Patrizzia
2,249 results
Мойта мъдрост – от втора ръка,
побеляла, но някак насила
и кога се събудих така,
остаряла, недрага, немила?
А мислех вечно с тебе ще летим, ...
побеляла, но някак насила
и кога се събудих така,
остаряла, недрага, немила?
А мислех вечно с тебе ще летим, ...
280
1
6
Тази кожа отесня ми,
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.
А бодлите й са много ...
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.
А бодлите й са много ...
489
7
14
Тази кал с цвят на кръв, е дълбоко, под ноктите скрита,
и в сърцето се впиват от борове остри бодли.
Слънце мащеха скубе (уж милва), от корен косите,
слънчогледи се смеят. Плашилото само боли.
Да е камък сърцето балканско, по тях да го хвърлиш, ...
и в сърцето се впиват от борове остри бодли.
Слънце мащеха скубе (уж милва), от корен косите,
слънчогледи се смеят. Плашилото само боли.
Да е камък сърцето балканско, по тях да го хвърлиш, ...
907
7
28
Изплети ми две люлки, от Млечния път.
Знам, разбирам – небесно светило си само,
този прилив солен е, вълните горчат,
а добрите делфини, плени ги таляна.
От лъчите ти стихове светли преда, ...
Знам, разбирам – небесно светило си само,
този прилив солен е, вълните горчат,
а добрите делфини, плени ги таляна.
От лъчите ти стихове светли преда, ...
606
7
12
И когато полека пристъпи,
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност, ...
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност, ...
1490
21
18
А то, като боли отляво – блян!
Та ни ти се живее, ни умира.
Застанал до леглото – Караян,
на мене за инат. И дирижира.
Това, че той е мъртъв, откога, ...
Та ни ти се живее, ни умира.
Застанал до леглото – Караян,
на мене за инат. И дирижира.
Това, че той е мъртъв, откога, ...
311
2
14
Разпаднаха се думите, на прах,
Луната се подсмива: Ха, ще спре ли?
Засяда кост на гърлото. Летях,
придърпаха ме мислите – несмели.
И не е старост, белите коси, ...
Луната се подсмива: Ха, ще спре ли?
Засяда кост на гърлото. Летях,
придърпаха ме мислите – несмели.
И не е старост, белите коси, ...
445
4
11
Стиска пръст, в ръката на дете си,
ален цвят – в косите на момиче.
Песен си, що вятърът разнесе
и на тебе раят ми прилича.
Кървавите ризи са опрани, ...
ален цвят – в косите на момиче.
Песен си, що вятърът разнесе
и на тебе раят ми прилича.
Кървавите ризи са опрани, ...
342
8
13
И мислим се за равни Богу,
в плътта си вкопчени пълзим.
Щом прати мор и смърт, тревога,
молитви, храм, тамянов дим,
възнасят, чак до небесата: ...
в плътта си вкопчени пълзим.
Щом прати мор и смърт, тревога,
молитви, храм, тамянов дим,
възнасят, чак до небесата: ...
258
3
12
Единствен женски месец, с име март,
долита, като лястовичка бяла.
И времето за него е хазарт –
догде заплаче и се е засмяла.
Закичваме ви с мартенички две, ...
долита, като лястовичка бяла.
И времето за него е хазарт –
догде заплаче и се е засмяла.
Закичваме ви с мартенички две, ...
859
4
16
Когато март мъглите разплете
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.
Когато вятър в сухия камъш, ...
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.
Когато вятър в сухия камъш, ...
296
2
9
Ръцете на града са светлосиви птици,
гугукат, пълнят гушки и летят.
В очите, любопитните – съдби стотици
и отразените парченца свят.
По покривите плисва слънчева позлата, ...
гугукат, пълнят гушки и летят.
В очите, любопитните – съдби стотици
и отразените парченца свят.
По покривите плисва слънчева позлата, ...
361
2
15
Миньонче съм – джобен формат,
наследство, от двете ми баби.
В душата ми бурите спят,
светът, раменете ми слаби,
подпират, че би се срутил, ...
наследство, от двете ми баби.
В душата ми бурите спят,
светът, раменете ми слаби,
подпират, че би се срутил, ...
291
6
12
Рие тръпне кобилата
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени, ...
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени, ...
299
6
12
Тишина. Изкорубени плодни дръвчета,
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
379
6
19
И вървеше, и зяпаше, с празни очища,
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...
287
6
15
Пристъпват на пръсти, не смеят да дишат дори,
словата що лудият вятър нехайно разпръсна.
Свещта на треперливо парчета от мрака гори,
за стихове рано е, а за молитви е късно.
В предетата крие се плахо наплашен сънят, ...
словата що лудият вятър нехайно разпръсна.
Свещта на треперливо парчета от мрака гори,
за стихове рано е, а за молитви е късно.
В предетата крие се плахо наплашен сънят, ...
279
2
4
И колкото и да не ми личи,
съвсем се смахнах, изводът суров,
издава луда жажда за любов
и делници - с избодени очи.
Предавам се и с неприсъща жал, ...
съвсем се смахнах, изводът суров,
издава луда жажда за любов
и делници - с избодени очи.
Предавам се и с неприсъща жал, ...
430
3
4
Разстилаха ни празнични трапези,
дедите ни, умрели в славен час.
Годо дойде, но влезе и излезе,
изобщо не му пукаше за нас.
Очите ни са станали кубични, ...
дедите ни, умрели в славен час.
Годо дойде, но влезе и излезе,
изобщо не му пукаше за нас.
Очите ни са станали кубични, ...
