Patrizzia
2,056 results
На залеза нокътя кървав,
небе с йероглифи изписа
Ще мръкне, ще мръкне тепърва,
ветрец край тополите скри се.
Повика дъждец - да му бае, ...
  282  10 
И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...
  334 
Политането - антоним на падане,
надолу дърпат коренища - жилави.
Умът ни за Вселенска мърост гладен е -
копнежите ни - меркантилно - хилави.
Отдавна закърнели са крилата ни. ...
  314 
Понякога, сред дребните си грижи,
олеквам - от глухарче пухче.
Избирам си грациозна котка рижа,
надявам нейното кожухче.
Дърветата са камуфлажна дрешка ...
  192 
С постоянство ме препъва,
блудният, разгулен век.
Грешници на кръст разпъват,
странник - уж богочовек.
И ожулена, до рана, ...
  316 
Прекипи ли ширата и младото вино запее,
чиста обич във дъбови бъчви - с кораво сърце,
край пламтящия огън две чаши дали ще налее,
капки есенна кръв северняк - със студени ръце?
Ще поседна под шала си тихо, по котешки свита, ...
  255 
В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета, ...
  1271  18  43 
Вземи си всички нощи - пълнолунни,
от вятър изкованите окови.
Свеулките Луната ще целуне
ще плисне дъжд - ще блеснат, като нови,
замислените, стари булеварди, ...
  284 
Душата ми скиталница е - няма тя,
ни топъл дом, легло, ни силно рамо.
Сама се вади на света, от ямата,
небето й е границата само.
Съдбата й така я е орисала, ...
  231  10 
Русалките се раждат само в синьото,
където спят мечтите на момчета,
където храбреци са - ненадминати -
морето им е все до коленете.
И люспестите синкаво - зелените, ...
  323 
Словата се изнизаха - на пръсти,
от болка натежали и сиротни,
че с името ти липсата ги кръсти
обрече ги да светят - доживотно.
Кориците на мъдрите ти книги, ...
  362 
На Г.
Очите ни все гледат към небето,
за клетва, жалба, или благослов.
От немощния старец до детето,
да върже люлка, или за покров. ...
  350 
Прегъвам страшната реалност
и оригами - жерав бял,
творя от времето - брутално -
разцъфва лотос в рядка кал.
Бунтовници, антагонисти, ...
  352  11 
Не беше обич, болка е била,
изплетена от страстите ни стряха
и пеперуди, с огнени крила,
фенерът ги привлече... Изгоряха.
И както сянка плаха в слънчев ден, ...
  700  11  22 
Понякога до кости ме протрива,
ръждивата стомана, на доспехите,
а женски хитринки не ми отиват,
и тривиално прости са утехите,
които в твойте ириси намирам, ...
  444 
За да гориш една божествена искрица е потребна
и чернозем - та златно зрънце обич да покълне
и длан напукана - от живата вода за теб да гребне,
преди от алчност и от студ света да те погълне.
За да сияеш не е нужно тежко злато, ни магия, ...
  1012  14  30 
Ако тръгна на път, позове ли ме вятър - в полето,
ще поискам от времето само за малко да спре.
Да ушия бохчичка от синия край на небето,
с две дъги да си гребна от лятното топло море.
Да сплета във косите си зрънце от златната дюна, ...
  450  13 
Есен в сукман с тежка кошница - пълна,
с грозде преяли, пияни врабчета.
Мъничка, крехка надежда покълна -
плах минзухар с две лилави очета.
Казват - от съмнало кърпи кожуха, ...
  484  12 
Поименно познаваш всички тръни,
които правят рани, по челото ти,
напразно някой там сега се пъне,
да обясни петната в потеклото ти.
Невидимо е мъничкото нещо, ...
  508 
Дълбоко в чернозема рови –
бърлога търси си вълкът.
Овчици – предано готови,
за втори шанс... За стотен път.
Уж помъдрял, уши присвива, ...
  707  12  19 
Когато уж по детски ококорена,
премине пак край дребните душици,
две баби вадят злото й, от корена,
разсичат го, с наточени езици.
Объркала им бримките и плетките, ...
  621  10 
От мълнии диви изгребан,
разцепи се Божият купол.
