Patrizzia
2,251 results
Прелетяват последни искри,
в черни пушеци огънят гасне.
И палачът да плаче се скри,
че извършил е нещо ужасно.
Господата вървят към дома, ...
  428  10 
Колко време изтече?
Ти забрави ли как,
в топла пролетна вечер
сред градинския злак,
си говорихме тихо ...
  622  11 
Да казвам ли – простее, до безкрайност,
това да наречем дори творба.
Все пак петичка слагам му – потайно,
а после ти се смея – зад гърба.
Да казвам ли, че всъщност съм велика? ...
  474 
На този залез в кръчмата крайпътна,
денят ми се запи и се разсея,
до някаква платена Дулсинея,
пиян и циврещ посреднощ се гътна.
Намерих сто рецепти, за дайкири* – ...
  270 
Заспиват и сънуват ураган,
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...
  722 
Ей го там, иззад двата баира,
стъпва тихо щастливият юни.
Топъл вятър в косите му спира
и надеждата – да го целуне.
Слънчоглед се ратваря, нечуйно, ...
  263 
Ти разтваряш две длани и топлото,
като слънчева мрежа привлича.
Вън пред прага, лъжите и воплите,
в светли съ̀лзи от мен се оттичат.
И проблясват усмихнати чашите, ...
  370 
Виж, детенце как красива
идва топла лятна нощ.
Месечинката пришива,
рой звездици, пълен кош.
Принцът малък, там, отгоре ...
  738  10  20 
Три дъвки за балони "Идеал"
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...
  482  14 
Оцет изпиваш сутрин – пълна чаша.
И лъскавите вещи са кумирът.
Което не разбираш, то те плаши.
Глупаци – за идеи да умират.
Рабираш бързо клюката, скандала ...
  237 
Не ме разпитвайте! И аз не знам,
защо градът заспива непогален.
Защо замръква като куче сам,
а залезът му хвърля поглед ален.
Защо щурчето тихичко подзе, ...
  168 
Рамка сме, на картината –
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето – ...
  924  14 
За какво ми е тази сетивност?
Като птиче ранено се гуши –
ако плиснат сълзѝте проливно,
предизвиква в сърцето ми суши.
За какво ми е плахата нежност? ...
  435  12 
Превива се, пред вятъра, превива,
фиданка млада, с тънък стан.
Листенцата ѝ трепкат и красива,
е като сън, неизживян,
а вятърът за любовта нехае – ...
  248 
На П.
Прозвънва пак в ушите ми: "Figura ti!*
На смях ще го обърнем, общо взето.
Хей, sorellina**, плитък е кобура ти
и мене ще направиш на решето". ...
  273 
На само седем къси преки от дома ми,
живее още детството, немирното.
Но кой ли ще успее времето да мами?
Опитайте, сигнал да му подсвирнете.
На ъгъла е къщата му – до фонтана, ...
  236 
Той си мисли, че е много важен,
може би дори незаменим.
Цел в живота – само да докаже,
че по криви пътища вървим.
Жили, хапе, лее се отрова. ...
  1189  11 
Ще свири вятърът на крехката си лира,
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?
Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира. ...
  545  12  14 
Тихичко щурчета свирят – върбата се реши.
Косовете не пробират – пак ядат череши.
Хапват зрели и зелени, щедро, до насита,
в яд плашилото се пени. Кой ли него пита?
Дрипавата стара риза никак не е страшна, ...
  394 
Моя е пижамата –
негова е ризата.
Бързичко и двамата,
от люляка да слизате!
И да се прикривате, ...
  427 
Просторът ти до шепичка е свит,
до шиник жито, но с пелин е смляно.
И все не сте си с ориста ти квит,
защото си деветото коляно,
което тежка клетва поразѝ. ...
  296 
В небесата спи Луната –
с облаци зави се.
а гората в тишината
стихове прописа.
Нощи къси, но в съня си ...
  342 
Петък е, на майсторите ден е.
Тостерът ми бълва черен дим.
Как пък да се случи все на мене,
някакъв дефект – непоправим?
От английската закуска, вкусна, ...
  413  14 
Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...
  710 
Сред мократа тревица пак се щура
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.
И вятърът превива стара мура, ...
  1072  12 
И колко сила, колко хъс,
любов и вяра, за добро,
фитилът е с причина къс –
тротил, под лявото ребро,
избухва в пламък ясно син, ...
  191 
Как дълго помни нежната ми кожа,
и ласките поглъща - зажадняла.
В душата ми, удобно разположен,
дори не си помисляш за раздяла.
Сърцето ми, превърнало се в ъгъл, ...
  383 
Откакто лятото ни побеля
и всички луди косове се скриха,
с плашилото черешите деля.
Унила съм и непривично тиха,
написах няколко бездарни стиха. ...
  232 
А казват, че е сиво битието.
Сред фалш и кич. Хранителна верига.
Очи затварям, литвам там, където,
е малкото, което не достига.
Твърдите, че за себе си говоря ...
  767  10 
В дланта ми се свива уплашено странното време,
а кестени диви така неизменно цъфтят.
Не е измеримо, което не може да вземе –
душите на луди – крепящи изгнилият свят.
И не, че са праведни, нито е толкова сложно. ...
  295  12 
Хей, Дороти! Вълшебникът от Оз,
отдавна вече в пенсия излезе.
А принцът тенекиен е и прост,
лъвът – страхлив и много, много глезен.
Плашилото, безмозъчно е. Ах! ...
  460 
Оголях, обосях и мечтата съвсем се прокъса.
За какво ми са скъпите вещи и пъстри парцалки?
Земетръси и бури – намирам ги в памет, но къса.
Колко дълго растях... А останах си толкова малка.
И сега съм трева. Пеперуда с дъха си превива ...
  1028  13 
Поглежда строго, под вежди
животът, в миналото впил,
очи. Закани и вражди.
И порив някакъв, немил,
пак впримчва волните души ...
  285 
Отпуснат ли за малко клупа въжен
и ето – с удоволствие се бесим.
Сами се заблуждаваме и лъжем,
а сметката ни – все едно, към кесим.
Един да тръгне – цяло стадо блее, ...
  370 
На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...
  1936  21 
Като скъпа брошка, върху дрипа,
тишината пръска сто лъчи.
Тихичко в ъглѝте думи хлипат,
начумерено стихът мълчи.
Хич не ми отива да съм кротка – ...
  260 
Полюшват се житата – изкласили,
склонили морно в нивата глава.
Едно щурче, останало без сили,
подръпва своя лък, едва-едва.
По кривото дърво ни лист не мърда, ...
  384 
И давал Си ми щедро, с двете шепи,
картини думи, а главата – луда.
Окатият го мразят всички слепи.
Как на слепец се обрисува чудо?
Перата ми окапаха, изгниха, ...
  286 
И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане, ...
  952  12 
Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.
Плаче пак, плаче, пак, плаче пак, ...
  727  22 
Random works
: ??:??