poisonivi81
102 results
Намерих един път, далечен и труден,
Намерих пътека, тъй буйно обрасла.
Но поривът ме зове..
Нали любовта ми е - на слука!
Вярвам в това и сега пак търся пролука... ...
Намерих пътека, тъй буйно обрасла.
Но поривът ме зове..
Нали любовта ми е - на слука!
Вярвам в това и сега пак търся пролука... ...
691
1
Влюбване... Слепота.
Погубване...
Намиране на слепи дири...
Очи, в които все се взираш...
Но някак са... бездомни. ...
Погубване...
Намиране на слепи дири...
Очи, в които все се взираш...
Но някак са... бездомни. ...
721
Къде си, майко моя?
Да те прегърна!
Да ти промълвя!
Че вече се научих аз
какво е да страдаш... ...
Да те прегърна!
Да ти промълвя!
Че вече се научих аз
какво е да страдаш... ...
1010
Не ме измъчвай с твоята поезия...
Велик поет! - На своето падение!
Не ме изпитвай с дръзкия си поглед!
Защото вече знам как гаснеш след зенита...
Тъй жалко, как преди го вярвах...! ...
Велик поет! - На своето падение!
Не ме изпитвай с дръзкия си поглед!
Защото вече знам как гаснеш след зенита...
Тъй жалко, как преди го вярвах...! ...
724
1
Просто си роден някъде!
Дали е само съдба?
А ти вече си там!
Не знаеш как ще тръгнат дните ти.
Просто си хвърлен някъде! ...
Дали е само съдба?
А ти вече си там!
Не знаеш как ще тръгнат дните ти.
Просто си хвърлен някъде! ...
621
Знам как пее тъжната китара.
Това не е песен за всеки...
Ще стене самотнa, спомени ще навява.
Така боли в сърцето, така боли и в мене...
Сълзи когато напират, ...
Това не е песен за всеки...
Ще стене самотнa, спомени ще навява.
Така боли в сърцето, така боли и в мене...
Сълзи когато напират, ...
626
1
Ако имаше нужда от мен,
защо не го показваш?
Толкова дълго мислих и чаках,
но не виждам и ти да го желаеш!
Не те търся вече. ...
защо не го показваш?
Толкова дълго мислих и чаках,
но не виждам и ти да го желаеш!
Не те търся вече. ...
603
Не заспивай лесно,
трябва да будуваш!
Като мене често,
в нощи бели да щурмуваш!
Нека и за тебе , ...
трябва да будуваш!
Като мене често,
в нощи бели да щурмуваш!
Нека и за тебе , ...
604
Плаши ме Божията обич и проницание.
Плаши ме, че Той знае кое е по-доброто!
А то не винаги съвпада с моите молитви...
Плаши ме несигурността,
която не се определя от липсата на вяра. ...
Плаши ме, че Той знае кое е по-доброто!
А то не винаги съвпада с моите молитви...
Плаши ме несигурността,
която не се определя от липсата на вяра. ...
718
А бях русалка, неподправена и чиста...
Моряк тъй опитен сломи ме!
С брада, с лула и всички други екстри!
Излъга ме, невернико!
Измами ме, нали? ...
Моряк тъй опитен сломи ме!
С брада, с лула и всички други екстри!
Излъга ме, невернико!
Измами ме, нали? ...
522
Имах да ти кажа нещо...
Имах, но така и не успях!
Твърде късно беше, нали?
Твърде късно беше за молитви...
Исках една утрин още с теб! ...
Имах, но така и не успях!
Твърде късно беше, нали?
Твърде късно беше за молитви...
Исках една утрин още с теб! ...
548
Не бях ли вчера сякаш на пет.
Сякаш още дочувам ритми далечни...
Домът ни беше весел и изпълнен с гости.
Сякаш пак съм у дома...
Някой подканя: "Хайде -Ламбада!" ...
Сякаш още дочувам ритми далечни...
Домът ни беше весел и изпълнен с гости.
Сякаш пак съм у дома...
Някой подканя: "Хайде -Ламбада!" ...
663
1
1
Ако решиш да дириш корени на злото
сред мрачните дъбрави на душата си,
която уж познавал си до вчера.
Ще си преборил същото до някъде...
Не подир твойта тленна смелост, ...
сред мрачните дъбрави на душата си,
която уж познавал си до вчера.
Ще си преборил същото до някъде...
Не подир твойта тленна смелост, ...
456
Не съм пророк, за да вестя...
За нещо важно тъй съм неспокоен днес!
Не съм уредник, но греша ли?