Щом грешници правят молебен,
уж дъжд е – а огън и жупел.
И къщите плачат, сиротни, ...
  506  18 
Съмнение домашни чехли тътри,
пижамата му - цялата лекьосана.
И с четката - с бодличките, навътре,
търпението реши, нескопосано.
Едно ми е такова...Не Овенско ...
  471  11 
Тихо стене нощта, тихо, дъх не достига,
дива ласка. Гепард - станал коте от чакане.
Тази наша любов, тъй красива - на книга,
два- три мига, с очи избелели, от плакане.
До забрава боли, крият нокти звездите, ...
  589  16 
Прозорцът Луната позлатява
лъчи последни облаци съшиват.
Септември иззад хълма се задава,
пендари - от звездите му отиват.
Ухае вън на пушек и на дюли, ...
  498  10 
Жребец изнервен, с чаткащи копита,
е времето.Тълпата е пияна.
Какво от туй, че някого изрита?
Опиянява кървавата пяна,
от бърните раздрани тихо капе, ...
  515  12 
Ех, българи - сърцата ви юнашки,
ножовете ви - дървени, на дръжките.
И репей сте, на лъвските опашки,
проклинат тихо майките ви, мъжките.
Комити сте и егото безмерно, ...
  479 
Очите ми примигват - късогледи
и ми харесва повече света.
Все още виждам рози, слънчогледи.
Не виждам алчността ви и калта.
И паметта ми винаги избира, ...
  768  10  18 
Трепкат пръсти по тънките черни клавиши,
песента ти се рони - изплакана мъка.
В задимената кръчма неволята тихо въздиша,
всяка счупена чаша е знак - за разлъка.
Кой ли сяда от радост да пие отрано? ...
  791  15 
Жънеш звездите потайно - кръстците от злато,
смугла девойко, в сърцето си носеща птица.
Плачеш без звук, след последното литващо ято,
плуваш в реката, сред есенна синя мъглица.
Дюлите страстно целуваш и в миг позлатяваш, ...
  513 
С шарена пола и гащи,
есента прелита,
блед поет припряно дращи,
стихове, с възхита.
Ято литна отзарана, ...
  483 
Контурите на тялото й сгушено,
размива здрач, на дървената пейка.
Небето е враждебно и опушено
и вятърът проплаква - на жалейка.
Студени, мокри пръсти по косите й ...
  838  11  21 
Между два живота - дъхав цвят,
рони бели листчета, ухае.
До клошаря кротко спи богат,
път към Рая, ангел бял. Това е.
Между два живота - дървен кръст, ...
  719  11 
Слънце препило с роса от тревата, на гладно,
слънчеви зайчета, като мъниста търкаля.
Вятърът тръпне в клонака и май му е хладно,
бърза по улици голи да погне Михаля.
Градски врабчета маршрути, за път каканижат, ...
  648  11 
Блещукат пред очите ми звездички,
какъв ли Муз, ме тъй подкокороса*?
Та до зори играхме си - на жмичка,
а днес стихът съвсем се захароса.
Донесъл беше вино и китара, ...
  1086  16 
Морето е палитрата, а мачтите - стативи,
рисува залез ален по небето, със замах.
Рисува слънчогледите. А август си отива.
Тъга раздра на лентички, безгрижен детски смях.
И върза с тях кобилките, вълните, тъй игриви. ...
  729 
Самотата обича добрите -
да ги кърми на сухата пазва.
Денем тя из вертепите скита,
нощем спомени чужди разказва.
Денонощно държи ги на мушка, ...
  509 
Котка, старица,гнездото - изстинало,
свещник - донесен от странство.
Снимките - късчета шарено минало.
Рожби - далеч в емигранство.
Кучето - само що не е продумало, ...
  560 
Живот ли бе? Непрекипяло вино.
Въвеждане на нов световен ред.
И махмурлук, щом празникът отмина.
Мечтите му - останки от банкет.
И сдърляха се уличните псета, ...
  733  13  14 
Тя се казва Мария. Името според ръста.
Свято име за обич и женски тегла.
Колко пъти понесе и сина си, и кръста
и животa им тегли, и все на жегла.
Тя се казва Мария. И жена е, и слаба, ...
  1182  10  16 
Random works
: ??:??