Philosophical - Poetry

Пробуждане 🇧🇬

Е, какво, че времето се мръщи,
какво, че куцам... здравето линее...
Когато пак пролет идва нежна
и птича песен ехото люлее...
Не унивай мрачно, душо моя, ...

калчева

Poetry » Philosophical

2013-03-17T10:07:27+02:00 1.1K

Песента 🇧🇬

Слънце на небето, откъде идеш?
Никога ли не спиш, вечно ли в синьо се люлееш?
Как без думи красиви песни пееш...
Зад каменния прозорец скрих моето небе.
Прашните стени оцветих в перфектно синьо - лазурното море. ...

way

Poetry » Philosophical

2013-03-16T16:42:37+02:00 927 1

Нищо де... 🇧🇬

Нищо де...
Лъжеш ме за някои неща...
Отричай, колкото си искаш...
Над теб нямам никакви права -
аз съм просто момчето, което изпускаш. ...

RainMann

Poetry » Philosophical

2013-03-16T13:54:30+02:00 1.2K 4

Камък за ъгъл 🇧🇬

Много злоба натрупах до торбата със мъжки лъжи...
Пих горчивото вино на безмилостни удари...
От безсмислени срещи и стари приятелства крих
малкото, дето занапред исках да имам...
През морето от делници - и на път за своята лобна скала - ...

krchernev

Poetry » Philosophical

2013-03-16T13:50:07+02:00 685 1 1

Човек! 🇧🇬

Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!
Щом стигнеш върховете, ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2013-03-16T10:36:23+02:00 588 2

Писмо до Господ 🇧🇬

Дай ми няколко съвета,
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила – ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2013-03-15T21:50:33+02:00 660 6

Един мой ден 🇧🇬

Аз искам утрото да бъде
по-мъдро и от вечерта.
Да ме предпазва във деня ми
със непрекъсната черта.
Аз искам моят ден да мине ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2013-03-14T21:58:42+02:00 787

Проглед 🇧🇬

Без огради къщите са по-различни –
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2013-03-14T21:57:57+02:00 705 4

Пролетта пристига 🇧🇬

Зеленото пълзи по планината.
Превзема долове и върхове.
Разгъва силите си в равнината
и атакува с южни ветрове!
Под напора му стене планината. ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2013-03-14T09:32:21+02:00 563

Дъжд 🇧🇬

Дъждът вали навън, а и в душата,
пълни ме отвътре, прочиства тялото,
маха пустотата,
оставя само бялото.
Чисто, истинско и бяло ...

lidilid

Poetry » Philosophical

2013-03-14T09:14:27+02:00 538

Фотографът на икони 🇧🇬

Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2013-03-13T22:46:53+02:00 651 1

Пеперудата 🇧🇬

Пеперудата,
кой ли може да я има?
Може би е Вятърът,
който нежно носи я?...
Или цветето, което ...

angelbard

Poetry » Philosophical

2013-03-13T22:04:23+02:00 591

Дърво съм посадил 🇧🇬

Във двора ми зелен и цветен
една овошка посадих.
В земя я закопах дълбоко.
Край нея скеле изградих
да я опазя от повреди ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2013-03-13T11:12:46+02:00 897 7

Събуждай се, братко! 🇧🇬

Очакването е вечно,
като неписан закон.
Иска ти се все някой друг
достойно да те оцени.
Събуждай се, братко! ...

росина

Poetry » Philosophical

2013-03-13T08:03:27+02:00 872

Битийно 🇧🇬

В Битието на моето Нищо
съзрях твоето Всичко.
Животът ми бе скръбен
и празен,
и вял, ...

Soley

Poetry » Philosophical

2013-03-13T07:56:09+02:00 611 2

Разходка с лодка 🇧🇬

Разходка с лодка
Така се получи, останах си сам!
Заминаха всички! Избягаха...
Едни от бедност, други от срам,
живота ме ритна и паднах... ...

diesto

Poetry » Philosophical

2013-03-12T23:04:43+02:00 694 2 2

Кой какво е избрал 🇧🇬

Ще се разделя с душата -
тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята - ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2013-03-12T13:32:31+02:00 615

Всичко е живот 🇧🇬

Зад дъждоносни облаци
се крие слънце,
от остър житен клас
се ражда зрънце.
След взрив разтърстващ ...

exs_77

Poetry » Philosophical

2013-03-12T13:19:56+02:00 604 1

Устрем 🇧🇬

По широки естакади,
целите във светлина,
тръгват много млади хора,
да преобразят света.
Слепи са от светлината, ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2013-03-12T13:18:46+02:00 555 1

Връвчица без възел 🇧🇬

Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2013-03-12T07:59:23+02:00 692 4

Човекът без чадър 🇧🇬

Човекът без чадър
Като мъдра жал на старец изоставен
пее мартенският мадригален дъжд,
няма рози върху стръкове отрязани
и в пещта на бога – дънер от Едем... ...

