Zlatka` (Някоя) - Works

Очакване 🇧🇬

Oчакваме зората. Жадно, с трепет. Сякаш тя ще ни даде отговор на въпросите. Дори на незададените. Сякаш тя е отговорът, който искаме да чуем, сякаш тя е спасението, което очакваме. По-скоро, на което се надяваме.
Утрото е нашето спасение. Спасение от самите нас и нашите страхове. Спасение от мислите ...

Zlatka`

Prose » Others

2013-05-07T22:41:48+03:00 772 1

Не ми казвай защо те боли 🇧🇬

Не ми казвай защо те боли.
По дългия път е трънливо.
Викай, ругай, ако искаш - мълчи -
ще остана до теб търпеливо.
Да чуя всяка стаена сълза - ...

Zlatka`

Poetry

2013-03-20T08:00:27+02:00 667 2

Онази любов 🇧🇬

Онази любов толкоз голяма,
дето я има, а всъщност я няма,
дето във стихове само живее
и от детска усмивка дето се смее;
онази любов трепетна, жадна, ...

Zlatka`

Poetry

2013-02-21T17:54:32+02:00 655 3

Мълчание 🇧🇬

Няма да ме разберете и ще млъкна.
Онзи питащ поглед ми е втръснал.
Безсмислено повтарящи се стъпки.
Думи арогантни и все мръсни.
Няма да ми вържете крилете, ...

Zlatka`

Poetry

2013-01-17T23:54:52+02:00 842 6

Не си отивай 🇧🇬

Ако в твоя поглед още има
една несбъдната мечта
и във твоята студена зима
аз ти нося пролетта;
ако в тъмна нощ съм твоят изгрев, ...

Zlatka`

Poetry

2012-12-19T18:45:14+02:00 606 1

Мълчаливо утро 🇧🇬

Мълчаливото утро угасва.
Потъва в повтарящ се ден.
Небето, сякаш на тясно,
спуска се бавно връз мен.
Ни звук, ни полъх на вятър, ...

Zlatka`

Poetry

2012-08-23T10:01:10+03:00 744 6

Неразбрана 🇧🇬

Ексцентрично, нелогично,
раздробено, хаотично,
немислимо, черно-бяло
и обърнато надолу;
неподвижно, но ритмично, ...

Zlatka`

Poetry

2012-06-26T23:36:17+03:00 721 5

Превъплъщение 🇧🇬

Превръщам се във звука на китара,
щом някой някъде в нощта засвири.
И нося се сама- песен неразбрана
сред вашите души сънливи.
Превръщам се в докосване на цвете, ...

Zlatka`

Poetry

2012-06-16T22:28:39+03:00 567 1

Едно нищо 🇧🇬

В едно безвремие опитах да танцувам,
но времето не стигна и за миг.
Една мечта опитах да сънувам,
но нищото събуди ме със вик.
Една стихия опитах се да бъда, ...

Zlatka`

Poetry

2012-06-14T22:19:25+03:00 692 4

Писмо до Вас 🇧🇬

Не бяхме ли точно с нагласата,
че всичко по план ще се случи?
Със скрити надежди във пазвата,
с усмивки по бледите устни.
По широките улици тръгнахме ...

Zlatka`

Poetry

2012-05-10T17:19:56+03:00 659 1

Майка 🇧🇬

Майка във тихото някъде плаче.
Без звук, усеща се мъката само.
Сълзите си тайничко крие обаче -
търси по-силно от нейното рамо.
Чедо в гръдта си топла поела, ...

Zlatka`

Poetry

2012-03-29T23:31:18+03:00 585

Любов и още нещо 🇧🇬

Заглъхнаха твоите стъпки,
изчезна и сянката в мрака.
Студено. Побиват ме тръпки,
но още седя и те чакам.
Мълчат и бледите снимки- ...

Zlatka`

Poetry

2012-03-25T13:51:15+03:00 599 2

Как се наричаш? 🇧🇬

Още ли тичаш след вятъра, мила -
капки копнеж във душата си скрила,
слънце в прегръдките си сякаш носиш,
тичаш след вятъра гола и боса,
тичаш и търсиш онази пътека, ...

