velikataniki (Николина Милева) - Works

Гневът на Създателя 🇧🇬

Тридесет сребърни кръста
свити в кесийка от кожа на вълк,
ще се забият в сърцето на Бога,
като стрели от дивашки лък.
Смъртта ще обикне живота. ...

velikataniki

Poetry

2011-01-03T09:38:41+02:00 1.4K 31

...нямам нужда от това обичане 🇧🇬

Какво си мислиш! Ето пак говориш глупости
...че съм недорасла...Само недолюбена!
Спести ми клишетата, тъпите илюзии,
мога и без тях да остана вечно глупава.
На мен не са ми нужни вече ясни обяснения. ...

velikataniki

Poetry

2011-01-02T12:34:46+02:00 1.3K 21

Отивам си... но вие не плачете 🇧🇬

Остарявам... Уморени, годините
катерят се по хлъзгавите хребети
на дните, нагиздени със минало.
Катерят се, а сякаш падат преломни.
Смалявам се... Скована от тревогата, ...

velikataniki

Poetry

2010-12-31T23:37:55+02:00 1.2K 20

Светът подскача клоунски 🇧🇬

Светът се сви на топка по принуда.
Оттегли се стария пчелар.
Светът се сви и не като по чудо-
на Бог му писна вече да е господар.
Светът подскача клоунски, ...

velikataniki

Poetry

2010-12-30T09:34:03+02:00 959 23

За и от душата.... 🇧🇬

Ослепяла в чернилката от взиране,
издърпах те, потънала до шия в тинята.
Стиснах те, изпищя, като пред умиране.
Да те стопля исках, толкова изстинала.
Оглуша, горката, от вслушване, ...

velikataniki

Poetry

2010-12-27T15:13:55+02:00 929 16

Спаси душата си, скиталецо, от пустотата! 🇧🇬

Спаси душата си, скиталецо, от пустотата!
Небесна жар вещае злото на земята.
Падни, невернико, на вярата в краката!
Измий ръцете си, докоснал нищетата,
с водата на Ония, що разлюби Сатаната. ...

velikataniki

Poetry

2010-12-26T12:28:28+02:00 1.1K 20

Роди се 🇧🇬

Роди се от сълзите на Бащата.
Самият Той бе чист, като сълза.
Във чудна нощ обичана и свята
Иисус от яслата проплака.
Роди се в сламена постеля, ...

velikataniki

Poetry

2010-12-25T00:11:52+02:00 1.3K 1 18

Живот вдъхновение 🇧🇬

Грабвай, кроячо, метър – мери.
Мери и режи, колкото трябва
от годините люти, прелютени,
само празници в мен остави.
Грабвай, шивачо, иглата. ...

velikataniki

Poetry

2010-12-23T13:05:42+02:00 1.2K 20

Останах за теб неизмислена 🇧🇬

Гледам те...отчуждена и есенна,
в тъмна сянка приспала мечтите.
Сън в реалния свят, като песен е…
тежест затрупа свирепо гърдите.
Аз те чакам сърдита и огнена, ...

velikataniki

Poetry

2010-12-21T10:28:15+02:00 949 20

Последен полет на душата 🇧🇬

Дочаках слънчев лъч да ме погали в мрачно утро,
а птичи глъч омайно се сбогуваше със есента
и тя си тръгваше, пътуваше към Теб със пусто
ято птици, уплашени във устрема си от снега.
Виелици и преспи свити в заскрежени думи ...

velikataniki

Poetry

2010-12-20T12:54:19+02:00 975 9

Луда съм 🇧🇬

Луда съм, вярвай ми, луда съм.
Полудяла от весели мисли.
И щастлива подскачам
в реалния сън
на жмичка играя си с всички. ...

velikataniki

Poetry

2010-12-19T09:53:33+02:00 1.8K 24

В моят дом е тихо 🇧🇬

В моя дом е тихо, толкова тихо,
че можеш да чуеш падането
на последното изтръгнато дихание.
Толкова е тихо, че звукът
на това последно дихание ...

velikataniki

Poetry

2010-12-17T09:36:57+02:00 2K 17

Смъртта... ще се превърне в хляб за гладните... 🇧🇬

Ако земята спре на половина... в очертанията на пътя си...
и заблудена се покае, мислейки, че е пристигнала у дома...
Ще се събуди слънцето, обърнало лъчи към себе си,
а сянката му ще надлъже нагло другата страна на вечността.
Ако ти прекрачиш прага на безкористните в мен илюзии, ...

