пръстите ти, свити на фунийка,
в две ръце, пред устните събрани,
в бялото на нежната ти китка.
Търся се в затворени клепачи, ...
в пръстите ти, свити на фунийка,
в две ръце, пред устните събрани,
в бялото на нежната ти китка.
Търся се в затворени клепачи, ...
819
18
Ако трябва, днеска ще умра!
Отново, за да мога да те срещна.
Там, от другата страна,
където се живее вечно.
Че навярно много ще боли. ...
Отново, за да мога да те срещна.
Там, от другата страна,
където се живее вечно.
Че навярно много ще боли. ...
731
14
Припламнаха искри, а после
суетата гневно ги заля.
А аз дори не те докоснах,
да те целуна даже не успях.
Настана тишина - мъртвило, ...
суетата гневно ги заля.
А аз дори не те докоснах,
да те целуна даже не успях.
Настана тишина - мъртвило, ...
829
20
Ако можех като сняг да се стопя,
но не в природата - в дланта ти.
Да потъна в бялата ръка
и бавно да се смеся със кръвта ти.
Да изследвам вътрешното ти пространство, ...
но не в природата - в дланта ти.
Да потъна в бялата ръка
и бавно да се смеся със кръвта ти.
Да изследвам вътрешното ти пространство, ...
812
25
Притискам напукани устни.
Гнева си зад зъби сдържах.
Болеше, че отново те пускам,
самичка да бъдеш сред Тях.
И преглътнах навътре сълзите. ...
Гнева си зад зъби сдържах.
Болеше, че отново те пускам,
самичка да бъдеш сред Тях.
И преглътнах навътре сълзите. ...
837
21
Тъжно е, когато си отиваш,
от небесата черна кръв вали.
И вали... а аз загнивам,
рана не е, а така боли.
Тъжно е, че днеска се прекъсва, ...
от небесата черна кръв вали.
И вали... а аз загнивам,
рана не е, а така боли.
Тъжно е, че днеска се прекъсва, ...
912
8
Уморен от лудешкото скитане,
в тебе днес откривам утеха.
Като птиче в ръцете ти сгушвам се.
Моят дом е снагата ти крехка.
И очите кафяви, велурени ...
в тебе днес откривам утеха.
Като птиче в ръцете ти сгушвам се.
Моят дом е снагата ти крехка.
И очите кафяви, велурени ...
944
16
И е светло
слънцето грее
и ме докосваш
със нежни лъчи
и проблясват ...
слънцето грее
и ме докосваш
със нежни лъчи
и проблясват ...
826
19
Стига ми и само да мълча.
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат, ...
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат, ...
882
1
20
Ти виновна си за всичко.
Искам те. Това ме плаши.
Аз толкова съм бил самичък...
Трудно е да го изкажа.
Ти сама нахлу в света ми, ...
Искам те. Това ме плаши.
Аз толкова съм бил самичък...
Трудно е да го изкажа.
Ти сама нахлу в света ми, ...
793
14
И ако утре някъде те срещна,
загледам се във твоите очи.
Бъди добра! Глава не свеждай.
Ще бъде трудно, ще боли.
Че още дирите в сърцето, ...
загледам се във твоите очи.
Бъди добра! Глава не свеждай.
Ще бъде трудно, ще боли.
Че още дирите в сърцето, ...
975
15
Изкуство е да си шпакловчик,
когато шпаклата ти е езика,
всички с нея да работиш,
във дупките им да я тикаш.
Когато нужно е да се разтваряш, ...
когато шпаклата ти е езика,
всички с нея да работиш,
във дупките им да я тикаш.
Когато нужно е да се разтваряш, ...
824
6
Накъде ли отиват звездите,
щом напуснат веднъж небосклона?
Дали да изпълнят мечтите,
мечтите на нас - милиони?
Накъде ли отиват звездите, ...
щом напуснат веднъж небосклона?
Дали да изпълнят мечтите,
мечтите на нас - милиони?
Накъде ли отиват звездите, ...
1058
2
13
Продадох на мрака сърцето си,
в най-черната дупка се скрих,
но пак да забравя лицето ти,
не, не можах... и не бих.
Раздрах до припадък ръцете си, ...
в най-черната дупка се скрих,
но пак да забравя лицето ти,
не, не можах... и не бих.
Раздрах до припадък ръцете си, ...
852
13
Ще утивам сабахлям на него
и аз да го виждам - града,
па барем там да загегя
някоя кръшна мома.
Ще обличам си новата риза, ...
и аз да го виждам - града,
па барем там да загегя
някоя кръшна мома.
Ще обличам си новата риза, ...
1785
11
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
