Добре съм, но ще се оправя!
И в моя двор ще пекне слънце.
Господ бави, ала не забравя
и на всеки всичко ще си върне!
Аз пред съвестта съм чиста, ...

Душата ми пропита е от мъка,
съдбата ми тежи кат планина
Очите ми -небе са, и вали.
Сърцето ми -на пепел , от тъга.
Съдба проклета и отровна, ...

Поникнали са алени божури –
приличат на обичащи сърца,
но истината в нас се прекатури
и ни превърна в хора без лица.
Липи ухаят свежо до премала, ...

Дали градските и селски щурчета свирят музика от един и същи композитор
Дали реката лениво влачи водите си навсякъде...
Всяка лятна ваканция бях на гости при баба и дядо на село, селцето разположено на единият бряг на реката, и точно срещу него друго село. Баба разправяше, че преди години селото е б ...

Спомени с Луна
Ти помниш ли онази
изпълнена с фантазии –
безумна нощ, в която
лудуваха телата?... ...

Дълбоко из джунглата на Бенгалия, се намирали руини на древен замък с прекрасно езеро. В това божествено царство живеел церствен бял тигър. Той се излежавал, тъкмо след като бе се разхладил в езерото до своите владения. Но тигърът огладняваше! Много животни посещаваха неговото езеро за водопой и зар ...

А туй твое жестоко мълчание, Яно
като изранена земя, подкърви сведено ми ти коляно.
И в сърцето ми жален вихър, като луд и бесен,
надува свойта отровна песен.
Защо Яно, ти тъй мене грозно презираш, ...

Няма малки и големи приятелства! Вярността е еднакво стойностна при всичките!
Това в което предстоеше да се убедя бе, че при отстояването на определена позиция, хората /най-често/ се ръководят от страх и егоизъм, а не от алтруизъм. Много ми се иска да ви /раз/кажа, как срещите ни /с хлапето/ продълж ...

Не мога да заспя, не мога,
навярно ти сънуваш ме в нощта
и затова сънят ми бяга,
докоснал тази нощна красота.
Ще бъда нежна и красива ...

Когато е студено, прегърни ме.
Задръж ме здраво в своите ръце.
Премръзнала, бездомна... приюти ме
в най-топлото на своето сърце.
Ако остана някога без име, ...

Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.
Тупна кестен в листата, подплаши, ...

Да поспоря, позволете!
Корабите са за хората
в океани и морета
да пътуват неуморно.
Ако буря се надигне ...

крещи небето, удря мрачно,
оплаква таз душа гърмящо,
душа – изваяна от огън,
очи – стихийно морско дъно,
сърце – готово да обича, ...

Появи се като малко вълнесто кълбо. Получовеците го заразглеждаха доволни, после убиха майката и я изядоха. А на другия ден вождът закуси с новороденото…
Възмутен и стресиран от този свят, той се прероди чак след няколко хиляди години. Малък египтянин, роб на самия фараон. За когото живя и работи – ...

Листата лежаха върху земята. Безжизнени. Снегът беше близо. Птиците - далече. Сутрин. Мразовита сутрин. Капките влага избиваха по прозореца на малката дървена барака. Книгите бяха подредени прилежно на етажерката. И там… някъде в гората, се чуваха ударите на тъпата брадва. Дърварят отшелник живееше ...

Напразно иска бедният комик
тълпата да разсмее – с трик след трик.
А трябва само гащи да свали –
страната цяла ще развесели!
Из филма „Труфалдино от Бергамо“ ...

Ще ме забравиш ли, тъй както вятърът,
забравя да танцува с пеперудите,
а вечер ще ме търсиш ли във виното-
в червеното, тръпчивото и лудото?
Ще ме подминеш ли, тъй както влакът, ...

Мамо, искам аз да ям!
Нека сладки да направя,
после с теб да ги изям!
Знаеш, мога да се справя,
нали вече съм голям! ...

В огнени краски се бе облякла цялата планина. Слънцето клонеше вече към запад и къпеше в златисто всички дървета, покривите на къщята и полето, дето още имаше по някоя работа да си свършат селяните. Тогаз от гората се зададе една талига, теглена от уморен сив бивол. Колелата скърцаха и сякаш всеки м ...

Мило, студеният, есенен, монотонен дъжд
ми навява горещо, лятно, щуро гушкане,
отнасящо ни в цветно, пролетно, уханно цъфтене,
утихващо в уюта на топла, зимна, бяла приказка!

Човекът често си задава различни въпроси от типа: “ Какво би било ако….
- можех да пътувам във времето
- имах цялото познание за света
- можех да отида в космоса
- можех да видя близките на сърцето ми, които не са вече сред нас?”… и така до безкрайните варианти на нашия ум, който винаги търси, винаг ...

Понякога, когато съм сама,
а чашата ми с чай – отдавна празна,
чета дъждовни призрачни писма –
които някой отдалеч ми праща.
До днес не знам – дали пиян поет, ...

Тя е красива и толкова необяснима,
понякога – силна, понякога – ранима.
Вечер нежна мила и добра жена,
сутрин нервна, буйна стихия една.
Веднъж е като слънцето усмихната, ...

Кораби и лодки, и фъртуни,
бури, и цунами, и порой,
щастието искам да целуна
и да любя, а си имам кой.
Искам на мечтите да се кача, ...

Пируват стръвно в паметта ми сенки сиви
и като мека пепел спомен разпилян
поляга кротко в Божията длан,
като дете, не знаещо къде отива.
За него е Земята дом и е красива, ...