Свещта е само, за да ме сгрее,
знам, че и без нея ще ме видиш.
Знаеш как душата ми милее
за времето, преди да си отидеш.
Когато ме посрещаше със питки ...
ДЪГА, КОЯТО РАЖДА ЛАВАНДУЛА
Ноември ме преджоби мълчешком.
Последните стотинки и билети
набързо сви и скри се на бегом
зад ъгъла и празните касетки. ...
Светът е ничий – проумяваме го късно.
Ласо на Его ненаситно е всяко робство.
Който завладява, покорява, господства,
себе си прославя, но милиони погубва.
Макар да живеем с ламтежи различни, ...
На Е.
Очите го боляха. Дори и очилата не помагаха срещу светлината от искрящия, замръзнал сняг по билото. Планината бе, като диамант огрян от слънцето.
Последната експедиция... последната му надежда. Десетки планински водачи и шерпи я търсеха, но никой не успя.
Спря, заби пикелът и в главата му изпл ...
Разресва вятърът мъглата с нежен гребен,
един врабец невидим, глас и силует,
от някаква магия есенна обзет,
се чувства тъй значим, макар и дребен.
И няма ни едничък лъч, така потребен. ...
Само двамата с нея сме. Вървим по широкия булевард - аз и тази прекрасна и сънена сутрин, която днес, струва ми се, малко позакъсня, докато търпеливо я чаках отвън. Не й се сърдя. Нормално е може би. В края на август сутрините стават мързеливи и вече не са така ранобудни. Излежават се до по-късно, о ...
Събудих се, а улиците пусти.
Дъждът измил асфалта до перфектност.
Улиците чисти като устни.
Тъмно е, защото е по-честно.
Светлото се бави да започне. ...
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и седма
Необикновен януарски ден. Температурата на въздуха беше над 20. Слънцето не пестеше лъчите си. Хората се разхождаха по летни дрехи, а някои даже бяха тръгнали към плажовете. Беше петък и часовете на Лина бяха приключили по-рано от обикновено. Решила да не се при ...
Обувките хрускат. Мъгла ме люлее,
в снежинки изтича небето сега.
Но няма те, няма. И тихичко пея.
Поне да изплаша за малко снега.
А той да се сепне, да спре да изтръгва, ...
Внасяш ми яснотата, която ми убягва от известно време;
в шантавия свят, където поносимото е по-вярно от неизказаното.
Като попаднала случайно стара книга с избелели листи
на езика на династията на Великите съюзи на независимите хора,
нехаеща в ръцете на властители от Царството на изричните договори...
Не бързай...искам да е бавно.
Усещам как очите ти шарят по мен.
Притеснен си, аз също. В твоето присъствие изтръпвам.
Вълнувам се като малко дете когато те видя.
Възбуждаш мислите ми. ...
1. Очите се плашат, ръцете не се плашат./ А най-малко се плашат краката, защото при нужда винаги могат да избягат./
2. Какво ти разбира свиня от кладенчова вода./ Но това не й пречи да я лочи с удоволствие./
3. Знанието е сила./ Но и то като всяка сила е много важно в каква посока ще бъде насочено./ ...
Началото бе силен взрив и пое
хаосът от огнен прах нанякъде.
Отначало бяхме само минерал,
после зелено в растителeн свят.
По-нататък проходило космато ...