velikataniki
211 results
Ти идваш по-спокоен от съня.
Така ми е приятно да се случваш,
че често лягам си и през деня
и чакам на любов да ме научиш.
Предричаш ми все хубави неща. ...
  1467  28 
Прахосница е. Някаква Мария.
И сладки демони са й в косите.
Проклетница е. Повече от тия,
които доста трудно се обичат.
Записва си за срещи и раздели. ...
  1777  35 
Ако днес съм различна за теб,
то там нейде така е написано-
да разреждаш кафето със лед
да го пиеш без захар, замислено.
Да се чудиш защо е така ...
  2131  35 
Обидих ли те с нещо, мили Боже,
та бури ми поднасяш за вечеря?!
Преглъщам ги, но сухи са и с кожи.
Присяда ми...и залъка трепери.
Подмятам го накъсано с езика. ...
  2509  17 
Навярно напоследък склерозирам,
събличам се и чакам да ме стоплиш.
Денят ще бъде хубав – прогнозирам.
А времето ли? То ще е разкошно.
Земята ще се врътне като луда ...
  1537  33 
Тръгнал Пуйо през горичка
по закътана рекичка
той смелчак,
наш юнак.
Тръгнал Пуйо да превзема ...
  1418  28 
“Черен си. Ще трябва да те боядисам.” ulianka (Юлия )
По дяволите - толкова си черен!
Прощавай, но не ще те боядисам.
Достатъчно е да ми бъдеш верен,
с къртича слепота да ме обичаш. ...
  4343  49 
Добре дошъл отново във съня!
Седни! За теб омесила съм питка.
Аз чакам вече толкова лета
отново да разпусна тези плитки.
Не пушиш вече, жалко, и не пиеш, ...
  3568  42 
Понесох те нагоре към скалите.
Навярно си най-тежкия ми кръст.
Студено беше, а ти пак проскита
душата ми със своя полуръст.
Така те нося вече Х години ...
  1906  33 
Не ме обичай, аз не съм добра.
И вечер споря често със покоя.
В душата ми си сви гнездо страха
от мисълта да бъда само твоя.
Разбивам се в лицето на морето - ...
  2093  40 
Спиш ли, Поете?!
Какво ли сънуваш?!
С листото на цвете
дъхът ми рисуваш.
Спиш ли, Творецо ...
  2742  39 
Моят ден е оскъден от нежност
той не търси в тъмата светлик.
Пропилян до дълбока небрежност
ще си тръгне отчаян, без вик.
Той си тръгва и крачите двама ...
  1710  34 
„И само, само в погледа на майките
узряло тегне гроздето на болката.
Но истината, всъщност, както знаете,
е, че за тях и майки няма толкова.”
Бодат в очите ни от ужас, ...
  2142  26 
Бяха ли се свършили мъжете,
че точно теб в просъница целунах?
Летя ли, не, отсече ми крилете,
а без криле небето се бълнува.
Ограби ме страстта, като вдовица ...
  1205  32 
Той е всичко и нищо до втръсване,
моят мъж е това... от съня ми
притиснал сърцето до пръсване
и прогонил от него страха ми.
Нереален е, Боже, с усмивките ...
  1529  42 
Износила палтото на съдбата
тъй скиташ прашна и унила,
подвила крак, а нейде под полата
една любов болезнено се скрила.
Едва ли си приседнала за отдих ...
  1057  37 
"И губя цвят… И чезне смисъл..." - Илко Илиев
Не губя цвят, умирам във прозрачното.
Не чезна, няма как, не съществувам.
Блуждая там далече в непонятното
и с бурите в очите се сбогувам. ...
  1160  29 
Пред тебе даже Господ се смали,
дявола се свря във миша дупка,
небето над земята се стопи,
морето се зарина със черупки.
Настана суша в мократа ти гръд, ...
  1280  36 
Ще те посрещна посред нощ пред бялата алея
и тихомълком ще сведа пред теб глава,
посърнала от мрак в тъгата си ще се засмея,
а в самотата ще се вгледат капки синева.
Ще дойдеш плах и в болката ще те погаля- ...
  1242  37 
Къде я намери такава проклета
да мрази цветята и слънцето даже,
да носи греха си дълбоко в сърцето
и с вечност рогатият дявал накаже.
