Patrizzia
2,251 results
Отлита към зората буревестникът,
понесъл дни броени, сол и пяна.
Зове го зла сирена – неизвестното –
последен пристан, дето да остане.
И носят го крилата – неуморните, ...
  770  11 
Помниш ли, помниш ли, сумракът тих,
пейката, тръпнеща в здрача?
Стих, тъй несръчен, на теб посветих,
сричах го – да не заплача.
Помниш ли топлата, милваща длан – ...
  285  10 
Аз ли криво Ти се молих?
Ти ли недочу, не знам.
Влизам все в погрешни роли –
вечно съм за смях и срам.
Плача с глас, за псето старо, ...
  516 
С изрязани от вестник страшни мисли
клошар окъсан милостиня проси.
Градът след него става все по-чист и
преструвките ни се разхождат боси.
Измръзват ходилата им до синьо, ...
  425  11  17 
За какво ли си мислят лодките зиме,
в прегръдките златно - зелени люляни?
Делфини и чайки в съня им ли има,
брадат ли рибар – златна рибка да хване.
Потрепват в просъница – сребърна мрежа, ...
  1063  11 
Хей, чуй ме, драги! Ти – какъвто си и който си,
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците – на закуска.
В душата моя, драги, седем са небетата - ...
  201 
Две шепи присвити и мъничко лято,
от хапеща зима прикрито,
листата – в косите на есен богата,
звезди – пиленца под корито.
Върбовите клони - писукащи свирки, ...
  304  13 
Светът изкриви се, съвсем май изкука,
за левче – надежда, за три лева – лука.
Духът ми по мъжки навярно държи се,
но мъж разлигавен, с перчем и изписан.
От днес обещава, че в чалга заслушан, ...
  398 
В мансардата тиха и скромна,
през малко прозорче брои,
звезди – имената им помни,
измисля им нови дори.
Далеч от тълпата и смога, ...
  423  15 
Сияят локви, в тънки ледени премени,
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели, ...
  409 
Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал, ...
  318  10 
Станал си невидим, дъх прозрачен,
раменете – дозѐми превити.
Ангеле, крилете ти се влачат,
оглуша ли? Чуваш ли душите?
Беше на народа ни водител, ...
  333  10 
Прибоят зимен блъска бреговете ни,
далечен фарът свети упорито
път от лъчи чертае, по вълните
към хоризонта мами ни – за скитане.
Жени моряшки, плакнат самотата си ...
  262  11 
Понякога небето ни проглежда
и детски са зениците му сини.
Едно хвърчило – кърпена надежда,
лети, та под дъгата в миг да мине
и пак, напук на зрелите години, ...
  268  13 
Тежък характер, зарити в пръстта,
до дъно – балканските корени.
Макар ,че не вземам назаем уста,
убива ме празно дърдорене.
Кой бил почесан – на грешно место̀ ...
  425 
Понякога осла̀нено съм цвете
и силно ме притегля земна гръд.
Но щом и плахо лъч в душата свети,
то зима взема въглен за по път,
водица жива – пукнато бърдуче ...
  520 
Каква главозамаяност и слава?
Oт думите се рони звезден прах
и смътното предчувствие за крах,
усмивката щастлива замъглява.
Върти се в орбиталната си крива, ...
  236 
Откъде си перце? Ангелско ли крило?
Ти изписа в душата магически руни –
от орисници три – светъл дар и тегло –
стигма – дето съдбата челото целуна.
Пърхаш тихо в съня и рисуваш ми план ...
  298 
Откъснал и последното перо̀,
от мършавата гъска полужива,
поет реши да бъде – зло, добро,
на лист многострадален заизлива.
А музата се гърчеше, от срам ...
  295 
Изпредох от мрака конец кадифен,
та пътя дано не забравя.
Повтаря ми сова, среднощен рефрен –
зове оголяла дъбрава.
Сред спящи дървета аз виждам светлик, ...
  247 
Уморен, уморен, уморен,
папагалски дъждът си повтаря,
лепнат клепки, отдавна е ден.
Непотребен, виси календарът.