velikataniki

Poetry

2010-12-15T22:37:12+02:00 876 9

Неживяла 🇧🇬

Вълни обливат покоя ми нощем
от рисува ни стари платна.
Разпознала се в птичето все още
сламен дом на дървото си гнездя.
Бури разкъсват ме изнемощяла. ...

velikataniki

Poetry

2010-12-13T11:29:23+02:00 1.2K 19

Плаче Бог за неизгрелите звезди 🇧🇬

По "Charlie St. Cloud".
С лодката на детството пътувам
по пенливите от щастие вълни.
Гневът ти с радостта си предизвиках?
Смехът ми ли до болка те рани? ...

velikataniki

Poetry

2010-12-11T13:17:14+02:00 894 25

От земята до небето 🇧🇬

Прекосих разстоянието
от земята до небето,
за да те усетя отново.
Възвишена над смъртта.
С наведена глава ...

velikataniki

Poetry

2010-12-09T23:40:28+02:00 996 21

Не желая 🇧🇬

Не желая милостта на „ Боговете „
в букет от свещи за накрая.
Угасете лампата...и тя ми пречи,
пречи ми да виждам светлината.
Не желая слънчогледите в полето ...

velikataniki

Poetry

2010-12-08T07:43:00+02:00 1.8K 21

Без очила 🇧🇬

Гледам нещо си умислен,
забил глава в повърхността
на неизмислените мисли
върху прозрачните платна.
Четката ти вече се разпада. ...

velikataniki

Poetry

2010-12-06T08:51:12+02:00 1.2K 41

Толкова крехък в ръцете на Бога 🇧🇬

Крещеше когато се раждаше, толкова крехък в ръцете на Бога. Чувах виковете ти от земята и се молех Той да те пусне да слезеш при мен. А ти крещеше и крещеше, сякаш искаше да сгрешиш. Когато се изтръгна от ръцете му виковете ти стихнаха бавно и тръгна да падаш. С бясна скорост идваше към мен. Тогава ...

velikataniki

Prose

2010-12-04T18:03:25+02:00 910 11

Мечта за мечтите 🇧🇬

Мечтая за прозорец без решетки
и малко светлина нахлула там,
там дето нито свещ ми свети,
ни пролетните мигащи светулки
проблясват със нищожен плам ...

velikataniki

Poetry

2010-12-02T05:50:53+02:00 1.2K 26

Огледай се във локвите на времето 🇧🇬

Пропуснал си отбивката по пътя,
сгуши се в мен под мокрите пера.
Криле разтворила да те прегърна,
забравих да се скрия от дъжда.
Измокрих се, докато те дочакам ...

velikataniki

Poetry

2010-12-01T09:27:41+02:00 779 6

Неделя е... И страшно ми е криво...-редакция: Мария Панайотова 🇧🇬

Неделя е... И страшно ми е криво...
А помня как обичаше неделите.
Но в моята е дяволски мъгливо,
защото не привикнах аз с разделите.
Следобед е... Дойдох да те намеря. ...

velikataniki

Poetry

2010-11-30T01:33:56+02:00 1.9K 1 30

Безспорно днес е понеделник 🇧🇬

Случайно си заседнал във началото,
от сутринта си самотния отшелник
и сънен пак се спъваш във стъпалото-
безспорно този тъмен ден е понеделник.
Някакво задръстване в главата ти ...

velikataniki

Poetry

2010-11-29T08:30:54+02:00 2.2K 40

Неизречени 🇧🇬

Разрушителна сила разклати покоите
на кроткия приспан копнеж,
неизживян, безвъзвратно пропъден
от плътта и душевния гнет.
Неизречени думи обзеха ...

velikataniki

Poetry

2010-11-27T08:41:39+02:00 775 13

Дали ми стига празни думи да изричам? 🇧🇬

И ти стига празни думи да редиш
на времето в измъчените строфи?
„Живот” в кавички ли е?/- Виж/,
прикрит зад калните окопи.
Стига ти да бъдеш полужив ...

velikataniki

Poetry

2010-11-26T10:27:45+02:00 860 14

Живота оплете ти люлчица 🇧🇬

Черна магия,огнени кръгове
галят косите ти, чер е деня
потъмнял от тревоги и ядове-
остарял и безвкусен плода.
Гнила костилка, червеят гладен е, ...

velikataniki

Poetry

2010-11-25T08:35:31+02:00 1.1K 28

Тетевен 🇧🇬

-увеличен размер
В подножието на балкана старопланински,
закътано в скута на прекрасните му синове,
като в гнездо на лястовица скрито,
омайва до полуда моето градче. ...