Къде я намери такава чепата ...
  1324  32 
Тя е тъжна и иска да плаче,
да оглозга тъгата до кост-
да я сдъвче, изплюе и влачи.
Тя е в себе си малка и грозна
и усмивките чупи на две, ...
  1719  43 
Заспа щурецът в мъртвата ни стая,
заспа и недосвири свойта песен,
а все дочувахме, че идва края
и носи на гърба си мокра есен.
Изгасна светлината на покоя ...
  1622  37 
На Йован(сина ми)
Мило мое и Вечно момче,
не написах за тебе поема,
той - животът и така си тече,
кой каквото може ще взема. ...
  1354  37 
Почти умрях докато се разделяхме
и се стопяваха в небето птиците.
Така през зимата дори постелите
измръзваха отвън на жиците.
Почти живях и аз, сред вълците, ...
  1332  36 
Ти виждал ли си сянката на дъжд
да пада бавно зад гърба си.
Или зората да зачене ръж
от утринния писък на гнева си.
Не си ли виждал спомените в мен, ...
  1346  35 
Аз боля, като старите грешки
и те гърбя със всяко сбогуване.
Все разместваш по някоя пешка,
но се свърши с твойто царуване.
Аз цедя от небето копнежите ...
  1628  40 
Навярно липсваш на ръцете ми,
защото са изтъркани и сухи,
и бръчките по тях са вплетени
в мечтите ни пустинно глухи.
И вечер ме спохожда тая липса ...
  1340  37 
Плачи, майко , плачи
за едничка ти Вяра,
че любов не личи,
щом се люби със мяра.
Жали , майко, жали ...
  1309  23 
Като птица унила
във съня долетя,
със крилете обвила
всеки стон на нощта,
после бавно съблече ...
  1370  24 
И защото съм мътна и дива река
те повлякох в дълбокото с мене.
Нямам пристан, но пак и така си тека
към безкрая на лудото време.
И защото съм тиха и твоя сълза ...
  1201  34 
Вечер по тъмно се гонят светулките
с бляскаво нежни очи от сатен.
Лутат се в мрака си, търсят милувките
на безграничния пролетен ден.
Цъфва надеждата в бяло облечена ...
  1217  34 
Когато си тръгна от мене любов...
нямо те гледах от ялова нива.
Гърдите ми сложиха черен обков
за всяко друго непонятно отиване.
Когато си тръгна от мене любов... ...
  1301  30 
Притиснат в ъгъла на самотата
броиш секундите на тази нощ.
Тъй бавно се изнизва и луната
над мрачния небесен кош.
А някога крадеше любовта ...
  1412  25 
Вдъхновена от poeta (Илко Илиев ) – „ Баба ми – птицата „
С пръсти от обич замесваше хляба,
нямо преглъщаше всяка троха.
Цяла вселена в душата побрала,
до край не познала що е греха. ...
  1168  33 
Мъглите се събраха за вечеря
под върховете на балкана.
Земята се покри с постеля
от любовта ни разпиляна.
Дъждът свирепо се изсипа ...
  1876  44 
Боде ли те...отляво...във гърдите?
Нали такава, твоя, ме направи!
Да бъда бурена обвил скалите
със корени от гнойни рани.
Да, дива съм...и мокра, и студена! ...
  1476  30 
В отнесения прилив на деня
вълните се отдръпват от прибоя.
По-силни са дори и от съня,
от жаждата, че съм отново твоя.
Пробита лодка, с алено платно, ...
  1237  34 
Бледнеят пред тебе искрите
обвили съня на нощта,
с воал от безумства покрит е
чаровният смях на деня.
В орисани черни полета ...
  1405  32 
Ти върви...покорявай надежди,
прекроявай износеното си сърчице.
Не се връщай назад, не поглеждай.
Какво ми остана, не питай, момче.
Ти препускай към святата пролет ...
  1101  27 
Колко минаха, майко, колко още остават?
Върволица от парещи, морни години,
лъкатушат пред себе си пак в надпревара,
като тягостен стих от закърпени рими.
Как не мога да смятам, от числа не разбирам! ...
  3003  30 
Random works
: ??:??