velikataniki
207 results
Прекосих разстоянието
от земята до небето,
за да те усетя отново.
Възвишена над смъртта.
С наведена глава ...
  824  21 
Не желая милостта на „ Боговете „
в букет от свещи за накрая.
Угасете лампата...и тя ми пречи,
пречи ми да виждам светлината.
Не желая слънчогледите в полето ...
  1477  21 
Гледам нещо си умислен,
забил глава в повърхността
на неизмислените мисли
върху прозрачните платна.
Четката ти вече се разпада. ...
  1054  41 
Крещеше когато се раждаше, толкова крехък в ръцете на Бога. Чувах виковете ти от земята и се молех Той да те пусне да слезеш при мен. А ти крещеше и крещеше, сякаш искаше да сгрешиш. Когато се изтръгна от ръцете му виковете ти стихнаха бавно и тръгна да падаш. С бясна скорост идваше към мен. Тогава ...
  748  11 
Мечтая за прозорец без решетки
и малко светлина нахлула там,
там дето нито свещ ми свети,
ни пролетните мигащи светулки
проблясват със нищожен плам ...
  975  26 
Пропуснал си отбивката по пътя,
сгуши се в мен под мокрите пера.
Криле разтворила да те прегърна,
забравих да се скрия от дъжда.
Измокрих се, докато те дочакам ...
  612 
Неделя е... И страшно ми е криво...
А помня как обичаше неделите.
Но в моята е дяволски мъгливо,
защото не привикнах аз с разделите.
Следобед е... Дойдох да те намеря. ...
  1728  30 
Случайно си заседнал във началото,
от сутринта си самотния отшелник
и сънен пак се спъваш във стъпалото-
безспорно този тъмен ден е понеделник.
Някакво задръстване в главата ти ...
  2051  40 
Разрушителна сила разклати покоите
на кроткия приспан копнеж,
неизживян, безвъзвратно пропъден
от плътта и душевния гнет.
Неизречени думи обзеха ...
  585  13 
И ти стига празни думи да редиш
на времето в измъчените строфи?
„Живот” в кавички ли е?/- Виж/,
прикрит зад калните окопи.
Стига ти да бъдеш полужив ...
  727  14 
Черна магия,огнени кръгове
галят косите ти, чер е деня
потъмнял от тревоги и ядове-
остарял и безвкусен плода.
Гнила костилка, червеят гладен е, ...
  942  28 
-увеличен размер
В подножието на балкана старопланински,
закътано в скута на прекрасните му синове,
като в гнездо на лястовица скрито,
омайва до полуда моето градче. ...
  2402  28 
Познавам този поглед, вглъбен в прокъсаните отчаяния,
като окаян скитник принизен до плътската наслада,
тъй здраво стиснал вярата с безумните й обещания,
тъй празен взор обагрил във безцветност небесата.
Познавам и зениците ти...в блясък свити са от огъня ...
  827  15 
Дойдох днес по - истинска от всяка болка във битката със времето.
За щит понесох кръста, детските мечти, усмивките и радостта,
не взех оръжие, огледах се, останала сама със себе си във бремето,
а битката не бе илюзия, воювах днес не с кой да е, със старостта.
Аз морна легнах непринудено под гилотина ...
  850  27 
Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета, ...
  707  15 
От небето се изсипа огнена лавина от звезди,
наметна земята горещата траурна дреха
и с тъжна усмивка в поклон се смири,
под прашния купол с невинна утеха.
Планетите объркани се лутаха в умората. ...
  614  19 
Днес се гримирах за теб...в косите си вплетох вятърни бури.
Сложих червило и молив за форма, за цвят… впит във устните.
После надлъгах очите, че мрачните сенки били помежду ни
само палитри от слънчев прашец, посипал във златно клепачите.
Облякох си рокля с дантелена нишка от живота бродирана... ...
  763  19 
Отричай ме
в най-непрогледните бездни
на душата си,
дълбоко в мрачната тъма
ме обкови в обезвереното внушение ...
  789  18 
На гроба й приседнал със въздишка,
не се виниш за тръните в пръстта.
И аз съм тук, една прозрачна нишка
под булото на втората жена.
Не съм подарък, нито съм икона, ...
  655  28 
Понечих днес да те погаля,
Животе мой, но не посмях.
