Patrizzia
2,048 results
Набери ми смокини, моля те!
Виж ги, капят, съвсем презряха.
Щом съпруг си ми – влез си в ролята,
в този дом – без врата и стряха.
За душата ми вече тесен е, ...
  219  10 
Полека спуска се над мен
денят с крила на пеперуда,
от хубостта му удивен,
щастлив съм, че и днес се будя.
Държи душата в нежен плен, ...
  214  12 
От вълци дири в клисавата кал.
Дали свирепа глутница ме гони?
Един си имам светъл идеал
и браня го от хищните нагони.
Наслушах се на колективен вой, ...
  255  10 
Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук, ...
  306  10  11 
Рассвет и летняя заря,
окрашены румянцем,
а суховей уснул в ветвях,
устав от жарких танцев,
он был неистов много дней, ...
  327 
С лъчи усмихнати и коси
с мен си играе огледалото.
В сърцето си дъгата носи
отрязък мъничък от цялото,
с което пълен е деня ми, ...
  302 
През този свят все опипом вървя си
самичка сред тълпите. И не ща
да ми пробутват "точните" компаси
и виждам само хубави неща.
Около мене – сенки очилати, ...
  354  10 
Само по капчица парфюм, уханен. Нина Ричи –"Нина" ,
ще се промъкна в твоя ум, през сънищата ти ще мина.
И с шепа думи в нежен стих дъха ти сънен ще открадна
и вятърът ще бъде тих, звездите ничком вън ще паднат.
Нахална, гола и сама. Жена без минало, без име, ...
  285 
И ще пиша за трелите – птичите,
и за злачните, китни дъбрави.
Шепа хора сте, но ме обичате
та злината душа да забрави.
И ще пиша за синците – сините, ...
  162 
По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.
И сладкогласно вятърно звънче, ...
  328  18 
***
Виж, за кастата избрана
спорт измислили били.
Удряй задника в тавана,
даже да те заболи.
Ако нисък ти е скока, ...
  135 
Понеже непокорна се родих –
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат ...
  501  15 
И пак не спи. Поне да е пиян
поетът – с тъмнината да валсира,
но пълната Луна не дава мира
и пише по високия таван.
И с пламнали очи към него взрян, ...
  207 
Неро, не! Ехти гласът,
всяка пакост е юнашка.
Миловидно всеки път,
маха весело с опашка.
Неро, не! Размахвам длан, ...
  221  14 
Дъждът вали, целува я. Примрялата
земя под него пие, до насита.
Дали любов е? Сигурно. В началото,
за края буреносен и не пита.
Топи се и под устните му, нежните, ...
  276  10 
Съвсем не съм добрата половина, но с лудостта сме в творчески тандем,
но как един злобар не ме подмина? Съня им явно двечките крадем.
А имаме си собствени и пъстри. И сънища, и песни, и щурци,
но някой наобратно пак се кръсти, пред прага ни - магнит за наглеци.
От долната земя ли се понася, невнятен ...
  232  12 
Ще дойде ден, ще дойде смутно време,
словата търся, да те утеша.
Архангел Михаил когато вземе
и моята, тъй грешната душа,
тя ще е луда, от любов грешила, ...
  212 
От лакърдии и от теферичи човеци вдигат врява – до възбог.
Посмя се Сатаната като пич и молѝва скри зад десния си рог.
Какво ли още трябва да запише? Човек ли е – пиши го зла беля.
Почувствал се Рогатият излишен, отвъд джендема сам се запиля.
Напразно търси той душите, в човечеството днешно май са кът. ...
  320  17 
Бунтовникът без кауза присяда,
комай е вече смъртно изтерзан,
от тиквени медали, за награда,
животът му превърна се в бостан.
Той все стои си – сянка еднокрака, ...
  455  26 
Дошло е страшно време, вълче време
и вълците, и те се изпокриха.
От мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха. ...
