Patrizzia

2.7 results

Цигулка за щурчета 🇧🇬

И без любов Земята се върти,
но тихичко оста ѝ се измества,
наивнико поет май само ти,
все още вярваш в приказни вълшебства.
Ако ги няма сътворяваш сам ...
212 3 6

До любовта ми 🇧🇬

Пак късам неизпратени писма
(да знаеш – пощальонът уволнен е)
Оставих те за мъничко сама,
по спомен да намериш път към мене.
И пиша стих по есенни листа ...
357 5 9

Овен – екземпляр любопитен... 🇧🇬

Попадам ли все на мръсници, а
под стара табелка: Наивна,
проклетата ми интуиция,
веднъж как от пътя не кривна?
Говорят ми мило, говорят и, ...
316 1 6

Молитва за любов и против суша 🇧🇬

Обръгнала на студ и безразличия,
топя ги и в звездици ги превръщам,
че песента не може да е ничия,
от радост или скръб една и съща.
От разните фалшиви покаяния ...
165

... и шепа кал – да си направя свят... 🇧🇬

И тръгвам пак. Събратя пилигрими,
в огнище бутафорно днес горят,
фалшива обич, маски неброими,
а пътят ми трънлив е, но познат.
Тръгни с мен, ветре! Любовта вземи ми, ...
295 2 4

Ако трябва 🇧🇬

Ако трябва дори и за век да замлъкна, е, нека.
То от думите полза каква ли? Счупѝ туй перо!
Да опазя света си, живота си светъл, човека,
който вярва, твори и на злото отвръща с добро.
Ако трябва да бъда пътека, повярвай – ще бъда, ...
183 1 2

И приказка – след мене да остане 🇧🇬

Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.
Прогледнали къртиците да бяха, ...
199 1

Kърпикожуси тихичко кълнят... 🇧🇬

Затънах здраво. Блато и камъш.
Отрова – газ без мирис и невидим
и тишина: Светът ли те обиди? –
мълвеше. Ето, ти за мен се дръж.
До свойта гръд почти в мъртвешки сън ...
155

Все така върти сезони календарът отънял 🇧🇬

Бързи стъпки, сянка синя цвъркот на врабец припрян,
в мъничката ми градина хризантеми с топла длан,
гали есен златокоса. Всяко венчелистче – стих,
нежни думи. За кого са? За септември... Полъх тих,
пратил, за да я погали... Ще остане ли? Едва ли. ...
334 4 10

Навигацонна книга за рогати 🇧🇬

Потънаха ми няколко фрегати,
инат овенски ме измъкна. Сам.
Навигацонна книга за рогати,
спокойно вече мога да издам.
Уж бяха ветроходни, екипажът, ...
273 2 2

Na ringišpilu pesnikinja plače 🇧🇬

A ringišpil je iznenadno stao,
izmedju neba, tla i pakla. Visi.
Umirajučeg leta mi je žao
taj osečaj, kad' živ si, ali ni si.
Umesto ljubav - bol i sitne laži. ...
260 7

Ти – знак на голото ми рамо 🇧🇬

Вървя и сбирам шепи злато,
красиви есенни листа.
Сега е времето, когато,
да кътам трябва, да пестя.
Та зимен вятър засвисти ли, ...
243 2 2

Бяла смърт в ранни есени 🇧🇬

Виж душата ми мръзне, за слънчице жадна,
дай ми жълто и охра, и златно... Чуй, моля те!
Небесата смалил си - миг два и ще паднат,
и се цупиш, септември... Високо в тополите.
Ранна зима вилнее и чувстваш я. Ледна. ...
137 1

Амнистия? Присъда? 🇧🇬

Дадох ѝ време, колкото си пожела.
Очи в очи да бъдем само двете с нея.
Кажи, ти съдбо моя, даваш ли крила,
или изгарям изведнъж, за да не тлея?
Дарих ѝ сбраните от люде студ и мрак, ...
141 1

Смъртта от огън жребий, знам благословен е 🇧🇬

Такава си, любов, ти скитница ранима,
света на малко пръстче тихичко въртиш,
магия знаеш бяла, хващаща дикиш.
Сърцето си поетът кърпи с нежна рима.
Злословят: Няма те. Аз зная, че те има! ...
220 1 6

Сега стани! Че нося небеса... 🇧🇬

Потъ̀рси ме, намèри ме. Къде?
А уж добре за вечност бях се скрила
и нямах, и какво да окраде,
бях само обич, тишина... и сила.
Разковникът е в думичката "бях" ...
299 5 14

Защото раят в кърпа ни е вързан 🇧🇬

Ще те мълча. Поне додето мога,
какво ли и кого не измълчах?
Не плашат ме порой, фъртуна, огън,
от людските закони нямам страх.
Ще те вървя. Поне додето стига, ...
299 1 3

Щом в този свят за обич неготов 🇧🇬

Вървях и падах... и възкръсвах в полет,
надеждата компас едничък бе
и стигаше ми шепичка небе,
очи на куче, за да ми измолят
най-нежния, предесенния дъжд, ...
212 2 4

Светът за обич е направен 🇧🇬

Да бъде, или да не бъде?
Ще бъде! – рече ориста
и порив – от света осъден,
в сърцето тихо заблестя.
Извади раздвоен език ...
167 1 2

Може би само ти не си в ред 🇧🇬

И погледна към стария свят
незараснала кървава рана,
в миг луната, а людете спят,
в своя сън по-добри ли ще станат?
И в съня си купуват и знам – ...
162 1