Zlatka`

Poetry

2012-01-08T20:29:37+02:00 751 5

Човешка истина 🇧🇬

Не от радост пак се усмихвам.
Нескопосано скривам тъгата си.
Вечер събличам се гола, притихнала
с размазан грим по лицето си.
Но не сълзи грима развалили са. ...

Zlatka`

Poetry

2012-01-05T20:59:41+02:00 667 2

Щях да разбера, като порасна 🇧🇬

Изчаках малко да порасна
и уж живота щях да разбера.
Кога наляво и кога надясно -
самичка щях да мога да реша.
Защо от думи повече боли ни - ...

Zlatka`

Poetry

2011-12-06T19:28:12+02:00 680 2

Слънце в ноември 🇧🇬

Вълшебна сутрин в неделя
и слънце ноемврийско, красиво.
С топлината есента се разделя
и зима настъпва свенливо.
Дърветата голи, самотни, ...

Zlatka`

Poetry

2011-11-20T12:15:21+02:00 702 6

Открадвам си мъничко лято 🇧🇬

Разплака се времето с жълти сълзи,
но все още топли септемврийското слънце.
С въздишки от летни, самотни мечти
се рони природата, зрънце по зрънце.
Последните песни на южните птички ...

Zlatka`

Poetry

2011-09-01T20:39:59+03:00 671 7

Черни лебеди 🇧🇬

Дали сме виновни за това, че се случва
животът, наречен от много съдба?
Безпомощно стреляме, жалко, пропускаме.
И пак се прицелваме - все към върха.
Дали не повтаряме объркани грешките ...

Zlatka`

Poetry

2011-07-28T14:07:24+03:00 686 2

Аз съм 🇧🇬

В душата ти мога да влезна,
аз съм тихият вятър.
Полъх съм, докосване нежно
и сладкият мирис на лято.
В мислите ти мога да влезна, ...

Zlatka`

Poetry

2011-07-25T00:15:17+03:00 816 3

Мисъл за безкрая 🇧🇬

Страх ли те, страх ли те е от морето,
от неговата смайваща безкрайност?
Приказна магия, със която
обгръща те целия в потайност?
И чувстваш ли се някак си изгубен ...

Zlatka`

Poetry

2011-07-22T18:34:15+03:00 644

Където още има някой да ме чака 🇧🇬

Там, пред старата ми къща,
все още има някой да ме чака,
когато с умора в очите се завръщам.
Тихичко престъпвам прага,
а вътре пак е толкова спокойно, ...

Zlatka`

Poetry

2011-07-03T12:23:05+03:00 884 5

Отиде си, както дойде 🇧🇬

Отиде си тихо, както дойде -
със хиляди думи неказани,
със нежност, събрана в двете ръце,
и с мъничко болка останала.
Отиде си бързо, както дойде - ...

Zlatka`

Poetry

2011-04-19T21:39:20+03:00 917 1 4

Изгубени сме и трябва сами да си помогнем 🇧🇬

Зимен ден, зимни улици, зимни души... Вятър, студ и сивота. Забързани сме. Не знаем кои сме, не знаем къде сме. Не знаем защо живеем - май, защото сме длъжни. Във въздуха се носи странна миризма на злоба. Завиждаме за къщата, за колата, за роклята... Не харесваме никого, мразим всички. Не се чува де ...

Zlatka`

Prose

2010-12-28T23:33:25+02:00 806 2

Когато цигуларят заплаче 🇧🇬

Цигулка с изпънати струни
и допир по-нежен от песен,
липсват в душата му думи,
в очите му - тъжна е есен.
И свири ли, свири във мрака, ...

Zlatka`

Poetry

2010-12-26T17:17:57+02:00 895 7

Откровение на съвестта 🇧🇬

Отпиваш глътка, виното горчи ли?
Ще пиеш ли за нас, приятелю?
За грешките, които вече сме простили
и за онези, които са останали?
Ще си спомним ли със теб за бялата ни зима, ...

Zlatka`

Poetry

2010-12-22T15:14:17+02:00 833 6

Полъх на детство 🇧🇬

Приятелю, всичко се повтаря,
а бяхме малки със светещи очи.
Готови бяхме замък да изваем
от морски пясък, от нашите мечти.
Светът бе наш и бяхме непокорни, ...