Понечих да те изпреваря
и от сълзите да пожъна смях.
И пак съм тук, в един и същи ден... ...
  669  13 
Защо са ми, Господи, тези студени ръце...
да ги кръстосам върху гръдта си бяла?
И два чифта невинни, детски криле
не стигат, щом небето го няма.
А тези лилаво-сини Боже нозе... ...
  664  13 
Заспивай, обич моя, непробудно... във тази спяща приказка,
измъчила деня ми от тревожни истини, тъй болестни внушения,
нахлули алчно в самотата на великата, от нас измислена,
утопия на неправдивите и нелогични, истинни падения.
Във истината, обич моя, те намерих неоткрита, недовършена. ...
  1687  21 
На В.
Заклевам се да те обичам...
Винаги и завинаги,
тук и сега.
Заклевам се да те обичам ...
  1617  17 
Повярвай ми, в един-единствен ден ще те помилвам,
обходила отчаяна сред самотата цялата земя.
Ще съм безгрешна в този светъл миг и ще политам...
Не се страхувай, падна ли... ще издълбая вечността.
Повярвай ми, че този ден за нас ще е последен... ...
  924  20 
Какво ти става...Магдал/ен?
Нима не вдишваш вече...
аромата на препечен карамел,
изваян върху хрупкаво човече...
Не те ли мами още... Магдал/ен, ...
  681  11 
На моята Гергана
Нима съм слаб, защото вечер плача
под свода ти, обагрен с блудкав цвят.
Преля морето и във утрото покани здрача,
а вместо да съм тъжен, аз запях... ...
  920  18 
Проплака небето ти, Господи, изплака се в пустия ден.
Раздвижиха се пухкавите облаци и онази светлина,
пронизваща всяка тягост и морна тъмница във мен
се отскубна сияйна от себе си, споделена, сломена.
Посяха земята ти, Господи, осяха я с тръни бодливи. ...
  949  28 
Сънувах, че летя...
Сънувах, че душата ми отлита.
Високо над пъстрата дъга...
Сънувах, че смехът ми победи сълзите.
Сънувах, че поне веднъж ...
  775  13 
В мен изригват нощните вулкани,
над покоя ми спящ, древни крале,
без корони. Свистят урагани,
някой душата ми с „обич” краде.
Спестете ми трохите си от съжаление. ...
  929  18 
За Мечтите.
Изживях хиляда бездарни живота
и нито един недостоен за смъртта.
Пламвах и догарях, факла кръстоносна,
все за теб, моя вечна мечта. ...
  633  18 
На В.
Що значи лирика и проза,
щом няма радост и покой!
Лирична е душата ми, но грозна
във лудостта на изгрева мой. ...
  1196  13 
Вече не помня виковете на пеперудите,
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди ...
  745  14 
Ослепя денят ми без тебе.
Сляп и пустинен, грозно заспал
под ритъма на мъртвите морета,
притихнал, непробуден, прокълнат.
Заспивам завинаги сега. ...
  1097  24 
Безпомощна съм, скъпи Татко.
Думи не намирам за разтуха.
Еделвайсът разцъфтя в скалата,
буренът треперещ съхне в скута.
Побеляха косите ти, Татко. ...
  1916  11 
Будна съм.
Стрелките се събират.
00:00 е часа.
Безсъние! У тях се взирам.
Полудявам ли, или греша. ...
  822  21 
Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да в ...
  866 
Поля от слънчогледи.
Високи, стройни
слънчогледи.
И всички все с главички
изкривени, гледат ...
  912 
„Елои, Елои, лама савахтани“*
Ах, „хубави” сте, сенки мои.
През пътя ми минавате безпътни.
Загнездени във паметта в застой.
Злословите без жал, безплътни. ...
  1813  20 
Без теб ще прелеят от пяна всички морета.
Ще плъзнат червеи в ума ми, неродени пеперуди.
Какавидите ще се задушат в утробата проклета
на мухлясалите позеленели пашкули.
Без теб ще помръкне в ненавист небето. ...
  700  13 
Средата на нощта настъпи.
Брутално, толкова брутално
в гората сред дървета гъсти,
глутница животни, кръвожадни.
Очите им светят - фосфорни бисери. ...
  521 
Random works
: ??:??