Разследвах се за криминални деяния -
оказах се много опасен убиец.
Че съм се убивала, с хладно старание,
пред себе си, аз не успях да прикрия.
И се арестувах сама. С белезниците, ...
БЕЗСЛЕДНО
Небето ми - пак от градушка е бременно.
И с дяволски нокти раздират гърба му светкавици.
Тъмнее пред мен и неясно е времето
къде лъкатуши живота ми - в дясно ли, в ляво ли. ...
Как ми се свидиш да те събудя -
както заспал си... е грехота.
Трепкат ти миглите - чифт пеперуди.
Страх ме е - чак си задържам дъха.
Мен ме притисна греховно небето, ...
Разпознах те по кожата, дето виси
на ръждясал пирон над огнището -
от бакърен шагрен, на дълбоки резки,
и с ефекти, по-черни от нищото.
Омагьосан жабок - моят жлеб или длаб ...
Веднъж, таман застройвам супата с яйце
и ръся чер пипер и половин лимонче,
на портата похлопа ми едно момче
и хвана да ме кандърдисва за мормонка.
Едно таквоз го гледам - нашенче не е, ...
Хербаризиран сред куплетите,
наметнал тогата на суетата,
пиля години в "страстни петъци",
играещ ролята на Пиета-та.
Теб нощите те чупят на подпалки, ...
Навярно, защото бях толкова тъжна,
(висяха минутите дълги до пода),
врата ти оставих и свих се в окръжност,
със странното чувство, че с теб съм свободна.
Но в твоите сини, лелеяни ляноси, ...
Въобще не мисли, че ще бъда покорна!
Ще си крия лицето с яшмака от грижи,
ще крепя на главата си теб неуморно
и от дните безсолни, гердани ще нижа...
Ще ме храниш с огризките, дето остават, ...
Напича пладне - път го бие.
Щурци раздират с жици прахоляка.
Каруцата скрипти и вие,
и конят куца с двата предни крака.
А той - китарата прегърнал - ...
Присвита в шлифера на своята ненужност,
следя, с очи, циклопите на светофара.
(Зеленото око ме гледа като чужда.)
Стоя пред тях - една нелепа, малка гара.
Стоя. Мълча. Вали. И трафикът от време, ...
Часовникът бие дванайсет. Динг-дон.
И всяка минута е семе.
И всяка секунда се свлича със стон,
в последната глътка от време.
Свисти механизмът и тъмното пръска, ...
>> Ще те крещя
>> след всяка седмица с лисичи дири.
>> От трън - на глог, през шепата сачми.
>> Преди край лакътя на петъка ми да отсвири
>> зиг-заг от капки - ...
В нощта, те препускаха злостни и лигави -
сърдито, ядосано стадо.
Разплискваха рядката кал и се вдигаше,
в просторите воят им гладен.
На ледени локви, хрущящият грохот ...
Не вярвам да беше браздата,
димяща на дъхава порната почва,
платецът за всичките тегави стъпки,
със тежките хлопки и в есенни калове.
Не спряха да ръчкат телците, ...
Ти не знаеш, сладкиш.
Понякога съм зъл.
Миналото ми се разхожда като слепец
между прашасалите купчини книги в дома ми,
между тревясалите гробници знания, ...
Толкова дълго се гледах в познати очи,
че се изгубих в макета на "себе си".
Вечно забравяш се, щом те привикнат да си
грозното пате, сред ятото лебеди.
Падна снегът. И ме дръпна да падна и аз. ...
Докторе! Здрав съм и нищо ми няма!
Пращат ме тука, незнайно защо.
Ама, да знаеш, че хубаво стана -
тъкмо ще чуеш за мойто тегло.
Ей, това женските, докторе... Страшно! ...
Приготвих си шепите да те събирам,
на капка по капка мълчана вода,
на стъпка по стъпка, диря по диря,
на залък по залък, троха по троха.
Намигат ми вечери по самодивски, ...
Освен падежите на всичките ми полици
и его-данъкът, разгален от хвалебствия,
ще ми простиш ли навика да нося сто лица
и имам упорита жизненост от плебса?
Че вместо в битието си да се вклиня, ...
Да останат, искам, някъде далече -
като картини покрай профучаващ влак,
приетите на гости в хола на сърцето,
прекрачили през прага му със кален крак.
Навън да блъсна рязко всичките прозорци, ...
или "Да поискаш да бъдеш човек"
Бе есен, и вятърът беше приседнал сред розите,
да пълни тюрбана си със листопад.
От малкото езеро в папрат и мъх, срещу котиджа,
ме гледаше черният лебед с тъга. ...
(писано върху блокче лед)
Замръзвам, но пиша ти, миличък Кай -
с парчета от лед ти сглобявам куплети.
(И все получава се думата "край!".)
От студ посинях - не си чувствам ръцете. ...
Изтичат от зениците ми хиляди пътеки,
насичат корена на хоризонта,
по мозъка пробягват лампички "Заето!",
а мислите ми - връщат се от фронта.
И празни ми са пеперудените длани, ...
Някой ден, както все ми прегряват бушоните,
та ще взема съвсем да изпуша.
Ще си дигна багажа, Михаля да гоня,
и преставам да бъда послушна.
Не ми дреме от мисли на разни халтури, ...
В алманаха на зимата, в синьо безстрастие,
свежда ледени клепки поредният ден...
Уморен и скрежасал от ялови кастинги,
се завръща унило в познат мизансцен.
Днеска също не му беше ден за Оскари, ...
