Орхан Памук – Рожбите на Бедии уста (резюме)
Майсторът на манекени Бедии уста прави по поръчка модели на изключително автентични турци – със засукани мустаци и всичко както си е, но един от управниците решава, че това е състезание с Аллах и нарежда манекените да бъдат премахнати от музея, в който са ...

Мишчицата сива,
весела,игрива,
на двора се завтече
и на петлъо рече :
- Ей там,под хамбара ...

Винаги съм си мислил, че не мога да обикна сините очи. До момента, в който тя се появи... Притежаваше онова синьо, в чиито дълбини танцуваха привлекателни неизвестни. А от стихийните й води ухаеше на толкова много лъжи, че всеки би завидял на страданията ми. Или пък би искал да ме убие...
Срещахме с ...

Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,
а делниците – влачил ги порой.
Все с бистър ум се движа в коловоза, ...

Оксиморон е съчетание от противоположни по смисъл думи – жив труп, горяща вода, светло бъдеще, почивка с децата…
хххх
- Първа среща, госпожо… А на колко сте години?
- Жените не се питат за такива неща…
- А колко сте килограма? ...

Като цъфнал жасмин се събуждам в прегръдката твоя,
а когато заспим, чувам нежния шум на прибоя
от брега каменлив, дето двамата с теб се открихме.
Две стихийни вълни, всички грешни следи заличихме.
Дишам заедно с теб, на талази страстта ни залива, ...

За всички пропилени дни,
за празните надежди,
за сънищата без мечти,
за гарите без спирки,
за лудостта и любовта, ...

Черепът ми е кутия за мечти,
а сърцето ми вселена е от страст.
Не вървя по чуждите следи,
собствен път държа да имам аз.
Всекидневно сблъсквам се с капани ...

който работи —
животи окриля и
обич разстила
който работи —
разстила любов и ...

''Никой не знае откъде дойдоха. Видяхме огромните кораби, невидими за сателити и радари, когато беше твърде късно, навлизайки в атмосферата. Бяха десетки хиляди. Спуснаха се ниско и започнаха да бълват съществата върху повърхността. Кошмарни, насекомо подобни създания, с пипала и огромни шипове вмес ...

. не свърши ли платното, Господи?
По краищата му - ширити...
А Пролетта е недокосната...
Пролетта свири...
Душата ми плаче... Топи се... ...

А аз сънувам слънцето
под твоите клепачи
и чакам пролетта.
Аз чакам да ми върнеш Светлината.
Повярвай, никак не е трудно – ...

Май светът полудя с нечовешки размери
и се счупи без трясък копнежът ни фин.
Колосалната мъка взаимно катерим
и отдавна не можем спокойно да спим.
Непорочното време оказа се жрица ...

Махни глава от облаците някакси...
С човешки бой си. Не на обелиск.
Атласът наболява ли? А аксисът?
Ще търсиш май накрая космодиск.
Главите са направени за носене. ...

На Надя
На дланите понесли сме мечтите,
раздирани от вятър - много дързък.
Възвръщаме надеждите изтрити
и раните болезнени превързваме. ...

Порочно, дяволско нещо е лъжата,
с нея змията Адам и Ева измами,
колко често тук среща се клеветата,
колко болка е създала, колко драми!
Докога ще живеем в заблуда, ...

Няма... Няма... Няма... Ще заспя!!! Един Клонарекс, две чаши уиски и нищо... Облещен съм, като бухал...
Сетих се! Лаптопът! Взех го, отворих и... Вече ме унася... Затварям очи и полека, лека...
Бяло. Всичко е бяло, като огромно, снежно поле. Бледи сини линии.
Аууу!!! Някой ме убоде!!! Петата ми изга ...

От тази тишина ще оглушея.
Такава тишина е подлудяваща.
Прилича на жена ( привидно фея)
а всъщност е отгледана от дявола.
От музика и филми не заглъхва ...

Запада + Япония спират да купуват руско злато - гласят новинарски емисии.
При тази инфлация в световен план един от начините да й се противодейства е очевидно купуването на злато. От това директно следва, че упоменатите по-горе сили предпочитат инфлацията да се вихри в страните им вместо да купуват ...

На Тони
Все някак нашироко ги кроих
мечтите си, от дрипи и атлази,
пробойните запълвах с тъжен стих -
дано искрата жива да запази. ...

За висшата - администрация
високата у нас инфлация
е плод на скъпа регулация,
на ток и газ във комбинация,
и от военна операция ...

Безкраен залез,
огън и вода.
Пътека златна,
лъч на красота.
Вълните галят ...

Тя влезе с почти танцова стъпка, после го видя и се намръщи. Логично – след десет години един до друг – дори в леглото… А и преди това често се виждаха. Още в трети клас той се зазяпа по дребното първолаче с двете плитчици, после редовно й носеше чантата до тях, мислеше за нея, докато се прибираше н ...

И крие злобата като змия нозете си,
а лято е – в трева зелена се стаява.
Парцалките си нови весело носете си,
сред пек и дъжд, това е то съдба такава
ни носи всеки ден, все труден за обичане ...

На последния чин съм – от края,
ти на чина на първия ред,
аз те гледам и тайно мечтая,
от любовната мъка обзет.
С нетърпение чаках урока – ...

2 Част
ЖАНЕТА: Забелязвам, че добре се грижиш за дома си. Поздравления.
АЗ: Старая се. Благодаря ти, че го забелязваш.
Седим един срещу друг около правоъгълната маса в хола. Двата фотьоила сме заели ние, а за Карина оставихме на разположение дивана.
ЖАНЕТА: Съседката ти ми харесва. Изпълнителна и от ...

Полета спокойни, о някога бойни
Колко юнаци във вас легнаха,
и във вечността сладко заспаха?
За какво те умряха?
Полета безкрайни, полета страдални ...

Why do I love you so much and you so little me.
Like a person's tear in the wave, a round pebble in the mountain.
Like a road to the abyss, a volcano next to the fire of the Nomads.
Like a church next to God. I love you so much and you so little me.
Like a prisoner in the summer, I am your prisoner ...

Обещах да съм силна,- дочух мисълта си.
Обещания пълнят света саможив.
Заваля и обилно заля на тераси
коренчета невинни в пороя пенлив.
Обещаното търсеше брод през водите, ...

Мълчиш, сумтиш и гледаш с поглед строг.
Недоумяваш как така се случва,
че въпреки поредния урок
не се превърнах във послушно куче.
Залагаш ми капан, подир капан ...

Дъжд, мил Случайнико,
баладийно ще те извая
на любовта, колкото теб просъществувала,
с файла.
Преотмечтана, едва недозачеркната, ...

Текат минути, часове и дни,
в неспирен бяг далече отлетели,
сред мрака в тези четири стени,
пулсират мислите ти подивели.
И чакаш някого. Но ето идва миг, ...

А новината не беше вече никаква новина. Просто имаше един норматив за рибаря, една браздица, в която ако духнеше малко по-силно вятър, и на водата щеше да му се изпише. А тя беше ясна и проста. С това си на пръв поглед дребно деяние Мусолини се беше изложил пред себе си, пред стопанството си, и пред ...