milan210
128 results
Лутам се в неизбежното
и все търся непознатите неща.
Лутам се в случайността,
оставайки съзнанието
далеч от реалността. ...
  342 
Животът наш е като едно старо дърво,
с клони прекършени, листа изсъхнали.
Клоните са нашите наранени сърца,
а листата са изсъхнали, пожълтели -
същo като изминалите ни години. ...
  502 
Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,
скитник по онзи град изгубен,
върви с душа замряла,
в сянката си погубен.
Върви, викът му чезне в тишината, ...
  452 
Слънце грее, ала в мен е тъмна нощ.
Лъчи от смях наоколо, а в мен пак снежинки от сълзи.
Една буря вее, клончета падат едно по едно,
но аз ги събирам с надежда,
макар и безнадеждно да е моето дърво. ...
  420 
Защо копираш в себе си лъжите,
губиш вяра в любовта,
защо криеш от себе си сълзите,
затънал в бедната, изкуствена душа.
Защо гордостта за теб е всичко, ...
  510 
Обичам да дишам,
когато животът ми спира дъха.
Обичам да се радвам,
когато невинността надвие греха.
Обичам да плувам в море, ...
  491 
Ей, хора, има ли сред вас някой,
който ме познава.
Трудно е да разкриеш моята тайна
преди да ме изживееш.
Дори да си чул за мен, ...
  486 
Тайните са скрити в свойте тайни,
загадките са скрити в свойте светове.
Аз съм скрит зад своето сърце,
същността е заключена
между стени от ледове. ...
  536 
Защо всеки се мисли за поет,
а от безсмислени думи редове
все не му достигат.
Защо богатите в богатството са преляти,
ала в нищетата все умират. ...
  426 
Разкажи ти, историйо моя, разкажи
какви хора живееха по таз земя.
Разкажи им за нас,
за тези измъчени души,
за тези мъченици с насълзени очи. ...
  352 
Купи си живот,
хайде, ако можеш ти.
Продай всичко, прости на всеки,
за да купиш глътка въздух
и още един поглед за твойте мрачни, уморени очи. ...
  539 
Защо си тъжен, дяволе?
Нима вече ти е самотно?
Нима и ти най-после почуства вина
за тези страдания, за тези твои злини?
Нима очите ти започнаха да копнеят, ...
  432 
Едни очи зърнах
в лунната самотна нощ.
Видях в тях копнежа замрял,
една вълна, бурна, искаща да отплува
съвсем надалеч, надалеч... ...
  498 
Плачи и ти, земьо,
плачи и ти в този ден.
Знам, че и ти изгуби надежда,
сега и ти страдаш като мен.
Плачи и ти, земьо проклета, ...
  1068 
Аз живях, търсейки чистото небе,
но не открих нищо.
Живях за невинното сърце,
но в мрака то беше завито.
Нощта беше облечена в бели дрехи, ...
  893 
Мислите ми останаха съвсем самотни-
в тях си единствено ти, тишина и мрак.
Бездомни останаха мечтите ми,
а надеждата отдавна изпусна последния си влак.
Разделихме ръцете си, ...
  646 
Зората направи пътека,
пътека към нашите мечти.
Любовта в черна завеса скрита,
защо не я виждат човешките ни очи?
Боже, съгреших ли пак, ...
  322 
Реалността потъна в злина,
скалата от невинност се разруши от греха,
една усмивка остана мъртва,
от очите се пророни кръв като сълза.
Истината плаче, ...
  388 
Тази нощ в очите ти видях любовта,
която страда, която скърби,
видях любовта, която проклина,
любовта, която умира,
а пламъкът в очите угасва от сълзи. ...
  539 
С пеперудени крила искам да политна
от прозорчето на живота
Макар и самотно в небето
ще летя ще летя
към моята мечта ...
  460 
Без души е светът,
в плътта проникна грехът.
В лицата замръзна смехът,
тихи гласове крещят, крещят.
Наоколо зло пълзи, ...
