Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

Тогава си спомнете, че ви казах 🇧🇬

Звезди и мрак. Блещукаща къделя,
вретенце ми е месецът. Преде,
а който чудесата разпределя,
ще ме намери. Знае и къде.
И тъничката черно-златна прежда, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-28T21:49:04+02:00 245 3

На вятъра съм лудата съпруга 🇧🇬

Държи ви будни алчност сянка бледа,
за вещи, за парцалки, за пари,
тревата по-зелена на съседа...
Душата тихо сметките гори.
Студено ви е в къщите големи, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-27T21:19:22+02:00 400 1 9

... не обещавам, само ще загатна... 🇧🇬

Дори ако за век не проговоря
(не се боя, та краят е известен)
по-беден е без птиците простора
светът е свит в черупчица от кестен.
И без това смали се и площадът ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-26T20:02:29+02:00 421 3 3

Изтанцувани вини 🇧🇬

Косите ми от мълнии са. Палави.
Кроя си шлейф от нощната тъма.
И идвам непоканена на бала ви,
звездици. Ще танцувам и сама.
От мислите ми непокорно рошави, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-25T21:45:45+03:00 163

Седем вечности дъжд 🇧🇬

Замлъкнах аз, а онемя и ти.
Небето си подпирам и тежи ми,
побрах света си в шепичката рими,
за друг живот ли думите пестим?
И в тишината всеки звук разбит ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-25T09:21:45+03:00 383 2 2

Трудно ще е знам 🇧🇬

Отроче – под сърцето си го кътам
един различен и прекрасен свят.
От техния отдавна хванах пътя...
Звезди целувам, за да не заспят,
за да запомнят тайнствения ритъм, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-24T23:14:11+03:00 182

И целуни го бедния младеж 🇧🇬

На пейка в парка както си четях,
приседна тихо есен дългокоса.
Припламна в погледа ѝ весел смях,
Стани! – ми каза, че палитра нося.
Ще дремна малко, бях на бал нощес. ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-23T20:03:14+03:00 372 2 4

В последния стих 🇧🇬

Ето, справям се. Жилава, силна.
Много музика, думи и смях.
Хоризонтът – далече и килнат...
На инат и напук. Оцелях.
Ето, жива съм. Някак не стига, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-10-21T17:06:21+03:00 414 3 4

Пази ме, съдбо моя, от пейзана 🇧🇬

По дрехите му скъпи марки разни,
в колата дъни чалга, до откат,
шофьорът добросъвестен го дразни,
не прави път... И гумите свистят.
Стъклата затъмнени са. Ауди. ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-21T14:14:07+03:00 170

Не искам да се будя вече 🇧🇬

Сънувах – имам си къщурка
с градинка малка, двор зелен,
кутренце тихичко щъпурка
в ленив и топъл летен ден.
И сгушени цъфтят в лехите ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-20T18:20:46+03:00 217 2 4

А тази вечер даже хич не ми се пише 🇧🇬

А тази вечер даже хич не ми се пише,
стихът е всъщност само бял и празен лист.
И питам се: Дали по-прост или по-чист
би бил животът, ако вярвах във Всевишен?
По-прост със сигурност. Навярно като всички, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-19T23:27:32+03:00 159 2

Не ме жалете 🇧🇬

Не ме жалете. Много ме болят,
крилете, ала с нота или слово,
над тежкия ви от олово свят
аз знам, че ще ме понесат отново.
Не ме жалете. Виното превря, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-19T00:28:10+03:00 212 1 3

Приспивна песничка за ангели 🇧🇬

Среднощ е, не се вижда, но ръми
дъждът ми пише стих като повеля,
два ангела низвергнати, сами
сто облака пред сън ще ми постелят.
А знаят, че тъгата ми не спи, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-18T01:06:40+03:00 175 1 4

Дори и грешно, наше си е чудото 🇧🇬

Нима повярва, че съм те забравила?
Не съм, любов, все с мене си била.
Едно си имам, много просто правило –
сърцето не признава правила.
Завързаха те с думи посивелите ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-10-17T20:48:32+03:00 279 2 2