theironlady

Poetry » Philosophical

2013-03-12T07:44:30+02:00 588 2

Безсъници в розово 🇧🇬

Всеки ден берях от плодовете на лятото…
С цели шепи…
Кърших клони - нямах насищане за ласки и топлина…
Когато изгревът стана сънлив и всеки ден
се събуждаше все по-късно – ...

krchernev

Poetry » Philosophical

2013-03-10T18:57:28+02:00 867 1 4

Към обетования пристан 🇧🇬

Знам - има толкова спасени
и толкова погубени души!
И ти след многото измени
ще рухнеш в миг отровен от лъжи.
Душата ти така жадува - ...

p74poli

Poetry » Philosophical

2013-03-10T16:11:16+02:00 601

Обозрение 🇧🇬

Обозрение
И пак прелиствам хиляди бележки,
записани във моята душа,
Откривам мисли, чувства или грешки..
Нима белязах своята съдба? ...

p74poli

Poetry » Philosophical

2013-03-10T14:58:19+02:00 567

Рицар без броня 🇧🇬

от небето
плющи дъжд
а под коня -
суша
само ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2013-03-10T12:45:27+02:00 952 1

Следобед 🇧🇬

Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и въздишките влачех... ...

theironlady

Poetry » Philosophical

2013-03-10T10:00:36+02:00 595

Молитва от отвъдното 🇧🇬

Очакваш ме... но как да се завърна –
душата не е плът, живее в нищото!
Как с призрачни ръце да те прегърна
и огън да разпаля във огнището?!
Да бъда с теб и в нощите, и в дните... ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

2013-03-10T09:58:30+02:00 662

Към есента 🇧🇬

По шепота на брезите разбрах,
че си прочела стиховете, които написах
върху избелялата риза на вятъра.
По тънките глезени на надеждите
със сини мъниста завързах ...

krchernev

Poetry » Philosophical

2013-03-09T22:58:13+02:00 932 1 3

Само бучка пръст 🇧🇬

Аз съм само бучка пръст от тебе, земя,
носейки своята карма в чужда душа.
Плътта се скапва, но напред светлина,
път към други... след мен на света.
Ще се върна във тебе, земя. ...

bojenski

Poetry » Philosophical

2013-03-09T15:40:12+02:00 910 16

Горчивият залък 🇧🇬

Аз не исках горчивия залък за мен,
ала някой все пак го получи.
И злочестник несретен – без път и без ден –
заскимтя като вързано куче.
И за друг не поревнах от този комат ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2013-03-09T12:22:17+02:00 689 6

За планината 🇧🇬

"хубава си моя горо..."
Любен Каравелов
Била си вечна и неповторима,
над всички времена и бури зли.
Красива лете. По- красива зиме! ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2013-03-09T10:31:35+02:00 534 3

Дайте ми 🇧🇬

Дайте ми
Взех от Огненото Лято
Лъч за моята Душа!
Взех криле от волно Ято,
литнах волно над Света! ...

p74poli

Poetry » Philosophical

2013-03-09T09:52:01+02:00 523

Спомен 🇧🇬

Простих се с бащината къща
с тъга преди години.
Там детство - песен съща,
край птичите гнезда премина.
Снага на тежката лозница ...

diqna-liana

Poetry » Philosophical

2013-03-09T03:29:12+02:00 768 6

Към Олимп 🇧🇬

Към Олимп
Олимп е планина от суета.
Героите са все едни и същи.
Атлас крепи на рамене света.
Сизиф търкаля камък. И го връща. ...

alkaltchev

Poetry » Philosophical

2013-03-08T10:42:18+02:00 907 4

На Майка ми... 🇧🇬

На Майка ми...
на светлата Памет на Майка ми...
Не помня младостта ти Майко моя,
с кого си я прекарала, къде
и как мечтала си да срещнеш своя ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2013-03-08T10:20:52+02:00 676 5

Когато тръгнеш 🇧🇬

на далечен път,
вземи си абица за лятото,
скътай хлебец за зимата...
Вземи си сбогом
с миналото. ...

eres

Poetry » Philosophical

2013-03-07T12:00:21+02:00 1.7K 10

Ако много дълго чакаш... 🇧🇬

С прашинки от покълващото утро –
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2013-03-07T10:37:08+02:00 864 3

Жива съм 🇧🇬

ЖИВА СЪМ
Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.
А сушата дава ми свойто лице.
Попиха. В браздите дълбоки се стекоха
и скришом ги бърша с корави ръце. ...

dadycool55

Poetry » Philosophical

2013-03-06T23:31:00+02:00 802 2

Съпричастие 🇧🇬

в памет на баба
Морето сдипля гънки тюркоазени,
обточени с пенлив дантелен кант.
В покоите му стихнали нагазвам –
ранен до кокал ...

nightfall

Poetry » Philosophical

2013-03-05T20:52:46+02:00 1.1K 3

Не(сбогом) 🇧🇬

Не(сбогом)
Посвещавам на Пламката,
който избра да свети,
а не да тлее в тоя студен свят!...
.................................. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2013-03-05T11:58:21+02:00 871 3 5