Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

Живееш, скъпи мой в измислен свят 🇧🇬

> Цитаделно неизтриваеми
> са коловозите, които водят до трона ти,
> а аз потънал в ранноутринна невнятност
> обсесивно не позволявам на стъпките си
> никакво отклонение от теизма на твоя лик. ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2022-01-07T23:31:54+02:00 804 3 7

Грее Бог в невинните души 🇧🇬

Аз съм само шарено кутре,
тихичко душата ми скимуца.
Знаех си, че мама ще умре –
беше стара, мършава и куца.
Сам съм, нямам братя и сестри, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2022-01-07T11:25:46+02:00 759 4 11

Да, казват всички... 🇧🇬

Да, казват всички мракът е море,
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-01-05T10:15:38+02:00 834 5 10

Един побъркан женски дон Кихот 🇧🇬

Не си обичал може би такава,
не си сънувал и не си мечтал,
душата ѝ е сребърен бокал,
до глътчица, до капка се раздава.
Заспива, чак, когато зазорява, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2022-01-04T10:21:29+02:00 702 9 11

Наричане 🇧🇬

И пак е подранила пролетта,
нетърпеливо земна гръд проболи,
какво, че вън дърветата са голи,
кокичетата с дръзка белота,
покланят се, и звънват трели вън ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-01-02T12:05:51+02:00 406 2 6

Бъдете щастливи! 🇧🇬

Ще те накичи с диаманти светлината,
в очите на децата отразената.
Дано си мирна, малко по-добра, богата,
да прати здраве и любов Вселената.
-------------------------------------------------------------- ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-12-31T19:15:26+02:00 853 3 10

Мария Магдалена 🇧🇬

Да беше звяр той би се бил – до кръв,
а тя – цветче, от дъх ще се разпадне.
Не е последен рицар, нито пръв,
удавил се в зениците ѝ жадни.
Плътта ѝ нежен снежнобял сатен, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2021-12-31T12:53:27+02:00 917 4 10

Hе стига захарта 🇧🇬

А как ми липсва зимния Балкан,
одеждите сребристи на елите,
градец един към миналото взрян,
ех, въглени, сърцето ми горите,
а свикнала съм уж на студ и пек, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-12-30T19:46:29+02:00 784 7 13

Пепеляшка 🇧🇬

Нова година. Не съм Пепеляшка,
чистене, манджи, отде, накъде?
Друг да виси в тоя студ на опашка,
принцесата знам, че всичко яде.
Зеле в бидона, бидонът – в мазето, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2021-12-30T11:10:05+02:00 1.5K 1 12

Не ги будете 🇧🇬

Витрините излъчващи съблазън,
честитки – цял неонов водпад.
Клошар – по милост Божия наказан,
да е встрани – отритнат и нерад,
от лъскавото тържество, фалшиво. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-12-29T14:28:46+02:00 706 3 8

За чудо не трябват очи 🇧🇬

"Понеже му отрязаха крилете –
прибраха ги за други времена,
отвързаха му сякаш бесовете
и сложиха на пътя му... жена."
Жени Иванова. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-12-28T11:15:52+02:00 1.7K 8 9

Спомен с дъх на портокали 🇧🇬

Зимна нощ, вън искри белотата,
стиснал крехки, измръзнали длани,
детски спомен дойде да остане,
да накичим с играчки елхата.
Плахо с пръсти игличките гали, ...