Че ще вещая тъжна вест?
Сега пред труден избор съм изправен аз, ...
За нещо важно тъй съм неспокоен днес!
Не съм уредник, но греша ли?
Че ще вещая тъжна вест?
Сега пред труден избор съм изправен аз, ...
431
1
Няма нищо поетично.
В този ден, както и в предния.
Всичко тук е прозаично.
На романтика тук всичко бедно е.
Не съм черноглед, ...
В този ден, както и в предния.
Всичко тук е прозаично.
На романтика тук всичко бедно е.
Не съм черноглед, ...
568
2
Ядосан съм, себичен – нищо градивно!
Не претендирам...
Нищо от мен не било позитивно...
Защо ли да се питам?
Защо ли на Господ му беше тъй нужно! ...
Не претендирам...
Нищо от мен не било позитивно...
Защо ли да се питам?
Защо ли на Господ му беше тъй нужно! ...
556
Празен лист попълвам с думи,
но думите мои нямат сякаш душа!
Не съм правилно тълкуван ли?
Не съм ли от тази Земя ?
Прелиствам дните повтарящи. ...
но думите мои нямат сякаш душа!
Не съм правилно тълкуван ли?
Не съм ли от тази Земя ?
Прелиствам дните повтарящи. ...
497
1
Нирвана
Там!
На брега на морето
Зееше вече нощта.
Хоризонт нямаше там, където ...
Там!
На брега на морето
Зееше вече нощта.
Хоризонт нямаше там, където ...
472
1
Вървях по улиците сиви.
Не срещах никого, вървях все сам!
Вървях, препъвах се в промили.
Къде бях, даже не съм знал!
Усетих полъха на нещо чисто! ...
Не срещах никого, вървях все сам!
Вървях, препъвах се в промили.
Къде бях, даже не съм знал!
Усетих полъха на нещо чисто! ...
527
Как си?
Трудно ли се справяш?
Мислиш ли ,все тъй за немислимите неща?
Сякаш само ти оставаш,
Вечният боец с Неправдата! ...
Трудно ли се справяш?
Мислиш ли ,все тъй за немислимите неща?
Сякаш само ти оставаш,
Вечният боец с Неправдата! ...
653
2
Необятно,морето поглъща нощта.
Посипва я с куп от звезди!
И блещукащи,губещи се..
В своя свят припознат,
Те не могат да тлеят във свещи! ...
Посипва я с куп от звезди!
И блещукащи,губещи се..
В своя свят припознат,
Те не могат да тлеят във свещи! ...
589
3
Казах ти:
„Аз не съм най-вярната пътека!
Ти по мен не тръгвай!
Аз не ти предлагам нищо повече!
Ти побързай,че изпускаш влака!" ...
„Аз не съм най-вярната пътека!
Ти по мен не тръгвай!
Аз не ти предлагам нищо повече!
Ти побързай,че изпускаш влака!" ...
539
1
Влача крака…в тишина и тиня.
Влача душа…в пустиня.
Валят ято черни лебеди.
Небето е сивеещо!
Няма дъги и няма неземни красоти. ...
Влача душа…в пустиня.
Валят ято черни лебеди.
Небето е сивеещо!
Няма дъги и няма неземни красоти. ...
559
3
Ти ме взе просто така!
Събра ме от дъното.
Посегна с длан към пръстта.
В дланта си, времето от нея отся.
И утаих се –досущ пълзяща змия! ...
Събра ме от дъното.
Посегна с длан към пръстта.
В дланта си, времето от нея отся.
И утаих се –досущ пълзяща змия! ...
519
2
На парцали накъсах деня си.
Що за ден?!
Съжаление?!
Никакво !
На подметка осъмвам! ...
Що за ден?!
Съжаление?!
Никакво !
На подметка осъмвам! ...
511
2
От водите мътните, калните.
Непристойно потъна, приля се сред тях.
От брега не остана прашинка.
От небето не стига до дъното лъч.
Ти не знаеш чие отражение гледаш. ...
Непристойно потъна, приля се сред тях.
От брега не остана прашинка.
От небето не стига до дъното лъч.
Ти не знаеш чие отражение гледаш. ...
437
1
За моята мъка ,не мога да пиша.
Не мога да вдъхна на нищото -нещо!
Дори на единствена строфа -живот да даря!
Защото в смъртта не успях,
Да намеря нищо ценно.. ...
Не мога да вдъхна на нищото -нещо!
Дори на единствена строфа -живот да даря!
Защото в смъртта не успях,
Да намеря нищо ценно.. ...
