Patrizzia
2,250 results
Тя ли? Знаеш я. Смуглата, тази,
дето все крадешком я поглеждате,
на жените усмивките гази,
на мъжете събужда надеждите.
Тя ли? Луда е. Шапка не носи, ...
дето все крадешком я поглеждате,
на жените усмивките гази,
на мъжете събужда надеждите.
Тя ли? Луда е. Шапка не носи, ...
455
3
3
По пижама при мен се промъква денят
и отмята завивката леко.
— Вън снежинки, ми казва валят, ли валят,
отмести се, да легна, човеко!
Пак добре, че съзрял е човешкото в мен, ...
и отмята завивката леко.
— Вън снежинки, ми казва валят, ли валят,
отмести се, да легна, човеко!
Пак добре, че съзрял е човешкото в мен, ...
201
1
5
Едно и също каканиже глухо,
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...
663
2
5
Помощник имам аз чевръст,
за по-добър и не мечтая.
Обувките си, пълни с пръст
по двора сбирам най накрая.
Подхлъзвам се почти с подскок ...
за по-добър и не мечтая.
Обувките си, пълни с пръст
по двора сбирам най накрая.
Подхлъзвам се почти с подскок ...
594
2
3
Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...
275
2
6
Небето – ниско, сякаш хей така
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи, ...
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи, ...
755
10
17
Надеждата ли? Крехка уж и слаба,
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака ...
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака ...
705
6
16
Какво ли не ти щедро обеща,
прочетените книги потвърдиха,
мечтаех си за хиляди неща,
а днес от тишината съм по-тиха.
Забиваха се острите стрели. ...
прочетените книги потвърдиха,
мечтаех си за хиляди неща,
а днес от тишината съм по-тиха.
Забиваха се острите стрели. ...
250
3
8
и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде? ...
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде? ...
698
5
8
Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
245
4
4
Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
309
2
7
По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
207
3
4
Градът притихнал е, а още не е мръкнало,
вървя замислена по уличките криви,
понесла лист, острилка и моливи,
тъга нечута пак в душата се е вмъкнала.
Присяда, пише, драска, почва от началото, ...
вървя замислена по уличките криви,
понесла лист, острилка и моливи,
тъга нечута пак в душата се е вмъкнала.
Присяда, пише, драска, почва от началото, ...
320
4
8
Дали закостеняла съм и стара?
От киселица крив и жилав прът.
От другата стара по тротоара,
децата ни маскирани вървят.
За лакомства и пакости възкликва, ...
От киселица крив и жилав прът.
От другата стара по тротоара,
децата ни маскирани вървят.
За лакомства и пакости възкликва, ...
203
2
2
Седни за миг и почини си, коннико,
добрият крал отдавна абдикира.
А ти си му детето – незаконното
и шутът – за посмешище в турнира.
Кралицата алцхаймерът подгони я, ...
добрият крал отдавна абдикира.
А ти си му детето – незаконното
и шутът – за посмешище в турнира.
Кралицата алцхаймерът подгони я, ...
278
2
3
Ти огън сам стъкни, мъдрецо, изгори ги,
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
животът ти – с любов и вяра извървян?
Словата мъдри днес и пукнат грош не чинят, ...
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
животът ти – с любов и вяра извървян?
Словата мъдри днес и пукнат грош не чинят, ...
218
3
7
Пореден ден отива си неслучен,
додето зазори и пада мрак.
Като ударено от камък куче
и зашлевен от майка си хлапак.
Пореден ден върви в тълпите гъсти, ...
додето зазори и пада мрак.
Като ударено от камък куче
и зашлевен от майка си хлапак.
Пореден ден върви в тълпите гъсти, ...
254
4
5
Пак вдишвам ненаситно мириса на дим,
горчиво-сладък. Трезва, а пияна.
Ноември гушва ме и просто си мълчим,
в деня ми – само шепичка останал.
Той грее, смее се и пее, като луд, ...
горчиво-сладък. Трезва, а пияна.
Ноември гушва ме и просто си мълчим,
в деня ми – само шепичка останал.
Той грее, смее се и пее, като луд, ...
274
2
5
Кажи ми, Гюро, що ти е главата?
За капа става, а за друго – не,
щом само далаверите пресмята,
кратуната на твойте рамене.
И мечката все гладна си остава, ...
За капа става, а за друго – не,
щом само далаверите пресмята,
кратуната на твойте рамене.
И мечката все гладна си остава, ...
389
3
6
Днес тъжни са и свъсени сивеят
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.
А есента палитрата, боите ...
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.
А есента палитрата, боите ...
260
1
6
Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...