Patrizzia

Poetry

2021-12-27T20:02:48+02:00 748 3 5

Разкажете, чули и не чули 🇧🇬

Кръст си имам, с лекота го нося,
мяра е гърбината ми крива.
Тичам след мечтите – гола, боса,
кичурът в очите ми отива.
Думи имам, за да ги раздавам, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-12-26T20:11:51+02:00 604 3 9

Писмо 🇧🇬

Аз искам за Коледа само това,
що няма да купят парите.
От гръмки и празни, помпозни слова,
съвсем оглушах, да простите.
Аз искам ли казах? Неволно съвсем. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-12-25T11:04:04+02:00 800 4 12

Лунички 🇧🇬

Звездите са луничките на лято,
което там, зад Пътя млечен смях,
разсипа по косите ми богато
и заискрих. Ти казваш – побелях.
Опитай крадешком, като тогава, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-12-23T17:35:51+02:00 687 1 4

Рождество 🇧🇬

Сняг вали и вали, и небето високо се вдига
и разтваря невидими двери, за всеки от нас.
Белотата е лист от сияйна нечетена книга,
срича тихо молитва декември пак с вятърен глас.
От сребристи крила китят ангели пух из Всемира, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-12-21T21:01:33+02:00 776 13 18

Магарешка торта 🇧🇬

Късмети сложих доста, сто и два.
То баница не стана – цяла книга.
И ще ти метна пълната тава,
доброто, знаеш, все не ни достига.
И пожелах ти здраве, и късмет, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2021-12-21T10:51:06+02:00 1.4K 2 9

Звездa 🇧🇬

Тя бе обрулена и гладка,
там под върха, плешив почти,
далеч от хули и нападки,
в небе узряло за мечти,
протягаше снага към Бога ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-12-20T10:35:08+02:00 952 6 10

Декември 🇧🇬

Приличаме си с тебе, с дните къси
и с нови кръпки, върху дупки стари.
И новата година ни се въси,
напряко да преминем, към януари?
Приличаме си с тебе, в суетнята, ...

Patrizzia

Poetry

2021-12-19T18:29:07+02:00 525 5 4

Успях! 🇧🇬

Обикновено аз съм тази дето,
си тръгва нощем боса и сама.
Светулка съм и дом ми е небето,
прегръщам сови в нощната тъма.
А ти похъркваш кротко на дивана, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-12-18T19:38:43+02:00 733 6 10

Ама няма! 🇧🇬

Понеже днес съм сита и добра,
в стомаха филхармония не свири.
Кило похапнах печени ребра
и шмугнаха се нейде двете бири,
че трябваше пожари да гасят, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2021-12-18T17:36:17+02:00 509 1 5

Подарък 🇧🇬

Със зимата ни е добре,
е, мъничко спорим.
От тънкото ѝ цигаре
струѝ в очите дим.
Дошла била, на чаша чай, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-12-17T17:56:14+02:00 437 2 6

Cтих в дванайсетия час 🇧🇬

Изпод перото, дума, нито ред,
за празници суетни не излиза,
а времето върви отзад напред –
трепери още в лятната си риза.
Витрини алчни и забързан град, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-12-17T10:21:39+02:00 598 1 9

Под юргана, чудо стана 🇧🇬

Сняг прелита, котка свита,
златното вретено
тихо врънка, нощ е вънка.
Лягай тук, до мене!
Спинкат всички, ти очички, ...

Patrizzia

Poetry » For children

2021-12-16T11:43:19+02:00 1.2K 5 21

Cтих от зимните мъгли 🇧🇬

На пейката, от снощен сняг прикрита,
седи тъга. Увесила е нос.
Кръстосани, следите на врабците,
описват в кратки щрихи делник прост.
А тя дори не смее да попита ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Strict forms

2021-12-15T11:48:13+02:00 681 2 7

Щом спуканата стомна прокърви 🇧🇬

„Сега сме с времето и вечността,
стоте строшени и лепени стомни... “
Жени Иванова
Лепени стомни, сто пъти по две,
кръвта ми някой с глината е смесил. ...

