Patrizzia
2.7 results
А светът си е както преди... 🇧🇬
През деня си е вашият свят. Аз прегръщам го нощем
и съм ласкава, нежна, и истинска... просто жена.
Сред звездите те търся, не спирам, броя ги. И още...
Моя обич. Делим само думи, небе... И луна.
През деня аз приличам на вас. А приличам ли? Никак. ...
и съм ласкава, нежна, и истинска... просто жена.
Сред звездите те търся, не спирам, броя ги. И още...
Моя обич. Делим само думи, небе... И луна.
През деня аз приличам на вас. А приличам ли? Никак. ...
261
1
9
Hакъдето ти видят очите 🇧🇬
Ние, хората, сме просто едни такива самотни птички.
monilia (Симеон Пенчев)
Понякога самотата е напълно осъзнат избор. Когато си опитал "и меда, и жилото" на това да си с някого, само за да не си сам, или в името на нещо, което отдавна го няма. Успееш ли да се отърсиш от заблудата за собствената си ...
monilia (Симеон Пенчев)
Понякога самотата е напълно осъзнат избор. Когато си опитал "и меда, и жилото" на това да си с някого, само за да не си сам, или в името на нещо, което отдавна го няма. Успееш ли да се отърсиш от заблудата за собствената си ...
183
3
4
И нищо не е случайно... 🇧🇬
Беше зимата на 1991 година. Откраднаха ми кучето. Понесох го много тежко. След месец ми се обади моя далечна роднина, че от кучилото на френската им пуделка Моли е останало едно женско кутре, което никой не иска. Щели да ми го дадат безплатно! Отидох. Видях я. Изтърсаче, по-дребничко от болонка, бол ...
260
4
5
Изтъни се животът ни, колкото сребърен косъм... 🇧🇬
Ще си тръгнеш от мен с тихи стъпки (то кой ли и не е)
всички тръгват посяли в очите ми спомен за дъжд.
Моя стара прятелко, залез полека линее,
нежно близваш сълзите ми. Времето спря изведнъж.
И изтече животът - бял пясък (почти златоносен) ...
всички тръгват посяли в очите ми спомен за дъжд.
Моя стара прятелко, залез полека линее,
нежно близваш сълзите ми. Времето спря изведнъж.
И изтече животът - бял пясък (почти златоносен) ...
194
2
Различен си – каквото и да значи 🇧🇬
Понякога пропада пътят рязко
и питаш се: Аз всуе ли мечтах?
Разппада се светът на пух и прах,
предвкусваш го поредното фиаско.
Огледай се – пълзящите сред кал, ...
и питаш се: Аз всуе ли мечтах?
Разппада се светът на пух и прах,
предвкусваш го поредното фиаско.
Огледай се – пълзящите сред кал, ...
255
2
3
Обичай ме и нека хората говорят... 🇧🇬
Ще дойде сетен ден, ще тръгна надалече,
сто кръстопътища, а краят им – един,
зад мене, грешната – без обич, дом и син,
ще глъхне укор – не в очите ми изречен.
Макар и неведнъж с очи да ме съблече, ...
сто кръстопътища, а краят им – един,
зад мене, грешната – без обич, дом и син,
ще глъхне укор – не в очите ми изречен.
Макар и неведнъж с очи да ме съблече, ...
236
1
Тихо, тихо и нежно поляга навън здрачина̀та 🇧🇬
Тихо, тихо и нежно поляга навън здрачина̀та,
откъм билото синьо прокрадва се полъхът свеж
и додето къщурката нощното рухо намята,
в мене въгленче тлее - негаснещ и топъл копнеж.
И седя под лозницата - гроздова сладост наляла, ...
откъм билото синьо прокрадва се полъхът свеж
и додето къщурката нощното рухо намята,
в мене въгленче тлее - негаснещ и топъл копнеж.
И седя под лозницата - гроздова сладост наляла, ...
204
2
Ти си ми многото... и малкото 🇧🇬
И все го нарушавам някак си,
тъй крехкото ви равновесие.
Мълчах си дълго. Знака чаках си.
Чий е знам. И за къде си е.
Съдбата ли? Тя по скрижалите ...
тъй крехкото ви равновесие.
Мълчах си дълго. Знака чаках си.
Чий е знам. И за къде си е.
Съдбата ли? Тя по скрижалите ...
228
2
3
... и да ме няма, любовта ще ти остане 🇧🇬
В липата стара попритихнал, притаен,
завърта вятърът отронен лист полека,
от злато и коприна прави ми пътека,
че знае колко беше тежък този ден.
Настрой я лирата си, посвири за мен, ...
завърта вятърът отронен лист полека,
от злато и коприна прави ми пътека,
че знае колко беше тежък този ден.
Настрой я лирата си, посвири за мен, ...
247
2