  448 
Оставам те, щастие, знам, че с мен и ти тъжиш,
оставям те, радост моя, знам, че с мен ридаеш и скърбиш.
Ще те повикам тогава, когато ще бъда щастлив,
ще се усмихвам, че и без любовта си отново ще бъда жив.
Сега върви, щастие мое, и забрави за мен, ...
  443 
Една сълза падна,
съвсем самотна и скърбяща.
Сълза невинна, страдаща за своята нещастна съдба,
без глас, без сили, без лице, без очи-
това беше самата тъмна нощ, която страдаше, ...
  383 
Осъждам те, любов!
Присъдата ти - един човешки живот.
Колко пъти ни обеща изгрева нов,
колко мечти открадна от тоз народ?
Осъдена си, любов, ...
  454 
Не винаги под слънцето ще скиташ,
не винаги с крилете си небето ще достигаш.
Не винаги животът ти ще бъде песен,
но понякога е нужно да се запиташ
живот като живот ли щеше да бъде, ако беше лесен? ...
  462 
Защо днес истината стана така лъжлижа
и последното нещо, в което вярваме?
Защо всички болки се превърнаха в морета,
в които ден и нощ потъваме?
Пътища без светлини, ...
  369 
Една тишина, една загадъчна тъмнина,
един образ тъй незнаен,
едни очи, мечтаещи за мъничка светлина.
Знам, ей там някъде далеч е скрита тя,
седи и тъжи, защото за нея няма живот в света, ...
  463 
Ако можеха да говорят,
какво ли щяха да ни кажат те?
Не си мисли, че не страдат - дори и те плачат,
но няма кой да им се призове.
Без глас, самотни, ...
  725 
Ей, светлина, и ти си отиде
в своята далечна страна,
защото и на теб ти омръзна да бъдеш светлина за онези,
които в себе си пазят грях и студенина.
Един вик остана само ...
  553 
Днес живея,
защото може би утре няма да ме има.
Днес живея,
защото бъдещето е скрито и далечно,
не знам дали ще оживея. ...
  428 
Животът е един сериал,
сериал със своите герои, заели своите роли,
сериал с различни епизоди,
сериал, който няма край, вечна омраза, пълен с интриги.
И аз съм тук, в този сериал. ...
  396 
Една огнена сълза се пророни
от тъжните пеперудени очи,
крилото ù от мъка се прекърши,
бе пронизана от любовните ледени стрели.
Прелиташе, макар уморена, ...
  527 
Безшумен е вече светът ми,
тъй мрачен и студен.
Без светлини са нощите ми,
сякаш мракът, като демон, се е настанил в мен.
Без думи са вече изреченията ми, ...
  534 
Засвири тъжна струна,
безнадеждно свиреща едвам, едвам,
като капка бисерна любов,
която разпалва свещта в моя храм.
Мелодия тъй уморена, ...
  466 
С пресъхнали устни,
моли за капчица вода,
безсилна е, без власт,
крещяща в самотата с уморен, жаден глас.
Заравя лицето си, ...
  411 
Живот, ти ли си жив, или аз мъртъв
в този отчаян, заблуден, разпродажбен свят?
Аз ли съм весел, или ти тъжен
в това небе, сред неугасващите огньове
на черния ад? ...
  339 
Дъждовни спомени в мен валят,
тъжни дни щастливи мигове броят,
думи мълчаливи в себе си крещят,
камбаните на сърцето за отчаяние
звънят ли, звънят. ...
  855 
Съдба моя, ето пак спиш,
а аз буден теб чакам, за да вървя,
съдба моя, ето ти пак грешиш
оставяш мен на живота и пътуваш към света на съня...
Миг от миговете най-прекрасни ...
  389 
Къде е моето начало,
къде е моята мечта?
Къде е трепетът от тази радост,
къде е онзи лъч от първата зора?
Аз знам - ей там някъде са скрити, ...
  442 
Кради любов,
но знай, в мен нищичко не остана,
само една-едничка вяра имам,
вземи и нея, ако не ти стига.
Кради любов, ...
  567 
Random works
: ??:??