milan210 (Милан Милев) - Works

Затишие 🇧🇬

Под мостта на забравените
затихнаха чувствата самотни.
Ветровете без жал повалиха
дърветата на влюбените души.
Водата, тъй самотна, ...

milan210

Poetry

2010-10-01T12:31:06+03:00 600 1

Бях ли..... 🇧🇬

Бях ли щастлив сред нещастните,
бях ли богат сред просяците?
Бях ли глух сред викащите,
бях ли любов сред мразещите?
Вина останах просто, ...

milan210

Poetry

2010-09-25T20:08:00+03:00 662

Дъждовна тишина 🇧🇬

Тихо се промъкваше в моите мисли,
а тишината далеч някъде шептеше.
И живеехме без свят, без надежди, без време,
а дъждът, дирижирайки, пак и пак мълчеше.
И гръмотевици, и бури в съзнанието, ...

milan210

Poetry

2010-08-29T15:59:22+03:00 625 1

Отлетяло детство 🇧🇬

В един океан от болки
потънaха моите мънички мечти.
Плача, но вълните заливат
тези самотни, безпомощни сълзи.
Къде са моите приказки, ...

milan210

Poetry

2010-08-22T19:32:43+03:00 728 2

Истини 🇧🇬

Толкова истини - понякога безразлични и ненужни.
Толкова думи - понякога сложни и трудни,
понякога са копнеж и тъй силни,
преобразувайки света ни.
Сред думи ненужни, истини безразлични и чужди, ...

milan210

Poetry

2010-08-16T09:46:19+03:00 699 3

Неизречени думи 🇧🇬

Думи погубени,
там дълбоко в онова незнайно кътче стоят.
Тъй не изречени, тъй силни,
така невинни и страдащи,
думи погубени в едно незнайно, ...

milan210

Poetry » Love

2010-08-13T23:43:18+03:00 698

Последен полет 🇧🇬

Търпи, сърце,
знам, че се превърна в бездомна птица.
Знам, че без пролет живееш,
в теб е винаги студена зима.
Нямаш дом, сърце мое, ...

milan210

Poetry » Love

2010-06-22T10:44:43+03:00 637

Детство 🇧🇬

Бях дете, дете на времето,
на времето, невинното.
Бях цвете, цвете на земното,
на земното, на днешното.
И ето, времето отмина, ...

milan210

Poetry

2010-06-03T14:04:08+03:00 643

Прости 🇧🇬

Ако някога се срещнем по пътя,
потънал в прах и лъжи,
ще ме погледнеш ли в очите за последно
и ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Ако някога изгубим надежда ...

milan210

Poetry » Love

2010-06-01T09:50:02+03:00 662 1

„Голи са без книги всички народи” 🇧🇬

„Една история е светът, самият живот - една книга,
на която има безброй прашни страници,
страниците са дните, прахта е страданието.
Светът се ражда непознат, сиромах на знание,
жаден за живот, хора вървят търсейки познание”. ...

milan210

Essays

2010-05-26T20:12:18+03:00 8.5K 1

Живот, сътвори мe 🇧🇬

Сътвори дихание на нежност,
в която се крие доброта.
Сътвори от мрака слънце,
в която да изгрее онзи лъч от последната зора.
Сътвори път на мечтите, ...

milan210

Poetry

2010-05-22T20:12:25+03:00 561

Побелели спомени 🇧🇬

В стая от тежки стени,
сърцето притиснато в болки и сълзи.
Нещо в гърдите тежи -
товарът от безбройните лъжи.
В стая от черни стени ...

milan210

Poetry

2010-05-11T22:42:47+03:00 595 1

Скрита усмивка 🇧🇬

Детенце мило, усмивката ти къде си скрило?
Къде е онази светлинка,
която озарява лицето ти?
Къде е онова желание за веселите игри,
къде са твойте най-добри приятели? ...

milan210

Poetry » Other

2010-05-09T22:39:48+03:00 824 1

Грях 🇧🇬

Пак пиян,
и тази нощ греха изпит докрай.
Вървящ, от въпроси залян,
колко далеч е адът, колко далеч е този рай?
И злото пуска пак корени, ...

