И още нещо
Обръщам се към моя ден и път
и там навярно драмата я няма,
преживяното отрони своя миг -
от липсвам ли, или ще съжалявам? ...

Чин Хае осъзнаваше, че старецът имаше право. Со Сунг имаше всички мотиви да го премахне, хвърляйки вината за кончината на Дак Хо върху собствените му рамене. Чин Хае винаги беше изпълнявал дълга си с изключителна съвест, а Со Сунг беше човекът, който всяваше страх у неприятелските банди. Нямаше няко ...

Реших да пробвам за 3 часа, каква салата от недописани псевдо стихове мога да създам. :)
Разбита е на пода празна чаша.
На никого ненужна е сега.
Тя пълна бе с житейска каша.
Създадена за изворна вода. ...

Понякога седя и просто слушам.
И сещам се за времето преди много луни.
Събирам всичко в моето дълбоко.
И само крясъкът на гларус ме завръща пак на кея зеленясал.
Дали е имало море без чайки, и без гларуси преди? ...

„Крайно време е да премахнем войната, преди тя да е премахнала самите нас.“ Папа Франциск.
Ето тук не съм съгласен с Папата. Думите на светия отец са едно добро, бих казал чудесно пожелание. Но само едно чудесно и утопично пожелание.
Можеш ли да отучиш вълка да убива? Или да внушиш на нилския крокод ...

Плетем венци от тръните крайпътни,
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...

Дегустатор на жени…
хххх
Слънчевото затъмнение постоянно дава надежди, че иде краят на света и заемите няма да се връщат…
хххх
Той е политически стожер – тоест, стои като стълб и за него връзват говеда-избиратели… ...

Като малък често ходех там –
скара, цаца, бургери и пица
хапвах сред неспирни върволици.
А сега сред хората съм сам.
___ ...

Ти си моя последна любов,
Моят пристан и крехка надежда.
Ти си спомен от минал живот,
изкървял и намерил утеха.
Във море от напразни мечти ...

— Ало? Аз съм Митко. Как си Тони?
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун? ...

Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...

Денят и луната
Денят се е влюбил в луната,
но тях ги разделя нощта
и страда така над земята
от обич сама любовта. ...

Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...

Когато си щастлива, ми трепти!
Когато ти е болно, ми гори!
Вечна музика и огън бъди!

Аз ли грешно вървях,
в свят ли грешен живях,
сякаш с триста лета
влача кръст на гърба.
Колко още - не знам, ...

Мичка внимателно остави празния буркан на стълбите пред къщата за гости. Беше изяла доматите за закуска, защото от службата в хотела ù спряха четиридесетте бежански лева, а парите, с които дойде от Хасково, разчетени за една седмица, беше изхарчила за не повече и не по-малко, а точно за три (3) дни. ...

"Мадам, дуелът май ще се забави
ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлия ви глас...
… и ако днес мъжът ви ме простреля, ...

Любовта ми е само любов –
не гори, не обсебва, не пречи.
Не е вик, нито плач. Нито зов.
Нито Рай, нито Ад. Нито вечност.
Не е песен, роман. Не е стих. ...

Утрото е конче хвърковато.
А нощта - вълшебница,реди
дълги нанизи от звездно злато
и ме пита тихо:- Кой си ти?
Аз съм палавникът,който счупи ...

Няма, вярвай такава слана,
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...

Отдавна дните нямат значение и сила.
Път във пустиня.
Прегръдка, нежност и тъга.
Забравени са всякакви слова.
По пътя да върви. ...

Крадецът се измъкна тихичко през балконската врата, попритвори я и се огледа. Мрачна нощ, месецът беше на последен стадий от диетата си, звездите си отспиваха, уморени от дневния сън. Мирно и тихо…
Докато, разбира се, собствениците на апартамента не разберат какво е станало и не започнат да се карат ...

Сега е вече пролет, ала сякаш
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало ...

Непорочната светла душа
не изважда пазарът за продан.
С птиче мляко да се изкуша
не е в моята груба порода.
Хляб, усмивки ми дай и свирни ...

Двигателят много лошо прекъсва. Зададох команда на бордовия компютър, да насочи кораба към най-близката планета подходяща за живот. Пуснах и сигнал на "Звездна помощ", но в този квадрант от Вселената, шансовете по-рано от 50 години да дойдат са твърде малки. Тресейки се совалката кацна на една плане ...

https://www.youtube.com/watch?v=VvNxffaaM_w
Пролетно
полетно
маково
знаково ...

Погълнат от огромните вълни,
покрит от неизбродната им пяна,
аз дишам още сякаш полужив
залутан в гънките на океана.
Аз дишам още сякаш полужив ...

Понякога съм груба, много груба,
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда, ...

Най-трудната част е,
когато си тръгнеш и ме оставяш да се надявам
Всички тези обещания,
които дадохме, те ще бъдат нарушени
Оставяш ме толкова объркан ...

От теб струи огненото злато
озарило тъмния хоризонт,
от люлката на нещо свято,
прохожда достойния живот.
За една борба извисена ...

Широко съм три мъжки педи само.
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща ...

Играем на барболета пред входа на голямата къща. Четирима сме. Там мястото е малко, но пръстта е винаги сплъстена. Идеална. Утъпкана.
Гришата винаги е най-добър. Но и аз не му се давам. Стрелям със средния пръст. Той - с безименния.
- Грише - казвам му по едно време от битката, - дай да се разберем. ...

от Елена Михайлова
Тя седеше в заседателната зала и се подготвяше за презентацията, върху която работи през последните няколко дни.....
Моника беше успяла млада жена. Имаше работата, за която винаги е мечтала ( PR специалист в престижна компания), апартамент в центъра на града, приятели и семейство, ...

Тези хора просто не забелязвате,
но и те също грижи заслужават,
но вместо помощ да им оказвате -
че те почти нищо не притежават,
вместо към ближните емпатия, ...

Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива ...

Окъпана е душата моя,
окъпана в чисти мечти...
​​​​​Мечти зоват ме
грейнали в нощта,
щом вярвам ...