Patrizzia
2,323 results
Градът си е същият, хората – същите,
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.
Жълтеят такситата, сякаш са весели, ...
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.
Жълтеят такситата, сякаш са весели, ...
195
4
В моя свят не съществува зима.
Мъничък е, ще го побереш
в пламъка на трепкащата свещ.
В стих неписан... Там съм ти любима.
В синята луна на онзи юни, ...
Мъничък е, ще го побереш
в пламъка на трепкащата свещ.
В стих неписан... Там съм ти любима.
В синята луна на онзи юни, ...
196
1
Сърцето ми се разтуптя,
омекнаха ми колената.
Май още в мен е жива тя,
онази вещица позната.
Повиках я, завчас дойде ...
омекнаха ми колената.
Май още в мен е жива тя,
онази вещица позната.
Повиках я, завчас дойде ...
177
1
5
От думите в сърцето ми порой е,
от мисли, чувства, песни и химери.
Което си е мое, то е мое
и любовта през ад ще ме намери.
Самотна птица по стъклата блъска, ...
от мисли, чувства, песни и химери.
Което си е мое, то е мое
и любовта през ад ще ме намери.
Самотна птица по стъклата блъска, ...
163
3
Танцува ми се, днес ми се танцува
душата ми е шарено хвърчило.
И вятърът – от мене нацелуван
прикрива си следите от червило.
Гласът ми днес се върна (и се носи) ...
душата ми е шарено хвърчило.
И вятърът – от мене нацелуван
прикрива си следите от червило.
Гласът ми днес се върна (и се носи) ...
359
6
14
Душата – славей смъртно уморен.
Светът му – клетка задушлив и тесен.
Изпяли най-красивия рефрен,
умират всички славеи наесен.
Умират тихо. В спомена за май ...
Светът му – клетка задушлив и тесен.
Изпяли най-красивия рефрен,
умират всички славеи наесен.
Умират тихо. В спомена за май ...
137
2
И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...
195
3
3
Недей ме пуска, моя болко!
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.
Не ме оставяйте, свирачи! ...
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.
Не ме оставяйте, свирачи! ...
167
4
9
Понякога съм чужда в този град.
Попаднах тук едва ли не случайно
и беше лутане, от крайност в крайност.
Поне красив е, роден и познат.
Понякога, когато всички спят ...
Попаднах тук едва ли не случайно
и беше лутане, от крайност в крайност.
Поне красив е, роден и познат.
Понякога, когато всички спят ...
142
1
И капят, капят тихичко звезди,
луната с пръсти сребърни бразди,
препълнената ми с въздишки чаша...
Безброй звезди... Една да беше наша,
ала не би. Нощта е саможива, ...
луната с пръсти сребърни бразди,
препълнената ми с въздишки чаша...
Безброй звезди... Една да беше наша,
ала не би. Нощта е саможива, ...
143
2
2
И слушам тези песни – стари, стари,
съседите надигат гневно глас,
трещят мотори и звънят китари,
и живо е безгрижното ми "аз"
По цели нощи с радиото пее ...
съседите надигат гневно глас,
трещят мотори и звънят китари,
и живо е безгрижното ми "аз"
По цели нощи с радиото пее ...
160
2
3
Такситата като листа опадали
навярно пожълтели са от бързане,
а вятърът се чуди на площада ли,
за назидание октомври вързан е.
По стъпките ми скачат поразрошени ...
навярно пожълтели са от бързане,
а вятърът се чуди на площада ли,
за назидание октомври вързан е.
По стъпките ми скачат поразрошени ...
138
2
2
И не знам кога и как, дали,
мога само да ти обещая,
че ще спре, че няма да боли,
но далеч не обещавам рая.
Свикнала си. Ад е като ад. ...
мога само да ти обещая,
че ще спре, че няма да боли,
но далеч не обещавам рая.
Свикнала си. Ад е като ад. ...
160
2
Те са ѝ едничкото имане.
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи, на кълбенце свита, ...
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи, на кълбенце свита, ...
150
И ето ме, и тъжна съм, и весела,
и тиха, като котка съм, и шумна,
косите си небрежно с пръсти сресала,
като пожар в душата ти ще лумна,
или ще плача тихо с дъждовете ти, ...
и тиха, като котка съм, и шумна,
косите си небрежно с пръсти сресала,
като пожар в душата ти ще лумна,
или ще плача тихо с дъждовете ти, ...
151
1
Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
180
4
Върви, върви, от обич е пиян
един поет. Площадите пустеят,
косите му разрошва суховеят
с претръпнала от болка топла длан.
Мълчи, мълчи, та сънения град, ...
един поет. Площадите пустеят,
косите му разрошва суховеят
с претръпнала от болка топла длан.
Мълчи, мълчи, та сънения град, ...
193
3
7
Ти моя обич топла, есенно красива,
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...
156
1
Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...
153
1
2
И я няма и я има, като полъх, като щрих,
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън, ...
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън, ...