Patrizzia

Poetry

2021-12-14T13:59:47+02:00 624 7 14

Tъй „мъдрия“ смисъл 🇧🇬

Ах, къде ли е онзи шапкар от Алиса?
И защо не съм вече аз малко дете?
Та всесилната Пипи ей тъй да ме слиса,
на дърво лимонадата пак да расте.
Както нощем с мечти в небесата си скита, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-12-14T11:24:59+02:00 504 4 6

Де слънце не огрява 🇧🇬

Виноват - сенсей. :)
Не знам, бе хора! А и откъде да знам?
Кой режисира жалкия спектакъл.
Един по рамото щастлив се тупал сам,
а друг пък сам на рамото си плакал. ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2021-12-12T14:55:56+02:00 668 2 7

Kатарзис 🇧🇬

Задъхват се под стъклен похлупак
и давят се с вината си душите,
и с хиляди : Защо? Кога? И как?
Саванът за крилете им обшит е.
Студено е, но ангели летят, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-12-12T10:51:36+02:00 852 3 10

Предвещание 🇧🇬

Врабец трепери, леден вятър с дъх от скреж ,
душицата му птичата до дън смразява.
Облещена от студ е вълчата Луна,
снегът боде до кръв - куршумени зърна,
прекрасно време. Бяла смърт да избереш, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Other

2021-12-11T17:56:13+02:00 926 1 2

Да мре! 🇧🇬

Умра ли аз и срещнеш ли ги трима
ти ангела, към кръчма да летят,
от стих в стиха, от рима, та на рима,
от мене рая са сменили с ад.
Понеже тъй родих се, вдъхновена, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2021-12-10T13:22:57+02:00 1.6K 2 2

Безполово, безродно, но човек 🇧🇬

Не знам защо не вземат най подир,
в устите тези маски да натикат.
Ще има тишина, ще има мир
и само ще четем за политика.
Безполово, безродно, но човек, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2021-12-10T10:59:13+02:00 1K 4 4

Непосветено 🇧🇬

Двадесет грама, а сбират и святост и грешки,
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.
Все сред златни сараи са хвърлили пъпче, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-12-09T20:02:12+02:00 806 4 8

Cпомен за летния дъжд 🇧🇬

Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.
Тази зима в сърцето сребро е събрала. ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Other

2021-12-09T12:19:12+02:00 822 1 6

Душата ти е незасята нива... 🇧🇬

От сребърната лира на Орфей
огласяна до днес от памтивека,
прегърнала и рожба и злодей,
една страна. По женски е нелека,
във вените ѝ Дунав, и Велека, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2021-12-08T18:46:43+02:00 1.4K 2 5

8. 12. 2021 🇧🇬

По пътя дълъг криволичи
такси от вестникарски лист.
Небе с елмази и момиче
и погледът детински чист.
В полета ягодови скрита ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-12-08T10:38:58+02:00 1.4K 4 1

И нека съм и стисната, и крива 🇧🇬

Слепци сте. Слепотата ви кокоша,
е до носа. Пари, кавги, неща.
Продавате заблуди. Аз съм лоша,
брошурите рекламните не ща.
Космите под носа, поттта, прането, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2021-12-07T13:52:08+02:00 503 1 2

Hехайно споменѝ ме в някой стих 🇧🇬

Прашасала в сандъка ми разсъхнат
стои бутилка ром. Ще я делим.
Щом устните от жаждата пресъхнат
и влезе ни в очите струйка дим.
Прости, че се натрапвам, без покана, ...

Patrizzia

Poetry

2021-12-06T14:29:27+02:00 478 8 12

Поплачи, поплачи, поплачи 🇧🇬

Тихо пя, тихо пя, тихо пя,
цяла нощ този дъжд, под носа си
и последните тъжни цветя
със светулково сбогом поръси.
Да заспят, да заспят, да заспят, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Other

2021-12-06T10:49:58+02:00 574 4 5

С думи на поет 🇧🇬

Без капчица суетност пак наднича,
в замръзналата локва облак бял,
не би ли там звездиците видял
и образа далечен, на момиче.
Което се съмнява в туй, дори че ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2021-12-05T11:04:59+02:00 692 3 6