Забравѝ, забравѝ, забравѝ, ...
  847  13  22 
На Дени
В торба - мечта и книга, и комат,
съдбата с пръст посочи и се случи,
и с влажен взор - на любопитно куче,
звездите над главите ни блестят. ...
  429 
Наметнала предзимни дрипи,
градината ми посивя.
Тя спи, а севернякът сипе,
листа, над къщи и нивя.
Оклюмала в калта - последна, ...
  345  10 
Израстна самó, на високото,
отникъде вятър с крила
довя го и, сбъркал посоката,
го пусна, на гола скала.
Орлите, в летежа залисани, ...
  292  10 
Изправя чéло гордостта без звук и
на злобата не плаща скверна дан.
Обръгнала на абордажни куки,
душата – гълъб в Божията длан,
полита след бленувани химери, ...
  352 
Боля ме дълго, сто години ме боля.
Дали изкупих тежка клетва, на предците?
Да имах ангел – имах, но се запиля,
пияниците да спасява и крадците.
Пресъхнал извор под сърцето дълго крих, ...
  497  16 
И някаква унила сивота,
в душата ми мъгливо се разстила.
Усмивките за лятото пестя,
зад девет ключа радостта, немила,
зад девет катинара занемя, ...
  218 
На М.
От пеперудени крилца прашец ще взема,
от лунен лъч палитра ще си изкова.
И по стъклата ти най-нежната поема,
ще ти напиша с в сън сънувани слова. ...
  210 
С упоен дъх на шепа суха лавандула
и капки кръв, по розата умираща,
с парченца мидени и спомени нахлули,
сънят ми се усмихва, неразбиращо.
Че делникът в ребра забива лакти криви, ...
  260 
Зъбато слънце облаче гризе,
в листата котка рови любопитно.
Синигерче, с премръзнали нозе,
изпява си душата ситно, ситно.
Димът рисува карта, на деня ...
  272 
Днес някак по-различен е света
за мен жълтичка вятърът отбрули,
врабците ни видели, нито чули,
залисват се с клюкарска суета.
С жълтица ще откупя есента, ...
  391  11 
На Красето - с обич
Ти знаеш ли, каза ми облаче бяло,
веднъж, но прошепна го тихо,
че блатото лунно било огледало
и жабите мигом се скриха. ...
  330 
Снегът косите със сребро поръси,
а мъдростта ми пукнат грош не чини.
Но слава Богу, още съм с ума си
и плюя аз на вашите причини!
Глава склонили в сигурните ясли, ...
  244  11 
Ноември с охра блясва пак в гледеца
на мършав пес с усмивчица в очите.
Бездомен, полугладен е крадецът,
на добринката, людската разчита.
Проскубаната есен пак подскача, ...
  197 
'Щото, ако бе камила,
гърбав той, гърбата ти...
И мерак, ищах и сила,
златни пясъчни мечти...
Хич, биля не се налага, ...
  450 
И казват съществува, и го има
бленуваното, седмото небе,
рисувам го, с несръчните си рими,
в поточето от сънища гребе,
да хване малка рибка, златоуста, ...
  226 
Разкривен кръст от времето нагризан,
скорушата превива клони голи,
по светъл спомен тъжен ангел слиза,
за мървите души да се помоли.
Самотен поп молитвите напява, ...
  350  12  11 
От зрънце болка истина кълни,
дано светът завинаги прогледне.
Наивницата в мене прокълни
и просто прегърни ме - за последно.
Зрънца бодливи - вярата посях, ...
  240 
Цяла нощ лутах вън, сива вълча душа,
безпогрешно, по нюх обикалях капана,
по небето издрасках карта, да не сгреша,
а в капанът - виж ти!, май Михаля се хвана.
Чак пред ранни зори, неразсънен петел, ...
  291 
Звездите са мъгливи, в пепелно отвъдно.
Сълза на Бог - Луната капва, сред росата.
Неземен глас от мрак шепти: Ела! Ще сбъдна,
с прашинка звезден прах и обич чудесата,
които пише по реката вятър - с руни ...
  361 
Random works
: ??:??