509
2
Светът е светлосив,почти безцветен.
Реки от липсва на съчувствие текат по него.
Извират извори от злоба ,вонят на лицемерие.
Съсухрена шушулка-свит човекът ,крие се и чезне.
Залязва сутрин слънцето на Изток. ...
Реки от липсва на съчувствие текат по него.
Извират извори от злоба ,вонят на лицемерие.
Съсухрена шушулка-свит човекът ,крие се и чезне.
Залязва сутрин слънцето на Изток. ...
545
2
Къде си ?
В кое огледало се криеш?
Страдаш ли тихо,
В ъгъла криволичещ?
Къде си ? ...
В кое огледало се криеш?
Страдаш ли тихо,
В ъгъла криволичещ?
Къде си ? ...
795
2
Тръгвам си!По пътя стар ,отъпкан..
Тръгвам си-негонен,но и нежелан .
Егоцентричен,саможив бил съм.!
Такъв съм!
Аз съм хулиган! ...
Тръгвам си-негонен,но и нежелан .
Егоцентричен,саможив бил съм.!
Такъв съм!
Аз съм хулиган! ...
521
1
Писмата ми ,ти не си чела!
Защото после върху тях заспивах.
Когато мислех си за тебе..
До днес, да те виня не исках!
Нали ще бъде твърде жалко? ...
Защото после върху тях заспивах.
Когато мислех си за тебе..
До днес, да те виня не исках!
Нали ще бъде твърде жалко? ...
994
5
На прашната лавица дремят купища от книги .
Романи,разкази ,енциклопедии и стихосбирки.
Преминали през времето-къде разгърнати веднъж.
Къде по пет–шест пъти,четени и препрочитани.
Така си мисля,че се случва често и с жените. ...
Романи,разкази ,енциклопедии и стихосбирки.
Преминали през времето-къде разгърнати веднъж.
Къде по пет–шест пъти,четени и препрочитани.
Така си мисля,че се случва често и с жените. ...
553
2
Където акостират старите фрегати,
Там тръгнах да те диря в утрото мастилено.
На кея ме посрещна стар пират.
Показа ми, по котвите ръждивото.
А кулата на нашите надежди, ...
Там тръгнах да те диря в утрото мастилено.
На кея ме посрещна стар пират.
Показа ми, по котвите ръждивото.
А кулата на нашите надежди, ...
1931
2
7
Не ни ли омръзна?
Нима сме останали глухи и слепи?
Защо никой не дръзва?
Да бъде новият Левски..
Защото ли не смеем? ...
Нима сме останали глухи и слепи?
Защо никой не дръзва?
Да бъде новият Левски..
Защото ли не смеем? ...
552
1
2
Не живей напразно.
Не дишай излишно.
Ти си нужен .
Уникален и неповторим.
Ти си само един! ...
Не дишай излишно.
Ти си нужен .
Уникален и неповторим.
Ти си само един! ...
917
5
Мечтая си и аз.
Все някога да ида на почивка.
Все някога да имам шанс.
Поне за седмица.
Да си почина. ...
Все някога да ида на почивка.
Все някога да имам шанс.
Поне за седмица.
Да си почина. ...
512
1
Кои са тези "пусти" финикийци?
Нарочени за първоизточник на всичко пошло.
Измислили замяната на всичко пожелавано,
Срещу кованото в пропорционалност - злато-зло!
Срещу метал, наречен”благороден”, ...
Нарочени за първоизточник на всичко пошло.
Измислили замяната на всичко пожелавано,
Срещу кованото в пропорционалност - злато-зло!
Срещу метал, наречен”благороден”, ...
582
2
Липсва ми времето.
Дъх на свобода.
Дъх на изгоряло масло.
Вятърът безотговорно.
Рошещ моята коса. ...
Дъх на свобода.
Дъх на изгоряло масло.
Вятърът безотговорно.
Рошещ моята коса. ...
469
2
Една жена излезе.
Пристъпи прага на блок 63-ти.
Като животно диво, тя обходи своя ареал,
и в бързи крачки продължи напреде.
Печеше ярко, февруарско слънце. ...
Пристъпи прага на блок 63-ти.
Като животно диво, тя обходи своя ареал,
и в бързи крачки продължи напреде.
Печеше ярко, февруарско слънце. ...
436
Пише ми се.
Пише ми се много.
Сякаш сърби дланта!
Сякаш в емоции..
Душата прелива! ...
Пише ми се много.
Сякаш сърби дланта!
Сякаш в емоции..
Душата прелива! ...
577
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
