Patrizzia

2.7 results

Не вярвайте на май 🇧🇬

Не вярвайте на май, че пролетта е,
на хвърлей само. Всъщност си е тръгнала.
Крадец – дъждът отнесе дъх омаен,
треперят мокри три липи там, в ъгъла,
\ ...
288 4

... а липите са все не разбрали... 🇧🇬

Този дъжд... Аз си зная, че ти си,
а липите са все не разбрали.
Зад сребристите лунни кулиси,
тихо, тайно душата ми галиш...
Този дъжд от мъглата съблича, ...
306 1 4

... и в думички смъртта да ме ориса... 🇧🇬

Езикът е едничкото имане,
което имам. И е само мое.
Щом сламчица потърси – да се хване
сред бурите духът ми неспокоен.
Денят ви силиконовата пазва ...
179 2

Далечен път ме чака... 🇧🇬

И ето го – напред се вие прав и
светлее – сто пътеки лунни – пътят.
И на приятел пролетта се прави,
и далнини пред погледа се мътят,
до мен подтичва вятър нощен бос и, ...
449 3 4

И треперят стотици щурчета 🇧🇬

И треперят стотици щурчета,
над цигулката падат лъчи,
от душите на птици е взета,
уж е сладка, а малко горчи,
тази тъжна мелодия. Парят, ...
234 1 4

Всеки наш ден от съдбата харизан е 🇧🇬

Всеки наш ден от съдбата харизан е,
а ги пилеем съвсем безразсъдно.
Здраво заключил вратата на влизане
все ни залъгва там с някакво бъдно,
този живот. И в безкрайното скитане, ...
266 2

C клонче люляк... Така... За разкош... 🇧🇬

С пръсти пише по тъмни калкани задъхани строфи
нощен вятър, от лудост и обич, и болка крилат.
Под дъжда е площадът сияен... почти като нов и
капят тихо звездици над стария, спящия град.
Уж свенливо присвива нощта небеса дългополи, ...
205 3 4

В сълзата на врабец ме има 🇧🇬

В крилете на бездомен май,
в сърцето на побъркан климат,
живея. В приказка безкрай.
В сълзата на врабец ме има,
създавам си от думи свят, ...
236 1 5

И не, че съм някоя, виж ме, не съм 🇧🇬

От страничка само, от две и дори,
от книга съвсем циклостилна,
се смея, повярвай от мрак до зори
и шапката гледам да килна.
Съвсем папагалски заучен език, ...
271 1

Чудеса за глупаци 🇧🇬

Сутрин паркът кипи. Буболечки в тревата се щурат,
тръпнат мокри липи. Смътен спомен е снощната буря.
И от ледния град цветовете си – светъл зачатък
пазят... Ще разцъфтят в топъл миг, като вдишване кратък.
Влюбен гълъб върти в свойта човчица тихо света ми, ...
271 2 2

Един глупак бленува звездопади 🇧🇬

Превърнахме душите си в трезори,
отвън е лустро, вътре – студ и мрак.
За обич и за стихове говори,
там някакъв. Безумен стар глупак.
\ ...
368 2 5

Поредна нощ на пръсти тихо си отива 🇧🇬

Поредна нощ на пръсти тихо си отива,
часовникът отдавна спи. Дори и той.
Излъчват сънените улици покой,
луната пълна е и толкова красива,
за мене само сипе злато, не заспива ...
381 1 6

Щом сова с обич спящите целуне 🇧🇬

Остава малко – дъх на птица – кратък
и ще разцъфнат пак липите,
луна - размазан златен отпечатък
упойващ мирис... Как ще спите,
лилави мои нощи? Омагьосан ...
267

Прогрес 🇧🇬

Метлата ми се счупи и това е.
В домашния съвет сме аз и аз,
моторна да си купя най-накрая,
решително и твърдо дадох глас.
Пребродих магазини към дузина, ...
311

Тихо, през такт 🇧🇬

От какво, от какво да се плашиш,
ти сърце? Вече всичко е път.
Зарежѝ полупразните чаши
и лъжите във виното. Кът,
са ти лудости светли, незнайни ...
342 1 5

Когато времевата ми спирала... 🇧🇬

Когато времевата ми спирала,
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят, ...
339 1 4

Бодливa обич 🇧🇬

Дори мен самата до сепване слиса
инатът – в пустиня покълнал.
Законът човешки - на пясък написан,
доказа, че глупост е. Пълна.
Разтвори цветчета, разпери бодлички, ...
287 2 4

Само влакът да тръгне 🇧🇬

На гишето заставам, в ръката си трепетно стискам
шепа златни звездици – цена на заветен билет,
а по релсите вятър, навлякъл карирана ризка,
многозъбо се смее – сега ще го дърпам напред
този влак, дето релсите, сивите, скучните следва, ...
284 3 5