velikataniki

Poetry

2010-11-24T12:52:44+02:00 2.7K 28

Безизходицата във очите на Слепеца 🇧🇬

Познавам този поглед, вглъбен в прокъсаните отчаяния,
като окаян скитник принизен до плътската наслада,
тъй здраво стиснал вярата с безумните й обещания,
тъй празен взор обагрил във безцветност небесата.
Познавам и зениците ти...в блясък свити са от огъня ...

velikataniki

Poetry

2010-11-23T14:52:37+02:00 980 15

Дойдох да се предам... 🇧🇬

Дойдох днес по - истинска от всяка болка във битката със времето.
За щит понесох кръста, детските мечти, усмивките и радостта,
не взех оръжие, огледах се, останала сама със себе си във бремето,
а битката не бе илюзия, воювах днес не с кой да е, със старостта.
Аз морна легнах непринудено под гилотина ...

velikataniki

Poetry

2010-11-22T00:03:20+02:00 1K 27

По-добра от себе си 🇧🇬

Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета, ...

velikataniki

Poetry

2010-11-21T07:54:34+02:00 871 15

...защото днес си тръгваше от мен... едно небе 🇧🇬

От небето се изсипа огнена лавина от звезди,
наметна земята горещата траурна дреха
и с тъжна усмивка в поклон се смири,
под прашния купол с невинна утеха.
Планетите объркани се лутаха в умората. ...

velikataniki

Poetry

2010-11-20T08:26:44+02:00 796 19

Днес се гримирах за теб 🇧🇬

Днес се гримирах за теб...в косите си вплетох вятърни бури.
Сложих червило и молив за форма, за цвят… впит във устните.
После надлъгах очите, че мрачните сенки били помежду ни
само палитри от слънчев прашец, посипал във златно клепачите.
Облякох си рокля с дантелена нишка от живота бродирана... ...

velikataniki

Poetry

2010-11-19T00:07:22+02:00 916 19

Oт себе си...отрекох се 🇧🇬

Отричай ме
в най-непрогледните бездни
на душата си,
дълбоко в мрачната тъма
ме обкови в обезвереното внушение ...

velikataniki

Poetry

2010-11-18T08:12:51+02:00 938 18

Няма как във небесата да се раздвоиш 🇧🇬

На гроба й приседнал със въздишка,
не се виниш за тръните в пръстта.
И аз съм тук, една прозрачна нишка
под булото на втората жена.
Не съм подарък, нито съм икона, ...

velikataniki

Poetry

2010-11-17T00:48:40+02:00 804 28

Наколеничила пред себе си от слабост 🇧🇬

Понечих днес да те погаля,
Животе мой, но не посмях.
Понечих да те изпреваря
и от сълзите да пожъна смях.
И пак съм тук, в един и същи ден... ...

velikataniki

Poetry

2010-11-16T15:37:22+02:00 829 13

В празна молитва с думи засукани 🇧🇬

Защо са ми, Господи, тези студени ръце...
да ги кръстосам върху гръдта си бяла?
И два чифта невинни, детски криле
не стигат, щом небето го няма.
А тези лилаво-сини Боже нозе... ...

velikataniki

Poetry

2010-11-14T14:02:29+02:00 832 13

Заспивай, Обич моя 🇧🇬

Заспивай, обич моя, непробудно... във тази спяща приказка,
измъчила деня ми от тревожни истини, тъй болестни внушения,
нахлули алчно в самотата на великата, от нас измислена,
утопия на неправдивите и нелогични, истинни падения.
Във истината, обич моя, те намерих неоткрита, недовършена. ...

velikataniki

Poetry

2010-11-13T10:03:51+02:00 1.8K 21

Предбрачен обет 🇧🇬

На В.
Заклевам се да те обичам...
Винаги и завинаги,
тук и сега.
Заклевам се да те обичам ...

velikataniki

Poetry

2010-11-12T14:31:49+02:00 1.8K 17

Падна ли... ще издълбая вечността 🇧🇬

Повярвай ми, в един-единствен ден ще те помилвам,
обходила отчаяна сред самотата цялата земя.
Ще съм безгрешна в този светъл миг и ще политам...
Не се страхувай, падна ли... ще издълбая вечността.
Повярвай ми, че този ден за нас ще е последен... ...

velikataniki

Poetry » Love

2010-11-11T11:33:07+02:00 1.1K 20

Победа над смъртта 🇧🇬

Какво ти става...Магдал/ен?
Нима не вдишваш вече...
аромата на препечен карамел,
изваян върху хрупкаво човече...
Не те ли мами още... Магдал/ен, ...

velikataniki

Poetry

2010-11-10T11:57:06+02:00 859 11