Mимоза 🇧🇬

До днес се мъчих все да съм перфектна,
в калъпи – изкривили същността ми.
Нехайно днес в огнището ще метна
лъжите и измислените драми.
До днес ломих го – хляб за ненаситна, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-17T12:51:10+03:00 293 3 2

При пълнолуние лъч ако хванете 🇧🇬

Млъкнат ли думите, песните стихнат ли,
близкото стане далечно,
моите лудости - болка усмихнали,
вече звезди са. За вечност.
И лунатичката в мене излъгала ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-16T10:16:29+03:00 206 1 2

Градско чедо 🇧🇬

Градско чедо – село няма,
само двечките сме с мама.
Баби дядовци и лели,
все в града ни са живели.
Кравичка, овца, козарче, ...

Patrizzia

Poetry » For children

2025-10-15T22:23:25+03:00 479 3 14

Любов в хаоса 🇧🇬

Сто пъти пъзела редих. Не става.
Луна добавих. Обич. Топли есени...
Съдбата мине, бръсне го с ръкава,
като листенца златни в танц понесени,
от масата проядена и крива, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-15T21:52:54+03:00 131 1

... с една обичлива тъга... 🇧🇬

Прелива пак кротко във вечер
денят ми. Мирише на дим.
Отнякъде много далече,
го носи ноември. Незрим.
Прозорци блещукат, блещукат ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-14T19:38:19+03:00 172 3

Нали? 🇧🇬

Замлъкнаха ли всичките поети,
та ти, любов, така осиротя?
И дрипите, от сметището взети,
прикрила си с изкуствени цветя.
Забравиха те всички музиканти ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-13T11:48:16+03:00 205 3 3

... само в стихове светя си... 🇧🇬

Не пълзях, долетях и
свикнах все да съм ничия.
Смесих дръзки и плахи,
дисонансни различия.
Не донесох, открих и, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-12T10:19:34+03:00 245 1 2

Ако тръгнеш 🇧🇬

Ако тръгнеш, недей се обръща,
кръстопътища дебнат. Назад,
е онази луна вездесъща,
а пред тебе е целият свят.
Ако тръгнеш... А тръгнал си вече, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-11T19:58:02+03:00 195 1

Звездни трохи за врабец прегладнял 🇧🇬

Облаци, облаци нося в сърцето,
свили до шепа познатия свят,
пазя в душата си нежност, но ето,
бури, порои в душата кълнят.
камъче, камъче пъстро отдавна, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-11T10:10:54+03:00 130 1

Представи си 🇧🇬

Погледът на времето ли? Син е.
Представи си шепичка сапфири,
чуй цигулка - мине миг, не мине,
тъжно помълчи... И пак засвири.
Дланите на вятъра ли? Две са. ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-10-09T22:44:48+03:00 264 3 7

А, да... И съм с метлата... 🇧🇬

Обувките ти – скъпи
и всяка дума – умна,
но аз съм пълна скръб и
мета небесни гумна,
под чула си (зеблен е) ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-09T07:51:56+03:00 234

Душата ми все си е същата 🇧🇬

Вградих се самичка в темели,
оказа се сламена къщата.
А триста я дяволи взели,
душата ми все си е същата.
Ни разум, ни строги закони, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-10-07T23:38:39+03:00 176 2

Да бъдем ангели? И за какво ли? 🇧🇬

В красивите си сънища те ваях,
в стиха си много плахо те целувах
и знам - не ще отида нивга в рая,
обичам ли те - адът ще си струва.
Раздадох си небето, до трохичка, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-10-06T22:17:29+03:00 240 4 2

Инспирация 🇧🇬

За какво ли да ме инспирира
този мрачен и навъсен ден?
Хладно е навън за халба бира,
люта е ракията за мен.
Чаят с ром за болните илач е, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2025-10-06T13:45:43+03:00 268