333
5
8
Бумеранг намери Стана,
вън, на двора отзарана.
Страти – шегаджия върли,
снощи тайно го подхвърли.
Че му писна, внукът Сашко, ...
вън, на двора отзарана.
Страти – шегаджия върли,
снощи тайно го подхвърли.
Че му писна, внукът Сашко, ...
367
12
Да знаете, че само да ми паднат,
онези двама луди – братя Грим,
ще ги оставя три недели гладни,
писанията ще превърна в дим.
Че приказките за деца са – да, бе, ...
онези двама луди – братя Грим,
ще ги оставя три недели гладни,
писанията ще превърна в дим.
Че приказките за деца са – да, бе, ...
626
7
16
Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...
268
4
13
Пак осъмнах – в душата с камбани,
цяла нощ гоних лунни химери,
та дано път към мен не намери,
тъжен стих. И реши да остане.
Пак сърцето с лъжи го приспивах ...
цяла нощ гоних лунни химери,
та дано път към мен не намери,
тъжен стих. И реши да остане.
Пак сърцето с лъжи го приспивах ...
264
1
5
Почувствах се внезапно стара, суха,
поседнах вън, на двора нажалена.
Разказах на звездите, щом ме чуха,
загрижиха се милите, за мене.
Луната рече: Ти не си такава, ...
поседнах вън, на двора нажалена.
Разказах на звездите, щом ме чуха,
загрижиха се милите, за мене.
Луната рече: Ти не си такава, ...
270
1
10
От овчедушие умрели няма
и наглостта си прогресира.
Щом в яслите ни има слама,
за нищо никой не придиря.
Живота си, за нас го дали? ...
и наглостта си прогресира.
Щом в яслите ни има слама,
за нищо никой не придиря.
Живота си, за нас го дали? ...
289
3
7
И не остана нищо свято,
или катран, или кандилница,
прибира майчински земята
и най отявлени насилници.
И щото все съм трън и драка, ...
или катран, или кандилница,
прибира майчински земята
и най отявлени насилници.
И щото все съм трън и драка, ...
319
4
8
Понеже все се бием по гърдите,
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?
В най-черен ден на леден февруари, ...
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?
В най-черен ден на леден февруари, ...
288
6
6
Съвременнико мой, изнежен,
в кумир превърнал свойта плът.
Хедонистично сляп, понеже,
преситените дълго спят.
От миналото се отрече, ...
в кумир превърнал свойта плът.
Хедонистично сляп, понеже,
преситените дълго спят.
От миналото се отрече, ...
539
8
13
Светът ми се побира в книга
и в три мечти, и детска длан.
Додето погледът ми стига,
е хоризонтът – начертан.
Незримото, да стане зримо, ...
и в три мечти, и детска длан.
Додето погледът ми стига,
е хоризонтът – начертан.
Незримото, да стане зримо, ...
1128
11
22
Безкрайна върволица дни,
животът му, като керван.
Дали светът се промени
и в егото си жалко взрян,
за него вече дом не бе? ...
животът му, като керван.
Дали светът се промени
и в егото си жалко взрян,
за него вече дом не бе? ...
674
3
14
Смръщен е и има рог,
хей, това е носорог.
Плаче уж и драг и мил,
кръвожаден крокодил.
А с пижама, на рае, ...
хей, това е носорог.
Плаче уж и драг и мил,
кръвожаден крокодил.
А с пижама, на рае, ...
710
4
16
Какви били са Ева и Адам?
Уж скромни са, а в райските предели,
какви ли са ги вършили, че там,
единствено допускат се умрели?
Животът на Адам опротивял, ...
Уж скромни са, а в райските предели,
какви ли са ги вършили, че там,
единствено допускат се умрели?
Животът на Адам опротивял, ...
339
6
17
Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици, ...
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици, ...
284
5
12
Чашите с любов изпити,
се търкалят неизмити.
В пепелника десет фаса,
май останките това са,
от любов и пепелища, ...
се търкалят неизмити.
В пепелника десет фаса,
май останките това са,
от любов и пепелища, ...
314
6
16
Как да сгъна сега от небесния свод оригами?
Сиво-сребърен жерав, за малко късмет.
Щом сърцето измръзна, а огънче няма и няма,
а стихът ми избяга, защото го хвана съклет*.
Как да чуя сред зима камбанки в крилата на чапли? ...
Сиво-сребърен жерав, за малко късмет.
Щом сърцето измръзна, а огънче няма и няма,
а стихът ми избяга, защото го хвана съклет*.
Как да чуя сред зима камбанки в крилата на чапли? ...
240
3
6
Родино, уж си наша, а си ничия,
съдбата ти в съня ми загорчава –
отблясъци, от минало величие
и в прашни книги, пожълтели – слава.
Лицето ти, обветрено, отрудено, ...
съдбата ти в съня ми загорчава –
отблясъци, от минало величие
и в прашни книги, пожълтели – слава.
Лицето ти, обветрено, отрудено, ...
264
6
9
Да ти кажа ли, коконо?
Няма логика, в това.
Знаят и децата – слонът,
по цял ден пасе трева.
Да си виждала да става, ...
Няма логика, в това.
Знаят и децата – слонът,
по цял ден пасе трева.
Да си виждала да става, ...
455
4
12
Старият чудак – лиричен?
Тихичко ледът сълзѝ.
Лудостта ми, с пример личен,
май и него зарази.
Стих, като звездичка свети, ...
Тихичко ледът сълзѝ.
Лудостта ми, с пример личен,
май и него зарази.
Стих, като звездичка свети, ...
302
7
11
Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
248
3
6
В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
326
6
11
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