milan210

Poetry

2010-05-08T12:56:56+03:00 677 2

Погубени 🇧🇬

Къде е изгревът на лъчите,
къде е слънцето в очите?
Къде е усмивката на вълните,
къде е цветът на сълзите?
Погуби се всичко като мен. ...

milan210

Poetry » Philosophical

2010-05-04T23:31:41+03:00 829 1

Мамо 🇧🇬

Помниш ли малкото дете, мамо,
детето с босите си мечти.
И колко честичко плачеше само,
а ти неуморно с милувка бършеше невинните му сълзи.
Виж, това дете порасна, мамо, ...

milan210

Poetry

2010-05-02T15:03:35+03:00 590 1

Сбогом 🇧🇬

Умирам, затрупан от дъжда на есенните листа,
изпепелени мечти, изгорели докрай чувства.
До мен само болката лежи тъй отчаяна, безнадеждна,
скърбяща за съдбата на влюбените души.
Облаци заспиват пред мен, ...

milan210

Poetry

2010-05-01T18:40:00+03:00 571

Години от миналото 🇧🇬

Всеки път, когато погледна към синьото море,
спомените се превръщат в копнежни вълни.
Далеч за мен остават твойте брегове,
в дълбоките води са потънали твойте очи.
Ти беше съдба на моите чувства, ...

milan210

Poetry » Love

2010-04-25T19:46:35+03:00 669

Актьор без име 🇧🇬

Актьорът си отива,
сериалът остава без своя герой.
Далеч от лъжи, в свят потъва
на свобода, мир, покой.
Актьорът си отива без име, ...

milan210

Poetry

2010-04-14T20:31:40+03:00 567

Душата на морето 🇧🇬

В легло от сълзи спиш,
далеч оставаш от всички очи.
Но в себе си пак доброто таиш,
макар невиждащ слънчевите лъчи.
Къде е твоят кораб на спасение, ...

milan210

Poetry

2010-04-10T09:38:13+03:00 768 1

Зрънце живот 🇧🇬

Ако всеки живот беше нормален,
къде ли щеше да отиде тъгата?
Ако сериалът беше прекалено драматичен,
къде ли щеше да бъде веселбата?
За всеки има място тук, ...

milan210

Poetry

2010-04-09T08:45:33+03:00 570 1

Учителю 🇧🇬

Какво ме научи,
никога не забравих, учителю.
Ама ела ме виж пак,
човек не можах да стана, учителю.
Наизуст научих всеки твой урок, ...

milan210

Poetry

2010-04-06T07:46:27+03:00 1.2K 7

Залезът на света 🇧🇬

Ще залезе времето пред очите,
ще потъне в безкрайната си плачеща тъмнина.
Ще копнеят погледите ни в душите
да зърнат пак онази усмихната синева.
Сбогом ще кажат и звездите, ...

milan210

Poetry

2010-04-04T08:15:56+03:00 636

Затворът на мълчанието 🇧🇬

Очите, очите не мълчат,
все кървави, все тъжни, все за теб сълзят.
Само тишината там мълчи,
за да не проклина името ти,
за да те изтрие от себе си, ...

milan210

Poetry » Love

2010-04-03T17:21:47+03:00 774 2

Бяла тъга 🇧🇬

Дните се стопяват бавно,
като последната зима на живота.
Валят капки и се редят равно,
като нежната рима на стиха.
Отиват си дни и нощи, ...

milan210

Poetry » Philosophical

2010-03-21T14:16:06+02:00 659 4

Сляпо утро 🇧🇬

Завит в пелените черни,
гледам към студено небе,
животът ми вече се раззелени,
превърна се в остаряло цвете.
Задъхани, уморени звезди, ...

milan210

Poetry

2010-02-13T10:59:07+02:00 504

Ние 🇧🇬

Щастието ли руши мечтите,
или нещастието преобразува разума?
Смях и красота в душата на лъчите,
издигнати, тъй невинни нависоко стоят от калта.
А ние тук, нищожни и жадни, ...