  287  16 
На Росинанта ме веят ветрѝща,
боса и все гологлава,
вечно до вътъка болките нищя,
в битка за кумова слава.
Мелници страшни. Два-три великана. ...
  385 
Очите мои те с цвета са на череши,
от куртоазия не слагам очила,
и не, че съм каквато нявга съм била,
онази рошла дето вятърът я рѐши,
Ресниците ми крият и до днес дъгите, ...
  225 
Добротата, казват кефи. Стига, бе! Дали?
От завистник – десен, лев и... даже не боли.
Писнало ми от "добрички", но е бял кахър,
слагат някои в кавички думата добър.
Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба, ...
  208 
От фреските едничка си избрах,
стотици са в Вселенската ми църква,
онази на молитва против страх,
започне ли в живота ми да мръква.
И зная – нощем ща, или не ща, ...
  420 
Картинката съставена от не-та,
глад, епидемии, войни,
измъчената ни докрай планета,
с един замах ще промени.
И се ръкуват все неполитици, ...
  236 
Кихам, кашлям посред лято,
вече хич не се търпя,
ама тъй ще е, когато,
пред хладилника ни "спя."
Хората по дребни гащи ...
  349  23 
Каквото имаш до трохичка си раздала
и следваш неотклонно своя трънен път,
от остри камъни нозете ти кървят
и всяка нощ за теб безсънна е и бяла.
По всеки стръмен сипей каменист и рът, ...
  583 
Нощта ми на пета се завъртя,
понеже е несръчна тежко падна,
насън ми прати вино и цветя,
а знаеше – не пия... И съм гладна.
Гладува от година може би ...
  254 
Хлъзгави са стълбите към храма,
а нозете вече не държат,
зная, Боже, зная, там Те няма...
Каканиже поп за кой ли път
думите, а в тях Те е отписал, ...
  168  10 
Не плача аз, а много ми се плаче,
но мъжко съм момиче – няма как,
довчера беше селското простаче,
а днес е градски и голям простак.
Цървулът ли мазолите му стиска, ...
  377  19 
Пътнико, друмнико спри, почини! Тегне умора полека.
Носиш в торбицата хляб и вини, дълга е тази пътека,
нямаш ни дом, ни жена, ни другар. Съдник си сам и джелат,
пътят ти колкото тебе е стар, с теб самодивите спят.
Шепа солчица - от сълзи горчи, хлябът - корица баята. ...
  187 
Разсъмва се и летните зори
са нежни, тихи, леко розовеят,
и в клоните заспал е суховеят
и той от жеги май се умори,
че много дни за миг не се е спрял, ...
  231  12 
В балтончето с хастар поизлинял денят крака по плочките тътрузи.
На "самаряни" доброволно дал, да го шамарят и по двете бузи.
Облечено на голо при това балтончето, че старата си риза,
безмълвно щом го вятър призова, денят ми несебично я хариза.
И ще замръкне, кой го знай къде, глупашката порода - ве ...
  179 
Прегоряха лозите набързо. От сутрин – до пладне
нямат грозде за лек, само жълти листата висят.
Нито капчица сладост. Осите са стръвни и гладни
изпожилен, смълчал се от болка е целият свят.
Тихо свито в къщурката живо е старото куче, ...
  479 
И този ден в зачатък още уморен,
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен ...
  149 
Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...
  300  12  19 
Нощес при мен женица стара
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...
  428 
Да те прегърна? Знай от мене,
че трябва да ги израстеш.
Да смогнеш* сила за летене
над мътния водовъртеж.
Защото тайни всеки има, ...
  248 
Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.
Навярно добра е и вярна е тя, ...
  377 
"Соната лунна" и далечен спомен,
от светли ноти сълбица плете
и сбира се в ръчичка на дете,
светът, а те твърдят, че е огромен.
Ако им кажа, зная, ще сгреша, ...
  136 
Random works
: ??:??