168
2
Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само. ...
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само. ...
265
2
2
По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша, ...
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша, ...
208
2
4
Като надгробен камък тъжни, тежки,
баладите вълнуват, до сълзи.
Самотен лъч по рамото пълзи
и совите проплакват. По човешки.
И тази нощ студени и сами са, ...
баладите вълнуват, до сълзи.
Самотен лъч по рамото пълзи
и совите проплакват. По човешки.
И тази нощ студени и сами са, ...
156
4
Проблема си реших накрая
и музите ми до една,
се разлетяха. Все е тая,
нали съм като тях – жена.
Да съм добричка дотежа ми ...
и музите ми до една,
се разлетяха. Все е тая,
нали съм като тях – жена.
Да съм добричка дотежа ми ...
214
1
9
Сърцето ми – цигулка, се събужда
и твоя съм, на всички, и съм ничия.
Понякога любов съм, друг път нужда,
душата ми е музика... Обичай я.
Понякога е толкова плашлива, ...
и твоя съм, на всички, и съм ничия.
Понякога любов съм, друг път нужда,
душата ми е музика... Обичай я.
Понякога е толкова плашлива, ...
186
5
4
Спокойна съм и хлябът не горчи.
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали, ...
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали, ...
316
4
На битието да съм роб?
Не, няма как да ми се случи,
живот би бил – по-лош от кучи.
За птици не изравят гроб.
Да се сниша до полутон? ...
Не, няма как да ми се случи,
живот би бил – по-лош от кучи.
За птици не изравят гроб.
Да се сниша до полутон? ...
131
3
На терасата – кучешки студ.
Вън е тъмно. Към пет е и нещо.
Само вятър – достатачно луд
с мен споделя кафето горещо.
Из под вежди ме гледа пингвин. ...
Вън е тъмно. Към пет е и нещо.
Само вятър – достатачно луд
с мен споделя кафето горещо.
Из под вежди ме гледа пингвин. ...
173
1
4
Уморих се от стягащи пръстени,
примки въжени. Дишам едва.
С тиха обич и нежност покръстени
думи имам. И само това.
Уморих се в блатистите пристани ...
примки въжени. Дишам едва.
С тиха обич и нежност покръстени
думи имам. И само това.
Уморих се в блатистите пристани ...
138
1
От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
170
2
3
Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
173
1
2
Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
173
5
8
Не си отивам. Чуваш ли? Не си!
Такива като мен не си отиват.
В ресниците на дъжд ме потърси,
от тишина извай ме по-красива.
Глас съм на сова, плачеща насън, ...
Такива като мен не си отиват.
В ресниците на дъжд ме потърси,
от тишина извай ме по-красива.
Глас съм на сова, плачеща насън, ...
180
5
4
Лунен лъч намѐсто пръстен,
вместо клетва – тъжен стих –
нежно с името ти кръстен
аз насън ти подарих.
От дъждеца мокра песен ...
вместо клетва – тъжен стих –
нежно с името ти кръстен
аз насън ти подарих.
От дъждеца мокра песен ...
175
2
5
Този свят се побира в очите за бъдното слепи,
а изглежда измамно безкраен, но не е така.
Здраво делника стиснали пак в посинелите шепи,
не подаваме нивга на никой за помощ ръка.
Този свят не е наш и в душите си всички го знаем ...
а изглежда измамно безкраен, но не е така.
Здраво делника стиснали пак в посинелите шепи,
не подаваме нивга на никой за помощ ръка.
Този свят не е наш и в душите си всички го знаем ...
121
Каква си ти? Уж двайсет грама само.
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери ...
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери ...
150
2
3
Очите ѝ са топли и се смеят,
и влюбен си дори, и да не си.
Ревнуваш скришом и от суховея,
погалил нежно нейните коси.
Тя цялата е песен и закачка, ...
и влюбен си дори, и да не си.
Ревнуваш скришом и от суховея,
погалил нежно нейните коси.
Тя цялата е песен и закачка, ...
155
3
В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук, ...
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук, ...
399
8
10
Думите – бързи ручеи, нотите – дъжд светлеещ,
нещо ще ти се случи и... Всъщност дали живееш?
Делници, празници, нощите... безсмислено се въртят.
Колко ли струва ти още -то и прави ли те богат?
А аз си кътам песните. В стих смея се, ридая, ...
нещо ще ти се случи и... Всъщност дали живееш?
Делници, празници, нощите... безсмислено се въртят.
Колко ли струва ти още -то и прави ли те богат?
А аз си кътам песните. В стих смея се, ридая, ...
232
1
2
Сърцето? Непокорно вечно бе,
авлига, славей или бяла врана.
Там, в клетката сънувайки небе,
по-лошо и от смърт, ако остана.
Душата? Аз сама не я разбрах, ...
авлига, славей или бяла врана.
Там, в клетката сънувайки небе,
по-лошо и от смърт, ако остана.
Душата? Аз сама не я разбрах, ...
180
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
