melian4eto (Деси)

Лунен лъч 🇧🇬

Като въздишка ще се отделя от теб
в пространството между звездите,
ще се превърна в малка капка лед,
замръзнала в студа на дните.
И ще те търся сред милион звезди, ...

melian4eto

Poetry

2017-05-26T19:39:58+03:00 894 2 3

Когато се срещнем 🇧🇬

Когато се срещнем, ще видиш в очите ми
цялата обич на тази земя.
Когато се срещнем и галиш сълзите ми,
ще знаеш без тебе какво съм била.
Когато се срещнем, ще пием мълчание - ...

melian4eto

Poetry » Love

2017-05-24T16:09:04+03:00 831 1 3

Съм 🇧🇬

Животът изтича през ръцете ти.
Улови ли мига?
Усети ли кой си?
Тук, сега, не там и утре...
Хвана ли го за косите, ...

melian4eto

Prose » Others

2017-04-25T19:33:56+03:00 909

Недовършени 🇧🇬

Можехме да създадем нещо прекрасно,
но ще останем недовършени,
като откраднатите целувки в мрака
като прегръдките, които не се сбъднаха
като децата ни, които не се родиха. ...

melian4eto

Poetry » Love, Free verse

2017-04-18T14:07:09+03:00 741 2 2

Ще светя 🇧🇬

Днес вдигнах поредната стена
на пътя между мен и тебе.
Душата ми се сгуши във сълза,
и потече безутешно към Вселената.
Към звездите на нощното небе, ...

melian4eto

Poetry » Philosophical

2017-03-11T20:58:52+02:00 1K 2 6

Моля те, ела! 🇧🇬

Безмълвна съм, но моля те ела!
Аз три пъти на ум ще те изричам.
Товарът ми е цялата земя,
а в този миг съм малкото момиче –
безсилно и уплашено в калта, ...

melian4eto

Poetry » Love

2017-02-26T14:00:38+02:00 1.3K 8 14

Вечерно 🇧🇬

Да ми липсваш, така да ми липсваш...
А душата ми тихо кърви.
Вечерта ни нашепва за истини,
под гърдите ми нещо боли.
Да те искам, така да те искам, ...

melian4eto

Poetry

2017-02-24T10:47:37+02:00 668 2 4

Отражение 🇧🇬

Градът е сякаш мое огледало -
понякога копнежен и красив,
понякога забулен в наметало,
понякога навъсен и бодлив.
И стаята е все по-често тиха, ...

melian4eto

Poetry

2016-12-31T13:34:32+02:00 826 8

Посветено на една майка 🇧🇬

Не е лесно да бъдеш щастлива, нали?
Да си майка, съпруга и все пак жена.
Да превръщаш в любов уморените дни
и да носиш с усмивка прикрита тъга.
Да отваряш душата си в всеки момент, ...

melian4eto

Poetry » Philosophical

2016-12-28T23:32:49+02:00 683 2 4

Когато очите ти търсят Съдбата 🇧🇬

Когато очите ти търсят Съдбата,
а тя се е скрила в поредния миг.
Когато се питаш дали в тишината
сърцето отвръща с безшумния вик.
Когато от търсене мислите стенат, ...

melian4eto

Poetry » Philosophical

2016-12-27T20:45:31+02:00 762 1 5

Войници 🇧🇬

Усещам те, във мен си тук сега.
По устните ми дебнеща целувка.
Дали си тръгвал някога, не знам.
Годините изтриват всяка стъпка.
Но не и дълбините на кръвта, ...

melian4eto

Poetry » Love

2016-12-15T17:10:21+02:00 734 1 5

Космическо 🇧🇬

Когато любовта умре насилена,
някъде в пространството умира една звезда.
Между безкрая и нищото.
Умира, поглъщайки цялата енергия в себе си.
Всички несбъднати мечти, ...

melian4eto

Poetry » Love

2016-11-10T17:11:59+02:00 672 2

Треска 🇧🇬

Защо да те помня, кажи ми?
Защо да се губя в сълзи?
Жигосах се с твоето име
дълбоко в душата... с игли.
И търкам, до кръв и до кости, ...

melian4eto

Poetry » Love

2016-07-13T08:42:17+03:00 1.1K 1 4

Снежна кралица 🇧🇬

Разтворена в твоите думи
аз вече не търся значения.
Изгубена в зимната шума
заспивам изгарящо-ледена.
Студът е реално завръщане, ...

melian4eto

Poetry » Love

2016-04-28T07:54:15+03:00 1.2K 8

Рожден ден 🇧🇬

Аз те чакам, но тебе те няма.
Колко пъти? Кажи! Докога?
Всяка мисъл е белег от рана,
всеки спомен – жестока съдба.
Нямам вече мечти и надежда, ...

