Contemporary authors work: literature, music, art etc.
392.6K results
Hеизбежни
🇧🇬
Дори и да си тръгне е за малко,
дори вратата гневно не затръшнал,
че своя дух, божествена закалка,
вградил е в нас и вярата насъщна.
До лудост е играта усложнена, ...
VIII
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...
Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който кат ...
Защо са ми крила? Небето е таван,
звездите някой нарисувал е по памет.
Сама изписах им души, които нямат,
а всеки стих е крах грижливо начертан.
Защо ми е душа? От думи светъл храм, ...
Не беше ангел, бога ми, не бе
и пример, който да следя възторжено.
От слабости прошарено небе
разпъна за крилата ми разрошени.
Растях, а с мен растеше моят гняв. ...
- Ако искам да започна нещо ново , не трябва да чакам да дойде, а да тръгна насреща му и дори да бягам, за да успея да живея пълноценно...
Беше странно , че го казва , но може би искаше по някакъв начин да ме накара да реагирам. За съжаление, лицето ми остана все така безизразно , въпреки че тя прод ...
Една песен, която остарява с мен,
един глас, който дните не познава,
пробуждат у човека - нищо всичко.
И той с ниския си ръст за звездите се захваща,
и дори планетата леко поклаща. ...
Занизаха се месеците и сезоните, сякаш мъниста в броеницата на времето.
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до ...
Между всички жени тя бе избрана,
Мария да зачене и роди на Бога сина.
Изпрати Бог Ангел Гавриил със заръка,
да й довери че тя е жената богоизбрана!
Тя закрилница е на майките с деца, ...
Душата ми стене за теб , но отворих очи за да те докосна.
Ще те потърся , оставих любовна стрела на юг , но стопли едни чувства в градът ни.
Помня света как ни озари, всичко блести....
Знам някой ден ще си с мен, много далече си ти, събрах болка в душата ми , а ти ме сграбчи в една песен.
Моята мечт ...
„Оженете се. Ако случите на добра жена, ще сте
щастлив. Ако случите на лоша, ще станете философ."
Сократ
Накрая му се случи да я срещне.
В началото бе някаква мълва, ...
Времето минаваше убийствено бавно. Сякаш нищо друго нямаше значение. Чин Хае беше извървял дълъг път, но усещаше, че като че ли едва сега всичко започва. Селската идилия сякаш му даваше сили, за да се приготви и да изчака онези главорези на Сео Юн. Истински маниаци. Хадонг беше място, където човек л ...
- Наздраве! – надигна кратунката седящият до канарата.
Останалите трима мълчаливо се чукнаха с държаните съдове – кой с гаванка, кой с безформено парче печена глина, кой с остатък от нещо тенекиено, после отпиха без видимо удоволствие.
- Е, не се мръщете, де… Не е ракия, ама и отрова не е – продължи ...
Хич не му се пише добро на обикновения човечец.
Светът отново силно се поляризира. Злободневният въпрос е:
Ти с Украйна ли си или с Русия? Какъвто и да е отговорът,
следват гневни реакции. Политиката тотално се профанизира
и немислещите хора, отново ги водят за носа. Пак става дума за пари, ...
Тръгни си и назад не се обръщай,
недей подклажда чувства изгорели.
От толкова причини да се връщаш,
сега сме две частици онемели.
Съдбата бе решила и присъда ...
Нетърпеливо чакам аз телефонът да позвъни,
от другата страна да си ти,
и гласът твой нежно да зашепти,
а сърцето ми да затрепти.
Нетърпеливо чакам аз твоят нежен глас, ...
Не, не помним от своето минало,
не започваме с ново начало,
всяка бездна, устите раззинала,
някак грубо е нас разпознала.
И пропадаме в тъмните пропасти, ...
Всеки път, някъде отвежда
до търсене на обич и желания,
не случайно някъде ни среща
до потъване в илюзии от мечтания.
И пак нахлува в неслучайни грешки ...
Някакво лято се ширна в съня ми.
Март е и гизди дръвчета още.
Стъпки оставят- почти талъсъмени
дългите, без звезди, ледени нощи.
Как го сънувах? Отчайващо синьо. ...
Животе, какво си ме зяпнал тъй нагло в очите?
Откакто се помня в нечестна игра се въртим.
Надменно повтаряш, че ти си страхотен учител
защото си скъп, и си свят. И си само един.
Защото Асата раздаваш на който ти падне ...
Твърде закъсняло, истинско, изстинало..
Пред кого, да, позна пред никого, няма пред кого..
За тях това отдавна е отминало, наситени, наживели..
Няма кой да ти завиди, няма кой да ти се възхити, няма кой да се зарадва и да мечтае за себе си, така както ние сега..
От тях.. ...
Скачай си на ластика и свиркай,
куц и кривоглед живот е, сив.
Сухите бодили не умират,
който прав е, слагат му го крив.
С радост, здраве, тежката гърбина ...