Но аз съм друга 🇧🇬

Вървя през този град пречистена,
октомври взрян ми е в очите.
И знам – обича ме. Наистина.
Зад недоверието скрит е.
Но ме целува с пръска хладна, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-05T17:43:21+03:00 170 2

Аз гледам към небето, нависоко 🇧🇬

С лъжата грозна борих се, с фантоми,
на минало погребано сред прах.
Веднъж не си помислих: О, горко ми!
Съдбата мен и нея аз избрах.
Пред съдници отколешни и днешни, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-04T21:37:59+03:00 155 2

Български за начинаещи 🇧🇬

На Б.
Започна да ми писва вече, знаеш ли?
Повторих ти го, че и дваж, и триж.
Разбираш български, за начинаещи.
По пътя свой със здраве да вървиш. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2025-10-04T15:26:57+03:00 209 1 2

Рисувай бели ангели... 🇧🇬

Вали, не спирай! Бял, искрящ и чист,
омръзна ми от кал, тъга и киша,
превръщай всичко сиво в нотен лист,
мелодия не мога да напиша,
а само стих. За края и началото, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-10-03T21:28:14+03:00 242 2 3

Xиляда струни скъсани болят... 🇧🇬

С тъгата се разбирам с междуметия
и на език - от времето по-стар.
Замлъкналата песен, ли? Вземете я.
На вас да ви е весело макар.
Луната всуе ражда пълнолуния, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-01T21:31:01+03:00 152

Дойде октомври вихър ненадеен 🇧🇬

Дойде октомври вихър ненадеен,
съня изгони с песничка и стих.
Бохем си, знам, не може да си тих,
душа дъждовна, що през съ̀лзи пее.
Приседна на леглото ми. Боли те, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-01T08:40:34+03:00 202 1 6

И следвай стриктно бреговата линия 🇧🇬

На Б.
Ти в плиткото. Аз в океана. Моя си.
По пътя си що шхуни потопих.
Отнесох два-три замъка. А пояси,
отдавна нямам. Само лунен стих. ...

Patrizzia

Poetry

2025-09-30T22:06:29+03:00 194 1 2

Щом в гърди на поет си сърце 🇧🇬

Засияй, затрепти, засвети ми. Аз следвам те. Боса.
С теб сме странна комбина. И трудно след нас се върви.
Много често сърце, като знаме сред битка те нося,
ти прощаваш ми винаги... С тебе сме луди глави.
Не те питах веднъж как блатата житейските гази, ...

Patrizzia

Poetry

2025-09-29T19:16:44+03:00 189

Чудо мое 🇧🇬

Неразумна е знам, неприета
мойта лудост, но ето валят
вън светулки. Безсъници светят
пак в очите ми. Старият град
всички двери , прозорци заключил, ...

Patrizzia

Poetry

2025-09-28T22:43:14+03:00 218 3

Седем вечности както не пях... 🇧🇬

И защото вали, взех веселие (само под наем)
в разни смешни истории и в ироничния стих,
крия болка, любов... с музикантите само го знаем,
да мълчат и да свирят със шепа звезди им платих.
И защото мълчи, или леден пронизва ме вятър, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-09-27T23:23:21+03:00 164

Лельо Вики, за какво става дума? 🇧🇬

Творбата на Мимето (Мария Димитрова) ме подсети за една стара случка, която си е направо анекдот. На път за морето се отбиваме в Сливен, за да навестим приятелско семейство. Сядаме под асмата и леля Вики (тогава да съм била на 14-15) започва да се оплаква:
– Пък аз вчера цял ден пика̀, ли пика̀...
В ...

Patrizzia

Prose » Humorous

2025-09-27T20:46:22+03:00 291 1 6

Kюфте 🇧🇬

Ще дойде знам по тъмна доба
октомври. Вече застудя
и неохотно в гардероба
дебели дрехи пак редя.
Прибирам рокличките тънки ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2025-09-27T18:12:47+03:00 257 8