melian4eto

Poetry » Love

2016-04-27T01:27:42+03:00 900 7

Докато затихна 🇧🇬

Ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.
Ах, как се уморихме от мълчание!
Аз виждам, че с очите си крещиш,
макар да сме на вечност разстояние.
И молиш ме да дойда, но сама. ...

melian4eto

Poetry » Love

2015-09-02T21:04:54+03:00 768

Кръст до бесило 🇧🇬

Не! Ти не знаеш за мен.
Ти не знаеш как пари душата ми.
Ще изригна в един ясен ден
и ще тръгна да търся ръката ти.
Завържи ме, за да не тека ...

melian4eto

Poetry » Love

2015-07-23T23:23:05+03:00 837 1 4

Аз можех 🇧🇬

Аз можех да съм много по-различна.
По-дива и разкъсваща дори.
Но ето, че реших да те обичам
безмълвна и увита в тишини.
Аз можех да ти нося небосвода ...

melian4eto

Poetry » Love

2015-07-02T18:36:24+03:00 786 4

В кутия на душата ти 🇧🇬

Заровена съм в твоите очи.В кутия, обкована със желязо.Не казвай нищо! Просто замълчи!Любов не се лекува със омраза.
Ще легна тихо в празния ковчег.По стъпките ще знам, че ми гостуваш.Не мога да си тръгна. Накъде?Навсякъде си моята присъда.
Понякога отляво ще боли,а ти ще си далече в небосвода.Не по ...

melian4eto

Poetry » Love

2015-07-01T20:58:29+03:00 911 7

Ще чакам 🇧🇬

Празно е... празно и тихо,когато душата те чака.Защо ли очаквам да стигнешпоследната спирка на влака?Да дойдеш задъхан в мъглите,с последната глътка надеждаи тихо да шепнеш “Обичам те”изгубен сред облаци нежност.А аз да се стичам в ръцете ти -безсилна, безстрашна и пряма,да няма стени пред очите ни, ...

melian4eto

Poetry » Love

2015-05-23T01:37:42+03:00 844 3

Прости ли ми? 🇧🇬

Усещам те... във полъха на вятъра,
в лъчите на залязващото слънце -
насила разделените приятели
в душите си не могат да са чужди.
Прощавам ти. За думите. За тихото. ...

melian4eto

Poetry » Love

2015-04-21T22:36:33+03:00 765 1

Някак 🇧🇬

Аз някак си ще си отида,
и някак си ще продължа,
във някой някак ще се влюбя,
душата си ще премълча,
ще скривам огнените стъпки – ...

melian4eto

Poetry » Love

2015-03-17T20:28:11+02:00 886 2

Цял живот ще те мълча 🇧🇬

Доволен ли си?
Всичко доуби.
Аз нямам вече сили да възкръсна.
Отиваш си.
С двореца от скали ...

melian4eto

Poetry » Love

2015-02-06T07:37:28+02:00 840 4

Но ти мълчиш 🇧🇬

Изнасилваш ме. С мълчание. Сега.На пръсти стъпваш. Някъде в сърцето ми.Но аз мълча. Удържам твоя гняв.Тръгни си! Със вина. Като престъпник.
Върни ми всички нощи. И сълзи!Аз може би тогава ще допусна.Да влезеш. Да ме вземеш. Да простиш.За грешките от много благочестие.
Но ти мълчиш. Ти винаги мълчиш. ...

melian4eto

Poetry » Love

2014-12-11T17:50:27+02:00 1K 3

Момичето без избор 🇧🇬

Едно момиче може да простиза грешките, направени без нежност,за думи – премълчаните дори,за всичките несбъднати копнежи.
Едно момиче може да скърбиза лятото в студената си зима,за хората, облечени в мечтии грубите двуличници без име.
Едно момиче може да дадедушата си и вярата си дажена някой, който ...

melian4eto

Poetry » Philosophical

2014-11-27T19:25:55+02:00 795 3

Най-тежките сълзи 🇧🇬

Знаеш ли кои са най-тежките сълзи – не онези крещящите, гърчещи се, молещи, искащи… а другите - тихите, залостени в затвора на две очи. Сълзите, които нямат право да говорят. Те болят най-много, и те са най-истински, защото в тях е побран целият ти свят. В тях се разпръсква душата на милиони малки к ...

melian4eto

Prose » Others

2014-11-18T12:40:39+02:00 1.1K 2

Време е 🇧🇬

Кога ли се превърнах във жена?
След кървавите нощи, онемяла,
прерязала душата си сама -
си дадох някак новото начало.
И раните ми вече не болят, ...

melian4eto

Poetry » Philosophical

2014-11-13T18:11:48+02:00 889 2

Свещ 🇧🇬

Разтварям се в очите ти сега –
поемай ме, по малко и на глътки.
Вселената е в твоята ръка,
а истината – в меките ти стъпки.
Притихнала съм с нашите мечти, ...

melian4eto

Poetry » Love

2014-11-07T23:43:01+02:00 854 1 4

Когато свършат думите 🇧🇬

Когато свършат думите,
започва Любовта.
И Раздялата.
И Щастието – на ръба на една дефиниция.
Дефинираш ли го, си отива. ...

