По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...

ЖЪЛТА ДЮЛЯ – (Dijana Jovanović, B. i H.)
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Край прозореца
жълтата дюля донесе
миризмата на нашето минало. ...

Все още търсим ръцете си нощем,
а в утрото осъмваме с хванати длани.
Все още един за друг се тревожим
и превързваме с обич душевните рани.
В сърцето си пазим и вчера, и днес. ...

Теменуги
Сбрани ситни китки
покоряват всички
с дъхав нежен аромат.
Где цъфтите, теменуги? ...

Седя на терасата и слушам кучешкия лай -
бездомни псета по улицата се гонят.
На човеците ни е добре сега по балконите -
по улиците понякога ни хващаше страх.
Но аз обичам тоя див кучешки лай, ...

Кой ваятел листата накипри
със пастели червено-кафяви?
Есента е наметнала дрипи,
като циганка млада се хвали,
на ръката й дрънкат мъниста, ...

от
Адамово
коляно
всичко
е ...

Ей, че студ се пръкна вънка!
До вчера бях със къси гащи.
Покрай хората и времето се сбърка!
В дроба ми - сбор - бронхит и страсти.
Бели мечки бият се за одеало. ...

- Аз любимец съм на баба, тя ме глези като принц!
И в игрите ми угажда и приспива във скут любим,
ала под секрет ви казвам - мразя да ме храни тя!
Баламосва ме и “прави-струва”, а целта - да се наям,
че съм бил злояд и залък в бузата държа цял час! ...

Едно е слънцето, което
огрява нашата земя.
И две очички имам на лицето,
да гледам тази красота.
Три са моите сестрички ...

Каква е таз партомания,
таз политическа пластика?
С политика у нас всеки захвана се, -
като художествена гимнастика.
В тотална сме криза, ...

колчем небето
поглеждат — в душѝте си
него въвеждат
колчем в небето
се взират — в сърцата си ...

Отлиства календарът ден след ден
и все по-бързо времето се ниже.
Октомври се изправи срещу мен
и размаха шапката си рижа.
Поклон ми стори ничком до земята ...

Глава 40. Утерянные сказания Булгака.
- И вот, поясню вам для приличия текущего периода, - продолжил Булгак, - скажу сказания неслыханно, и нечаянно случившиеся.
- А не много ли для одной головы? – спросил кто-то.
Но Булгак имел назначение, потому ёжился:
«Было одно бунгало, стояло бунгало и ещё одн ...

Работата потръгна, къде с прословутото една крачка напред-две крачки назад,..
не бе обратното, иначе как ще стигнеш, та две крачки напред-една крачка назад.
Фондация '' Елинико'' където работех, беше конгломерат от дейности,.. от музеи, изложнени зали и
концерти до интернет доставчик...След лятната ...

Паметникът на Съветската армия в София фокусира в себе си непримиримо противоречиви отношения, от декларации, че трябва да бъде махнат, до енергични протести срещу подобни начинания от страна на Русия.
А защо пък да не го оставим? Да го почистим и след това да разположим в алеите покрай него две гру ...

За нея ти мое море отново се вълнуваш,
изпращаш свойте вълни да я намерят.
За младото момиче още ти бленуваш,
и вълните ти са тъжни сякаш треперят.
И синьото небе над тебе отново плаче, ...

Облачно е. Вали и е студено,
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети, ...

Вятър силен, вятър иде.
С дъх на мухъл, свещи и камбана.
В празни църкви, тайни одаички
Пелена се спуска
влага очертана. ...

Липсва ми, миризмата на цигари
И болката в гърдите се засилва
Само спомени за нас, които скоро ще изчезнат
Животът ми не означава толкова много за мен
И така, какъв е смисълът от тази катастрофа? ...

Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

ЕСЕННА РАВНОСМЕТКА
Започвам рани да броя –
такъв сезон е есента ми.
Там, дето никнеха цветя –
пожар е минал вчера рано. ...

Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...

Отлетя любовта
Отлетяха мечтите,
отлетя любовта,
затаена в гърдите,
ме измъчва тъга. ...

Господ от облака се надвесил
да гледа старата грешна земя.
И което е още по-интересно,
видя ме и ме позна.
Вика ми: ...

Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай Йордо беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на ...

Живях. Умрях. Отидох в Ада.
И ме посрещна Дяволът на прага.
- Ти не си за тука бре, човече!
Сгрешил си! - троснато ми рече.
Да не би изведнъж да си забравил, ...

Игрището пустееше.Но странно!Движение се усещаше навсякъде.Вятърът,листата /на дърветата/ и слънцето в симбиоза, създаваха впечатляваща картина на танцуващи сенки по мокрия асфалт.
Наближаваше часът на срещата.Този път,хлапето настоя да се видят.Пристигна на уреченото място по-рано. Бе почти сигурен ...

Очите са прозореца
оправдание за гниещите птици,
които с физиката спореха
и блъскаха се право във зениците.
Не съм виновен за смъртта им! ...

Самотен остров сред морето…
Протяжно времето тече,
препъва се и тежко крета
и като спомен ме влече.
Неистово през зъби стискам ...

на чичо
Помня Спешното и дъжд.
Помня притеснени хора.
Помня разтревожен мъж
и линейките на двора ...

В пропаст се губи път,
ще свърши моята роля,
не искам аз от теб плът,
да ме помниш те моля!
Нека да те благослови Бог, ...

Отидохме с дядо..
Ако нямаше гръцка телевизия, не можеш разбра, че си в Гърция..
Баща й работил в Кавала, в някаква фабрика, а бабата и майка й се грижеха за стопанството,
мустакатият дядо уж помагаше за животните. Сложиха набързо нещо за ядене, заприказваха се
за живота преди и сега... ...

... И вече си извън деня,
и в себе си - почти щастлива.
Жена ми приготвя супа от коприва,
по рецепта за пролетно подсилване.
Асистира с прилежание ...