Крива възраст 🇧🇬

Толкова е просто. Навършваш 40+/- и започва да ти доскучава. Три пъти по грозен си, както и човекът до теб. Смяната обаче не е съвсем етична.
Питаш се, това ли беше?
Почват странни хобита и сбирки. Сънища от несбъднато минало.
Ти си твоята любовна история?
Твоите творби и кариера? ...
184

Скука ли? Я, стига! 🇧🇬

На кривата ракета – космосът ѝ пречи. Аз не познавам значението на думата скука. 48 часа да трае денонощието ще запълня всяка минута. Учителката ми в първи клас казваше:
"Залудо работи, залудо не стой"
Телевизия почти не гледам, от сериалите ми се повръща, физическият изглед... Важен е донякъде дори ...
222 1

A на човешка обич ти ще ме научиш 🇧🇬

Ще дойдеш, зная обич, ако си готов,
върбите сплитам и на чакане се уча.
Изплакват вместо мене моята любов,
преля реката... В нея си изпуснах ключа.
От къщата, онази с кривия темел. ...
249 1 4

Ех, душа – чергарска орисия 🇧🇬

Скита, броди, няма дом и двори,
ни възглаве. Сън да я обори.
Кукувица – тъжна без адрес е,
кука не навреме. А е есен.
Нощ я крие, слънцето гори я... ...
254 3 6

От триста зими обич да измоли... 🇧🇬

В черупчица от орех се побира,
със зрънце се смалява пак денят.
Светулките отдавна нейде спят.
Прибра си фойерверките Всемирът.
И вятърът листата грубо лашка, ...
162

Овен ли съм, или са ме сменили? 🇧🇬

От мишки и от змии не ме е страх,
но стършели щом видя... и застива
сърцето ми и бягайки от тях,
се озовах в къпината бодлива.
А гроздето - узряло. Падне мрак ...
217 1 5

От мен на парсек, сякаш че градът е 🇧🇬

Рисува ми септември пъстър свят
катери се по тънките върхари,
боички пръска той, където свари,
свирука си и весел, и благат.
Над мене златни дъждове валят, ...
220 1 2

Не мога този свят да променя със стих 🇧🇬

Дотегна ми до смърт увълченият свят,
искрица обич пазя, нежност, песен стара.
Не съм от тези, що от сянка се боят
и скачат само от ръба на тротоара.
Хвани ръката ми! Аз опипом вървях, ...
256 3 8

... и чудесата са възможни... 🇧🇬

Над моето парченце свят,
завивка звездна – тъй красива.
Дори петлите още спят,
безсънието ми отива.
Септември броди вън нечут ...
174 3 4

Крепят небето и земята лудите... 🇧🇬

В хербария на шумни градове
от делника животът закарфичен е
и чакаме смъртта да позове,
без друго няма време за обичане.
Навярно друга някак би била ...
135 4 2

Посока любов 🇧🇬

Когато ти съня ми тих открадна,
изсъска с глас студен и делови
съдбата ми – и зла, и безотрадна:
– Е, скъпа, щом ти стиска, то върви!
Не се замислих даже. Кратък миг и ...
146 1 2

Eзичница 🇧🇬

Пробужда се черказкият ми ген
и аленее смуглата ми кожа.
Навярно от прабаба наследен,
отблясък огнен по ръба на ножа.
В косите мои ветровете спят, ...
298 3

И казват остарявам... 🇧🇬

И казват остарявам. Да, но в мене
живеят откачалки. Двеста, триста
и всеки крах е порив за летене,
ръба на пропаст те превръщат в писта.
Орисницата дето ме ориса ...
211 3 4

Ще любя до деветия живот 🇧🇬

Когато бедността порок не бе
и радиото беше ни имане,
но имахме цял град, земя, небе
и обич – да ни стигне и остане.
Дали ще има или не парѝ, ...
123

Предесенно 🇧🇬

И грохна август. Остаря за ден.
Накуцва леко. Примирен и тих.
Тъгата си продаде я на мен,
за два-три гроша и несръчен стих.
За снежни сови аз гнездо ли вих, ...
187 5

... а просто те обичам. Затова 🇧🇬

Понякога съм дъщеря на зимата,
снегът в сърцето – преспи. Метър, два.
Което няма нищо общо с климата,
а просто те обичам. Затова.
Понякога и август заледен ми е ...
191 2 6

Уж е рано, още не е есен 🇧🇬

Литнаха ятата надалече
в гените заложен път на юг.
Все по-хладно сутрин е, и вечер,
и не искам да оставам тук.
Лятото съвсем е излиняло, ...
183 2 8

Ухаещ на трендафил мокър сън 🇧🇬

Вали над този град полузаспал,
сънят ми скача в локвите прогонен,
напук на браздулиците от кал
дъга рисува. С думи и по спомен.
И станали по тъмно боклукчии, ...
116

И всичко ще си дойде на мястото 🇧🇬

"Ритна кошера" Дими и всичките ми триста откачалки се разлетяха, коя накъдето види. :) Не, не е трудно да си добър, никак даже, трудно е да не очакваш нищо в замяна. Осъзнаеш ли го никой и нищо не може да те спре. Очакваш ли одобрение, приемане, похвала, това не е доброта. Място под слънцето има за ...
354 1 5

... в сърце на птица, в шепичка слова... 🇧🇬

Драснете там, на рабоша черта –
греха ми и пишете, че е смъртен,
аз над света ви – праведно безпътен,
два кръста взела, пак ще полетя.
Вържете ме на стълба на срама. ...
159 1 4