melian4eto

Poetry » Philosophical

2014-10-02T18:44:29+03:00 877

Някой ще знае 🇧🇬

Никой не знае изцяло коя съм,
никой не вижда следите във мен.
Само фасада от огън и пясък
слага живота ми ден подир ден.
Никой не знае какво ме разтърсва, ...

melian4eto

Poetry » Philosophical

2014-09-30T20:39:36+03:00 817 6

Само до Жена 🇧🇬

Ако съм сама – и ти ще бъдеш.Ако плача – ти ще се виниш.Ако съм добра – ще те изгубя.Ако те отхвърля – ще боли.
Ако съм ранена – ще ме риташ.Ако пък съм силна – ще пълзиш.Ако те намеря – ще избягаш.Ако си отида – ще рушиш.
Ако те забравя – ще ме помниш.Ако те застрелям – ще кървиш.Ако те спася – ще ...

melian4eto

Poetry

2014-09-25T17:20:44+03:00 678 2

Ръба на скалата 🇧🇬

Ръба на скалата...
поглеждам,
мълча,
птиците шепнат молитви в гората.
Крайна съм, ...

melian4eto

Poetry » Love

2014-09-23T17:58:01+03:00 825 4

Не е нищо ново 🇧🇬

Не е нищо ново, разделихме се -
колко пъти вече, аз не зная.
Уча се от удари през пръстите,
стенеща пред портите на Рая.
Уча се на радост и търпение, ...

melian4eto

Poetry » Philosophical

2014-09-16T10:15:42+03:00 1.4K 1 13

Наръчник по живеене 🇧🇬

Пътеките си в сънища сънуваш.Очите му те следват във нощта.Печелейки ще трябва да загубиш –понякога дори и същността.
Посоките са много и неясни,промяната е утре, не преди.Когато на душата и е тясно –дали ще се реши да полети?
Рушиш се и от нищо се създавашсъс вярата, че той ще стане прах,че може да ...

melian4eto

Poetry » Love

2014-09-13T21:17:47+03:00 883 7

Госпожо Самота 🇧🇬

“Илюзия” нарече любовта ми -
зная, мили, трябваше така,
избор между плевели и тръни
ражда само болка и тъга.
Розите отдавна прецъфтяха, ...

melian4eto

Poetry » Love

2014-09-13T20:29:20+03:00 824 3

Като куче 🇧🇬

Боли ме, като куче ме боли.Не вия, но очите ми са празни,а волята неистово ръмжии хапе по сърцето ти с омраза.
Остави ме отново на дъждаприсвила в отчаяние опашка.Не мога и не мога да умра -прегръщаме се тихо със паважа.
От лапите ми текват струйки кръв -тичах със години да те стигна,но някак по мъч ...

melian4eto

Poetry » Love

2014-09-10T00:29:27+03:00 930 8

Пеперудена душа 🇧🇬

Аз исках всяка среща да е нашас целувките на хиляди звездизагърнати в притихналата вечербез капчица тревога да заспим.
Аз исках всяка дума да е пламък,родена във вулканите сълза –разтапяща застиналия камъкпред дверите на твоята душа.
Аз исках всяка стъпка да е полетв помилвано от залеза небе,във хра ...

melian4eto

Poetry » Love

2014-08-14T10:54:42+03:00 920 6

Сълзите не идват, когато ги чакаш 🇧🇬

Плаче ми се... а сълзите не идват. Скрили са се някъде дълбоко в гърдите ми и не издават нито звук. Запасили са раничките си с малки парченца болка и са тръгнали на път. Някъде далеч от мен, към някой друг, който ще си научи урока, ще разбере болката, ще я осмисли.
Колко години минаха? 6? Бъркам се ...

melian4eto

Prose » Letters

2014-08-07T18:17:59+03:00 1.1K

Усещащи човеци 🇧🇬

Остави ли ми мъничко душа?Ти знаеш, че аз не искам много.Нахраних се и с малката троха,отронена от мислите за сбогом.
Остана ли ни мъничко любов?Колкото със теб да оцелеем?Изтрихме ли предишните “Ако...”,в сегашното пълзим или живеем?
Остави ли ми малко красота?Онази, от дълбокото в душата.Аз няма д ...

melian4eto

Poetry » Love

2014-08-06T19:45:19+03:00 715 5

Казват, че времето лекува 🇧🇬

Казват, че времето лекува. Може би, лекува повърхностните рани. Онези одрасквания по кожата и мислите... Но какво става със счупените кости, скъсаните връзки, разтегнатите сухожилия? Повече време. А когато цялата ти същност е разполовена, и от раната тече не кръв, а любов? Когато принадлежиш на себе ...

melian4eto

Essays » Philosophical

2014-07-31T22:00:27+03:00 4.5K 5