695
1
6
Този вятър побъркан отвя ги далече, далече,
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.
И изгрява Луната – така закопняла да свети, ...
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.
И изгрява Луната – така закопняла да свети, ...
287
3
7
Че кашлица и глупост не се крият,
отдавна не поставям под въпрос.
Но тъпите са в своята стихия,
под път, над път ще срещнеш тъп и прост.
И кой каквото казал, или писал, ...
отдавна не поставям под въпрос.
Но тъпите са в своята стихия,
под път, над път ще срещнеш тъп и прост.
И кой каквото казал, или писал, ...
259
3
4
Шарен свят, панаири, гълчава,
еликсирите с кофи продават.
Раят там е, зад ъгъла, брат,
ставаш млад и красив, и богат.
Продавачка крещи гласовита, ...
еликсирите с кофи продават.
Раят там е, зад ъгъла, брат,
ставаш млад и красив, и богат.
Продавачка крещи гласовита, ...
250
3
4
Не ми ги вземай, Боже, мойте думи!
Богатството ми в радост или жал,
те мостът са невидим помежду ни
и кръстът, който Си ми изковал.
Препъвах се в светините фалшиви, ...
Богатството ми в радост или жал,
те мостът са невидим помежду ни
и кръстът, който Си ми изковал.
Препъвах се в светините фалшиви, ...
269
3
3
Броди тихо навън вечерта,
под студения вятър е свита.
Кой ли пътя ѝ тъй начерта?
Леден вятър я тъпче с копита.
А блещукат уютно, блестят ...
под студения вятър е свита.
Кой ли пътя ѝ тъй начерта?
Леден вятър я тъпче с копита.
А блещукат уютно, блестят ...
384
5
5
Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...
548
4
9
— Що жална, милна девойко,
жално сте с дружки запели?
— Бог е, юначе, високо,
царят – в палатите бели.
Пеят, юначе, защо ли? ...
жално сте с дружки запели?
— Бог е, юначе, високо,
царят – в палатите бели.
Пеят, юначе, защо ли? ...
272
4
9
Казват – имало рай и го пише в свещените книги,
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...
292
9
12
И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...
635
2
6
Ти сам ме повика. Аз съм. Твоята собствена буря,
пожарищата загасям, света ти ще прекатуря.
Нека гърми и тътне, тежки сълзи да капнат,
за тебе съм безпътна, дива съм и внезапна.
Тръгвам сега, че блесна. Сякаш небето се срути, ...
пожарищата загасям, света ти ще прекатуря.
Нека гърми и тътне, тежки сълзи да капнат,
за тебе съм безпътна, дива съм и внезапна.
Тръгвам сега, че блесна. Сякаш небето се срути, ...
214
3
2
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
244
3
4
Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...
218
5
7
Да ти обадя, значи, оживях и днес,
и казват мъдрите, че подмладявал стресът.
Дори и свраките ме гледат с интерес,
дрънкулки нося, този блясък им хареса.
Плашилото отдавна си умря от смях, ...
и казват мъдрите, че подмладявал стресът.
Дори и свраките ме гледат с интерес,
дрънкулки нося, този блясък им хареса.
Плашилото отдавна си умря от смях, ...
243
3
8
Не ти ли писна цял живот, кажи?
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...
213
2
5
Ще си измоля циганска душа
от есента. Ще тръгна след катуна,
дъждът, заплакал горко, ще теша
и всеки лист умиращ ще целуна.
Ще легна в прегорелите треви, ...
от есента. Ще тръгна след катуна,
дъждът, заплакал горко, ще теша
и всеки лист умиращ ще целуна.
Ще легна в прегорелите треви, ...
385
12
16
И тръгнех ли, избирах дълъг път,
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.
Човеци много, Любовта е кът, ...
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.
Човеци много, Любовта е кът, ...
251
3
6
Гневът съвсем не ми помага.
И не съзнава, че е тъп
простакът. Има ли тояга,
той винаги напада в гръб.
Смирение се препоръчва ...
И не съзнава, че е тъп
простакът. Има ли тояга,
той винаги напада в гръб.
Смирение се препоръчва ...
296
2
9
Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...
221
5
8
Тази малка страна е в сърцата ни много голяма,
под небето ѝ синьо сме расли и раснем до днес.
Първо с обич изрекли сме свидната думичка мама,
после дом и родина, и българин. С гордост и чест.
Тази малка страна тя е нашата китна градина, ...
под небето ѝ синьо сме расли и раснем до днес.
Първо с обич изрекли сме свидната думичка мама,
после дом и родина, и българин. С гордост и чест.
Тази малка страна тя е нашата китна градина, ...
436
6
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