Zlatka`

Poetry

2010-10-08T22:03:18+03:00 682 1

Когато слънчогледите се обърнат към звездите 🇧🇬

Към слънцето все трябвало да гледам,
по утъпкани пътеки да вървя,
светлината в мрака искали да следвам
и да помисля, преди да полетя.
Вода от чаша трябвало да пия ...

Zlatka`

Poetry

2010-08-25T09:29:49+03:00 667 6

При майка всеки се завръща 🇧🇬

Зная, че тихо ще поплачеш
за кичурите бели във косите.
Макар че от млада се заричаш –
ето ги сълзите във очите.
Ти заплака и няма да те спра – ...

Zlatka`

Poetry

2010-07-31T20:37:11+03:00 683 4

Воля 🇧🇬

Изправи се, пътят продължава
и ще има път, даже и да спреш.
Зная, че сълзите ти в очите натежават,
ала те не връщат станалото днес.
Изтупай си палтото старо ...

Zlatka`

Poetry

2010-07-01T23:11:33+03:00 714 3

Мисъл за чувството 🇧🇬

Полъх, с движения недоловими,
минават бързо и изтръпваш.
Нищо в тебе не са променили,
а се чудиш как да ги изтръгнеш.
И без да се натрапват много, ...

Zlatka`

Poetry

2010-06-30T14:33:46+03:00 652

Заличени... 🇧🇬

Изгубени, търсим в очакване нещо
и живота си гледаме в страх отстрани.
Каквото намерим, за нас все е нищо,
и все го захвърляме, и все ни боли.
Падаме, ставаме, все недоволни сме, ...

Zlatka`

Poetry

2010-06-21T13:01:43+03:00 582 2

Страст 🇧🇬

Изпиваш с дъха си мойто съзнание,
внедряваш се тихо под кожата ми.
С до болка познатото ти обаяние,
изтриваш света и пак сме сами.
Приплъзваш се тихо, без дъх ме оставяш, ...

Zlatka`

Poetry

2010-06-17T17:52:14+03:00 733 4

Когато се огледаш в себе си 🇧🇬

Поглеждаш в очите си -
май променил си се,
вече го няма жаркият огън.
Угасвал е тихо той през годините
след всяко падение и всяко "не мога". ...

Zlatka`

Poetry

2010-06-15T10:11:48+03:00 758 3

Тихият двор 🇧🇬

"Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор с белоцветните вишни..?"
Помниш го, да, тихия двор,
помниш песента на щурците,
полъх на вятър в косите - ...

Zlatka`

Poetry

2010-06-04T09:48:25+03:00 780 4

Дамата с тъмни очила 🇧🇬

Прошарена коса, сплетена на кок,
фибичка грижливо кичура прибира,
ноктите червени, качила се на ток,
дама своите маниери демонстрира.
Наперено върви, вирнала глава, ...

Zlatka`

Poetry

2010-06-02T12:07:06+03:00 780 4

Видях я 🇧🇬

Все още има надежда,
видях я в смеха на дете.
Видях я в сълзите на старец,
в усмивка на младо момче.
Видях я в гласа на творците, ...

Zlatka`

Poetry

2010-04-03T19:37:49+03:00 1.6K 1 5

Надежда 🇧🇬

Откривам щастие в икона.
Тъй бледа, истинска и стара.
Изплакана, изстрадана и гола.
От сълзите във очите натежала.
Събрала мъката. На всички. ...

Zlatka`

Poetry

2010-03-05T20:42:28+02:00 634 3

... И така нататък... 🇧🇬

Вървиш и пак не спираш.
Кръстопът - сега накъде?
Да останеш тук? Не! Така умираш!
Тръгваш пак - все едно къде.
Сгрешил си пътя - връщаш се назад, ...

Zlatka`

Poetry

2010-01-05T16:23:06+02:00 675 1

Само ти остана 🇧🇬

Пей, творецо на икони,
накарай ме пред теб да замълча,
създай за мен неписани шедьоври,
пред които просто да се поклоня!
Пей, излей си в стих душата, ...

Zlatka`

Poetry

2008-12-25T10:39:46+02:00 701 2

Късно 🇧🇬

Късно
Беше късно, никой не усети
как птиците отлитнаха на юг.
Безмълвно, но със скрита песен,
оставиха мълчанието си тук. ...

Zlatka`

Poetry

2008-11-06T18:39:45+02:00 677 6