Влак до луната 🇧🇬

Куфарът ми стар е и картонен,
помни смях до съ̀лзи и тъга.
Всяка драскотинка е за спомен,
стих – недонаписан досега.
Мъничко е вехт и поочукан, ...
517 2 13

Макар да знае, че наивен, нежелан е 🇧🇬

Като запалена от двата края свещ,
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш, ...
360 1 2

Ех, животе, стари друже 🇧🇬

Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла, ...
341 4

Подари ми милувка. За спомен 🇧🇬

Спри до мене, минутка ми дай.
Аз съм мъничък, слаб и бездомен,
плач прозира в тъй немощен лай,
подари ми милувка. За спомен.
Майка нямам. Градът я уби, ...
295 1 3

...душата ми – раздадената има я... 🇧🇬

Подавам мъдростта си. На̀! Вземете я.
Предупреждавам само – не разбира,
от намеци, лъжи и междуметия,
и често с лудост сяда на по бира.
Подавам си съдбата. Вие казвате, ...
276 1 2

Добро утро, обич! 🇧🇬

Изгревът е кацнал на дланта ми,
в парка диви кестени цъфтят,
момини сълзи рисуват свят,
в който сто усмивки вятър храни,
с капчици роса, с дъга небесна, ...
324 3 4

Oцелели напук чудеса 🇧🇬

И в сърцето си нося ги всичките
оцелели напук чудеса,
в светли рими им кътам душичките,
от света ви дори да не са.
И не чакам любов, и разбиране, ...
295 4 7

Cвали го – прашен и очукан нимб 🇧🇬

Очите са затворени широко,
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.
Страстта ни – трън за грешници е ложе, ...
283

По дяволите часовите зони 🇧🇬

Към девет сутринта – коняк, бонбони?
Все някъде е вечерта – към шест,
по дяволите часовите зони,
без тях по-леко диша се. От днес
преставам и часовника да нося, ...
289

Лилава е тъгата помежду ни 🇧🇬

Не мога дълго да тъжа, когато
се смее май и прави се на шут,
а залезът за мен рисува лято –
с цвета на рано полудял мавруд.
Сълзите златни пръсчици са в ручей, ...
330 4 4

Кажи ми 🇧🇬

на Емо
Кажи ми, слънчице, издай ми,
ако не знаеш – излъжѝ,
знам, че луната има тайни.
Звездите денем де държи? ...
372 3 7

По два обола иска даже Смърт 🇧🇬

Ако от нещо патя цял живот
това е от главата ми – корава.
И при потребност над съм или под
злобарите. Родена съм такава.
Каквото четох, четох. Наизуст ...
333 1 2

...ти въглен в керемидка ме носи... 🇧🇬

За ден ли ще замлъкна, за година ли,
ти моето мълчание чети.
Торнада през душата ми са минали,
пожари... Оцеляла съм. Мечти,
цъфтят сред пепел и напук на болката, ...
304 2 2

Желанията мои, те са скромни 🇧🇬

Турнирите? Не ги броя отдавна,
не с врагове – с живота си се бих.
Окичи ме съдбата ми безславна,
с ръжда и кал. Пеша съм днес и тих.
Венците цветни другите ги взеха, ...
248 1

Аз мога всичко и не мога нищо 🇧🇬

Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...
326 3 6

C трохи отрицание птиците храня 🇧🇬

Нахакана, дръзка и мъничко луда,
в очите ѝ пламъче – в погледа зов.
На людската глупост ми каза се чудя,
вини ми вменяват в света си суров.
Пиши ми, нареждай ми няколко стиха, ...
362 3 5

Април изплаква своите очи 🇧🇬

Красиво е. Светкавиците – лава
след тях гърмът по стръмното ечи.
Април изплаква своите очи –
да тръгва вече време наближава.
Сърдит ми е. Гневът му – разбираем ...
361 4 7

Животе, все едно дали ще ти хареса 🇧🇬

Поне да пиех – ясно би било защо се
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.
Поне да пеех – ясно би било какви са, ...
353 2

Две детски шепи истини 🇧🇬

Израснах по напечените камъни.
Балканът зиме беше снеговит.
Привикнала на ѝмане и нямане,
издънка на почти изчезнал вид.
И сбирахме звездите – едри кестени, ...
275 3 2

Превърна ме в нежност и ласка, и звук 🇧🇬

Аз сляпо я следвам и знам – не греши,
дори сред фъртуни и хали.
Когато раздавали горе души,
на нас бели птици са да̀ли.
В очите ѝ ласкави дави се плах, ...
341 2 4

Oсмиват го и казват: Луд е... 🇧🇬

И с крантата си, и без нея
едва, но оцелява дон Кихот
и рицарски обича до живот,
дори когато му се смеят.
Със Санчо, или вечно сам е, ...
273

Ako če za tebe lakše biti 🇧🇬

Uljuljkavaju te prazne nade,
vreme tiho godine ti krade,
dušu truju stare uspomene.
Zaboravu daj i njih i mene.
Svojm putem ti polako kreni ...
385 1 7