milan210

Poetry

2010-02-09T14:46:12+02:00 601

Смъртта на звездите - 2 🇧🇬

В самотна звездица се превърна душата,
яркостта потъна в своя леден мрак.
С бледи цветове нарисувана е тъгата,
животът oпустял тича след последния си влак.
Отчаяние като камбана звънти, ...

milan210

Poetry

2010-02-07T11:48:53+02:00 617

Смъртта на звездите 🇧🇬

Тъжна сълза падна от очите,
в мрака се скриха чувствата самотни.
Открита сянка в тъгата на лъчите,
цветове в дъгата остават пак безцветни.
Валят само огньове в полумрака, ...

milan210

Poetry

2010-02-02T20:28:05+02:00 768 3

Скръб в копнеж 🇧🇬

Скръб вали от очите,
в дълбока тъмнина се дави моят ден.
Засенчени от греха остават лъчите,
в траурна агония се превърна животът в мен.
Хиляди спомени за вас запазени, ...

milan210

Poetry

2010-01-21T22:03:49+02:00 565

Черно сияние 🇧🇬

В моето огледало нищо не е същото -
няма време, няма часове,
няма измерение, не чувам уморени жалки гласове.
В моето огледало друг е светът -
пречистен, без гняв, неверие ...

milan210

Poetry

2010-01-07T20:25:18+02:00 635 2

Мълчание 🇧🇬

В пролетен сняг се превърна сърцето.
Без любов едва-едва тупти.
Хиляди рани, скрити зад лицето,
животът ми към непознатото все върви.
Без път, премръзнал от болки, ...

milan210

Poetry

2010-01-06T21:33:47+02:00 628

Черни сенки 🇧🇬

Самотата е вечно в сърцето,
никога не излиза навън.
Ти пак си нарисувана с цветовете на дъгата,
оставаш пак един сладък блян
в моя сън. ...

milan210

Poetry

2009-12-25T14:22:42+02:00 774

Победители 🇧🇬

В дим е покрито цялото небе, в дим.
От небето пада дъжд от огнени искри.
Всички теглим, теглим.
Вървим, не виждаме накъде,
врагът ни дебне и в сърцето злобата бере, ...

milan210

Poetry

2009-12-20T14:15:25+02:00 497

Безгрижно детство 🇧🇬

Искам да остана дете
и да заспивам в прегръдките
на майчините ръце.
Искам да остана дете,
с мил светъл поглед, поглеждащ ...

milan210

Poetry

2009-11-29T21:42:59+02:00 3.1K 1

Раздяла 🇧🇬

И когато в душата бурна скръб се лее,
изпреварил звездите, при теб пристигам аз.
В сънища зловещи прегърнал мечтите,
крещя, но в тишината чезне моят глас.
О, любов, бих построил път от надежди за теб, ...

milan210

Poetry » Love

2009-11-28T12:24:58+02:00 615

Живот за всички 🇧🇬

Искам да се изразя, но как?
Има ли някой, който да ме разбере?
Искам да разкажа всичко, но как?
Като сърцето мълчи, не говори,
а само тихичко без глас в мен плаче. ...

milan210

Poetry

2009-11-21T20:20:43+02:00 586 2

Далеч от изгрева нов 🇧🇬

Защо косите побеляват,
защо хората остаряват?
Защо тъжат и в мъки страдат,
защо от мъките си умират?
Защо дните са толкова различни, ...

milan210

Poetry

2009-11-17T20:03:56+02:00 637 1

Мъртъв смях 🇧🇬

Суета и вятър -
ето това е човечността.
Нищета и театър,
под маски черни засенчваме същността.
Вечна драма, мъртъв смях, ...

milan210

Poetry

2009-10-24T23:34:38+03:00 568 1

Защо 🇧🇬

Защо изгубих вяра в живота,
защо изгубих вяра в любовта?
Защо дори и вярата е неверна,
защо търси да измами невинните сърца?
Защо самотата е несподелена, ...

milan210

Poetry » Philosophical

2009-10-17T16:02:14+03:00 517