Не ме моли да ти простя,
грешките са твърде много!
Върви при другата жена
и започни живота си наново!
Не питай как се чувствам аз сега. ...

Едва, едва пристъпвам напред,
уплашена като детенце в мрака.
Страховито е всичко навред.
Никой, никъде не ме чака...
Съдрани са старите дрипи ...

Непонятно е за разума сърцето,
непонятна е красотата на мига,
дъга след дъжд изгрява на небето,
когато водата люби се със Светлина!

Шест е ...
Не искам да се будя…
Пътувам между светлина и мрак…
Настроението е кота нула.
И колкото и да съм силна, пак ...

любов извира
самородно — руква и
гради всемира

Две поетеси си говорят:
- А моето магаре днес да вземе, че да си опасе крилата!
- И как си ги е стигнало?
- Как!? Много лесно - в огледалото!
😄 ...

любовна мъка —
болкопроизводството
расте и щъка
.......................................................
любовна ...

***
Погребението на Стоян не мина по-различно от всяко едно погребение на това унило място. Дъщеря му и синът му пристигнаха от София и направиха цялата организация. Съседката Яна пък изпече баница и питка, Методи път закла агне и жена му сготви агнешка курбан чорба. Шествието до гробището също бе м ...

любов поваля
като хала — пориви
необуздала
.....................................
любов ...

Тя имаше големи сини очи
и руса плитка до кръста,
гледаше ни гальовно почти
подпряла брадичка на пръста.
Урокът започваше усмихната, ...

Срещнах те днес на тротоара,
той твърде стръмен бе за уморените крака
и сетих се за песничката стара –
"... учителко, целувам ти ръка."
В очите тъжни с обич се вглеждам ...

Толкова често пиша за дъждовното време,
че сякаш съм в едно с него.
И ето нá
И днес вали.
Чувам го как тихо се сипе по земята, ...

Няма смисъл да мисля за теб.
Ти бе просто илюзия лоша...
Ти бе счупен жестоко портрет,
който бързо изхвърлих във коша.
Ние можехме двама – нали? – ...

Във порочния град пристигат нови души,
досега на каишка, едва не съм се удушил,
но е време да започне безкраен купон,
все пак имам да компенсирам 18 години живот.
Празнуваме вторник, ...

Иванчо: Тате, кои гласоподаватели са повече - тези които се осланят на главите си, или тези които се осланят на задниците си?
Бащата: Тези които се осланят на задниците си!
Иванчо: А откъде си сигурен, че е така?
Бащата: Защото политиката е мръсна работа!

Казват, че Нелсън е нямал едно око. Не е така. Имал е едно око…
хххх
Разговарях с едни младеж, пристигнал за няколко дни от Лондон. И, между другото, засегнахме проблема за страха.
- Господине, казва ми той, не смятате ли, че страхът е смъртен грях? Но – никоя религия не го обявява за противочовешки ...

Едно море. И пристан.
И чайка с тъжния си крясък.
Лятото си тръгва и записва…
Следите ми останали във пясъка.
Едно мохито. Изгрев. ...

Palabras
---------------------------------------------------------------------------------------
[la versión española de “Parole Parole” (Mina & Alberto Lupo)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Силвана Ди Лоренцо & Освалдо Бранди - Думи, думи... ...

Музика, аранжимент, микс, мастеринг и студиен запис - Кристиян Налбантов
Текст и изпълнение - Надя Уорендър
Безкрайно благодаря на Кристиян Налбантов! Това гениално и космически талантливо момче направи и невъзможното, като даде всичко от себе си и докара песента до нейният завършен вид. Приятно слу ...

Най-святото име сред жените
и най-чистият образ на жена,
молитвата, прошепнали устите -
Мария е всичко това!
Меденият звън на камбани ...

Ти си тръгна, аз плаках след теб,
реки изплаках, докато пресъхнах.
На мястото поникна слънчоглед
и впери поглед в слънцето изпръхнало.
Ти си тръгна, останах сама ...

Лято спри! Ще те рисува
внучката ми със бои,
че в душата ѝ бушува
слънце - с огън то гори.
В чашка смесва си боите, ...

Тъга, с цвета на оня късен Залез -
сбогуване с най-Скъпото в Света,
което имаш.
Ти нямаш!
На тая пренаселена Планета, ...

Всичко започна откакто се родих.
До 20 го изкарах на полусъединител.
С триста диагнози се сдобих,
на туй живота ми, отказвам да съм зрител!
Да ви кажа, ама то за казване не е! ...

Дали радостта , която изпитваме за какво ли не , е това, което изпълва със смисъл думичката щастие?Понякога задоволството от вестите,новата книга,другият ъгъл, от който поглеждаме на познатото, очакваният дъжд, парчето дървения, останало от сечта, сякаш изрисувано от кръговете на преживяните години, ...

От тази любов дори стон не остана...
С всяко преглъщане от нея боли.
Мечтите които ни свързваха, вече ги няма
отвяха ги бури, а чувството се сниши
Плътската мощ взе си всичко дължимо. ...

Пътувам си нощем спокойно.
Минавам през Роман дори.
Надежда крепи ме: достойна,
че виждам човешки съдби.
На Мездра ни става студено ...